Антропологическа възстановка на вожда-жрец живял по варненските земи преди 6800-6500 години
рез 1972 година бе разкрит Варненският халколитен некропол, датиран от преди 6800-6500 години5има изключително значение за европейската и световната история. Находките там разкриват революционни технологични умения при обработката на златото, скъпоценните камъни, леенето на металите за направа на украшения и оръдия на труда, първото грънчарско колело при изробтка на керамични съдове. Артифактите също са изумителни постижения на древния разум, оказали влияние за развитието на шумерската, месопотамската, египетската и индийската цивилизации.
.
който има древни гени на гот-тракиец към праотеца вожда-жрец от Варненския некропол и отекващото музикално ехо на съдбата на древните хора, живяли по нашите земи. Защото според Paolo Orosius (385-420) „…гетите, на които сега викат готи, живееха от двете крайни страни на Дунава. Тях Александър Велики нареди да се отбягват, от които Пир се страхуваше, а Цезар също избягваше, защото обединени са силни с оръжието си“ - от книгата на проф. Асен Чилингиров"Гети, готи...германи"
За родството между готи(гети) и българи (мизи) се споменава и в “Дуклянската Хроника”. Там се казва готите и българите са обичали много, понеже говорили един и същ език. В историята на Отец Пасий срещаме твърдението, че в далечното минало българите били познати на гърците под името готи, конен народ.
УВОД
.
Намерените артифакти през 1972 година във Варненскитя халколитен некропол, датирани от преди 6500-6800 години,имат изключително значение за европейската и световната история. В гроб № 43 бяха открити останките на 45-50 годишен мъж, с ръст 172 см. Вероятно е бил владетел – жрец, съдейки по намерените златни накити и скиптър. Вероятно той е съчетавал политическата, религиозна и военна власт. Изследователи отбелязват, че това е първото реално проявление на партриархата след дълго продължилия матеархт в човешкото йерархично общество.
Антропологическата възстановка, извършена от проф. Йордан Йорданов, внушава, че вождът е бил волеви, интилегентен мъж в разцвета на физическата си сила, загинал при битка. Тържествено погребан със златни дара с тегло над 1,5 килограма и други символи - общо 990 на брой.
.Съставителят допусна повторение на теми, изводи и снимки, за да се даде възможност
всеки автор да изрази своето мнение.
.
.
Страница 2
.
НАЙ-РАННИ СЛЕДИ ОТ ЧОВЕШКО ПРИСЪСТВИЕ ОТ ПРЕДИ 100 000 ГОДИНИ
.
Карта на най-старите мeзолитни селища в Европа. Източник: РИМузей-Варна
.
.Антропоморфена фигурка, керамика, късен енеолит. Намерена при прокопаването на дълбоководния канал за пристанища Варна-запад край завод Арсенал на южния бряг на Варненското езеро. Датировка - 4500-4200 г. пр. Хр.
.
ай-ранните следи от човешко присъствие във Варненско са засвидетелствани от старокаменната епоха (преди около 100 000 г.). В експозицията на Варненския археологически музей тя е представена от среднопалеолитни кремъчни сечива, открити при строежите на заводите в долината на изворите на Девня.
От късната старокаменна епоха са няколко други кремъчни сечива и отломъци, намерени при разкопки в района на м. Побитите камъни. Изследвана е и т. нар. Малката пещера при гр. Белослав, където освен кремъчни изделия са намерени и кости от животни, ловувани от тогавашните хора. Важно място в заемат и мезолитните находки от района на местността Побитите камъни до Варна – единственото находище от средно каменната епоха (около 10000–7000 г. пр. Хр.) на територията на България. Това са т. нар. кремъчни микролити – свидетелство за опознаването от човека на съставните сечива, изработени от малки кремъчни пластини и други материали – дърво, кост. Някои от тях са се използвали като върхове за стрели.
.
През каменно-медната епоха (енеолита) (V хил. пр. Хр.) с опознаването и овладяването на металургията на медта и златото, както и на засилването на търговските контакти със земите на север и юг и използването на морското крайбрежие като пътна артерия във Варненско започва нов етап в развитието на обществото. Проучванията на енеолитната епоха във Варненско обхващат няколко обекта.
