България в началото. Библейският потоп

.

Корен доказа     Списание 8  

.

.

Свидетели сме как България /страната на великия народ на траките, постепенно се оказва неделима част от голямата история на планетата земя, защото библейските събития, описани от книгата на книгите, се развиват непосредствено по границите на тракийските наследници, каквито днес са българите и трябва да признаем, че чудесата нямат край по нашите земи.

Като се борави само с научните изследвания на признати учени от цял свят, се стига до заключението, че българите са наследници на предци - великани на духа, живяли преди 7800 години по нашите земи.

.

Краят на най-древната цивилизация, създадена в българските земи и на Балканите се свързва с настъпилите дълбоки климатични промени и природни катаклизми в края на V хил. пр. Хр.

Особено място в изследванията на тези промени заема и научна хипотеза, която отстоява тезата, че Всемирният потоп е станал в черноморската област. Древните й брегове, край които възникнала най-старата цивилизация, заливани и осушавани, са неми свидетели на неумолимия ход на геоложката и човешка история.

.

Почти 30 години след първите провокативни резултати, свързани с намирането в Черно море на дълбочина 93 m на останки от неолитно селище както и на проблематичната “Чиния на Ной”, подновените изследвания на екипа на проф. Петко Димитров и проф. Уилям Райън от Колумбийския университет потвърждават с нови научни аргументи получилата отдавна широко международно признание хипотеза. Основните геологически доказателства за потоп в Черно море са наличието на стара брегова линия на басейна, на съвременни дълбочини 90-120 метра, с възраст над 8 хил. години, в чиито дюнни образувания, е намерена и “Чинията на Ной”, наличието на геокатастрофични органогенни утайки в дълбоководната черноморска котловина и възникването на сероводородно заразяване.

Те доказват, че сегашното Черно море преди 7 500 години е било голямо сладководно езеро, без връзка с океана . Нивото на т. нар. „новоевксински” басейн било с около 90 – 120 метра по-ниско от съвременното,а днешният шелф представлявал суша. Със затоплянето на климата на планетата Земя средногодишните температури станали с 5о С по-високи от днешните.

Започналото интензивно топене на ледниците драстично покачило нивото на Световния океан, на Средиземно и на Егейско море. Солената морска вода преодоляла естествената Босфорска преграда и катастрофално се изляла в сладководното Черноморско езеро. Нивото му се покачвало с около 15-18 см. на ден, а водата заляла сушата на 2-2,5 км. навътре от тогавашните брегове. Древните брегове на някогашното езеро останали на около 90 км. навътре в морето. За Черноморския басейн това било истински екологичен колапс. От солената океанска вода загинала пресноводната флора и фауна. Образувал се дълбоководният сероводороден слой, който съществува и днес.

Най-развитата човешка цивилизация от VI-V хилядолетие пр. Хр. зародила се именно в Черноморския басейн изчезнала, прогонена от природни бедствия и появили се по-късно варварски племена. Следите от тази природна катастрофа засегнали и вътрешността на древните български земи. Изследванията на българо- японския екип на селищната могила при Дядово, Новозагорско под ръководството на проф. Д. Гергова, показват, че между пластовете от края на каменномедната епоха и началото на бронзовата епоха лежи слой без културни останки (хиатус), който се оформял в продължение на повече от 1000 години – от края на V хил. пр. Хр. до края на ІV хил. пр. Хр. Нови научни изследвания със сигурност ще предоставят още по-обективна картина на природните и исторически събития от далечното минало. Но и сега може да се каже, че високата култура и познания на тази най-древна цивилизация не били безвъзвратно загубени.

Вероятно именно преживелите Потопа и разселили се нейни създатели, са поставили основите на шумерската цивилизация в Месопотамия, оставили са диря и в знанията на древен Египет. Катастрофата, която настъпила и в която се родило Черно море, вдъхновила вечното предание за потопа и не случайно именно шумерите твърдели, че тяхното познание било придобито от други във времето след потопа.

проф. Петко Димитров, ръководител секция “Морска геология и археология” / Институт по океанология – БАН, Варна / проф. Диана Гергова, Археологически институт с музей при БАН, София ; Материалът е част от изложбата „Познанието на най-древната цивилизация. Находки от българските земи от VII – V хил. пр. Хр.“

ВЕРСИЯ ПЪРВА

Най-известната и най-значимата легенда от библията е тази за потопа. В наши дни, подводен археолог смята, че е открил неопровержимо доказателство, че библейският потоп, споменат и в редица други древни текстове, се е случил действително.

Този подводен археолог се казва Робърт Балард (Robert Ballard), той е един от най-прочутите подводни археолози. През 1985, използвайки потопяем робот, открива останките на най-известния кораб – Титаник. Наскоро Балард е изследвал дълбините на Черно море в близост до бреговете на днешна Турция в търсене на следи от древни цивилизации от времето на Ной.

Според него преди 12 000 години голяма част от земната повърхност е била покрита с лед. „Където живея аз, в Кънектикът, ледът е достигал на една миля над къщата ми и така до Северния полюс“, казва Балард за ABC. „Но след това ледът започнал да се топи. Става въпрос за реално глобално наводнение.“

След като ледовете започнали да се топят, водата се вляла в Световния океан и настанали катастрофални потопи. „Въпросът е има ли майка на всички потопи.“

Според спорната теория на учения от Колумбийския университет Великият потоп е започнал от Черно море. Изследователите смятат, че в миналото Черно море е било сладководно езеро, заобиколено от обширни тревисти равнини, но след това е било залято от огромна вълна солена вода, идваща от Средиземно море. Приливната вълна помела всичко по пътя си и променила географията на региона завинаги.

„Отидохме на място, за да проверим теорията си“, добавя Балард. „Това не е било бавно покачване на нивото на водата, а огромен потоп, който е продължил дълго време.“

Балард и екипът му започнали да се гмуркат в Черно море и на дълбочина 120 метра открили неопровержимото доказателство за Великия потоп – древна крайбрежна линия. Вече било ясно, че в далечното минало се е случило голямо катастрофално събитие в Черно море.

Балард дори успял да установи периода на потопа, като направил въглероден анализ на черупки от миди, взети от района на древното крайбрежие. Катастрофалният потоп се е случил преди около 7000 години, а според повечето изследователи това е и периодът на Библейския потоп, при който оцеляват само Ной и семейството му.

