АНТРО-ГЕНЕТИЧЕН ПРОИЗХОД НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД

СПОРЕД ДЪРВОТО НА ПОТЕКЛОТО БЪЛГАРСКИЯТ ГЕНЕТИЧЕН ФОНД СЕ СЪСТОИ ОТ 31 %  МЕСТНИ НАЙ-ДРЕВНИ АРИЙСКИ ГЕНИ, 49 % ТРАКИЙСКИ, 19 % СЛАВЯНСКИ И 1 % ДРУГИ.

НАЙ-БЛИЗКИ РОДНИНИ СМЕ С ГЪРЦИТЕ, ИТАЛИАНЦИТЕ, УНГАРЦИТЕ И ДАКИТЕ.

.

За да се изясни „Антропо-генетичния произход на българския народ“ научен българо-италиянски екип работи три години по проекта. Изcлeдвaни бяха кpъвнитe пpoби нa 855 бългapи и пpoби oт 100 скелети в гpoбoвe oт тpaкийcкия пepиoд в нaшaтa иcтopия и от Пъpвoтo бългapcкo цapcтвo.

.

o мaщaб тoвa иcлeдвaнe e нa тpeтo мяcтo в cвeтa, cлeд пpoyчвaнeтo в Шoтлaндия и Итaлия. Инициатор и организатор бе акад. Ангел Гълъбов от Института по микробиология към БАН. Ето как той представя участниците: "В областта на популационната генетика на съвременните и древните българи работиха два екипа. Единият бе от 9-тима учени от катедрата по генетика и микробиология на Университета в Павия под ръковоството на европейския корифей по митохондриална ДНК проф. Антонио Торони, съвметно с водещия български генетик с високо международно признание чл.-кор. на БАН проф. Драга Тончева и нейната сътрудничка д-р Сена Карачанак-Янкова. Те анализираха митохондриална ДНК в кръвни проби на съвременните българи. Вторият екип бе под ръководството на проф. Давид Карамели от Университета във Флоренция, с участие от българска страна  на проф. Драга Тончева  и нейната докторантка Десислава Нешева, изследва древната митохондриална ДНК в кости и зъби, предоставени от Антропологичния музей на нашия вещ антрополог чл.-кор.на БАН проф.Йордан Йорданов. Дейно участие взе и Алесандро Ачили от Катедрата по клетъчна биология на Университета в Перуджа".

.

Дaннитe бяхa cъбиpaни пo нaй-cъвpeмeннa мeтoдикa и aнaлиз за първи път при т.нар. митохондриална хромозома, която се предава по майчина линия на дъщеря и син, така и мъжката Y – хромозома, предавана само от баща на син в ДНК на българите. Резултатите са публикувани в престижните научни списания „International Journal of Legal Medecine“ и Human Biology и предизвикаха голям интерес на генетиците по света.

.

Вид на Y - хромозома

.                                                    

Задачата на изследователския екип

 научна отговорност всички потърсихме връзката между генетиката и произхода на българите. Проследихме дълъг период от време от преди 200 000 години. Тези участъци са нещо като банка данни, която акумулира мутации, маркиращи дългогодишна история, каза проф. Драга Тончева.

Според нея последната класификация (от 2009 г.) световната наука разграничава в човешкия геном 45 хаплогрупи, чиито носители живеят в различни краища на земята. Когато те бъдат проследени, се разбира как изначалната митохондриалната „Ева“ се е разселила от Африка на различни места и е дала нови популации.

Носители на хаплогрупа M са мигрирали от Африка в североизточна посока по южното крайбрежие на Азия и са стигнали до Индия. Групата N върви на север и е определена като евроазиатска популация. Ние и изобщо – европейският генофонд, принадлежим именно към нея. Когато анализираме честотата на тези хаплогрупи у съвременното население, можем да разберем какви сме

Италианските учени в екипа имат голям опит в тази проблематика и изследват хромозоми от всичките 45 хаплогрупи на индивиди от различни райони на света. Анализът на пробите бе поверен на д-р Сена Карачанак-Янкова. Младата учена го направи в лабораториите на Университета в Павия с помощта на италианските си колеги. Изследването бе сложно и много скъпо и италианците допринесоха за реализирането на проекта, поясни проф. Тончева.

.