От ранния енеолит (първата половина на V хил. пр. Хр.) датират жилищни нива от селищните могили при село Голямо Делчево и при село Сава, представени в музейната експозиция от сечива от камък, кост и рог, глинени и костени антропоморфни и зооморфни фигурки, както и от множество керамични съдове, украсени с врязани линии.
. Средният енеолит (4500–4000 г. пр. Хр.) е засвидетелстван от находките от селището при град Суворово, от селището в местността “Батареята” край с. Виница, от селищните могили при селата Левски, Голямо Делчево и Сава. Сред керамиката от този период се срещат кухи поставки с формата на четириъгълен паралелепипед, паници с извит навън ръб на устието на високо столче и др. Най-често съдовете са украсени с щампована украса, нанасяна с печати, изработени от миди с назъбен ръб.
Особено място заемат находките от три гроба, проучени на севрния бряг на Варненското езеро, които дават ценни сведения за настъпването на имуществено разслоение сред населението по бреговете на Варненските езера. В един от тях са открити около 1 000 предмета, сред които и 31 златни мъниста, които всъщност са най-старото намерено злато на света досега.
Не са изключение и племената, обитаващи Варненския край по това време. Един от важните късно енеолитни центрове на това високоразвито общество се е намирал южно от Варна – т. нар. наколни селища, намиращи се сега под водата на Варненските езера, където са открити изложените в експозицията многобройни керамични съдове, украсени с графитна боя, сечива от кост, камък, кремък и рог, както и множество изделия, свързани с култовите практики.
.
.
Подставка, керамика, гроб 3 от некропол Варна ІІ среден енеолит.
Праисторическото общество на Балканите достига своя разцвет през късната каменно-медна епоха (4400–4200 г. пр. Хр.
.
Антропоморфна фигурка, глина и Брадва в муфа от камък, село Голямо Делчево, късен енеолит
Какво се е случи тогава край Варненското езеро? Разказва багеристът Райчо Маринов
.
тори октомври 72-ра бе топъл и слънчев ден. Както и преди бях на обекта в Западната промишлена зона на Варна. Малко преди обяд багерът ми изрови някакви дребни метални предмети. Слязох и ги разгледах. Сториха ми се, че са медни, заровени тук от зная ли кой човек? Сложих ги в едно кутия и надвечер ги прибрах вкъщи. Дни наред любопитствоте ме глождеше и накрая отидох в музея в Дългопол при Димитър Златарски, наричен по нашему професора. Разказах му за случката. А той и уредникът на музея Анчо Анчев дойдоха у нас. Като видяха предметите, останаха изумени. Запрегръщаха ме и развълнувано мълвяха: Братко, открил си не медни, а златни уникални предмети! Дай Боже, да е това, което не смеем и да си помислим!
Мина не мина много време и един ден рано-рано преди работа от Варненския музей Михаил Лазаров и Александър Минчев дойдоха у нас. И те гледаха предметите с широко отворени очи. Заведох ги на обекта. Помолиха ме, тук и там да ровна. Излязоха и други предмети, не само златни..."
Това сподели пред мен багеръстът, когато и аз като журналист от Варненското студио на БНТ заедно със съученика си Мишо Лазаров, се срещнах с него. А вечерта в централната информационна емисия в ефир го нарекох "Райчо Благородникът 24 карата".
И така от началото на ноември 1972 година нетърпеливите археолози започнаха първите разкопки на некропола, които, както се знае, промениха историята на световната цивилизация. А аз и екипът на Варнеското телевизионно студио бяхме обхванати от тяхното въудошевление и дълги дни прекарахме на работния терен. Трудно се описва с думи, кадрите значително по-осезаемо отпечатаха, как всеки отворен гроб сантимитър след сантиметър рагръщаше своята дълго съхранена тайна.
..
.