Всъщност историята за Ной е една от най-енигматичните в Библията. Ной е десетият от допотопните патриарси. Бащата на Ной се казва Ламех, но не е сигурно коя е майка му. Когато Ной бил на 500 години станал баща на Сим, Яфет и Хам.

Ной умира 350 години след Великия потоп на 950-годишна възраст. След него продължителността на живота спада значително – от почти хиляда години при Ной, до само 120 при Мойсей.

Много учени смятат, че историята за Ной и потопа спадат към митологията, но има и такива, които мислят, че Ноевият ковчег и Великият потоп са мотиви, взети от още по-стари култури като Месопотамската и в частност Епоса за Гилгамеш.

„Най-ранните месопотамски истории са доста подобни – боговете пращат потоп за да изтребят човечеството“, казва библейския археолог Ерик Клайн (Eric Cline) . „Има един избран, който трябва да оцелее. Той построява лодка, в която прибира различни животни. След потопа, лодката се оказва заклещена на планина и оцелелият изживява живота си щастливо. Готов съм да споря, че библейският и месопотамският потоп всъщност са една и съща история.

Подводния археолог Робърт Балард: Библейският потоп се е случил край Черно море

Не само това, оказва се и че „чинията на Ной“ е намерена в пределите на днешна България, на територията на Черно Море.

Все повече учени и любители от цял свят прегръщат идеята, че дървеният ковчег на библейския Ной е намерил пристан някъде по Черноморското крайбрежие. Безспорната истина е на поне 7500 години. Последователите на Индиана Джоунс търсят както по източното крайбрежие на днешна Турция, също по българското черноморие, дори около Русия. Ежегодно стават все повече последователите на мнението, че Ной с цялата фамилия и многобройните животни се е спрял някъде между Варна и Бургас, когато Бог смирил гнева си и започнал да отдръпва водата от земята.

Един от най-големите защитници на тази възможност е професорът океанолог от Варна, г-н Петко Димитров. Той ще да докаже не само, че Ной се е заселил по днешните български земи край Черно море, но и че митичният континент Атлантида е бил в района.

Още през 1985 г. професорът заедно с руски учени откриват край Варна т.нар. Чиния на Ной. Океанологът уточнява, че това не е Ноевият ковчег. Проф. Димитров обяснява, че находката е наречена така, защото няма как да бъде датирана чинията към определена епоха. Има формата на пресечен конус с диаметър 35 см и издълбана вътрешна част и напълно наподобява чиния. Не е керамична, но и до днес не е даден точен отговор какъв е материалът, от който е изработена. По нея има и писмени знаци, които също не са разчетени досега, допълва проф. Димитров.

„Още през 80-те години на миналия век открихме стари брегови линии на Черно море, които се намират източно от Варна, на 12 км, и чиято възраст тогава ние датирахме по стария въглероден метод. Което означава, че преди 8000-8500 г. нивото на Черно море е било между 90 и 120 метра по-ниско от съвременното. Там, на старите брегове, аз попаднах на едни очертания на дупки на около 95 метра – това бяха два реда, подредени симетрично. Беше ясно, че става въпрос за дело на човешка ръка. След това по-навътре вече от старите брегове, на около 300-400 метра по-навътре, попаднах и на т.нар. чиния на Ной”, разказва професорът.

Чинията на Ной се смята за най-оспорвания артефакт, който е откриван в България. Океанологът е категоричен, че признанието ще обърне досегашните научни тези за човешката история. Смята се, че чинията е била съвременник на високоразвита култура по бреговете на Черно море, която е предшествала потопа. Затова и чинията на Ной е определена като допотопна. „Аз смятам, че библейският Ной е живял именно по нашите земи и че корабът или Ноевият ковчег се намира погребан под дебел слой пясък по нашето крайбрежие. И че раят на Земята е бил именно тук”, казва проф. Димитров.

Професоръта акцентира върху това, че българските власти са изгонили преди години откривателя на „Титаник” Робърт Балард, като са протакали разрешителното му за подводно търсене. Нещо, което директорът на Националния исторически музей Божидар Димитров коментира така: „Робърд Балард не правеше археологически експедиции.“

И продължава:

„На неговия кораб имаше екип от 30 отлични специалисти геолози, по нефт и газ, но нито един археолог. Балард проучваше за газ и нефт, без да плати таксата за проучване. А един периметър от няколко мили мисля, че струва 14-15 милиона долара. А Балард, плащайки един милион уж за археологически разкопки, си проучваше за газ и нефт десетки периметри, без да си плати нищо. Нито имаше разрешение от българското правителство, нито от Археологическия институт и музей към БАН. Аз не го изгоних, нямам тези правомощия. Просто писах, че е нарушил законите и какво прави на територията на България. И той отиде в Турция, опита се да направи същото, като че търси Ноевия ковчег, но който никога не е потъвал, за да бъде търсен. Турците го изгониха не след 2 години, както аз, но след две седмици.“

ВЕРСИЯ ВТОРА

Професор Димитров е откривател на наречената от него Чиния на Ной в Черно море. Учените все още не могат да разчетат надписите върху нея и единственото заключение, което правят е, че тя е от времето преди потопа.

Но Чинията все още няма официално признание като артефакт, защото според проф. Димитров признанието би означавало да се променят коренно представите за човешката история.

Лично аз не съм отправял такива категорични твърдения, поради това, че самият аз участвах в един международен проект през 1984 г. „В търсене на Атлантида”. Работехме в Средиземно море и в Атлантическия океан, и в подводните планини. Разбира се, Атлантида е недостигнатата мечта на всеки изследовател. Ние търсихме тогава неизвестното.

Всичко започва от съчиненията на Платон. Той пръв споменава за изгубения континент. Но така или иначе, когато през 1984 г. се прибирахме с руския кораб „Витяз” от Атлантическия океан ние бяхме отчаяни, че не намерихме никакви следи  на върховете на подводните планини. Естествено, нямахме настроение.

И аз казах на шефа на експедицията академик Ястребов, че Атлантида сигурно е в Черно море. Имах предвид откритите преди това от нас стари брегови линии на Черно море, които се намират на 12 км. източно от Варна и чиято възраст тогава ние датирахме по стария въглероден метод.

Което означава, че преди 8000-8500 г. нивото на Черно море е било между 90 и 120 метра по-ниско от съвременното.

