БОГДАН ФИЛОВ

.

.

 
Творческа дейност и политическа съдба
Богдан Филов е един от значимите български археолози и историци на изкуството. Също така той е влиятелна политическа фигура през Втората световна война. Заема длъжността министър-председател на България в 57-то и 58-то правителствои е регент
на малолетния цар Симеон II. 
Признат специалист е в областите на античното и средновековното българско изкуство. Заради приносите си в областта на историята на изкуството е избран за почетен, действителен и дописен член на институти и академии, също носи титлата доктор хонорис кауза на няколко университета.
Богдан Филов е един от първите учени, които се занимават с проблемите на тракийското изкуство. Негова е студията „Паметници на тракийското изкуство“. С нея произведения на тракийското изкуство стават достояние на науката. Той стига до изводите, че това изкуство е съвсем различно от древногръцкото и имащо свой различен самобитен стил и език. С този труд се открива новата научна област – тракологията.
Богдан Филов се занимава активно и задълбочено с научна дейност. Негови текстове постоянно се публикуват в български и чужди списания. 
=
Биография
.
Богдан Филов е роден  на 28 март 1883 г. в Стара Загора. Негов баща е Димитър Филов съратник на Христо Ботев и  деец борещ се за Съединението на България. Малкият Богдан губи баща си рано. Отгледан е от майка си Елисавета Сахатчиева, която е от чорбаджийски род. Още от дете е умен, любознателен и буден.
След като завършва първоначалното си училище в Карлово следва учене в прогимназията в Пловдив след, което учи в класическият отдел на Първа мъжка гимназия в София. Седемнадесет годишен завършва с отлична оценка гимназиалното си образование. 
През есента на 1901 г. заминава да учи на в Европа с държавна стипендия. Първата година учи в баварския град Вюрцбург класическа филология и стара история. Следващите две години учи в Лайпцигския университет класическа филология и сравнително езикознание. През 1904 г. се прехвърля в Фрайбуг и се съсредоточава върху римската история и археология.  Във Фрайбург взема докторския си изпит с много добър успех.Докторската му теза „Легионите в провинция Мизия“ веднага е отпечатана в немско научно списание. Чуват се благосклонни отгласи извън Германия. Българските учени Г. Кацаров и В. Златарски забелязват, че Филов още в първата си научна творба демонстрира завидна подготовка и умения да ползва обширен епиграфски материал. Този негов труд все още е актуален.
Като студен Богдан Филов се възползва от вековните традиции на градовете в, които учи. Интересува се от интелектуалния и социалния живот. Чете художествена литература изучава модерните за времето си философски и социални теории,посещава театрални и оперни спектакли, концерти, музей и галерии. В България се завръща като високообразован  и отлично подготвен млад историк с заложби за научно развитие. Усвоил е европейската култура, притежава художествен вкус и естетически усет. Той е назначен за учител в Народния музей а по късно във Втора софийска гимназия.
От 1907 г. до 1909 г. отново пребивава извън България. Специализацията му е подкрепена от държавата със  стипендия. Два семестъра слуша лекции по археология и средновековна история в университета на град Бон, като същевременно работи в местния музей. Останалите четири месеца разглежда музеите на Рим и Париж, за да изучи уредбата им и събраните в тях артефакти. В 1909 г. завръщайки се в България е назначен за уредник на старовековния и нумизматичния отдел в Народния музей – София. През 1910 г. заема директорското място на Вацлав Добруски.
 В началото на века се отделят значителни държавни средства за културната на страната. Издирват и се съхраняват старини и книжни материали. Създават се археологически музеи в Пловдив и Варна, както и археологически дружества в Разград, Търново,Ловеч, Силистра, Кюстендил, Казанлък, Шумен, Плевен, Видин,Русе, Стара Загора.  За младия учен с европейско образование се разкрива необятно поле за работа. Филов се впуска в научни експедиции из цялата страна. Резултат на, които е труда „Римско владичество на Долния Дунав“. Негови текстове излизат на страниците на „Периодическо списание на Българското книжовно дружество“, „Известия на археологическото дружество“, „Сборник за народни умотворения наука и книжнина“, както и в авторитетното немско историческо списание „Клио“, а също и в Годишника на германския археологически институт.  