Град на мъртвите днес(nekropolis)
. Припомням си, как всеки предмет бе раглеждан с възхита и искрено почитание.В началото ръководител на обекта бе Михаил Лазаров, след като стана професор той бе назначен през 1976 година за директор на Варненския археологически музей. Иван Иванов в началото бе отговорник и 15 години ръководи разкопките, които все повече се разгръщаха. Заради неговите научни тълкувания и заслуги стана доктор на историческите науки, а заради пословичното си старание при разкриване на находките умилително бе наречен "Златният Иван".
Жалко че рано ни напусна, но, знайте, духът му е приютен между древните духове на некропола, с които дълго другарува. А неговите над 150 статии за праисторическите изследвания, публикувани у нас и във Франция, Англия, Германия, Израел и Япония, са най-меродавни. Най-силни са страниците, включени в албума "Съкровищата на Варненския халколитен некропол", от Иван Иванов в издание “Септември”, София 1978 година. Пълен списък на неговите научни публикации можете на намерите в сайта на Варненеския археологически музей.
Прилагам снимката от личния си архив, когато и аз като професионален водолаз, заедно се гмуркахме, за да търсим останки от потънали селища край бреговеге та Варненското езеро. И споделям, че все така ще го помня - човек с весел нрав, щастлив от ползата на своята работа. И разреше ми едно сантиментално откровение, дадено преживе и сега посмъртно: "Ти много ми много ми помагна при създаването на моя научно-популярен филм и книгата ми за варненския некропол "Изровено незалязващо слънце" и прие с готовност да станеш рецензент на филма и книгата. Благодаря ти, приятелю!"
.
Визитка на д-р ИН Иван Иванов
по данни от Археологически музей - Варна
.
Роден е на 01 август1944 г. в село Голям извор, Ловешко. През 1969 завършва специалност история във Великотърновския университет и постъпва на работа във Варненския музей. Като археолог ръководи изследванията на Варненския некропол (1972-1991 г.), потъналите селища във Варненските езера, раннохалколитното селище при град Суворово (1983, 1988 г.) и др. Взима участие в международни експедиции у нас и в чужбина. Участва в над 10 международни конференции и конгреси у нас и в чужбина. От 01.02.2001 г. след конкурс е назначен за директор на Регионалния исторически музей – Варна. Внезапно умира същата година.
Има над сто научни публикации у нас и в чужбина – преведени на френски, немски, английски, иврит, японски. Урежда изложби с предмети от Варненския некропол в Япония, Франция, Германия, САЩ и др. Автор и консултант на документални и телевизионни филми. Награден е през 1983 г с орден Кирил и Методий – II степен. Почетен гражданин на град Варна, посмъртно.
Пълен списък на научните публикации на д-р ИН Иван Иванов можете на намерите в сайта на
Но да се върнем назад в годините. За кратко време археолозите откриха десетки гроба и устоновиха три различни типа погребения и начин на полагане на тленните останки: *по гръб с изпънати тела, *в свито положение, наподобяващо детето в утробата на майката (т.нар. ембрионална поза) и *символични погребения - в много гробове не бяха открити останки от тела, въпреки че са оставени погребални дарове. Всеки гроб разтваряше своя страница в древната неизвестна досега история на човечеството, за да се стигне до названието на специалистите:
. "ЕПОХАЛНО СЪБИТИЕ В СВЕТОВНАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ"
.
Страница 4
.
Царският гроб № 43
.
най-забележителният обект във Варненския халколитен некропол е гроб № 43, разположен е в централната част на комплекса. От проведените антропологични изследвания е установено, че е на мъж с възраст 40-45 г, и височина над 1.75 см, която е значително висока за този период. Установе бе, че погребаните тук мъже имат среден ръст 1.54 - 1.60 см, а жените около 130 см. Явно вожтът и с ръста си и със осанката от възтановката внушава респект и уважение.
Имах щастието да присъствам при откриването му. Когато се разкриха първите златни предмети неуписуема макар и сдържана бе радостта и неутолима бе жаждата на археолозите да проникнат все по-дълбоко в кладенеца на знанието, който се превърна гроб № 43 със своите 990 златни находки.
Ето краткия отчет на специалистите Иван Иванов и Димитър Славчев.
