ЧАРЛС ДИКЕНС: ВАРНА Е МОРСКАТА СТОЛИЦА НА БЪЛГАРИЯ

.

След избухването на Кримската война великият английски писател е публикувал обширен репортаж за Варна
.

Чарлз Дикенс е роден на 7 февруари 1812 г. в Лендпорт, квартал на английското пристанище Портсмут, разположен на остров Портсий. Той е второто от осемте деца на Джон и Елизабет Дикенс. Бащата, чиновник във военноморския флот, губи работата си, но продължава да живее над възможностите си и през 1824 г. е изпратен в затвора за длъжници “Маршалси”, последван малко по-късно от останалите членове на семейството, с изключение на 12-годишния Чарлз, който остава да живее в Камдън Таун при семейната приятелка Елизабет Ройланс.

За да се изхранва, младият Дикенс започва работа във фабрика, където по десет часа на ден лепи етикети на боя за обувки срещу 6 шилинга седмично. И макар по-късно бащата да получава наследство и да изплаща дълговете си, тези първи тежки години дават голямо отражение върху творчеството на Чарлз Дикенс. Той сменя няколко професии, преди да се отдаде на журналистиката и писателската дейност. Младият мъж се развива бързо като журналист и скоро започва да отразява политически събития. На 21-годишна възраст публикува първия си разказ - „Обед на Поплар Уок". Печели мълниеносна популярност в Англия, а в същото време расте с висока скорост и в кариерата си като журналист - политически репортер, отразяващ парламентарните дебати и предизборната кампания за вестник Morning Chronicle.

Чарлз Дикенс

Дикенс списва и редактира журналистически издания до края на живота си. През ноември 1836 г. той става редактор на Bentley's Miscellany, където остава три години. През 1838 г. издава романа „Приключенията на Оливър Туист”, който го прави истинска знаменитост. Като политически коментатор се интересува живо и от балканския проблем.

След избухването на Кримската война той сам пожелава да пътува за балканските провинции на империята, за да проучи живота там. През този период Дикенс посещава България и пише обширен репортаж за Варна.

.

Чарлз Дикенс представен от Жеко Ив. Жеков

.

Предполагаме, че този репортаж е преведен на български език от Жеко Ив. Жеков, адвокат, кмет на Варна в периода  27 април 1896 г. - 13 април 1899 г. В периода 1911 - 1912 г. е окръжен управител. (на снимката в ляво). Участва в Първата световна война, за което е награждаван с ордени и медали. Никъде не е останала информация за неговата кончина. На него се приписва поредица от материали във в. „Варненски Кореняк“ в периода 2 юни 1927 г. – 1 май 1928 г. Там авторът разказва историята на Варна от древността до Освобождението, цитирайки текстове на велики автори, свързани с миналото на града. Рубриката „Одесуусъ (Стара Варна), Исторически данни“ се радва на огромна популярност. „Варна“, репортаж на Чарлз Дикенс, е последната част от тази поредица.

Според анонса на Жеко  Жеков в броя на в. „Варненски Кореняк“ от 1.V.1928 г. писателят по-скоро е бил воден от журналистическия си дълг, когато е писал за града ни: "В 1850 год. Дикенс е бил натоварен да издава седмичен вестник, наречен Household Words, който е добил голямо разпространение. Настоящите редове за Варна са преведени от 23-и том на работите на Дикенс под название Household Words и са предадени вкратце поради тесните колонки на вестника“.

 

Ето какво пише Дикенс за Варна
 

„Незначителните места, където се води война, където се извършва убийство или където се построява железница, добиват широка известност. Настоящата северо-източна война например, принуждава вестникаря да изучи най-внимателно атласа и да намери мястото в картата на онези имена, които за първи път се явяват във вестника като сцени на важни събития. Варна е най-последния дебют.


Голямо значение е отдадено на един рапорт, че „един руски военен кораб е бил забелязан да прави маневри около Варна“, че „английският консул е напуснал града“, и „ужас е обзел търговците във Варна“.

Тази страшна новина би минала безмълвно, мълчаливо, ако мнозинството от читателите знаят къде Варна е разположена. Тяхното незнание обаче е най-малко извинително, защото хлябът, който ядат, е направен от жито, което се изнася от Варна.

Варна – пристанището на България, настоящето място на войната – както много други градове по бреговете на Черно море, беше преди 50 години сбор от колиби. Тя сега е доста важна и се управлява от турски „мирмидор“ или паша.


Преди превземането на Варна от русите, с изключение на свещениците, малцина говореха на гръцки. Всички почти говореха по турски. Забранено беше на всички да отварят прозорците в дървените си къщи към улицата, светлината влизаше през няколко дупки.
Варна беше тогава гарнизонен град и имаше опасност от присъствие на шпиони.