Дворът на Университета в Павия със статуии на знаменити учени, учичи тук.

Университетът е един от най-старите в Европа. Построен през 1381 г.

.

Ето какво показват резултатите

„Основният сигнал в българския митохондриален генофонд в характеристиката на сегашните българи, идва от палеолита и времето на заселването на континента след последния ледников период, обаче носи и следи от по-близки събития, затова бе направен анализ на компонентите на хромозомната ДНК, с който се проследиха генетичните връзки между повече популации. За да се определи мястото на българите сред останалите европейски и азиатски популации, същият анализ бе съпоставен с набор от 42 популации.

 Така се установи, че базисно влияние има местното население, живяло по нашите земи от най-дълбока древност, наречено арийци, после траки и прабългари. Генофондът ни има влияние и от заварените славяни, но от другите сме видимо отдалечени“.

.

Графика от Генетичния Атлас на човеката история.

ястото на прабългарите и на съвременните българи сред популации на 42 народа. Ясно се вижда, че ние се групираме при южно европейските, отдалечени сме от славянските, а от азиатските популации и от народите, които говорят тюркски много сме далече. Генетично българите са близко до италианците, северните гърци и унгарците, до народите на Крит и Лемнос.

.

При митохондриалната хромозома в 8,5% от изследваните българи са открити следи на хаплогрупа Н, която ги свързва направо с хората, повторно заселили Стария континент през последния ледников период. Това твърди д-р Сена Карачанак, която е един от основните автори на изследването.
При почти толкова и дори малко повече хора са засечени и групите J и Т, които говорят за потомство на населението, обитавало земята през палеолита, или т. нар. Старокаменна епоха, която си остава най-неясната от цялата човешка история.
Само в 1 от изследваните ни сънародници е открита и хаплогрупата L, която директно го свързва с първите човеци, прескочили от люлката на вида Африка и разселили се из останалите континенти.

.

При предишното голямо генетично изследвано, където беше изследвана единствено Y -хромозома от проби предавани единствено по мъжка линия, даде подобни показатели. Около 60 % гените на българите по-мъжка линия са европейски – а именно 20 % са от средиземноморските халогрупи и 24 % са директен уникален ген – ЕМ78, с корени от балканите на възраст 7800 години. Други ок.15-20 % са от славяните. 

Тогава директорът на Националната лаборатория по генетика проф.Иво Кременски заяви в материал в сп. Гео:, „независимо дали им се харесва на някои хора, оказа се, че имаме изключително малко славянско влияние в нашия народ. Имаме само натрупан славянски примес в по-късен период.“

.

Средиземноморското ни генетично сродство го дължим на траките, изтъкнаха още от изследователския екип. Сравнителният анализ е показал, че имаме генетични прилики с коренното население на Северна Гърция и Северна Италия. Роднини сме с италианците, когато в дълбока древност тракийски племена са мигрилари там през ранното Средновековие, около и след 470 г. от н. е., древни етруски българи са се заселили също там. А около 662 г. от н.е. други българи под предводителството на кан Алцек са се заселили в Южна Италия. Родството ни с италианците отново ще се изследва с активната помощта на антрополози, историци и лингвисти, коментираха учените.

.

то накратко важните изводи от изследването:

*  Според акад. Ангел Гълъбов изследването показа, че българският генофонд е много хомогенен в страната, с висока база на средиземноморската ни линия, която идва от древните траки  и от източните базисни генни на древните българи. .

* През 2009 година холандски учен създаде метод за съпоставяне на митохондриалната ДНК при всички народи. Чрез този метод българо-италиянският екип установи, че съвременните българи имат европейска генетична структура благодарение на генбазата на траките и прабългарите. До нас са близки популациите на хората в Северна и Средна Италия, Северна Гърция и съвсем закономерно в Македония. 
*  Гените на славяните са 15-20 %, но поради това, че заварените тук славяни са изгаряли телата на мъртъвците не може точно да се отчете. Затова днешните българи не могат да се определят като славянски народ, въпреки, че езика ни е славянски. В специализираната генетика се определят само със славянски примес. Ние сме много различни антропологично и по манталитет със източните и западните славяни. 
*  По-близо сме до хърватите. Сърбите не са провеждали подобно изследване. А съвременните македонски генетици "крият" получените резултати, които логично да се предполага показват родственост с българите.
* Сродни сме с древните унгарци и с тракийското племе даки, живяли на територията на днешна Румъния – но румънците има допълнително натрупани вторични гени, които ни отдалечават от тях.
* Българите според ДНК нямат връзка турците, въпреки че сме били близо пет века под османско иго. При тях е навлязъл много български генетичен материал от етничарския корпус, събиран като кръвен данък и чрез отвличаните много жени. Но обратният процес не е текъл, защото няма семейства между българи и турци. Нашите деди са си опазили генотипа.
* Гените на хуни, монголи и татари е под 1 %, далече от това, което се твърдеше в по-ранни изследвания. 