В сетния дом покъщнината на древния човек, живял преди 6500-6800 години, се състоеше от 990 златни предмета, украшения от миди и ковашки инструменти.
.
Ето краткия отчет на специалистите Иван Иванов и Димитър Славчев
.
Златните предмети са с тегло над 1,5 кг. Това е една от причините този гроб да бъде определен от специалисти като гроб на изключително важен член на общността. Около и под главата са открити 10 големи апликации и 11 халки. Върху двете раменни кости има по две изковани гривни , а върху двата чифта лъчеви и лакътни кости има по наниз от златни халки. Предполага се, че няколко подобни наниза са били и на врата на погребания.
Отляво на кръста са открити две правоъгълни пластини. Между бедрата има предмет, определен като златен фалос. Почти по цялото тяло са открити кръгли апликации, като в отделни участъци между апликациите е имало и биконични златни и карнеолови мъниста.
.
Жезъл брадва - символ на влас
В скелета се намира до седемте златни обкова на лък до дясното рамо, дръжката й е облицована с три златни тръбички със златни халки, в горния край завършва със златен накрайник. Под нея има медна брадва-чук. Над лявото рамо е открит издължен меден връх за копие. До лявото бедро е медното шило. Между коленете са поставени медна брадва и медна тесла, а отляво на коленете – длето и шило. Отляво на коленете е открита друга каменна тесличка, а между коленете още една каменна тесла.
Каменни и кремъчни артефакти
Към тях спадат кремъчен връх за копие открит заедно с медния връх над лявото рамо на погребания. Отдясно на кръста е намерена кремъчна стъргалка, а до лявото бедро кремъчна пластина. Върху ханша е била поставена кремъчна пластина. А под скелета е открит микролитен кремъчен трапец.
Мида и кост
На лявата раменна кост е открита гривна от мида Spondylus. Прави впечатление, че гривната е със златни орнаментирани обкови, покриващ места на счупването й. От това може да се предположи, че гривните от Spondylus са били високо ценени. Също така са открити и мъниста направени от тази мида. До лявата раменна кост са открити две декоративни костени игли.
Керамични съдове
Керамиката от гроб № 43 е с реални размери и качествено изпичане. Украсена е с врязани линии и инкрустация от бяла паста и графитна орнаментация, а за един от съдовете се предполага, че е бил декориран и с червена охра. Открити са 10 или 11 съда разположени върху и до скелета и в гроба.
.
Последователност на погребението
След изкопаването на ямата на дъното ѝ в дясно са положени копията, колчана и лъка, след това керамичните съдове . После в ямата е спуснато тялото и до главата му са сложени три съда, като единият е допрян до устните му като предполагаемо пиене, свързано с ритуални вярвания. Следва засипването, което е прекъсвано на два пъти - вероятно за извършването на някакви церемонии (възлияния или ритуално угощение), при които всеки път над главата на починалия са полагани още съдове.
Специалистите считат, че Златният жезъл в ръката на вожда-жрец и предметът между бедрата на скелета, който е бил пришит със златни апликации на връхната мантия на вожда, е определен като златен фалос. Така образно за първи път в света се отбелязва края на матеархата и началото на патриархата в човешкото общество. По-късно учените основателно нарекоха покойникът в гроб 43 Царят на Атлантида, простираща се по днешните български земи и в съседните страни. А дстовирни данни сочат, че столицата е потънала в дълбоките сероводородни недра на Черно море.
.
-
С нетърпение археолозите и ние журналистите изчакахме да излязат резултатите от антропологичните изследвания за датировката на Варненския халколитен некропол - 4400 - 4100 години пр. Хр. По спешност Варненският археологически музей свика научен симпозиум. Дойдоха специалисти от много страни. Всички посегиха обекта. Нашият снимачен екип ги очакваше и, признавам си, със задоволство заснехме техните възклицания и разгорещени разговори при вида на няколкото открити гроба с непокътнати находки.
