ОТБРАНАТА НА ПЕРУЩИЦА - ГНЕЗДО НА ГЕРОИ, ВЕЧНА СЛАВА НА ЧЕДАТА ТВОИ!

.

Епепоя на забравените -  Кочо Честименски

.

O, движенье славно, о, мрачно движенье,

дни на борба горда, о, дни на паденье!

Епопея тъмна, непозната нам,

епопея, пълна с геройство и срам!

 

Храмът беше пълен с деца и невести,

с въстаници бодри и бащи злочести,

които борбата в тез зидове сбра.

Участта си всякой вече я разбра.

Врагът от три деня наоколо храма

гърмеше отчаян. Ни страх, ни измама,

ни бой, ни закани нямаха успех.

Борците държаха и никой от тех

за сдаване срамно уста не отвори

и лицето първи да си опозори.

Оградата беше прилична на пещ

задушена, пълна със въздух горещ

и със дим барутен. Свирепият глад

издаваше вече своя вик познат.

Децата пищяха уплашени, бледни

пред майки убити и трупове ледни.

.

"Отбраната на Перущица" (Храмът "Архангел Михаил"). Художник Добри Добрев.

Исторически музей - Перущица

..

Борбата кипеше отвътре, отвън,.

Във всички очи пламтеше огън.

.

Болнави и здрави, богати, сюрмаси,

русите главички и белите власи

зимаха участье в последния бой.

Майката мълвеше:"Чедо, Не се бой!"

и даваше сину напълнена пушка;

и старата баба, що едвам се люшка,

носеше куршуми в свойта пола,

и мъжът, учуден, имаше крила:

отзади, до него, жена му любима

гледаше азлъкът пупал дали има.

Децата пищяха като за пръв път

чуваха гърмежи и гледаха кръв.

и боят кипеше отвътре, отвън.

Много борци хладни спяха вечен сън,

и димът беше гъстък, и смъртта не беше

ни грозна, ни страшна, и кръвта шуртеше

из женски гърди наместо млеко.

Лудост бе пламнала във всяко око.

Старците търчаха с ярост на лице

и търесеха пушки с трепетни ръце...

 

Отвън враговете диви, побеснели

сган башибозуци храма налетели -

фучаха, гърмяха, надаваха рев

и падаха мъртви във немощен гнев.

Главатарят техен, с кръв топла оквасен,

на таз жътва дива гледаше безгласен,

и страхът неволно обзе му духът

пред тез раи слаби, що сееха смърт,

и вместо молби, плач пукаха куршуми.

 

Изведнъж далеко, на голите друми,

войска се зададе с трясък, тичешком...

Сганта се зарадва, а в божия дом

душите сетиха трепет и смущенье

като пред десница, що принася мщенье.

Битката утихна...Разредя димът,

и някой глас чу се, че ехти в шумът:

-Ний се бихме, братя, с башибозуци,

защото са мръсни, диви и хайдуци...

Ето, царска сила, да се предадем!

.

"Бой до край" (детайл)

.

-Не щем! - Не! - Не бива! По-добре да мрем!

-Пушките си дайте! - Не! Не! - Що да сторим?

- Да се покорим ли? - Мълчи! Да се борим!

- Предателят кой е?! - Долу! - викат с бяс. -

Спогодба не става между тях и нас!

Една жена викна:"Чуйте! Срам!" и пушна

към войската царска и падна бездушна,

и гърмът разклати смаяний народ!

Трепна всяко сърце и всякой живот,

огънят обхвана тия души горди.

- Да се не вдадеме на турските орди!

И гърмежът почна, и боят със гнев

подзе своя страшен и грабен напев,

но йоще по-страшно и йоще по-гробно.

и смъртта из храма фучеше злокобно.

Отчаянье мрачно пицата вапца,

майки не познаха своите деца.

отвън срешу храма зяпнали пушкала

забълваха пламък и бомби, и хала!

и стените стари разлюляха с звук

кат внезапний вятър планинския бук

като тръс подземен многажди повторен.

 изведнъж видяха там зидът съборен!

Перущице бедна, гнездо на герои,

слава! Вечна слава на чедата твои,

.

Паметник на семейството на Кочо

на твоята пепел и на твоя гроб,

дето храбро падна въстаналий роб!

Слава теб, че ти се одържа до крайност

и бори се в пушек, и падна със сяйност.

Ти в борбата черна и пред турский гнев

издигна високо твоя свилен лев,

и глава не клюмна, и меча ни даде,

и твойта светиня срамно не предаде,

и нашта свобода ти я освети.

и зо толкоз жъртви гордо отмъсти.

Поклон на теб, граде, пепелище прашно,

на борба юнашка свидетелство страшно!