* Народите на Западна и Северна Европа по родствена връзка също са далече от българите

. 

Използван е и материал от документи на генетичното изследване на БАН и от списание „International Journal of Legal Medecine“) в превод на bulblog.com Стефан К.

.
.
НАУЧНО ПРИЗАНИЕ

На 04.09.2013 авторитетно генетично изследване потвърди,

че българите са тук от поне 10 000 г.

.Изследването е направено с най-съвременна технология и методика от българо-италиански научен колектив с участието на изтъкнати учени. Статията е публикувана в реномирана научна онлайн платформа, преминала научна редакция.

Две години преди данните от изследването на този колектив, швейцарски учени от Института по генетика „iGENEA“, още тогава убедително показаха родните ни корени.

.

Според тях Дървото на потеклото показва, че Българският генетичен фонд се състои от 19 % славянски, 49 % тракийски, 31 % най-древни местни арийски гени и 1 % други.

.

естник "Труд" от 27 май 2009 г. публикува статия "Българите са взели най-много гени от траките". А скоро след това при въпрос на наш репортер, защо в изследването няма отчетени прабългари, директорката на „iGENEA“ Аманда Фелбер от Цюрих поясни: “Половината от гените на българите идват от траките, защото те са завареното население на българските земи. Това наше научно твърдение бе поместено и в сръбското списание НИН, което се позова на заключенията на нашия швейцарски Институт по генетика „iGENEA“ . За нас изконното население на българските земи са траки и населението преди траките, затова ги приемаме за прабългари. Вие като народ сте траки". Посочените исторически изводи се съхраняват и в архива на Генната банка iGENEA с директор Dr. Christian Roos. Изт. bg.wikipedia - 49

.

Съвременните научни изследвания показват, че от ранната неолитна епоха българите са близко родствени с народите на Южните Балкани. Още преди 10 000 години заедно с тях те са дънера на генетичното дърво, което в последствие се разклонява из целия Стар континент, към Месопотамия, Египет, Шумер, Индия и Бактрия. А това е доказателство за трайното им вековно присъствие там.

.

По повод разглежданата тема доц. д-р Я. Й. Шопов, директор на Института по древни цивилизации припомни: Акад. Державин още през 1946 година твърдеше, че етногенезиса на българския народ достига с корените си далечното евроадийско минало. Той  категорично заяви: “Българите по своя произход са българи, а не турци, не татари, не фини, не хуни, не чуваши, не славяни" До тези заключения той достига на базата на палеолингвинистичен анализ и се съобразява с палеолингвинистичните изследвания на Марр(1925). Последните генетични изследвания потвърждават тези негови концепции. Той твърди, че българите са протоевропейци и са започнали да се формират като народ преди 9800 години. Концепциите на академик Державин са били в основата на курсовете по българска история, преподавани през тези години в Софийския Университет”.  

.

Според най-достоверната теза, изказана от Александър Фол[1], оформянето на тракийската етно-културна общност не е процес, повлиян основно от външни миграции, а е резултат от вътрешни миграции и консолидиране на местно население, т.е. защитава идеята, че траките са автохтонно (местно) население. Всъщност Фол копира доказаната още от историка проф. Петър Детев хипотеза, че местната етно-културна общност се е оформяла от края на седмото хилядолетие преди Христа, когато са налични данни за най-старата европейска култура, създавана от палеобалканското население. Траките са просто по-младите му поколения. Из "История на българските земи в древността", част I, Сф, 1997 и bg.wikipedia

А ДНК анализите осигуряват ясен и прецизен научен метод, с висока степен на достоверност и категоричност на резултатите от изследванията

.