На него се позовах, когато казах на акад. Ястребов, че Атлантида може би е била в Черно море. Тогава Ястребов ми предложи да подготвя проект, за да ни предостави тяхната подводна лодка „Аргус” и корабът, който можеше да  носи тази подводна лодка.

Направи, каза ми, този проект и е твърде възможно той да бъде финансиран от Института по океанология в Москва. Подготвих проекта, предадох му го и на Нова година 1985-та през нощта Ястребов ми се обажда и ми казва: „Радвай се, проектът е приет”.

Така на 1 юли 1985 г. корабът с тяхната подводна лодка пристигна във Варна. Направихме многобройни спускания с лодката до старите брегове на Черно море. На 16 юли осъществихме спуск в палео-руслото на река Провадийска, която се е вливала в тогавашното сладководно езеро Черно море, прекосявайки целия шелф.

Там, на старите брегове, аз попаднах на едни очертания на дупки на около 95 метра – това бяха два реда, подредени симетрично. Беше ясно, че става въпрос за дело на човешка ръка. След това по-навътре вече от старите брегове, на около 300-400 метра по-навътре, попаднах и на т.нар. чиния на Ной.

Да, това е първият и единствен, и много оспорван от много изследователи артефакт. Ние смятахме тогава, че сме попаднали или на наколно селище на брега на езерото, или на стар пристан и некропол. Това беше единственият предмет, който тогава взехме, нарекохме го чинията на Ной. По-късно се установи, че върху нея има и писмени знаци.

Усъмнихме се, че това е една от най-старите писмености, която е съществувала до потопа, до нахлуването на океански води при разкъсването на Босфорския праг преди 8000-8500 години.

Още от създаването на интернет, чинията е вкарана в мрежата. Върху нея се трудят най-известните лингвисти по света. Засега без успех. Но се смята, че знаците от чинията на Ной се намират и в шумерската писменост, в египетската писменост, в индийската, накрая в гръцката.

Чинията и днес е заключена в шкаф на нашия институт. Повечето казионни изследователи не вярват на потопа в Черно море. Но нека се има предвид, че този предмет е записан в бордовия дневник на руския кораб на 16 юли 1985 година. И понеже много хора ме питаха за тази чиния – и журналисти, и изследователи, питаха ме кое ме е водило да я открия, аз казах: „Водеше ме Божията ръка”.

Една от работните ми тези е, че Ной е живял по нашите земи. Предполагам, че той е живял именно тук и че корабът или Ноевият ковчег се намира погребан под дебел слой пясък по нашето крайбрежие. И чераят на Земята е бил именно тук.

Нашата експедиция през лятото беше много кратка – само 5 дена. Задачата ни беше да очертаем бреговете на старото езеро Черно море и да вземем проби за определяне на абсолютни датировки, както и проби за изучаване на елементи като кислород, въглерод, барий и стронций.

За съжаление не разполагахме с пари, понеже ни отнеха средствата, които имахме от Фонд „Научни изследвания” – от 180 хил. лв. ни отнеха 120 хил. лв. и се наложи да търсим спонсори. В експедицията участва и американски екип, който частично финансира със скромната сума от 5 хил. долара самата експедиция.

Д-р Балард си тръгна, обиден от моите и нашите опоненти в България, които бяха настроени против потопа в Черно море. У нас се създаде мнение, че той идва от Америка, за да изучи нефта и газта.

Всичко това, разбира се, бяха измислици на нашите противници, за да провалят работата ни. Имайте предвид, че ние 2 години с Балард работихме успешно. Освен това проф. Балард даде пари за ремонта на нашия кораб „Академик” и той не бе нарязан за скрап.

Балард е един от най-големите изследователи. Известен е с това, че създава подводни апарати за търсене на игла в купа сено, т.е., на кораби на дъното на океана. Работи както за National Georgaphic, така и за американския военноморски флот, и за американската морска атмосферна асоциация. Той има богато финансиране, както и възможност да си купи нов съвременен кораб „Наутилус”.

Ние влязохме отново в кореспонденция. Но той явно не може да забрави случилото се през 2000-2001 г.

Успяхме да го убедим, че Атлантида трябва да се търси в Черно море. Говорим за събития, станали преди около 8-9 хиляди години. Но засега това все още хипотеза, която е твърде възможна.

Пил съм и сладка вода от Черно море! През 1986 г. с мои украински колеги работихме в дълбоководната му част. Изследвахме езерните утайки. Украинците бяха ни доставили една преса, с нея успяхме да извлечем една кристално чиста вода от утайките. Опитахме я, оказа се невероятно чиста и сладка вода. Преди повече от 8 хил. години Черно море си е било езеро – най-голямото сладководно езеро на света. Разбира се, тя е извлечена под нивото на сероводорода в останките на дъното.

Намеренията са да направим организация, като продължим събирането на  доброволни средства, за да можем да  наваксаме с изследванията. Защото в тези времена се оказва, че държавата трудно финансира научните идеи.

ВЕРСИЯ ТРЕТА

Като начало можем да кажем, че праотците нямат нищо общо със съвременният човек на територията на днешен Израел. Те са наследници на малкото праведници оцелели по Божията воля след справедливият му гняв, потопил една висша, но вече тотално развратена цивилизация. Богоизбраният народ е живял там където сега се намира огромната северна плитчина на Черно море, както и Азовско море. Той е населявал най – плодородните територии, разположени около голямо сладководно езеро, където днес морето рязко става по – дълбоко.

Земите са били напоявани от пълноводните Дунав, Днепър, Днестър и Дон и са наричани в Библията Едем. Следите на старата цивилизация лежат по дъното на Черно море и Варненския залив. Научни експедиции откриха там останките на най – древните земни градове. Проф. Петко Димитров, ръководител на две експедиции по нашия шелф, обяви, че преди 8000 г. старите брегове на Черно море са били на сушата и на 60 км. източно от Варна, където са живели прадедите ни и откъдето е тръгнала най-древната цивилизация в света. Оттогава датира мегаприливът на океанските води през Босфора в най-голямото сладководно езеро. Нахлуването е със силата на 200 Ниагарски водопада, припомни своята теза проф. Уилям Райън от Колумбийския университет, който е за втори път в България и участва в експедицията. През 2011г. с научноизследователския кораб „Академик“  учените успели да пробият пясъка, запечатан от тинята, нахлула с мощния поток от световния океан.

