ЗЛАТНИТЕ ОТКРИТИЯ И ПОСЛАНИЯ НА ПРЕДЦИТЕ НИ ОТ ВАРНЕНСКИЯ НЕКРОПОЛ

.

.

.Откъси от книгата "Изровено незалязващо слънце", глава ІІІ

Рецензент проф. Михаил Лазаров,

Археологически музей - Варна

.

Колегите от ББС спешно се свързаха с мен по телефона, за да разчетем заедно смисъла на заглавието на научно-популярния ми филм "Изровено незалязващо слънце". След като излъчиха филма водещият от радакция наука разгласи по света: "Златните находки на Варненския некропол осветиха една древна потънала в мрак епоха на човечеството и знанията, които са постигнали хората на тези земи, ще светят вечно без залези".

След като години наред често посещавах Варненските некрополи, водих поредица полезни разговори със специалисти, прелистих много книги и интернет страници и все повече се убеждавам, че хората, живяли по тези земи, са имали висок интелект и са умеели да го използват, за да разкриват тайните на Знанието и чрез него да създават за себе си и да завещават на човечеството умения и блага. Затова ТЕ са оставяли знаци и символи, които бъдните да разгадават, та и те да прилагат и добиват блага от човешкия Разум.

.

.

Керамичен съд - късен енеолит, създаден чрез грънчарско колело, икрустиран със златен прах и подпечатан със символа Свастика

.

Посветих заслужени думи на възхита, че древните ни предци от Варненския некропол са успели хилядолетия преди всички в света  да обработят златната руда и от нея да произведат уникални предмети. Но от блясъка на златото остават в сянка техните други световни научни постижения на Разума.

Глиненият съд, показан на снимката на вид е съвсем обикновен, а ни разкрива за първи път в древнотта реалното използване на Колелото като инструмент, без което в миналото и сега такав съд и с такава съвършенна форма от меката глина не може да бъде произведен. 

Повечето изследователи смятат колелото за едно от най-старите и най-важните технически изобретения в историята на човечеството. Най-стари сведения за използване на колело са през 5 хилядолетие пр.н.е. - първоначално като грънчарско колело.

.

Дори при съвременните технологие техниката рисуване със златен прах е много трудна, защото има риск златото да се разтопи в пещта, където се изпича глиненият съд. Предполага се, че ТЕ са поставяли съда в пещта да се пече до определена степен. След това още мек са го изваждали и върху него са втривали златният прахт и отново са слагали глинения съд в пещта да се изпече до край. Така златото остава да блести върху глината и не се разтича.

.

Значими тайни ни разкрива и символът Свастика, поставен върху глинения съд. Както показаха най-новите изследвания на торсионните полета, основната форма на движение на космическата и на земната материя е неразривно свързана със символа на свастиката. Значи ТЕ са знаели за този научен  извод, чието дясно въртене по часовниковата стрелка древните свързвали с циклите на времето, с все проникващата светлина, безсмъртието и вечността на живота. И ни предипреждават, че обратното въртене на свастиката обозначава лявото въртене на торсионните полета, които носят хаос и разрушения, имат отрицателно въздействие върху здравето на човека.

.

 А свастиката, поставена от тях върху двата съда горе и долу, можем да приемем като печат за достоверност.

.

Карамичен съд, украсен със злато и стилизирани 4 кораби и вълни като части от свастиката - израз на вечното движение на времето и космоса. Гроб №  4, късен енеолит, 6000 г.  

Неговото значение за световната наука е изключително голямо.

.

.

Златната плоча от гроб номер 4 (в дясно на снимката) се нанася точно 3 пъти върху диагонала на керамичния съд, т.е. неговата дължина е 1/3 от така наречения царски лакът, основна мерна единица на египтяните и то с точност до десета от милиметъра . Ако следваме историческата хронология – царският лакът е 3 пъти дължината на златната плочка.
А височината на известния по-голям златен бик от Варненското съкровище е 58,176 мм. Той се нанася 9 пъти в диаметъра на позлатения каремичен съд.. Това е 1/9 от царския лакът. 
.
.
Върху златните бикове са изразени и други числови послания, очевидно важни като решения за онова време и като оснава за научни открития хилядолетия по-късно. Те са представени като множества точки по външния контур на фигурите. За по-големия бик броят им е 56, докато при по-малкия те са 45. Случайно ли точно тези числа са представени в образния код на това свещено животно. То 2000 по-късно е било почитано в Египет под  името Апис. А произведението 56х45 = 2520. Ако го умножим по височината на по-големия бик, ще получим следното: 56х45х58,176 мм = 146603,52 милиметра = 146,60352 метра = 280х0,523584 метра, т.е. 280 царски лакъта -
.
Това е височината на Великата хеопсова пирамида!
.
.
Цивилизацията Варна е познавала математическото число "Фи" и числото „Пи“ – 40 века преди Питагор, твърди проф. Христо Смолянов. С помощта на определени алгоритми можем да се види, че върху някои от златните артефакти може да бъде конструиран правоъгълният триъгълник на Питагор.