 

Търговията напредваше. Преди 15 години животът е бил много евтин. Три яйца стрували една пара, кокошка - 15 пари. Сега яйце струва 5 пари, една кокошка струва - 2 гроша. По-рано хлябът не бил добър, но гръцкият хлебар г. Агелидис изважда превъзходен хляб и даже има износ от Варна, който е втори износен град след Одеса. Модата (като увлечение – б.а.) на жените и мъжете почва от 1820 г., като е пренесена от Цариград.

 

Улиците на Варна, както и на други градове в Турция, са тесни, извиващи, неправилни, мръсни и обикновено непослани. Калта е дълбока пред житните хамбари и „Татар-капусу“. Климатът въобще е добър и водата в чешмите за пиене е от превъзходно качество. Обикновената храна е пастърма и суджук, зеле и боб. Съгласно древния обичай към края на септември всяко семейство приготвя зимни припаси: праз, цвекло, кервиз, моркови, краставички и прочие. Към нос „Сонгалжкъ“ се намира скотобойната.


Градът има пет врати, от които три – две към сушата и една към морето – са всекидневно отворени. Първите две до залез слънце, а последната половин час след полунощ за удобство на търговците и екипажите на корабите. 


Пазарът на зеленчуци е богат, както и рибния. В околностите на Варна има лов на сърни и зайци. Диви патици се намират в езерото и блатата. Бекаси, яребици и пъдпъдъци не се срещат често. Околностите на Варна са живописни. Покрай пътя за Балчик има лозя, които дават превъзходно грозде, има и зеленчукови градини.

 

Като морско пристанище Варна би могла скоро да съперничи на Одеса. Пристанището, макар незапазено от източните и югоизточните ветрове, е достатъчно запазено от северните и североизточните ветрове, най-опасните от които върлуват в Черно море. Входът на залива е живописен. Имаше предложение да се открие канал между пристанището и Девненското езеро, в който случай ще бъде най-безопасното място за корабите и най-важната точка на Черно море. През 1847 година, когато султанът посетил Варна, планът бил сложен пред него, но вследствие на огромните разноски, той не се съгласил да го изпълни.

 

Има ручей, който се нарича от туземците „Дерсъ“, който кара няколко воденици. Както е сега пристанището, много кораби го посещават. Преди две години числото на корабите възлизаше на 430, от които само един английски. Преди една година числото намали на 272 (заради военните действия – б.а), от които 8 бяха английски. Австрийските параходи посещават Варна два пъти в седмицата на път за Цариград и Галац. 


Според статистиката износът на кокошки възлиза на 200 000 и яйца до 5 милиона (годишно). Варна е много важен пункт. Тя е морска столица на България, както Русе е дунавска столица. Отдавна съществува проект за съединяване на тези два града с железопътна линия. Много чуждестранни консули неотдавна се установиха във Варна.(…)

 

Житната търговия е предназначена да обогати Варна 

 

Неотдавна българите получиха разрешение да изнасят жито направо в чужди страни. За няколко години мнозина гърци се обогатиха, като представители на гръцки търговски къщи в Цариград. Г-н Вертос, последният гръцки консул във Варна, съобщи, че мнозина са се обогатили благодарение на невежеството на българските селяни, които карат с каруците си житото за продан във Варна. Посредниците обикаляли по селата, спазарявали житото и давали името на търговеца, за който са се спазарили. Но когато керванът от 20, 30 или 40 каруци пристигнел пред хамбарите, търговецът отново преглеждал житото и често отказвал да го вземе, казвайки на селяните, че цената е прекалено висока и качеството не отговаря на тази цена. Тогава тези бедни българи, знаейки, че няма голямо търсене или нямайки възможност да чакат и да търсят друг купувач, в своята простота се съгласяват на каквато цена им се предложи. Но това не е краят на техните загуби, защото фалшива мярка „шиник“ се употребява, като взима 2 или 3 оки. „Ние често“, казва г-н Вертос, „сме виждали, как тези нещастни хора, със сълзи на очи се оплакват от тази измама.“


Тези подробности за търговията, която се води на изток, не могат да не ни бъдат интересни, защото този е начинът, по който ние, може би, се снабдяваме с житото, от което е направен хлябът, който днес ядем.


В недалечно бъдеще поляните и долините на България, които сега са в голямата си част необработени, могат да бъдат между най-важните житници на Европа. Разбира се, ще дойде време, когато цените ще се увеличат с напредъка на цивилизацията, тъй щото струва си местните земеделци да обработват земята си.“


Ето така най-великият прозаик на Викторианската епоха вижда Варна и нейното бъдеще. Явно градът е имал с какво да привлече вниманието на Дикенс и да го благослови с перото си и още тогава го е определил като „Морската столица на България“.

-

Най-старата снимка на Варна от 1883 г., която е най-близка до времето на репортажа на Дикенс.  Архив на Паметта на българите от ДДА

.

Източник: Вестник "Черно море" - Варна

Автор: Марица Гърдева

21 Jun 2016 

.

Web Analytics