После при обсъжданията на симпозиума всички изказаха удивлението си и осъзнато подчертаха изключителното значение на откритието за световната археология и история. Накрая без възражение приеха извода, че Варненският некропол разкрива високата степен на обществено развитие на халколитното общество в света и обявиха находките за "Епохално събитие в световната цивилизация".
Дойде и моя ред И аз по спешност включих в моя 60-минутен научно-популярен филм анализите на датировката на некропола и мнения на изтъкнати археолози - участници в симпозиума. Със заглавие "Изровено незалязващо слънце" и под заглавие "Доказателства за най-древната цивилизация в света" части от филма бяха широко отразени в световните медии като новина № 1. National Geographic спешно посвети едно от изданията на Варненския некропол, като използва данни от филма, излъчен от Discovery Channel. А BBC нарече определението "незалязващо слънце" пророческо, защото няма преди него и няма да има след него събитие, което да го помръчи.
.
Преразказ на два епизода от филма "Изровено незалязващо слънце"
Първият гроб, в който нямаше човешки останки, но имаше погребални дарове, бе истинска изненада. В кадър археологът Иван Иванов логично предположи, че вероятно това е гроб на човек загивал далече от тези земи при битка, по време на път или при неизяснени причини. След това се разкриха и други символични погребения на хора.
Също много интересен за науката е гроб № 36. В него бяха намерени 850 златни и други предмети с тегло близо един килограм. По данни на Варненския археологически музей: диадема, обеци, огърлица, нагръдник, гривни, колан, златен чук-скиптър, златен модел на „бумеранг“ или „сърп“, две златни пластинки, представящи животински фигурки, тридесет стилизирани глави на рогато животно, златен астрагал (вид зарове) и т.н.
Скъпоценните предмети очертаваха човешкото тяло. Според Иван Иванов в израз на уважение то е било покрито със златотъкано покривало, украсено в краищата си със златни апликации. И тук имаше ковашки инструменти — шило и длето. Струпването на повече предмети от дясната страна той тълкува като символично погребение мъж. А богатите дарове и златните предмети - че и той в своето време е бил цар. Подобни символични царски погребения бяха открити и в гробове № 1, 4 и 5, но с по-малко дарове.
.
Гроб № 36
.
Ето друг епизод от филма. Една студентка-доброволка на обекта с четката си разчисти пръста и откри няколко златни пластинки. Сложи ги встрани и продължи да чисти. Мигом Иван Иванов с развълнуван глас й каза: Спри, спри момиче!
Веднага влезе в гроба, пое четката и продължи трепетно да чисти пръста. Постепенно откри и други находки. След това бавно със свещено действия започна да ги подрежда на видяни само от него места. Накрая пред всичи нас, сбрани дакрай заинтригувани край гроба, се очерта глинена маска на човешко лице. Ето вижте на снимката: означено е със злато чело и очи, уста, зъби, нос. Иван тогава прибави до лицето диадема, обеци и огърлица. Сложи в кисийка дребни златни манъста и поясни:
- За да бъде така пръсната манистата, вероятно е от воал, който е покривал лицето на покойната жена. А защо жена? - запита той и отговори - Защото и глинената ваза и чашата и златната игла също са женски пособия и са положени в лявата страна на гроба. А няма ковашки инструменти. Може би, това е символичният гроб на Богинята-майка.
Така бе открита първата глинена маска от гроб № 2. По-късно бяха намерени глинени маски в символичните гробове № 3 и 15, но с по-малко дарове.
.
Гроб № 2 и глинената маска
.
Неразгадана тайна и за Иван Иванов остана близостта на символичните погребения на жени с глинени маски в гробове № 2, 3 и 15 и непосредствено до тях символичните царски погребения в гробове 1, 4 и 5. Тези шест символични гроба са в центъра на халколитния некропол и вероятно даровете са били положени в началото на неговото съществуване.
- Като се има предвид уменията и високото асоциативно мислене на хората, живяли тук, те показват участието им в някакъв общ ритуал и религиозно вярване. Трябва да се изтъкне, че и шесте погребения са ставали в отдалечено едно от друго време. Дали не става дума за няколко кратно ритуално тържество на свещен брак между царя и Богинята-майка или актуализиране на мита за брака между първия мъж и първата жена - предположи той.