Но ще спра този преразказ от книгата ми, за да дам възможност на 

читателите лично още тук да се запознаят подробно с математическите открития на древните ни предци в статията на проф. Христо Смолянов, поместена по-долу.

***. 

.

Понякога в дребното се крие великото

.

Продължих често да посещам варненския некропол, за да събирам като пчела впечатления от случващото се там. С нетърпение очаквах обедните почивки на моя съученик Михаил Лазаров и на Иван Иванов, за да ги затрупам с въпроси, на които те с готовност отговаряха. Може би странно ще ви се стори, но 30-те мъниста от корнеол не даваха покой на моята любознателност.

Защо специалистите по скъпоценни камъни посветиха много време върху уменията на древния майстор при обработката на тия малки мъниста? От тях научих, че корнеолът има твърдост 6.5-7 по  скала на Мос и отстъпва само на благородните камъни. Удивително е, че някои от тези мъниста са с 32 прецизно обработени стени, а  при мънисто от гроб № 43 са преброени 39 обработени стени - знак на по-висока стойност. Това е едно постижение на древните ювелири, като се има пред вид, че около две хилядолетия след тях египтяните успяват да обработят до16 стени, а гръцките и по-малко. 

Трябва да се има предвид, че 30-те открити маниста всяко тежи точно по 40 грама, значи те са имали прецизна теглилка. Затова сега тази мерна единица се нарича „ван“ – съкратено от Варненски Некропол. 

В един незабравим за мене ден Мишо Лазаров ми подаде едно манисто от корнеол. Погалих го и вярвайте, тръпки ме побиха - та то бе толкова малко и гладко, сякаш бе живо. Така реално с вълнение осъзнах майсторството на древните ни предци. Всяко министо бе с големина 2 мм и непонятно остава за съвременните ювелири с какъв инструмент и как въпреки твърдостта му в средата е направен съвършен кръгъл отвор, в който се прекарва тънък златен конец. Ето как ТЕ от изделието, обработено като кристал с 32 полирани стени, го превръщат в изящно украшение или древна броеница. Световно постижение на умение и на интелект, които стоят наравно с първата обработка на златото.

.

.

.Гроб № 35 наниз от корнеол - горе на снимката. И долу - обработен с 32 стени (фасети) около 2 х 2 мм И долу - манисто от корнеол с поставено златно микро целинърче, размери на диагонала 2 мм. Явно става дума за висока технология.

.

..

.

***

Аз зададох въпрос на няколко добри ювелири, те останаха безмълвни. С един от тях - Гарабед Миносян, дори просетихме Варненеския археологически музей. И той ахна от почуда и обясни,че скъпоценни камъни от този вид и с такава твърдост могат да се пробият само чрез високо скоростен апарат с игла от закалена шведска стомана. А на пазара манистата имат размери около 10 мм, сподели той.

Мишо Лазаров ми припомни, че желязото е обработено две хиляди години след този конкретен случай и бе убеден, че е използвана една непозната технология.. Зададох въпроси са и към всезнаещия Гугъл, но нищо конкретно не ми отговори. И какво ни остава, освен в съзнанието да изровим искрено възхищение пред тия вестители на разума.

.

***

Хилядолетия човечеството тъне в забвение и чака да бъде открито желязото и чак тогава да направи плаха крачка към цивилизацията

***.

.

 Разделят ги общо на три вида – на предмети изработени от златна тел, предмети изработени от листово злато и предмети направени от златни отливки. Разбира се материалът за тази работа вече е бил подготвен след непознат до тогава първичен процес – леенето.

.

.

 Явно, те са имали инструментална и технологична екипировка и са изработили предмети, които по своето качество се доближават до най-добрите постижения на съвременните технически стандарти.

.

 Чрез леене хората от древна Варна са произвеждали едновременно стотици основни уреди на труда - чукът, длетето и брадвата. И погледнете всеки уред е узящен като арт творба. След изчезването им хилядолетия наред европейците се използвали примитивния начин на изработка - чрез ръчно изчукване на всеки уред, всеки един от тях грубоват.

 

.

През 1975 година, три години след откриване на Варненския халколитен некропол, бившият и вече покоен директор на музея в морския град, историкът Иван Иванов, прави ново самостоятелно откритие. На километър и половина от некропола са намерени още три погребения от още по-ранен период. Те се отнасят към времето на ранния халколит – датират от 4 600 г. преди Христа. В гроб №3 са открити тридесет и едно златни мъниста. Те са най-старото обработено злато в света. Малки са и обикновени на вид, но са дело на майсторска изработка.