От 1914 г. е частен хоноруван доцент. Продължава да пише и публикува успешно.  Изследователските му интереси се разширяват към история на архитектурата и към средновековното изкуство. Проявява се като добър ръководител на археологически разкопки, но предпочита да обяснява и обобщава резултатите от чужди археологически проучвания.
До средата на 30те години на 20 век Филов почти не се занимава с нищо друго освен с наука и академични дела. Пребивава сред колеги историци, археолози и филолози.  Лекциите му се посещават от студенти с най-различни специалности. Изпъква с организаторски умения в Археологическия институт.
В тези години е на върха на славата. Атинският университет го провъзгласява за doctor honoris causa. Френското правителство го удостоява с ордена на офицер на Почетния легион. За свой редовен или дописен член го избират научни дружества и организации: Руски археологически институт в Цариград, Германски археологически институт в Берлин,  Пруска академия в Берлин, Баварска академия на науките,  Австрийски археологически институт, Унгарско археологическо дружество, Славянския институт в Прага, Научното дружество в Гьотинген, Нумизматичното дружество във Виена, Комитетът за византийски изследвания и публикации в Ню Йорк, Постоянният комитет за Етрурия във Флоренция. Като министър получава докторска степен от университетите в Берлин, Будапеща и Падуа.
.
.
На 14 ноември 1938 г. е назначен за министър на просветата в правителството на Георги Кьосеиванов. А от а от 15 февруари 1940 г. с указ на цар Борис III оглавява Министерския съвет. Успех за неговото правителството е подписването на Крайовската спогодба  през  7 септември 1940 г., с която Южна Добруджа се присъединява към България.
Като министър-председател Филов внася Закона за защита на нацията, съдържащ дискриминационни мерки срещу еврейското население поради,което е обвинен в антисемитизъм. На 1 март 1941 г. Филов подписва в двореца „Белведере“ във Виена присъединяването на България към Тристранния пакт.По този начин, без военни действия,  на 19 април българското правителство изпраща войски в редица територии, населени с българи. Българската армия е посрещната на повечето места, като освободителка, цар Борис III е обявен за „Цар Обединител“, а правителството се радва на значим престиж. На 13 декември  1941 г. ръководеното от него правителство, под натиска на нацистка Германия, обявява война на САЩ и Великобритания, която завършва с тежки въздушни удари на съюзниците над София и други български градове.
 След смъртта на цар Борис III е регент на Симеон II. Арестуван е след Деветосептемврийския преврат и разпитван в Съветския съюз заедно с другите регенти. По късно е върнат в комунистическа България, където е осъден на смърт  от Народният съд. Екзекутиран е на  2 февруари 1945 г..Поради политическата длъжност, която е заемал е обвинен от новото правителство за фашист и неговият научен принос дълго време не се е коментирал.
.
Научни приноси
.
По време на Балканската война  се появява книгата на Филов „ Софийската църква Св. София“(1913). Тази книга утвърждава неговата водеща роля на български историк и археолог. Тя съдържа изводите от проучванията направени на църквата в продължение на две години под негово ръководство. В книгата е разгърнат  цялостен исторически, архитектоничен и изкуствоведски анализ, който не е оспорен даже и по време на социализма в България. Произведението е единственото цялостно и безалтернативно  до ден днешен върху конкретния паметник. Книгата е пример за съвестно научно изследване. Книгата веднага е оценена сред научните и академични среди. Всепризнатия авторитет на историческите науки в България Васил Златарев  я определя като епохално научно изследване с огромна значимост.  Тук за пръв път Богдан Филов формулира тезата си, че изкуството по българските земи през епохата на античността и средновековието  е посредник между културите на Изтока и тези на Запада. Подобно по значимост изследване е това върху църквата „Св. Георги“ в София, публикувано през 1933 г. в резултат на археологическата му дейност. Тук ученият подробно разглежда въпроса за приликите и отликите на храма спрямо източните и западните архитектурни и художествени традиции.  С този труд доказателствата за специфичния културен стил по българските земи придобиват още по-голяма детайлност и дълбочина.
