Детев за гените и за Петър Детев

.

.

Йордан Детев: Първият европеец е бил жител на долината на Марица

9 Април 2010 | 18:05 | Агенция "Фокус"
Йордан Детев: Първият европеец е бил жител на долината на МарицаСнимка: Информационна агенция "Фокус"
За живота и делото на историка проф. Петър Детев Агенция “Фокус” разговаря със сина му Йордан Детев.

Фокус: Г-н Детев, вашият баща проф. Петър Детев е много известен наш историк от началото на ХХ век, как разбираше той науката, културното наследство? 
Йордан Детев: Да го наречем нюх. Състоянието, в което се намираха изследователските методи – близо до мотиката, лопатата, не може да го подозираме в друго, освен в това. По-интересното е, че този нюх го отведе, както той го наричаше, в „басейна на река Марица”. Сигурно е знаел, че река Марица е най-дългата река на Балканския полуостров. Сигурно е знаел някои артефакти, които в началото може би случайно, е изкопал и са му подсказали, но той там се е родил – в средата на Тракийското поле. Той започна и за много дълъг период от време имаше една теза, че тези културни хора, модерните човеци, на които сме наследници, са дошли в Европа през Мала Азия, т.е. входът на Европа е точно поречието на река Марица. Човекът в продължение на много години посвети изключителни изследвания само на тази част. В онова време не можеше да се стига така лесно в долната част на поречието на Марица и на Тракийската низина, но в нашата българска част, човекът успя да остави един фундаментален труд, т.е. да проучи всички известни праисторически селища, могили по поречието на Марица, 350 на брой. 
Фокус: Какъв беше неговият метод? 
Йордан Детев: Изключително добре запознат с хронологията, която може да бъде разчетена и по най-простия керамичен фрагмент. Всяка една от епохите, в които е имало тук живот, оставя изключително точни белези по орнаментация, начин на изпичане на съдовете и т.н. Знаете, че все още глината не е любим обект на иманярските набези. Човекът имаше една проста стратегия, че в основата на всяка могила, заради корозия, селскостопански дейности и какво ли не още, има останки от всички епохи, в които тя е съществува. По този удивително прост, но изключително точен начин ни завеща книгата на живота му „История от поречието на Марица”. Аз успях да продължа този нюх, тъй като знаех, че това е едно негово вътрешно убеждение – кога и откъде са се появили първите европейци. Много време след смъртта му, около 20 години, успях с помощта на археолози специалисти да преиздам книгата с името „Прародината на траките”. 
Фокус: С кои места в България се свързва неговата работа, освен поречието на река Марица? 
Йордан Детев: След 9 септември първоначално той е бил разпределен в софийския музей, но вече е бил достатъчно запознат къде има праистория в страната и къде тя е най-изявена, проявява една странна упоритост и остава в Пловдив. Година и половина след стоенето на хонорар там, само и само защото желанието му е било да бъде в Пловдив - едно място, което много лесно се достига – центъра на Тракийската низина, успяват да му прехвърлят щата и той остана като кадър на Пловдивския археологически музей. През всичкото време не успя да се пенсионира, на 80 години почина внезапно като все още действащ археолог и научен работник. Той копа навсякъде. Това поречие заема една трета от територията на България, навсякъде, където се сещате – като почнете от гр. Септември и стигнете до гр. Бургас. Особено интересни неща откри в тази, погледната от Пловдив, северна яка на Родопите. Там са едни чудесни култови места, които са като огърлица на Родопите в основата, подножието, наистина най-старите работи, свързани със зараждане на духовността. Той откри генезиса на тази духовност. 
Фокус: Има ли проучване, което проф. Детев е започнал и не е завършил? 
Йордан Детев: Последният му дневник беше от една могила Черничево, която се намира много близо до Старосел, тя е доста по-стара от Старосел, тя е праистория. Там имаше много интересни работи, за първи път там се намираше някаква не монохронна, а полихронна керамика. В най-стария неолит тук отначало са рисували и са орнаментирали съдове и предмети с бяла охра. В Черничево за същия период от време открива и рисувана с други цветове охра, което беше много незначителна на пръв поглед, но многозначителна подробност предвид това, което после откри Китов в цялата област на Старосел с всички 40 надгробни могили. 