Те са намерили по време на сондажите част от дърво и корени от растителност. Това потвърждава работната хипотеза на проф. Петко Димитров, че някогашното сладководно езеро е било много под морското равнище, измерено спрямо световния океан. “Следите от Черноморската Атлантида трябва да се търсят не само по море, а и на сушата” дълбоко убеден е ученият. Първата научна експедиция започва на 1 юли 1985 г. с руската подводна лодка “Аргус”. Ето какво споделя професорът : “На 16 юли осъществихме спуск в палеоруслото на река Провадийска, която се е вливала в тогавашното сладководно езеро Черно море, прекосявайки целия шелф. Там, на старите брегове, аз попаднах на едни очертания на дупки на около 95 метра – това бяха два реда, подредени симетричноБеше ясно, че става въпрос за дело на човешка ръка. След това по-навътре вече от старите брегове, на около 300-400 метра по-навътре, попаднах и на т.нар. чиния на Ной. По-късно се установи, че върху нея има и писмени знаци… това е една от най-старите писмености, която е съществувала до потопазнаците от чинията на Ной се намират и шумерската писменост, и в египетската писменост, в индийската, в гръцката.

Вместо да привлича хиляди туристи от цял свят, може би най-сензационната археологическа находка, се пази в банков сейф във Варна. Израелци са предложили на проф. Петко Димитров да купят находката за 60 000 долара. „Разбира се, че отказах. Това е безценна находка“, посочи изследователят.

Учените попадат на стар пристан и некропол, намиращи се на дъното на морето, там където някога е бил брега на езерото. Проф. Петко Димитров казва още:” много хора ме питаха за тая чиния – и журналисти, и изследователи, питаха ме кое ме е водило да я открия, аз казах: „Водеше ме Божията ръка”. Една от работните ми тези е, че Ной е живял по нашите земи. Предполагам, че той е живял именно тук и че корабът или Ноевият ковчег се намира погребан под дебел слой пясък по нашето крайбрежие. И че раят на Земята е бил именно тук.”

Основният помощник на професора е един от най-известните дълбоководни изследователи – д-р. Балард. Ето обаче какво обяснява П. Димитров:” Д-р Балард си тръгна, обиден от нашите опоненти в България. Те бяха настроени против потопа в Черно море.”

И така, основната версия, която е подкрепена от гореспоменатите експедиции е, че древната цивилизация на кимерийците, развила се по бреговете до Варна, е в основата на шумерската култура на Изток след библейския потоп, настъпил около 8000 г. пр. н. е. Населението, което остава по нашите земи, пък е в основата на създаването на  тракийската култура. Твърденията са подкрепени със солидни проучвания и факти.
Хипотезата е на проф. Петко Димитров, ръководител на „Морска геология и археология“ в Института по океанология към БАН във Варна и световноизвестния американски учен Уилям Райън от лабораторията „Ламон Дохърти“ на Колумбийския университет. Двамата са подкрепени от друго светило – Уолтър Питман.

Тримата са убедени, че библейският потоп всъщност е бил в Черно море. Проф. Димитров доразработва идеята в книгата си „Черно море – Потопът и древните митове“.

Твърденията на учените са на базата на сравнителен анализ на неолитните находки, открити край Варна и Дуранкулак, както и от подводните проучвания в устието на Провадийската река. Там бяха открити потънли праисторически селища. Всички тези данни говорят, че по нашите брегове е била люлката на цивилизацията, която е колонизирала през неолита европейската част на Средиземноморието и е излязла до бреговете на Атлантическия океан. Данните са от сравнителен анализ на открити следи и находки по нашите земи и по бреговете на Португалия. Те свидетелстват, че преселението е осъществено по море с огромни салове и кораби. Наскоро и варненски инженери, които работят съвместно с археолози, излязоха с позиция, че Първата цивилизация се родила край Варна. Металографските анализи показали, че тук са изработени първите сечива, които са извадили човека от пещерното му битие. Намерените оръдия на труда предхождат със столетия египетските и близкоизточните, смятат инженерите и археолозите, които с доказателствата си оборват отдавна наложените теории за произхода на цивилизацията. То се подкрепя и от прословутата „чиния на Ной“, която проф. Петко Димитров открива при експедиция в Черно море на 6 юли 1985 година. Най-ценни са откритите по нея 27 писмени знаци, които според специалистите може да се окажат най-древната писменост на човечеството. Съпоставка с писмените находки на шумерите показва сходството и близостта между двете цивилизации.

Учените изследвали и златните находки от Варненския халколитен некропол, открит през 1972 г. край Варненското езеро. Това злато предхожда с близо 3000 години египетските пирамиди и е белег на най-ранната цивилизация, развивана по нашите земи. Металографски анализи и тук доказват идентичността на златните съкровища от Североизточна България със суровините и помощните материали, с които са създадени. А от всичко това следва, че и първата металообработка в света се е състояла по нашите земи, е заключението на специалистите.

Друг знаков за световната и европейската история район у нас е Големият остров — Дуранкулак, известен сред специалистите като „Европейската Троя“ и „Езерният град“, Там са открити:

– находки от палеолита (над 100 века пр.Хр.),
– селищата на първото най-древно културно, уседнало, земеделско и занаятчийско население в Европа (54 век пр.Хр.),
– първите каменни градежи в Европа (51 век пр.Хр.),
– най-старото обработено злато в света (50 век пр.Хр.),
– първи наченки на писмени знаци в човешката история (50-48 век пр.Хр.) предвестник на праисторическата Дунавска протописменост,
– най-ранните форми на парично-разменни ценности (50-48 век пр.Хр.),
– тук е идентифицирана е най-стара фаза (начало 55-54 век пр.Хр.), наречена Блатница, по древното име на днешното село Дуранкулак, на европейската неолитна култура Хаманджия.

Във варненското езеро е открит комплекс от селища, още в началото на века от братя Шкорпил. Те са унищожени абсолютно целенасочено при “драгиране за строителни работи в езерото”.