Публикация: Николай Увалиев

.

Към Българите са в родните си земи от преди над десет хилядолетия

.

***

23.09.2018 г. sparotok.bg

“Около 80% от генетичните вариации при българите са представени от хаплогрупите E-M35, I-M170, J-M172, R-M17и R-M269. Това показва, че комбинацията от хаплогрупи при българите съотвества на тези на повечето европейски народи...Българите са отдалечени от турците въпреки географската близост арабите, а и народите на Кавказ и Индия.”-  The position of Bulgarians among other populations was visualized by Principal Component (PC) analysis.About 80% of the total genetic variation in Bulgarians falls within haplogroups E-M35, I-M170, J-M172, R-M17 and R-M269. This finding shows that the Bulgarian haplogroup profile is congruent with those described for most European populations… .Bulgarians are distant from Turks (despite geographical proximity), Arabic and Caucasus populations and Indians.”

http://www.abstractsonline.com/Plan/ViewAbstract.aspx?sKey=006d5e3a-ea14-49ff-9b39-f0a042d39185&cKey=bfc88c56-5e93-4ee2-89e6-c3ab1bd25f5c&mKey=%7BDFC2C4B1-FBCD-433D-86DD-B15521A77070%7D

В същото това изследване, има една много интересна подробност, която изненада неприятно още една група поддържаща заблуди. Става дума за твърдящите, че най-старото балканско население е изчезнало – унищожено през Бронзовата епоха от траките (!), а и, че самите траки по-късно са изчезнали.

Характерът на определени хаплогрупи при българите показа убедително, че носителите им са потомци на хора населявали земите ни през Мезолита и Неолита,  когато се появава организираното земеделие (респ. преди около 12 000-8000 години, бел.моя):  the greatest contribution comes from the range expansion of local Mesolithic foragerstriggered by adoption of agriculture introduced by a cadre of Near Eastern farmers.

http://www.abstractsonline.com/Plan/ViewAbstract.aspx?sKey=006d5e3a-ea14-49ff-9b39-f0a042d39185&cKey=bfc88c56-5e93-4ee2-89e6-c3ab1bd25f5c&mKey=%7BDFC2C4B1-FBCD-433D-86DD-B15521A77070%7D

През 2012 година излезе още едно генетично проучване, този път на митохондриалната ДНК. И в този случай бе установено наличие на хаплогрупи, които са типични за най-древното балканско население, което римляни и гърци наричат траки:

“Може да се каже, че средиземноморското наследство се дължи на траките – местен народ, явяващ се най-ранен обитател на Балканите. Източните приноси най-вероятно се дължат на протобългарите, които произлизат от Средния Изток и славяните дошли от Североизточна Европа.” - Thus, while the Mediterranean legacy could be attributed to the Thracians, indigenous people that firstly inhabited the Balkans, the Eastern contribution is likely due to the Proto-Bulgarians originating from the Middle East and to the Slavs migrating from northeast Europe.”

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/21674295

Аз нямам сведения някой да е доказвал, че старите българи произлизат от Средния Изток, нито пък съм срещал доказателства, че дунавските славяни (наречени гети от Теофилакт Симоката) са дошли от Североизточна Европа в края на късната Античност. Що се касае до горния цитат, оставам с усещането, че при създаването на работата си, генетиците са подведени от консултиращите ги историци и археолози.

Казвам подведени, неслучайно, защото в по-късна работа от 2013-та година, e казано следното: “Като цяло, българите са отдалечени от алтайските народи и народите живеещи на север от Памир, отдалечени са cъщо от казанските татари и иранците, макар и в по-малка степен.“ - “On the whole, Bulgarians are distant from Altaicpopulations and populations residing in the north of the Pamir region and they are also distant from Kazan Tatars andIranians, although to a lesser extent.”

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3590186/

По-късно, през 2015-та година, при проучване засягащо митохондриалната ДНК на българите, не е казано нищо за приноси от Средния Изток. За сметка на това, основният извод е, че при българите са доминантнизападноевразийските хаплогрупи.