Фокус: Защо избрахте фондацията на негово име да бъде свързана с българското наследство, а не например с науката? 
Йордан Детев: Няколко са причините. В момента този негов нюх започна стремглаво да се доказва в световен научен аспект. Чували ли сте за генетичните изследвания, за това, че може да вземеш ДНК проба и да кажеш кой какъв е? Любопитното е, че се взимат проби от съвременни хора и се сравняват с археологически обекти – човешки скелети и пр., където и когато са намирани. Изведнъж се случи много сериозна революция, а в момента върви пренаписване на историята, поне началото на човешката история. Оказа се, че този генетичен код, който ние носим, може да бъде проследен до 150 000 година назад, като след това този човешки вид просто не е същият. В резултат на което се оказва, че тези 1-2-3-4 млн. години човеци са някакви други. Това е голям шок за съвременната наука, но и същевременно и едно голямо предимство, защото посочва директно кога е началото на този кроманьонец, на този човек, чийто човешки вид сме ние преки наследници. Всичко останало са някакви човешки видове, които не са се развили. Лошото на еволюцията е, че когато нещо не се развие, ние не можем да го видим повече, то изчезва като динозаврите. В рамките на тези 150 000 години, които изведнъж се оказаха съвсем кратък период за историята на Земята и за човешката история, действително се доказа, че пътят от Африка към Европа не е минал, както досега се считаше, през Гибралтарския проток и влизането през Южна Франция, а напротив – този човек, на който ние сме съвременници, е влязъл в Европа именно през Балканския полуостров. Това е нещо, за което целият научен свят в момента е единодушен. Говоря затова, че първият европеец е бил жител на долината на Марица. Това нещо трябва да разкаже на света, слава Богу, има предостатъчно артефакти за разказване на този факт. Изведнъж това дело на този скромен селянин, който 52 години копаеше – първата част от живота си за хляб, а после – за история и археология, се оказва много важно. В момента върви една изложба до 25 април, тя легитимира точно това, за което ви говоря. Въпрос на време е всичко това да влезе по определен начин там, където му е мястото – в историята, в учебниците за човешката цивилизация, за история на изкуството и т.н. 
Фокус: 
Йордан Детев: Намерих за себе си смелостта да добавя към тези научни неща, за които говорим сега това, което наричам „Българско наследство”, да добавя и собствения си живот. Аз имам 30 години преподавателски стаж по ВУЗ-овете, в момента продължава това нещо. Фен съм на новите технологии в областта на изкуствата и това преподавам. Имам арт образование. Благодарение на новите технологии се развиха една купчина умения, които в традиционен аспект трудно човек може да развива толкова динамично, колкото в момента. Достатъчно е да не те плаши компютърът и да не те плашат програмите, които правят какво ли не, за да можеш да провериш какво можеш да правиш в областта на техническия дизайн, на изображението, анимацията, музиката, видеото. 
Фокус: Какво представляват колекциите „Българско наследство”?
Йордан Детев: Има два края. Единият край са плазмите, които са новите агитационни табла и ги виждате навсякъде. Само, че какво виждате по тях освен телевизия? Когато са на обществени места не върви да предават телевизионни програми. Какво виждате по тях – реклами на сапуни и тоалетна хартия. Аз не виждам друго. Причината е ясна – техниката се развива по-бързо, отколкото нашето мислене, предлага нови форми и възможности, които ние не още можем да осмислим и тичаме подир нея. Понеже е модно, няма как дори една сладкарница да не си сложи плазма вътре. Какво се вижда на нея – нищо. Това обедняване на културния живот в момента можеше и да не се чувства, но проблемът на тези плазми ще се чувства много по-сериозно, отколкото досега го е забелязвал човек. Другата причина е, че обществените сгради чакат поток под формата на културен туризъм. Хотелите се грижат затова да бъдат привлекателни, на клиентите да им бъде приятно, удобно, интересно, забавно. Лесно ги убедихме да обособят едно малко място, в което на всеки два месеца ще слагаме произведение на българското изкуство, на българското културно наследтсво
.
Източник:focus-news 
Аделина ГЕОРГИЕВА
.
Web Analytics