ПРОФ. ГЕОРГИ БАКАЛОВ - ВСЕОТДАЕН ТВОРЕЦ И РОДОЛЮБЕЦ

Проф. д-р Георги Петров Бакалов е роден на 15 май 1943 г. в гр. Неврокоп в дома на учителя Петър Бакалов. През 1947 г. семейството е изселено в Черепиш, Врачанско, където живее до 1963 г. Същата година завършва и местодомуващата в Черепиш Софийската духовна семинария.

Отбива военната си служба в Строителни войски - Кремиковци и две години работи като строителен работник. През 1967 г. е приет за редовен студент в Историческия факултет на Софийския университет (тогава Философско-исторически факултет), който завършва с отличие през 1971 г. До 1975 г. е научен сътрудник в Института по балканистика при БАН в секция "Византия и балканските народ през средновековието". Оттам е изпратен е на специализация в Института за Югоизточна Европа в Румъния (1972-1973 г.). От 1973 до 1975 г. е хоноруван асистент по История на Византия в Софийския университет. След спечелен конкурс през 1975 г. е назначен за редовен асистент в Историческия факултет, където без прекъсване работи и до днес.

Научно-преподавателската кариера на Георги Бакалов започва с избирането му за старши асистент през 1977 г. След защита на докторска дисертация през 1981 г. "Владетелската титулатура в средновековна България и елементите на византийската титуларна традиция". е избран и за главен асистент. Хабилитира се през 1984 г. като доцент по Византийска история и оттогава чете основния курс, чийто титуляр е и до днес. През 1995 г. получава професорско звание с хабилитационен труд Византия.Културно-политически очерци, С.1995
В годините 1986-1990 Георги Бакалов е заместник директор на Центъра за славяно-византийски проучвания "Иван Дуйчев" при Софийския университет. От 1990 до 1993 г. е земестник-декан на Историческия факултет, а от 1993 до края на 1999 г. и декан на същия факултет. Междувременно от 1995 до 1999 г. е член на Ректорското ръководство на Софийския университет като научен секретар на Академичния съвет. От 2000 до 2003 е ръководител на катедра История на Византия и балканските народи. През ноември 2003 е избран за Заместник-ректор по научно-изследователската дейност на Софийския университет "Св.Климент Охридски". Чел е лекции по История на Византия, Византийска култура и Обща история на Християнската църква в ЮЗУ "Неофит Рилски", Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" и ВТУ "Св.св.Кирил и Методий". Бил е два пъти на специализация в Гърция в Центъра за византоложки проучвания (1985 г.) и Университета "Аристотел" в Солун (1986 г.). Участвал е в редица международни и национални конференции и симпозиуми. През 2001 е организатор и участник в Международната конференция в Пловдив - "Византийското културно наследство и Балканите".
Удостоен е с орден "Св. Св. Кирил и Методий" I степен и почетен знак на Софийски университет „Св. Климент Охридски“ със синя лента. Той е бил член на Научния център за Българска национална стратегия, директор на Научния център за изследване на Българите при ОБФ „Тангра-ТанНакРа“ и главен редактор на списание „Български векове“ и „История“ и др. Научните интереси на проф. Бакалов бяха в областта на византийската политическа и институционална история, на българската средновековна история и християнската култура на Балканите. Автор е на четиринадесет монографии, над 380 студии и статии, учебници и учебни помагала и др.

Човешкото присъствие и творческата всеотдайност на проф. Бакалов, дълго ще бъдат пример за подражание сред колегията на Софийски университет . За него цялата академична колегия ще си спомня с дълбоко уважение и искрена почит.

Публикация на Историческия факултет на СУ "Климент Охридски"

.
Проф. Георги Бакалов е носител на голямата награда на Българската социална мрежа "Родолюбие", която се дава след широко допитване до българските общности по света на личности, допринесли за развитието на българската кауза, опазването на нашата идентичност, на културните и научните ни ценности.

Наградата е статуетка на Орела на княз Аспарух, намерен в гроба му в паметното обиталище край село Вознесенка - Запорожие.

Държавната агенция "Архиви" и Българската социална мрежа "Паметта на българите", от когато той беше директор на агенцията и сега, имат добро взаимодействие, благодарение на което, много българи от чужбина могат да получават по електронен път справка и дори нотариални актове за своите наследствени имоти и да доказват българския си произход. Той беше 20 години член на Резакционния съвет на Паметта на българите.

По този повод станах близък с проф. Георги Бакалов. Използвам случая макар и посмъртно да изкажа благодарността за споделените от него ценни исторически сведения, намерили място в публикациите тук.

Когато за пореден път се видяхме, макар вече да беше сериозно болен, както и преди ми отдели много внимание. Но важното в случая е, какво накрая каза:

- Истинската историческа истина е последната доказана истина! Най-новите резултати на колегите чуждестранни и наши археолози, антрополози, езиковеди, етнолози показват, че ние сме ранни еднородни арийци, траки и българи. Ние сме от четвъртия клон на прото евроазийските народи, подчертавам прото в смисъл на по-стари, на по-предишните. Тези народи първо са се зародили тук у нас и на Балканите, създават високо развита цивилизация и чак по-късно отиват в Египет, населяват Шумер, Иран, Индия, земите на Памир и след като създават известни в световната история няколко самостоятелни държави се завръщат в първородната си, днешната Дунавска България. Затова се обръщам към преданните си колеги историци: До кога, Боже, ще робуваме на погрешното наименование "индоевропейски народи", тъй като исторически, езиково и генетично е вярното "евроазийски народи"! Защото, да ги питаме, младите шумерски и индоирански култури, съответно от по на 4000 и 3000 години, могат ли да родят своята майка - старата Българска неолитна цивилизация на възраст над 10 000 години. Все едно е, да сложим каруцата пред коня. В тая цивилизация продължи настойчиво да разкриваш значението на хората, живели тук от най-дълбока древност. Те, убеден съм, са създали "Царството на световния разум". Да, доказано е, ние сме наследници на това общо човешко Царство!

И накрай ще кажа: Твърде много научихме за чужди хора и народи, но за славното ни минало, за самите нас твърде малко. Ако не познаваме себе си, не може да оценим другите и ще страдаме от малоценност.

С тези негови заветни думи завърши последната ми среща с историка, благородника и приятеля Георги Бакалов. С някакво предчувствие само успях да издумам: - Приеми моята голяма благодарност. Тя няма давност! (Този разговор се състоя на 13.06.2012 г., той почина на 22.06.2012 г.). По негова препоръка създавам поместените тук електронни книги, посветени на Легендарната "Така наречена Варна".

По-важни публикации на проф. Георги Бакалов