Северните плитчини на Черно море бяха изследвани подробно и от американски военни експедиции веднага след идването на “демокрацията”.  Множеството извадени археологически находки, снимките на дъното сканирано със специален ехосаундер, проникващ в дълбочина в грунта на които се виждат квадратни и правоъгълни основи на постройки и всички останали данни бяха засекретени и отнесени в еврейската колония САЩ. Но и без тях всяка логика и очевидни факти които не могат да се прикрият ни разкриват истината. Например сероводорода изпълващ по – дълбоките части на нашето море е резултат от гниенето на удавената природа – растения, хора и животни населявали някога Едема. Бреговете на Босфора пасват идеално един в друг като пъзел, показвайки къде е бил разломът. Районът е сеизмично активен и се намира в непосредствена близост до границата между две тектонски плочи – Евроазиатската и Африканската. Водата е достигала до ниските части на Стара планина, където могат да се видят вкаменелости на морски миди и следи от древни пристанища.

В земите на днешна България, южна Украйна и Крим ( Стара велика и Дунавска България ) пощадените от Божия гняв праведници поставят началото на новата цивилизация. Този Богоизбран род произлиза от нашия праотец Ной. Едно от главните доказателства за това, че ние Българите сме техни преки наследници е един стар документ от IV-ти век наречен “анонимен римски хронограф”, който се съхранява във библиотеката на Ватикана.

ПРАОТЕЦ НА БЪЛГАРИТЕ – Е СТАРОЗАВЕТНИЯТ НОЙ

През 4 ти век – Свети Йероним съставя карта, на която Мизия е отъждествена с България –Moesia hic et Vulgaria.

Българите са преки наследници на праотеца Ной. Едно от главните доказателства за това е един стар документ от IV-ти век наречен “анонимен римски хронограф”, който се съхранява във библиотеката на Ватикана.

През 354-та година там е записано “ ZIEZI EX QUO VULGARES “ – ЗИЕЗИ, ОТ КОЙТО ПРОИЗЛИЗАТ БЪЛГАРИТЕЗиези е наш баща и внук на праотеца Ной.

Няма да разсъждаваме, защо един официален древен документ, датиран и съхраняван в европейска библиотека и говорещ за Българи през 354 година се игнорира от историците, които си държат на лето 681 – во. Сами можете да си отговорите на този и на другите въпроси. Тук само ще споменем за извори, които говорят за Българите в още по – древни времена.

В друг съхраняван във Ватикана документ също се говори за България. Това е карта от 4-ти век съставена от Свети Йероним.

Квинт Курций Руф съобщава за народът балагрии живял по времето на Александър Велики IV-ти – век преди Христа. В новите издания на Руф обаче, а и в новите лексикони и речници балагриите са просто изтрити…

Д. Хоматиян също е пределно ясен твърдейки, че българите са били в контакт с Александър Велики– “…Този велик наш отец и светилник на България бил по род от европейските мизикоито народътобикновено знае и като българи. Те били  изселени в  старо време от военната сила на Александър от разположения край Бруса Олимп към Северния океан и Мъртвото море, а след като минало много време, със страшна войска преминали  Дунава и завзели всич­ки съседни области: Панония и Далмация, Тракия и Илирик, а и голяма част от Македония и Тесалия”. Изключително важния пасаж – “Те били  изселени в  старо време от военната сила на Александър от разположения край Бруса Олимп към Северния океан и Мъртвото море”…  не присъства изобщо в “Подбрани Извори за Българската История” -II, София, 2007, стр.107…Kак тогава хората да разберат, че част от дедите им са живели краймизийския Олимп преди повече от 2300 години?

Живелият през IV-ти и V-ти век Орозий Павел споменава в своята работа География, че земите на българите са между Гърция и Каринтия ( днешна Австрия).

В “Лангобардска История” Павел Дякон твърди, че имало военен сблъсък между българи и лангобарди ( в началото на V-ти век, в описаните от Орозий земи). Българите победили Агелмунд и взели дъщеря му за заложница.

Връщайки се още по – назад във времето, ние с изненада установяваме, как старите автори описват, че и от двете страни в Троянската война воюват Българи:

„Тесалийските мирмидонци на Ахил са Българи.“

„Шестоднев“ на Йоан Екзарх:

„Ахил заминал заедно с Атридите, като водил своя собствена войска от три хиляди души, наричана тогава мирмидонци, а сега Българи.“

Йоан Малала – Византийски хронист.

Йоан Цеца също твърди, че Ахил е българин:

“И тогава всички пристигнаха в Авлида с кораби,

с тях бе Ахил, многославният син на Пелей,

и на Тетида, дъщерята на философа Хирон,

Бе предводител на хуните, българите-мирмидонци,

на брой две хиляди и петстотин …”

Той описва и българи на страната на Троя:

“А Пирехми водеше пеонците, сиреч българите,

от река Аксиос, сиреч от известната Вардар…

Хроми и Еном стояха начело на всички мизи.“

Освен това Вергилий – един от най-значимите поети на Древен Рим, пише в своята „Енеида“ за трака Еней от Троя, племенник на цар Приам, завел след погрома над града-държава част от съгражданите си траки(т.е. Българи бел. ред.) до Апенинския полуостров през ХІІ век пр. н. е. и създал града-държава Рим. Касае се за исторически факт, а не за легенда, каквато е историята за Ромул, Рем и Вълчицата.

Има още много извори, които говорят за нашата велика и древна история.

Всичко, обаче което противоречи на доктрината на Златарски или се укрива, или се обявава за заблуда-сведенията на Квинт Курций Руф, Анонимният хронограф, Св. Йероним, Орозий Павел,  Павел Дякон, Д. Хоматиан, Л. Дякон, М. Аталиат, Й. Малала, Прокопий, Й. Цеца, Фулко, Й. Кантакузин...Нищо, че данните се подкрепят едни други, нищо, че антропологическите изследвания на проф. М. Попов доказаха, че сме европейци, това не трогва ни най-малко една определена група безсъвестни личности. Те решават да вярват единсвено и само на задъханите от омраза към българите Теофан и Никифор…Сами преценете дали ни се преподава история, или са ни поднасяни умело подбрани извори? Как мислите, какво би било нашето самочувствие, ако на всички нас бе известно, че сме потомци на народът започнал пръв да обработва златото, народът създал първата писменост… Нямаше ли да имаме самочувствие знаейки, че предците ни са дали едни от най-способните императори на Рим и най-смелите военоначалници!

