ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ И ПРОЗРЕНИЕТО МУ "МЪРТВИЯТ НЕ НИ Е ВРАГ!"

.

.

имчо Дебелянов е между най-лиричните и съкровени български поети. И той кото създателят на Международния червен кръст Жан Анри Дюран е стигнал до прозрението при участието си в Първата световна война, че всеки един от хилядите войни, принудени на бойното поле да воюват като врагове, като загинат, се помиряват и стават братя. Повод за този висш хуманитарен и филосовски извод е състраданието му към участта на един загинал французин и от намереното край тялото му неизпратено окървавено писмо.

.

ВЪВЕДЕНИЕ

.

Създателят на Международния Червен кръст Жан Анри Дюнан в книгата си "Спомен от Солферино" припомня на света кървавия ад на войната

"25 юни ранното слънце освети цялото бойно поле, усеяно от трупове на хора и коне. Тежко ранени лежаха примесени с мъртвите и стенеха  сърцераздиращо. Мнозина в агония молеха не за помощ, а да бъдат доубити, поради липса на санитари и лекари тук на бойното поле. Тогава реших да обява война на войната!" 

Той организира близкото население да подслонят ранените доскорошни врагове. Ден-два след битката вижда как италиански войници заплашват да изхвърлят пленените ранени австрийци. "Спрете - извиках им: "Не правете това! Ранените на бойното поле са ваши братя!...". Войниците се всушват в милосърдния му призив, а думите "Sono fratelli" -"Те са братя!" става световен девиз за оказване на помощ при бедствие.

.

До това висше благородно, хуманитарно прозрение се извисява и българският поет Димчо Дебелянов, участвал осем месеца в Първата световна война и загинал на 2 октомври 1916 г. в боя близо до Демир Хисар като командир на рота, ненавършил 30 години. Стихотворението "Един убит" той написва на бойното поле. 

.

"Един убит"

.

Той не ни е вече враг - 
живите от враговете 
бурна ги вълна помете 
нейде към отсрещний бряг.

 

Ето, в хлътналия слог 
легнал е спокойно бледен 
с примирена скръб загледан 
в свода ясен и дълбок.

 

И по сивата земя, 
топлена от ласки южни, 
трепкат плахи и ненужни 
с кръв напръскани писма.

 

Кой е той и де е бил? 
Чий го зов при нас доведе, 
в ден на вихрени победи 
да умре непобедил?

 

Клета майчина ръка, 
ти ли го в неволя черна 
с думи на любов безмерна 
утеши и приласка?

 

Смешна жал, нелепа жал, 
в грохотно, жестоко време! 
Не живот ли да отнеме 
той живота свой е дал?

 

И нима под вражи стяг 
готвил е за нас пощада? - 
Не, той взе, що му се пада, 
мъртвият не ни е враг!

.

Пророчески стихове, написани на бойното поле малко преди вражески коршум смъртно да покоси автора. Те са намерени в неговия Фронтови бележки и след Първата световна война са вписани в нейната история като поетична съкровищница на човечеството. 

.

Още в началото на стихотворението образът на противника вече не предизвиква омраза. Това чувство е заменено с жалост към неговата участ. Димчо Дебелянов духовно се извисява и на бойното поле побратимява враждуващите

И още първият стих на "Един убит" започва с твърдението:

Той не ни е вече враг

за да завърши с:

мъртвият не ни е враг!

Между "вече" (не ни е враг, защото е мъртъв) и утвърдителното "мъртвият не ни е враг" се разгръща мисълта на съпротива срещу войната. Жестокият сблъсък между хуманизма и дълга Дебелянов философски осмисля, че и победителите и победените са жертви на войната, а вече мъртви те стават братя!

.

.

 Българска санитарка оказва помощ на ранен войник на бойното поле. Личи от фигурата в дясно, че това са войни от противниковата армия. Снимка: История на Първата световна война, ДДА

.

мира млад този, който е скъп на небето! - тази мисъл, записаана в почетната книга на музея, като че ли е изречена за него, един от най-лиричните български поети, покосен от смъртта по време на Първата световна война. Последно шесто дете на Велю Дебелянов и Цана Илиева, Динчо — такова е истинското му име, наследено от неговия дядо. Ражда се на 28 март 1887 г. в Копривщица, сякаш за да изпълни определена мисия в живота. Не случайно майката на поета е вярвала дълбоко в звездата на своя син и е пазила тази вяра до края на дните си, увековечена в паметника й пред къщата им в Копривщица.

Но за да стигне до славата той извървява тежък път, белязан с героична жертва. Когато е само на девет години умира баща му и над техния дом надвисват облаците на горестта и мизерията. Голямото семейство се установява в Пловдив при най-големия брат Иван, който поема грижата за всички.

.

Паметник на майката на Димчо Дебелянов пред родната му къща 

.

Публикация: Николай Увалиев

Снимките са предоставени от Музея на поета в Копривщица

.

Web Analytics