Няма дори намекване за родство с народите от Североизточна Европа, а и тези от Афганистан и Иран, макар в това проучване да са включени проби от древна митохондриална ДНК извлечена от кости принадлежащи на стари българи:

“The modern Bulgarian mitochondrial DNA (mtDNA) and Y-chromosome gene pools predominantly consist of Western Eurasian haplogroups.... A similar pattern is observed in ancient mtDNA samples of proto-Bulgarian human remains, which belong exclusively to Western Eurasian mtDNA haplogroups (Nesheva et al., 2015).”

http://www.scirp.org/journal/PaperInformation.aspx?PaperID=60322

В друга научна работа - дисертацията на д-р Сена Карачанак-Янкова също не присъства информация, която да позволи да приемем, че старите българи са дошли от земите на Иран, Индия, или Афганистан:

“Честотата на установените хаплогрупи показва, че българският Y-хромозомен генофонд е почти изцяло обхванат от западноевразийски хаплогрупи. Генетичният принос от Централна Азия (Хг C-M217), Северна Евразия (Хг N-M231) и Югозападна Азия (производни на Хг Q-M242, Хг LM61 и Хг R-M124) е почти незначителен (общата честота на тези хаплогрупи е 1.5%) .

http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/S_Karachanak_Yankova-avtoreferat-%20geni%20na%20balgarite.pdf

В научната публикация от 2013-та година е дадено обяснение за особеностите и най-вече възрастта на няколко хаплогрупи типични за българите:

(i) За R-L23* се смята, че принадлежи на хора населили земите ни след Ледниковия период (т.е. преди около 13 000години, бел.моя).

(ii) За E-V13 се смята, че принадлежи на хора обитавали земите ни през Мезолита (т.е. преди 12 000 години,  бел. моя), като след това представителите на тази група се заселват и на други места, и този процес върви паралелно на разпространяването на организираното земеделие.

(iii) За J-M241 се предполага, че е от времето на Неолита (т.е. преди около 9000-8000 години, бел моя) отразява разселването в западна посока на ранните земеделци, тръгнали от най-ранните си местообиталища край Черно море.

(i) R-L23* is present in Eastern Bulgaria since the post glacial period;

(ii) haplogroup E-V13 has a Mesolithic age in Bulgaria from where it expanded after the arrival of farming;

(iii) haplogroup J-M241 probably reflects the Neolithic westward expansion of farmers from the earliest sites along the Black Sea;

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3590186/

До тук се вижда, че срещащите се при българите хаплогрупи J-M241, E-V13, R-L23* могат да бъдат свързани с най-старото балканско население, което римляните наричат траки.

Има още една хаплогрупа, която хем е най-често срещатана при нас, хем особеностите и показват, че носителите и са потомци на хора обитавали земите ни от времето на Мезолита (т.е. опреди около 12 000 години бел.моя):

“Хаплогрупа I-M423 може да се проследи до балканските ловци-събирачи от Мезолита и тяхната експанзия след усвояването на организираното земеделие. ” -“…haplogroup I-M423 is the genetic record of Balkan Mesolithicforagers and their expansion after the adoption of agriculture.”

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3590186/

Както и да погледнем, I-M423, E-V13, J-M241, а и R-L23* поради забележителната си древност (13 000-8000 години бел.моя), трябва да се свържат със най-старото балканско население – траките.

Последната голяма хаплогрупа при нас носи името R1a-M17 и често е наричана “източна”. Факт е обаче, че R1a-M17 се среща в големи концентрации при поляци, кашуби, украинци, словени, хървати и др., среща се също при скандинавските народи, а дори и на остров Крит, където нито перси, нито бактрийци са се заселвали. За сметка на това трако-пеласгийското присъствие е добре засвидетелствано.

Благодарение на изследванията става ясно, че известна част от носителите на тази “източна” хаплогрупа са населявали земите на България от края на Ледниковата епоха:

“Заслужава да се отбележи, че както бе вече предложено, хаплогрупа R1a-M17 може да сигнализира различни събития – от времето на края на Ледниковата епоха (от преди 13 000 години бел.моя), до по-скорошните разселвания на славяните.” – “…it is worth mentioning that, as previously suggested [48][50], haplogroup R1a-M17could be a signal of various events ranging from early post-LGM expansions to more recent Slavic demography.“

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3590186/

В дисертацията на д-р Карачанак-Янкова намираме още повече подробности за “източната” хаплогрупа R1a-M17: “Следователно древната възраст на Хг RM458 в Източна България (12.4 ± 5 kya) и Кавказ (10.1 ± 3 kya) трябва да се интерпретира внимателно, поради това, че оценката на възрастта се повишава вследствие редица демографски епизоди.”

