РОКСАНА - ДРЕВНА БЪЛГАРСКА ПРИНЦЕСА ЖЕНА НА АЛЕКСАНДЪР ВЕЛИКИ

.

Согдианската скала - крепост разположена северно от Балхара (близо до Самарканд, на северния Път на коприната). Горе е отвестният склон, наречен Лъвската глава.

.

Средновековните византийски автори ни запознават с една романтична история. Те пишат, че навремето Александър Македонски, след като воювал с Бактрия - древната българска държава, сключил мир, непознат за тази част на света, богат на исторически събития. Но едно от най-известните по това време е било превземането на крепостта "Согдианската скала" от войските на Александър през 327 г. пр. н. е. Согдиана е в Централна Азия и е била част от Балхара. Спомената е в Авеста, като "земя на арийци".

И местните хора имат ръкопис, който разказва легендата. И така войските на Александър Велики дошли до крепостта "Согдианската скала" в планината Хазрат-и-Султани на височина пет хиляди метра. Последните триста метра са отвесни и всички считали, че крепостта е непревземаема. Затова владетелят Оксиарт изпратил съпругата и дъщерите си, една от които била Роксана, в крепостта и я снабдил с провизии за дълга обсада.

Александър щял да отмени превземането на крепостта, но противниците му изпратили свои пратеници и той ги призовал да се предадат. Но в отговор те казали: Намери си войници с крила, твоите не са заплаха за нас.

Александър подбрал 300 опитни катерачи, бивши македонски говедари от планините. Те взели въжета, направили куки от металните колчета на шатрите и се покатерели нощем по задния склон, за да не бъдат забелязани. Трийсет и двама от тях загинали на скалите. 

В ранното утро оцелелите се появили над горния хребет и развели знамена. Ариан пише, че защитниците били изумени. Пратеникът на Александър изтичал до предните им позиции и заявил думите на владетеля: Предайте се! Сами виждате, че намерих войници с крила.
Крепостта отворила врати.

.

Роксана и Александър Велики. 

.

Но историята не свършва до тук.  Последвал невероятен обрат. Мирът бил узаконен и постигнат за първи път не с война, а с любов. Една вечер согдианският владетел Оксиарт организирал бляскаво и богато пиршество. Присътвала и красивата му дъщеря, наричана Малката звезда. Тя танцувала вдъхновевно и пленяващо с другите момичета пред краля. Византиецът Ариан пише, че Александър се влюбил от пръв поглед в нея и по-късно се оженил за 16-годишната Роксана. Тя е описана като най-красивата по това време, единствено жената на Дарий можела да се мери с хубостта й.

.Историята на обсадата е разказана от Ариан в Анабазис (раздел 4.18.4-19.6). 

.

Византийските автори продължават летописа: За да бъде още по-трайно скрепен мирът Александър Македонски оженил 10 000 свои войници за 10 000 девойки от тая прадържава на българите. И всички, като се почне от младоженците и се стигне при доскорошните врегове, били доволни и щастливи.

.

Сватбата на Роксана и Александър Велики. 

.

От брака на Александър Македонски и Роксана се ражда син - Александър ІV, който по-късно става формално владетел на гръко-македонската държава. За съжаление през 309 г. пр. Хр. детето и майка му царица Роксана са били убити в Амфипол по заповед на пълководеца Касандър, за да бъде прекъснат родът на Александър Македонски. 

Името Роксана – от иранското и аланското roxs - бляскав и персийски – зора, е типично българско женско име от X-ти век в средновековна България (вероятен смисъл - Сияйна, Лъчиста, сравни роксалани - блестящи).  

Кратък преразказ по книгата на проф. Божидар Димитров "Кои са наследниците на Александър Велики и Роксана?" Според авторът: Във втората половина на IV век пр. Хр. в една от прадържавите на българите, равнините на Балхара, в подножието на планината Имеон, се осъществява среща на българи и македонци - воините на цар Александър Македонски. По воля на своя цар мнозина от тях остават завинаги в Балхара, свързвайки живота си с живота на българите. Потомците им ще се наричат както и дотогава българи, но ще запазят спомен за далечната прародина на дедите си от антична Македония. 
.

Публикация: Николай Увалиев

Снимките са предоставени на Паметта на българите

от Форум VІІ Древните българи на Ротари клуб с № 1750, 1756 и 1717.
.

.

.

Web Analytics