През 1919 г. в Берн Швейцария се появява книгата „Старобългарско изкуство“ едновременно на френски, английски и немски. През 1924 г. излиза на български, а през 1932 г. в Берлин е отпечатана нейна двутомна версия с разширено съдържание. Трудът може да бъде отнесен към типичната за учена дълбоко специализирана литература. В книгата за пръв път се обнародват по-важните паметници на изкуството за един хронологично голям период – от основаването на българската държава, до края на османското владичество. Книгата веднага привлича вниманието на научните среди. Появяват се множество ласкави отзиви от страна на видни историци и археолози сред,които са: С. Райхнар, К. Дил,  Е. Бекер и др.. Към неговото произведения проявява интерес и френското издателство  „Felix Alcan“.
 Подкрепата на научните среди окуражават Богдан Филов да работи над съчинението си. През 1923 г. заминава за Рим, където получава достъп до хранилищата на Ватиканската библиотека. Благодарение на това той се докосва до Манасиевата хроника . В същото време проучва и стенописите на някой български манастири. Натрупаните знания и факти биват систематизирани в нова глава от книгата, посветена на отношението между старобългарското и византийското изкуство. В България книгата се превръща в настолно четиво, в продължения на десетилетия,за археолози и историци.
Друг важен елемент в изкуствоведската позиция на Филов е понятието „византийско изкуство“, което трябва да се схваща в двоен смисъл. Според него то не бива да се възприема само като официално изкуство на столицата, обслужващо  висшите аристократични кръгове на обществото и клира от столичния регион . То е изкуството на цялата Източна римска империя. Византийското изкуство изхожда от множество центрове и не е достъпно  за една определена етническа група и нейните социални и етнографски граници, то не може да бъде определено,като продължение  на гръцката традиция.  Изкуството на Византия се различава от елинистичната културна традиция формално и съдържателно. Ако за античното изкуство формата е идеална цел, то при византийското тя се схваща, като  формула с декоративно-наративен характер. Поради тази причина то може да бъде много повече оприличено на малоазийското и ориенталското отколкото на старогръцкото. Елинистичните елементи откриващи се сред неговите паметници не са взети директно, а са усвоявани чрез посредничеството на Египет,Сирия и Мала Азия. Филов разгръща тезата, че византийското изкуство  е мултикултурно и е образувано от сложните взаимодействия между различните култури на територията на Източната римска империя.
Ситуацията при българското средновековно изкуство е сходна. То принадлежи цялостно към византийската художествена традиция, но запазва своята относителна независимост и самобитност. То е своеобразен клон на  византийската култура, но даже и след замирането на тази култура усвоява външни елементи идващи от западноевропейски и турски източници. Според Филов българското средновековно изкуство се определя от две тенденции. Едната е персийската традиция, а другата са западните влияния, най-вече подразбиращото се влияние на романския стил. В след византийския период българското изкуство не се превръща нито в част от западноевропейското изкуство, нито от османското. Българското изкуство е еклектично.
Един друг значим принос на Филов към археологията и изкуствознанието е студията „Археологически паралели“ в, която се коментира как гръцкото изкуство е влияело върху местното и обратното. Тук  той описва и анализира едни от най-важните антични паметници по българските земи, също се опитва да отговори какво ново внасят те в античното изкуство.
.
Други по-важни негови изследвания
.
„Старобългарската църковна архитектура“, „Нови находки от античната гробница при Дуванлии“,„Миниатюрите на Манасиевата хроника във Ватиканската библиотека“, „Старобългарската архитектура през XIII век“,„Римското владичество в България“, „Античната гробница при с. Дълбоки, Старозагорско“, „Новооткритата тракийска гробница при Дуванлии“, „Кръглата преславска църква и нейните предшественици“,  „Куполната гробница при Мезек“,„Архитектурния тип на големия дворец в Абоба“, „Лондонското евангелие на Иван-Александър и неговите миниатюри“.
Доказва, че през римската епоха най-популярна в Тракия била класическата школа и обобщава ролята на изкуството от българските земи сред античното изкуство.
Богдан Филов е един значим български учен с важни приноси в науката. Въпреки дългите години мълчание и отричане,постепенно след настъпване на демокрацията в България неговото име
и творчество се реабилитират.
.
БИБЛИОГРАФИЯ
.
1.     Филов, Богдан,  Дневник, изд. Отечествен фронт, София, 1990 г.
2.     Филов, Богдан, Софийската църква „Св. Георги“  Софийската църква „Св.София“,
изд. Изток-Запад, София, 2004г.
3.     Филов, Богдан,  Старобългарско изкуство, изд. Отечество, 1993 г.
Web Analytics