ПЪРВИЯТ БЪЛГАРСКИ ПОДВОДЕН РОБОТ

.


.Уникален дистанционно управляем апарат за подводно изследване на шелфа "Sea Turtle" бе създаден от инж. Константин Щерев. 

.

Подводният робот се спуска с кабел от кораба и може да заснема морското дъно с HD камера, като се управлява дистанционно от борда. Всъщност той изпълнява почти същите функции като подводната лодка на института, само че без екипаж, което го прави по-безопасен и практически може да се използва за неограничено време на големи дълбочини, обясни океанологът доц. д-р Димитър Димитров.

Към подводния апарат са инсталирани допълнителни устройства, като магнитометър и сонар за кръгов обзор за намиране на подводни метални и неметални обекти. Също така са прикрепени различни видове датчици за определяне на температура, соленост, сероводород, кислород, въглероден диоксид, метан и др.

Роботът е проектиран да работи на дълбочина до 200-250 метра, но в зависимост от дължината на кабела може да стигне и 400 метра. Направен е от здрава сплав, за да не му влияе високото налягане на водния стълб при по-големи дълбочини и при необходимост, можесе спусне и на 500 метра. Засега достигнатите 225 метра са напълно достатъчни за изследване на българския шелф.

 

Подводният апарат е многофункционален. Основното му приложение е заснемане на релефа на морското дъно и определяне на неговите геоложки и геоморфоложки особености, наблюдение на местообитанията на морското дъно, степента на замърсяване в придънния слой, както и различни видове отпадъци, допълни океанологът.

.

Инж. Константин Щерев наблюдава монитора на робота.

.

Подвозният робот е конструиран и изработен от инж. Константин Щерев и неговия екип от 5 души. Той е председател на „Черноморски изследователски фонд”  

и сам е финансирал неговото изпълнение

.

Роботът бе направен през 2013 г. и показа, че може да го контролираме в условията на силните подводни течения - споделя той. - На екран на кораба може да се следи всичко, което заснема камерата му. Управлението става с два лаптопа от борда и е на принципа на дроновете (може да се определи като своеобразен вид подводен дрон). 

Важно негово предимство е, че за разлика от подводната лодка на ИО – БАН, той може да работи 24 часа в денонощието. По думите на неговия създател подводният апарат е програмиран да прави всякакви курсове по дъното и да записва картината, която после да бъде разглеждана подробно извън времето на спускане. А монтираната механична ръка могат да се извършват различни видове подводни дейности.

Идеята за подводния апапат се зароди през 2011 г. 

.

за да се открият доказателства, които да потвърдят нашите теории за потопа в Черно море, чийто създател е известният проф. д-р Петко Димитров, работил в ИО - БАН. 

Притчите в Библията за легензарния Ной и всемирния потоп ги има в преданията на много народи. Епосите на шумерите са първите писмени сведения за потопа -1000 години преди Библията. В тях се говори за Морето на смъртта и ние смятаме, че от там е дошло името на Черно море, а не от това че е опасно. Това катастрофално природно явление, настъпило с отварянето на Босфора, дава отражение на цивилизациите около най-голямото сладководно езеро. С покачването на нивото са потопени селищата, земите за препитание на тогавашната високоразвита цивилизация, основана на селскостопанското производство и занаятите. 


Във Варненския некропол е открито най-старото обработено злато, намерени са медни сечива от това време (разпространени от тук в Украйна и чак до Урал), имало е медни рудници край Бургас и Стара Загора, но няма ги селищата, занаятчийските работилници, останали на морското дъно. Нашите изследвания и изследванията на редица изтъкнати учени доказват, че това е първата световна цивилизация, поне с 1000 години по-стара от шумерската, за която сега се твърди, че е най-древната.  

Казвам това като предисловие, за да стане ясна причината да бъдем толкова ентусиазирани да направим подводния робот с дистанционно управление, за да продължим проучването на Черноморския шелф, подчерта накрая инж. Щерев. 

.

Създаването на подводния робот

.

с дистанционно управление и неговите изпитания, които бяха проведени в реални условия по време на две експедиции с изследователския кораб „Академик”, бе успешната докторанска защита на инж. Константин Щерев. И вече с гордост можем да говорим, че разполагаме с първия български подводен робот с дистанционно управление, РДУ, както го е кръстил неговият създател - поясни доц. д-р Димитър Димитров от Института по океанология - към БАН, който е научен консултант на този негов дисертационен труд.

.

.

Източник: Вестник Черно море  

Автор: Стефан Денков

.

Web Analytics