По интересно е следното, при около половината от носителите на R-M17 се наблюдава европейският вариант : “Трета по честота е широко разпространената евразийска хаплогрупа R-M17, която е установена при 17.5% от българите, като 42.9% от тях принадлежат към типичната за Европа Хг R-M458.”

http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/S_Karachanak_Yankova-avtoreferat-%20geni%20na%20balgarite.pdf

На с.31 от дисертацията на д-р Карачанак, в табл.10, възрастна на “източната” хаплогрупа Хг R-M458 у нас варира между 12 400 години и 4100 години. За другата част представители на R-M17 не е казано, че са потомци на население дошло през късната Античност и ранното Средновековие от Афганистан, Иран, или Пакистан.

В заключението на дисертацията на д-р Карачанак няма и дума за родство на българите с паштуни, иранци, пакистанци или индийци. От друга страна, в миналото от други учени са проведени достатъчно генетични изследвания на населението на Иран, Афганистан, Пакистан, но дори и там няма дори загатване за някакво родство с българите. Какъв е изводът тогава?

Всеки, който може да смята, неизбежно ще стигне до заключение, че в болшинството си българите са носители на гени на древно балканско население. Носителите на I-M423, E-V13, J-M241, R-L23* са потомци на хора обитавали земите ни от преди 13 000-8000 години.

По сведенията на мое разположение в този момент, излиза, че основните хаплогрупи при българите са със следната честота и са представителни за 62,5% от населението ни:

I-M423 (20.2%)

 E-V13 (18.1%).

R-L23* честота 5.2%

J- 19%

Като имаме предвид, че носителите на R-M17 са 17% от българското население, но 42% от тези 17% са носители на европейската (забележително древната) вариация Хг R-M458, то към 62,5% потомци на местно население трябва да добавим още 7,1% носители на местният вариант на хаплогрупата и така излиза, че наследници на траките се явават поне 69,6% от българите. Добавим ли приписаната на древните европейски ловци-събирачи G2, срещаща се при 1,5-2% от българите, то излиза, че по официални данни повече от 70% от българите са потомци на най-древното население на Балканите.

Остават 10% носители на “източната” хаплогрупа. Тъй като няма доказателство, че предците на носителите на въпросната хаплогрупа са дошли от Средна Азия, то може да се сметне, че и тези 10% са потомци на стари балканци и така излиза, че по наличната в този момент информация, около 80, 6% от българите са наследници на Залмоксис, Спартак и Орфей.

Накрая нека видим какво е “притеснителното” в дисертацията на д-р Нешева. Аз лично виждам изследване даващо интересни резултати. На с. 62 се натъкнах на следния извод: “Проучените 19 представителя на траките от ранната Бронзова епоха притежават 16 различни хаплотипа, които формират 10 различни хаплогрупи. Тези хаплогрупи са разнообразни и се срещат в Европа и Азия. Част от тях присъстват и при прабългарите, но се различават по преобладаващите специфични хаплогрупи.”

http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/AVTOREFERAT%20Desislava%20Nesheva.pdf

С други думи – и при траките от преди 5000 години, и при старите българи от преди 1000 години се срещатедни и същи хаплогрупи, но при населението ни от времето на Средновековието има хаплогрупи, които не се срещат при хората живели 4000 години по-рано.

Та това е нормално и логично – самият избор на пробите с отдалеченост от 4000 години предразполага към получения резултат. При такъв избор, друг резултат е невъзможен.

В която и държава да се приложи същия метод, резултатът ще е както при нас – ще се окаже, че хората от Средновековието са носители на хаплогрупи, които ги няма при населението от същия регион, но живели преди 5000-4000 години.

Историците и археолозите, които са консултирали нашите генетици би трябвало да обяснят, че за да се получи ясен генетичен облик на народа на Орфей, е нужно да се вземат проби от тракийски гробове от периода IV-VI век, а не от преди 5000 години. Причната се крие в това, че оформянето на народите е дълъг процес - в определен регион, в течение на няколко хиляди години, се смесват различни хора, като доминантната група налага своят език и култура. 