Инж. д-р Бояджиев обяснява „Наистина става въпрос за обработено злато. Докато в Египет, Шумер има някакви податки за използване на самородните метали, тук говорим за технологично използване. Златото е било стопено, разлято и е бил изработен предмет. Имаме целия технологичен цикъл. Тези най-стари предмети са тридесет и едно мъниста. Всяко тежи по-малко от грам. Носени са от повече от едно поколение халколитни жители. Били са изключително ценни. Човекът, който е погребан с тях, е бил уважен и изпратен с най-скъпото, което е имал. Това показва, че тези хора са имали мислене подобно на нашето. Майсторът, моя колега, преди 6 500 години не се е различавал много от мен. Просто инструментариумът, технологичната му екипировка, е бил много по-беден. Трябва да оценим по достойнство това, което са направили тези хора. 

Въпрос над въпросите

Къде варненската халколитна цивилизация внезапно изчезва, част от нея остава ли по нашите земи и къде отново се появява? Отговор специално за "Паметта на българит" тук в тая електронна книга дават проф. Петко Димитров, проф. Хрсто Смолянов и проф. Йордан Детев.

***

РОЛЯТА НА КОВАЧА-СЪЗДАТЕЛ В АРХАИЧНАТА КУЛТУРА

...

.

За ролята на ковача - създател можем да черпим сведения от Варненския некропол.  В погребенията там се установява, че мъжките гробове съдържат голям набор ковашки инструменти – чук, брадва, шило, длето. Наличието на тези предмети говори за една определена икономическа и най-вече социална действителност.

.

Интересно е, че занаятчийските предмети са намерени в най-богатите гробове, които се предполагат, че са царски погребения. А намерените миниатюри на ковашки инструменти в детските гробове говорят, че ковачът не само е уважаван, но неговият статус е станал и наследствен, също като царският. Предавало се е сложно знание чрез тайни обреди от баща на син. Символично ковачът приема и ученика си за свой син и по този начин в занаята не прониква „чужд” човек.

Митове разказват, че металите произлизат от други светове и само ковачът има достъп до тях, той е този, който е запознат с тайната и е отговорен за нейното опазване. Ковашкият занаят е изцяло мъжки и пазен от досег с женското чрез множество забрани, дори и от женски поглед.

Анализи сочат, че нито един от инструментите, намерени в гробовете от Варненския некропол, не е използван. От друга страна, някои от тях са придобили символ на върховенство. Например златната брадва-чук се превръща в скиптър, който обозначава най-високопоставения човек в обществото.Той заема важноно място в пантеона и познава природните и космическите сили, дори може да ги възпроизвежда. По-късен пример е златният щит, изкован от бога-ковач Хефест

.

.

Явно хората от варненския некропол са имали прозрението да издигнат в култ Ковачът, създал един непознат свят – този на вещите, които произвеждат блага. Така той измества функцията на Великата Богиня-прародителка, тъй като животът на древния човек вече не е свързан само чрез раждането и препитанието му не зависи само от даровете на природата,

В описвания народ на древна Варна мъжът не е само ловец и воин. Той е имал на висока степен знания, за да превърне медната и златната рудата в метал, а металът – в предмети, съдове, оръжия. Да направи инструменти, с които е изработи изящни изделия и ,крашения. Имал е умения, с които да развие земеделието, скотовъдството и занаятите и така е произвеждал необходимите му материални блага и храни. 

Както в далечното минало Богинята майка е изобразявана с женствените си форми, така в скелата на мъжа от гроб № 43 личи златен фалос, който е бил пришит във връхната дреха на приносителя, за да се подчертае значението на мъжкото начало. Освен това прави впечатление, че в женските гробове ритуалните предмети са много малко, а в повече от тях липсват.

Посочените примери разкриват социалното разделение на отговорностите в обществото и осъзнатия преход от матерхата към патерхата, установен за пръв път в света така убедително във Варненския халколитен некропол. 

В това ни убеждава и антропологичната възтановка на образа на вожда-жрез от гроб № 43, който излъчва висока степен на интелегентност, воля и решителност

Източник: Уикипедия 

***

Търси

.

Проучванията на енеолитната епоха във Варненско обхващат няколко обекта. От ранната енеолитна епоха има само едно ниво в могилата при Голямо Делчево. В селищната могила при Сава енеолита е добре представен и това дава основание на някой учени да говорят за самостоятелна енеолитна култура Сава. Едновременни с този етап са и находките от селището при гр. Суворово, ранно енеолитни гробове до Варна, находки от теренни обхождания на селищната могила при с. Левски.

***

.

.

.

Web Analytics