Твойте чеда бяха силни в трудний час,

твойта гибел беше тържество за нас,

защото ти падна със падане ново

и в нашта исторйя тури светло слово.

Защото ти блесна в синия простор

след многото подлост, сред общий позор!

Защото пропадна и в гроб се халоса

славно както Прага, както сСарагоса,

обвита във пущек, окъпана в кръв;

защото ти - сетня - пример даде пръв

как мре народа и не моли бога,

и не рече: Милост! - в общата тревога;

и - нищожна, тъмна, без крепост, без мощ

и със голи ръце, и без никой вожд,

без минало славно, без примери славни,

що малките правят с великите равни,

ти с твойта смърт страшна и храбри моми

Картаген надмина, Спарта засрами.

 

Но войската скоро храмът окръжава,

отвсякъде ужас и смърт приближава.

и сганта, упита от лакома стръв,

и гладна за блудство, за месо и кръв

изскърца със зъби. Бомбите трещяха

и момите красни с децата пишяха.

Слисаните майки с поглед страховит

блъскаха глави си о голия зид

и падаха, други - с настръхнали власи

във свойте колене душаха деца си.

Във тоя миг Кочо - простият чизмар,

наранен отслабнал и бунтовник стар,

повика жена си - млада хубавица,

на гърди с детенце със златна косица

и рече: "Невасто Виж, настая сеч

и по-лошо нещо... Ти разбираш веч...

Искаш ли да умреш?" - И клетата майка

бледна, луда, няма и без да завайка,

сложи се детето с трептящи ръце

и кат го цалуна в бялото челце,

.

"Мигът на прозрението".

Художник Златю Бояджиев. Исторически музей - Перущица.

;

задтана и рече: "То да е отзади!

Удряй!"...И Кочо ножът си извади

.

кървав из гърди й; и чучур червен

бликна и затече, и Кочо втрещен

погледна детето. То плачеше, клето!

"Майка ти не ще и сама на небето!"

Рече и замахна като в някой сън

и възви глава си, пламнала в огън.

Главицата падна, трупът се затресе

и кръвта детинска с майчинта се смеси.

И Кочо пак рече: Не остана мощ,

но за един удар имам сила йощ!"

И ножът димещи опря с две ръце

право дето тупа негово сърце.

И падна обагрен, грозен, страховит

с отворени очи и със нож забит.

И храмът ехтеше от моми, невести,

кат падаха в кръвье или в безчестье!

 

И господ от свода, през гъстия дим,

гледаше на всичко тих и възмутим!

.

"Кръвье и безчестье".

Художник Добри Добрев, Исторически музей - Парущица

.

Послепис Николай Увалиев: 2 май 1876 г. Тогава се извършват ония сцени, които възкрасяват епопеята на Иван Вазов. Те са върховен израз на силата на българския дух и стават пример в световната история. 

Малко преди башибозукът да нахлуе в храма "Св. Архангел" от разбитата с оръдие врата, както стана известно Кочо убива съпругата и детето си. Спас Гинев последва примера на приятеля си и застрелва жена си и четири от петте си деца. Тримата заедно със Спас Спицеринът след настойчиви молби убиват и други жени и моми, които предпочитат героична смърт, а не безсрамна гавра от врага. Сетне героите се самоубиват. Според balgari.bg броят на саможертвите е 18. По сведение на wordpress.com западната преса тогава писала, че в Перущица, от население 2000 души, са останали живи само 150.

.

Малцина успяват да се спасят с бягство. Когато младият батакчанин Ангел Чаушов, след хиляди премеждия и под покровителството на един помак успява да стигне височината "Св.Атанас", той заварва там Исмаил ходжа от село Ракитово да моли Аллах да прости греховете на единоверците му.

 Виждайки момъка, ходжата заплква и заразпитва къде са близките му. Щом узнава, че те вероятно ще бъдат убити, той слага чалмата си на главата на Ангел , облича го със своята връхна горна дреха, дава му пушката си и го повежда да ги търсят. В селото те успяват да намерят едного от братята и една от сестрите на Ангел. Ходжата им предлага да вървят с него, като им обещава, че няма да ги потурчи. Но те не вярват на думите му и казват, че предпочитат да умрат християни. Опитват се да избягат, но биват засечени от турци и са убити.

.

В полята на българската история отколе са хвърлени семената на страданието. Но случаят с кмета на Батак Трендафил Керелов човешкото въображение е непосилно да си го предстаави. Той е мъчен, натъкнат е на шиш и така жив е изгорен от турците. (На снимката). 

Равносметката след турските зверства 

по време ва Априлското въстание е следната:100 изгорени селища,  200 - разрушени,  300 - разграбени; зверски са изклани около 30 000 българи – мъже, жени и деца. По сведение на pravoslavieto.com

.

Web Analytics