В региона, в който се оформя един народ, с времето се появават нови групи, а други групи се преселват надалеч. Част от древното население от долината на Струма (стрюмоните) е отишло в Северозападна Мала Азия. Тевкрите пък напускат Северозападна Мала Азия и заедно с мизите стават доминантна група в Тракия, като владенията им се простират чак до река Пеней (в Тесалия):

“Bithynians, but formerly they were called, as they themselves report, Strymonians, since they dwelt upon the river Strymon; and they say that they were driven out of their abode by the Teucrians and Mysians.”-Her.VII.75

http://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh7070.htm

“Mysians and Teucrians, before the Trojan war, who passed over into Europe by the Bosphorus and not only subdued all the Thracians, but came down also as far as the Ionian Sea and marched southwards to the river Peneios.” – Her.VII.20.

http://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh7020.htm

Cтабилизация и дори почти спиране на миграционните процеси настъпва едва по време на римското владичество I-VII век. Рим не позволява изтичане на население от Тракия, защото има нужда от хората, както за обработка на земята, така и за попълване на легионите си. На определени етнически групи е позволено да се установят на юг от Дунава като федерати, но в този случай става дума за поселници в граничните региони, а и често се касае за родствени на древното балканско население хора.

Балканите по време на римския период, карта на Густав Дройсен

 

Ето поради това е най-удачно да се вземат проби от тракийските некрополи от края на късната Античност. Именно тези проби дават най-ясна представа на генетичния облик на тракийското население. Пробите взети от кости стари 5000 години не могат да дадат представа за облика на населението от няколко хиляди години по-късно. Пробите от кости от преди 5000 години могат да послужат за друго – да ни покажат къде са се заселили определени групи стари балканци.

Като най-ранните европейски региони заселени с траки могат да бъдат посочени Апенините, а също земите на Словения, Словакия, Австрия. Поради това, че по отношение на митохондриалната ДНК, т.е тази, която се предава по майчин път, траките са разположени в близост до популациите на Австрия, Латвия и Словакия, разбирам, че старите балканци са напуснали Родината не като малка група войствени мъже, а на родове включващи и жени. Т.е. касае се не за завоевание, а за мирна миграция на хора, които носят със себе си ценни знания.

Карта на разпространението на трако-кимерийските находки, по Herman Sauter  http://www.kimmerier.de/Abbildungen/abb004.jpg

Благодарение на резултатите от работата на д-р Нешева, разбрах също защо тракийските думи са така близки до латвийските. Стана ми ясно и това защо в Словения е намерен идол, с облекло, която наподобява това на трако-трояните и разбира се старите българи, като орнаментите от носията на идола се срещат най-рано при нас, а и все още се ползват от хората тачещи традиционните шевици.

                 Идол от времето на Неолита/Халколита, Словения

Накрая трябва да допълня нещо важно. Работата на д-р Нешева засяга и генетичният облик на старите българи. Ето какъв е резултатът: “Анализирайки наблюдаваните резултати, след обобщаване на всички данни се вижда, чепрабългарските проби се доближават до европейските популации, притежавайки основно европейски хаплогрупи.”

http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/AVTOREFERAT%20Desislava%20Nesheva.pdf

Излиза, че информацията получена от анализа на ДНК от кости от старобългарски некрополи помага за срутването на мита за идването на дедите ни от Бактрия и земите край нея. Ако старите българи са носители на предимно европейски хаплогрупи, то за прародина в Средна Азия и дума не може да става.

След като старите българи не могат да бъдат причислени към народите оформили се в Азия, то за мен остава един възможен извод – хората на Аспарух спадат към древнобалканските народи. 

Когато след време бъде сравнена ДНК от тракийски некрополи от IV-VI век с ДНК от средновековни некрополи, ще стане ясно, че става дума за представители на един и същ народ – този народ, който е разпространил искрата на познанието в Европа и много региони на Азия, този народ, който Омир споменава като траки, а живелият по-късно Йордан нарича българи.

Публикувано от Павел Серафимов

Етикети: Бактрия, Балканите, балканци, българи, генетика, гени, гети, ДНК, Залмоксис, митохондриална ДНК, Орфей, Памир, траки

***

Web Analytics