Величието на България, за слава Божия:

Underwater archaeologist claims there is evidence that Noah’s Biblical Flood actually happened.

Noah’s Ark and the Great Flood is without a doubt one of the most important and famous stories present in many ancient texts. Now, an underwater archaeologist believes he has found unequivocal evidence that the biblical flood, also mentioned in numerous other religious texts actually is based on real-life events.

Robert Ballard, one of the best known underwater archaeologists who in 1985, using a robotic submersible with a remote-controlled camera found the famous shipwreck of the titanic, probed the depths of the Black Sea near the cost of modern-day Turkey looking for traces of an ancient civilizations that dates back to the times of Noah.

According to Ballard, some 12,000 years ago, much of the Earth’s surface was covered in ice. “Where I live in Connecticut was ice a mile above my house, all the way back to the North Pole, about 15 million kilometers, that’s a big ice-cube,” he said in an interview with ABC news. “But then it started to melt. We’re talking about the floods of our living history,” he added. According to Ballard, after the water from the glaciers started melting, it rushed into the world’s ocean causing huge, catastrophic flood around the world. “The question is, was there a mother of all floods,” Ballard said.

Noah’s Flood Evidence Found Ancient Code.

A controversial theory proposed by Columbia University scientist’s claims there was a giant flood in the distant past in the region of the Black Sea. According to researchers, the now-salty Black Sea was once an isolated freshwater lake which was surrounded by huge areas of farmland, that is, until it was flooded by a huge wall of water coming from the rising Mediterranean Sea. Scientists estimate that the force of the water was in fact two hundred times stronger than that of the Niagara Falls. The giant wall of water swept away everything that it encountered in its path, creating total destruction and chaos in the region, changing the geography forever.

Ballard said: “At some magic moment, it broke through and flooded this place violently, and a lot of real estate, 150,000 square kilometers of land, went under.”

Ballard was fascinated by the idea that something like a Global Flood occurred and was intrigued by the idea proposed by Columbia University scientists.

“We went in there to look for the flood,” he said. “Not just a slow-moving, advancing rise of sea level, but a really big flood that then stayed… The land that went under stayed under.”

Doing what he and his team to best, Ballard and the crew went diving, and there, four hundred feet below the surface, they encountered an ancient shoreline, which is the ultimate proof that Ballard’s theory was correct, a catastrophic event did happen in the distant past in the Black Sea.

Ballard even established a timeline of the events by carbonating shells found along the ancient coastline. Ballard estimates that around 5,000 BC the catastrophic flood occurred, a date that according to many scholars is the date when Noah’s historic flood took place.

Interestingly the story about Noah is what fascinates most scholars. Noah was the tenth of the pre-flood (antediluvian) Patriarchs. His father was Lamech and his mother is unknown, but is thought to be either Adah or Zillah, wives of Lamech. When Noah was five hundred years old, he begat Shem,Ham and Japheth (Genesis 5:32)

Noah died 350 years after the flood, at the age of 950, the last of the extremely long-lived antediluvian Patriarchs. The maximum human lifespan, as depicted by the Bible, diminishes rapidly thereafter, from almost 1,000 years to the 120 years of Moses. (Genesis 6:3; Deuteronomy 31:22; 34:37)

While many scholars believe Noah’s accounts of the flood are mythical in nature, others believe that the story of Noah’s Ark and the Flood was inspired by legendary floods of stories in Ancient Mesopotamia, particularly “The Epic of Gilgamesh”. Centuries before Noah appeared in the bible, ancient narratives were passed down from one generation to another.

“The earlier Mesopotamian stories are very similar where the gods are sending a flood to wipe out humans,” said biblical archaeologist Eric Cline. “There’s one man they choose to survive. He builds a boat and brings on animals and lands on a mountain and lives happily ever after? I would argue that it’s the same story.”

НАКРАЯ

– Значи, че никой не иска да бъде изложена в музей, а всъщност може би това е най-сензационната находка у нас…

– Да. А това е най-сензационната находка. Това е тя.

– Какви са размерите й?

– Диаметър 40 см. Височина 10 см, отдолу е със седло. Става въпрос за много фина изработка. Много симетрична. Предполагаме, че не е от глина, а от пясъчник. Викахме много специалисти и най-важното е, че намерихме писмени знаци. Тук бяха професори като Харалд Харман. Едни евреи искаха да я купят за 60 хиляди долара, но аз им казах, че е безценна и не се продава. Чинията е в мен и толкова.

– Не може ли да бъде поставена с комерсиална цел да бъде разглеждана от туристи?

– Трябва специалист, археолог да каже „Да, тази чиния е неолитна и е на възраст повече от 8 хил. години“, за да бъде изложена в музей.

– Професионална завист ли е това?

– Не бих коментирал. Само ще ви разкажа, че когато проф. Балард дойде да работим заедно през 2001 – 2002 г., на него му създадоха невъзможна обстановка за работа по проекта „Ной“. Нашият кораб бе хвърлен за бракуване във Варненското езеро. Имаше доклад корабът да бъде продаден за скраб. Той ми каза, че не желае от Бостън да таралянка кораб до Черно море. Аз му предложих да види нашия кораб „Академик“. Отидохме, видяхме го. Имаше само един пазач. Въобще не беше в движение. Чакаше за нарязване. Досега да е издухан през комините на „Кремиковци“. Балард огледа кораба внимателно, целия се омаза. Попита колко пари струва ремонта. Казах му 100 хил. долара и обясних, че за да го финансира, трябва да подпишем договор. А Балард отвърна: „Петко, моята дума е договор. Не е нужно да се подписвам. Дай ми банковата сметка на Института.“ Беше четвъртък, в понеделник парите бяха получени и пишеше „За ремонт на кораб „Академик““. Ние го отремонтирахме за нула време.

– Все пак имате ли някакви планове за чинията?

– Винаги мога да я покажа. Тя е в наличност. Най-големите учени са идвали да я видят. Няма да я занеса в гроба. Тя не подлежи на анализ за абсолютна датировка, защото възможностите са за около 40 000 години, а тя е направена от пясъчник, а възрастта на скалата е над 10 милиона години. Интересна изработка. Засега няма особен интерес към чинията. Гледали са я. Заснети са 28 писмени знаци. Според Харман е възможно това да е най-ранната писменост в света. Има една справка между знаците по чинята с индийско, шумерско, египетско писмо и надписите от Градешница и Магурата. Харман каза намерете още един такъв предмет и ще ти кажа моето заключение.

– Спускал ли се е някой пак на същото място?

– Още на другия ден опитах да се спусна. Тогава нямаше GPS. Три пъти опитвах, но не намерих мястото. Нямахме добра навигация. Затова работя пак на същото място. Търся същото място. Когато имаме време и пари, ще направя триизмерна снимка.

– Бил Райън казва, че в Португалия са открити кости на животни и хора, които съвпадат с тези от Варна…

– Той се опитва да съпоставя находки от цял свят. На това е посветил остатъка от живота си. След като намерих Чинията. Видях, че в България не мога да публикувам нищо. Навсякъде рецензиите бяха отрицателни. Едва през 1988 г. успях да напиша в научно-популярна книга, че сме намерили старите брегове на Черно море. През 1999 г. от посолството на САЩ се заинтересуваха. Написах им, че тук са станали катастрофални събития. Нека погледнем така. Какво са 7 – 8 хиляди години. Това са 200 човешки поколения. Това не е далече от разсъдъка. Тази култура е била високоорганизирана. За да се развие, трябва да има излишък от храни и животни. Да не мислиш за насъщния, за да създаваш занаятчийство и красиви предмети. Да не зависиш от насъщния. Това е била култура, която си е решила проблемите с изхранването.

Създава писменост, занимава се с интелектуални неща. В Бургаския залив търсихме останки от древна металургия. След като говорим, че най-старото злато и мед са тук, значи, че тук е имало и металургични центрове.

– Когато е станал потопът, панически ли са бягали хората?

– Не. Тези хора са бягали и панически, и постепенно. По 10 – 12 сантиметра на ден се е повишавало нивото. Потопът спира до изравняване на Черно море с Мраморно море. Това е била силата на потопа. Населението е бягало и се е спасявало. Тези, които са били по южните брегове, отиват към Месопотамия. Тези по западните – към Европа. Ние даваме началото на европейската култура. Днес ние може да променим европейската история.

ЛЕГЕНДА

Според легендите плаващият ковчег, в който Ной спасил по един екземпляр от всички живи трави на земята при големия потоп, е бил огромен, приличащ на днешните кораби за далечни плавания.

Оказва се обаче, че това не е така. Древен клинопис от Вавилон доказва, че Ноевият ковчег е бил тръстиков сал с кръгла форма, пише английският вестник “Гардиън”.

Това откритие е можело да се узнае още през 40-те години на миналия век. Но тогава историкът-любител Леонард Симънс, открил глинени плочки с инструкции за построяването на сала на възраст около 3700 години, не им дал гласност.

Симънс завещал плочките на сина си Дъглас. И добре, че той запознал с откритието на баща му експерта от Британския музей Ървинг Финкел.

Когато Финкел разчел надписа, останал като гръмнат. Древните плочките са първото и засега единствено писмено доказателство, което описва формата на Ноевия ковчег.
Финкел превел 60 реда клинопис, в който се съдържат наставленията на Бог към шумерския цар Атрахасис, смятан за праобраз на Ной.

Върху плочките пише как Господ повелява преди Потопа да бъде построен плавателен съд с кръгла форма, на който дължината и ширината му да бъдат еднакви. Указва се съдът да е от тръстика и палмови влакна, споени със смола за непромокаемосТ.

.

***

Точното местонахождение на находката не се знае с точност. Самият проф. Петко Димитров все още търси мястото, където е открил артефакта. Поради липсата на апаратура преди 24 години това е много трудна задача. Този път ученият е въоръжен със съвременна техника, а на помощ пристигна световният експерт Бил Райън от Колумбийския университет.

Най-старото население, обитавало земите около Черно море, са кимерийците. След потопа хора са бягали и панически, и постепенно. По 10 – 12 сантиметра на ден се е повишавало нивото. Потопът спира до изравняване на Черно море с Мраморно море. Хората, които са бягали на юг и са се установили в района на Месопотамия и Акад, са шумерийците. Всъщност кимерийците, които мигрират на юг, поставят началото на Шумер. Тези по западните – към Европа. Ние даваме началото на европейската култура. Днес ние може да променим европейската история.

Шумерската култура в многобройните музеи изключително прилича на варненската и дуранкулашката култура. Аз имах възможност да видя през 2007 г. неолитното селище Чатал Хюйюк в Турция, Анадола, което се смята за едно от първите селища. Там са намерени същите съдове, същата керамика, същите статуетки на Божията Майка.

Възрастта на Чатал Хюйюк е 6200 г. пр. Хр. Хората, които са останали тук, са поставили началото на Тракийската култура. Тя има приемственост от черноморската култура. Наречена е „Варна“, защото неолитният некропол е открит през 1972 г., и защото тогава не са могли да направят аналогия с друга култура.

***

ПРИЛОЖЕНИЕ – АТЛАНТИДА / ЧЕРНО МОРЕ КРИЕ ТАЙНИТЕ НА АТЛАНТИДА

Варненецът Никола Николов е на път да шокира историци и археолози със сензационното твърдение, че потъналата някога Атлантида била по нашите земи. Той проучва стари египетски текстове – стели и папируси. В папирус Юмилхак според откривателя са описани днешните български земи като родината на Сет – бога на смъртта. Той съпоставя данните със съвременно изследване за това, че Главният инфраконус за въздействие върху земната природа се намира в Източните планини, на юг от Дунав. От Стела Шабака открива, че разделната граница между невидимото Сет и човека Хор е Аян(тида). От древните науки разбира, че Аян(тида) е всъщност главният център между Озирис и Изида за обща връзка с хората. Най-голямото Око, това на Хор, е връзката между човек-създател и човека. На базата на своите търсения Николов проучва каменни плочи от античността. Върху една от тях, намираща се във варненския археологически музей и описана като Посветителен надпис на Херос Карабазмус от II в., открива „Аянтиди из ме“, което в превод разчита като „Атлантиди ние сме“. Паметникът е мраморна плоча с изсечени букви и ритуални рисунки, като в текста е обяснено, че това е послание от ирион, т.е. от говорител (жрец). Обяснението на варненския Индиана Джоунс за произхода на името Атлантида е, че то идва от по-старото Аянтида или от А до Я – Ида (Изида). По-късно се среща като Атлантида, от Ат – кон и Ланд – земя (Земя на коня). Съпоставяйки описанието на тези земи с името Тракия, което забелязва в древни текстове като Ракхива и което в превод на санскрит означава „етерно пространство“ или „небесна твърд на земята“, откривателят е твърдо убеден, че древната цивилизация е била в нашите земи. Такова наименование за Тракия няма в нито един документ освен по нашите земи. След време 59-годишният Николов открива същата символика в евангелските текстове на Библията, където е цитирано „Аз съм Алфата и Омегата“ , което отговаря на „От А до Я“, т.е. в Светото писание се говори за Атлантида, стига добре да се чете. Може би американският изследовател проф. Балард е чел много по-добре от други, защото търси именно тук, в Черно море, Ноевия ковчег и изчезналата Атлантида.

ПОСЛЕДНО, КОНТИНЕНТАЛНА АТЛАНТИДА

В далечното минало Земята е изглеждала по друг начин. Релефът и повърхността на планетата са били променяни периодично, обикновено след различни природни бедствия, които са я връхлитали.
През 1970 г. се извършват няколко сондажа по дъното на Средиземно море. Откриват се големи количества солни наноси, които са останки от солни езера. Установено е, че в определен период водната маса е изчезнала. Доказателство за това е и намереният пласт от безводен калциев сулфат, който може да съществува при температура с особено високи стойности – над 40 °С. Тези данни говорят, че преди да се превърне във воден басейн с дълбочина от 1500 м, Средиземно море е представлявало пустиня. В района вероятно са живели редица сухоземни животни, които са могли да преминават почти безпрепятствено от Африка към Европа и обратно. Изследванията показват, че за Средиземно море сухият и пустинен климат е бил характерен най-много преди 10 000 години.

Всичко се променя с огромната маса вода, нахлула през разкъсания бряг на Гибралтар. Животни и хора бягат, защото са залети обширни територии от Северна Африка. Свидетелство за това са и днес живеещите на нетипично място за маймуни гибралтарски скали. Тези бозайници се родеят с
маймуни от Африка. На по-големите средиземноморски острови – Крит, Кипър и др., също са намерени странни останки от слонове и хипопотами, измрели преди около 10 000 години. Очевидно на тези острови те са търсели подслон от прииждащата вода.

В основата на това събитие стои последният ледников период от края на IX хил. пр. н. е., познат като Врюмски. Започналото затопляне довело до повишаване нивото на океаните. Голямо земетресение е причината да бъде унищожена сушата, свързваща Европа и Африка и да се образува Гибралтарският проток. В пустинята, която по това време е Средиземно море, нахлува значимо количество водна маса от Атлантическия океан.

Катаклизмът оказва влияние и на Балканския полуостров. Оформят се Дарданелите и Босфорът, наричан Тракийски Босфор. Постепенно водното налягане разкъсва дотогава съществуващия праг на Босфора, вследствие на което Черно море – някога почти пресъхнало, се издига със 120 м. Предполага се, че стихията е била около 200 пъти по-голяма от Ниагарския водопад, а нивото на водата всеки ден се е покачвало с 14-15 см. Унищожени са редица крайбрежни селища. Черно море от голямо сладководно езеро се превръща в солено море. Променя се флората и фауната в района. Доказателство за това са намерените останки от древни коралови рифове, типични за тропическия климат.

Още през втората половина на X хил. пр. н. е. и началото на IX хил. пр. н. е. потъването на
Атлантида (намираща се между Европа и Северна Америка) принуждава атлантите да търсят
нови земи за заселване. Част от тях достигат и до Балканския полуостров. Важно е да се отбележи, че Атлантида е населявана както от чернокожи, така и от население от бялата раса.

Белите хора са имали кестенява права коса и светли (често сини очи). Те били високи и стройни, с дълги носове. Този физически портрет твърде много напомня на външния облик на кимерийците. Немалка част от тях след потъването на Атлантида живеят в района около Англия и Ирландия. В допълнение към казаното следва да посочим, че прочутата столица на Атлантида носи името Чалидокан – название очевидно свързано с древните кимерийци, известни по-късно като българи, както и с титлата „кан“, характерна за техните владетели.

Все повече изследователи отбелязват, че Кимерийците са особен вид народ, който е носител на северноатлантическите традиции, свързани и с южните земи на Европа (Балканите и Средиземно море), и с далечния Североизток. При своето преселение тук, на Балканския полуостров, те пренасят своята високо развита култура и с праотците на траките (карите) полагат началото на протобългарския народ.

Между атлантите и древните българи съществуват множество сходства като култът към Слънцето, 12-цикловият календар, преклонението към водата, обработката на металите, уникалните строежи и др. От легендарната Атлантида е пренесена традицията върховният владетел да бъде първосвещеник и духовен водач.

Потопът в Черно море (VI хил. пр. н. е.) е причина част от населението от днешните наши земи да търси нови места за своите селища. Някои тръгват на север към Балтийско море, което в древността се нарича Кимерийско.

Друга група- главно древните българи, остават и продължават да развиват високата материална култура на Варненската цивилизация. Името на Варна можем да открием още в най-стародавните свещени книги – Ведите. На санскритски Варна е символ на първичното, на началото. Легенди говорят, че тук в дълбока древност е кипял живот – буйна растителност, минерални извори, сечели се сребърни монети с лика на тракийския бог Дарзала. Интересно е да се опитаме да открием съставките на името. Първата част „дар“ ни отнася към познатата в Месопотамия титла за владетел, докато втората съставка „ала“/„ила“ трябва да се свърже с названието на бога. Следователно става дума за владетел, който е обожествяван.

Варна е бил оживен търговски център, откъдето се изнасяли метали, обработвани във вътрешността в посока земите на днешна Украйна. Тук е намерено и най-старото злато в света.
Предметите се отличават с ювелирна изработка. Между тях е открит и златен жезъл (скиптър),
което ни дава право да предполагаме, че владетелят е бил и първосвещеник (жрец).

В началото на XX в. в спокойни дни местни хора разказват, че са виждали във варненските езера ясно очертани силуети на подводни строежи. За съжаление при прокопаването на канала
следите от тях са унищожени. Открити са множество съдове, които доказват наличието на
древен град, но повечето от съдовете са разграбени.

.

.

Източник: Издание "Археа"

Web Analytics