.
.
Интересни тълкувания за връзката между двата царски гроба № 36 и № 43 прави Елена Мирчева от Варненския археологииически музей, които можете да проследите тук в статията "Нов прочит на човешката история".
.
.
Страница 5
.
Сега далече от началото и стихналата емоция ето и отчетите
.
.
По данни на Варненеския археологически музей в Халколитния некропол са разкрити 294 гроба на площ 7500 кв. м. - все още не са разкопани около 30% от предполагаемата територия. Впечатлява богатството и разнообразието на гробните дарове. Златните предмети са 3102 с общо тегло над 6 килограма, обединени в 38 различни вида. Медните изделия са над 160, а кремъчните над 230, впечатляват пластините-ножове с дължина до 44 см. Те са трудни за използване и са били по-скоро израз на големите възможности на кремъчната халколитна индустрия.
Над 12 200 са черупките от Dentalium. Те не са обработвани допълнително и почти всички са намерени в символичните гробове. От черупките Spondilus са открити около 1100 накита – гривни, мъниста и апликации. Стотици са полускъпоценни минерали.
Във всички гробове има предмети, които да служат на погребаните в задгробния им живот: оръдия на труда - ножове, брадви, длета - изработени от камък, мед, кост и кремък; глинени съдове с богата украса, мидени черупки, множество украшения от благородни и неблагородни метали; изработени от кост стилизирани човешки фигури - изобразяващи идоли. Особенно богати на златни предмети са символичните гробове.
Сред керамичните находки, които наброяват над 650 глинени съда, особено място заемат два съда, върху чиято повърхност украсата е нарисувана със златна боя. Едно технологично постижение за онова време.
.
Керамичен съд украсен със злато, късен енеолит
..
.Гривна от крехката черупка Spondylus, аплекирана със злато.
.
В този кадър Иван Иванов разглежда находките в разкрития гроб № 36
.
Всеки предмет от некропола за него и за историята бе ценен. На снимката е документирано, как с пинсета той взема едно много дребно мънисто от корнеол. Дълго го гледа озадачено. Сложи го в портфейла си, взе в ръка една символична брадва и излезе от гробна яма. Обърна се към мен и каза:
- Много те моля, като журналист и приятел да ме придружиш във Висшия електротехнически институт (сега Варненски технически университет). Искам да покажа тия находки на металурзите. Виж, това е корнеол. Той е известен в древността скъпоценен камък, cтимyлиpa твopчecĸoтo нaчaлo и положителнитe eнepгии. В гроба е поставен, защото според легендата зaщитaвa дyшaтa cлeд cмъpттa и я пpeдпaзвa oт злoтo. Непонятно е, как оня майстор преди 6-7 хиляди години е изработил това златно зърнце с отвор в средата , има няма един милиметър и как го е поставил в това мъничко мънисто в още по-малката му дупка. Тъй като само в няколко гроба има корнеол, вероятно погребаният тук е бил творец и е общувал с космическите енергии. А брадвата, погледни, тя не е ползвана и има символичен, много значим знак. Интересно, от какъв метал е изработена? Не е от мед, каквито брадви има в другите гробове.
Когато металурзите видяха находките и те останаха изумени и започнаха оживено да разизкват. Припомниха, че във Варненския некропол е открито първото обработено злато в света. А това може да се постигне, чрез нагряване на златната руда около 1000 градуса. Какви пещи са имали за тази цел? Процес и сега трудно осъществим. Умели са да излеят разтопеното злато на тънки листи, като тел и кюлчета. Но връх на уменията на древния майстор, според металурзите, са 30-те златни мъниста, които са с големина 1 мм и имат отвор, в който са нанизва тънка златна тел, за да станат гердан. Едно такова манисто бе вложено в корнеола, който Иван Иванов им показа.
И брадвата предизвика удивлението им. Материалът, от който е изработена, те определиха за екложит – минерал с изключителна твърдост и здравина. С какъв инструмент по-твърд и по-здрав е обработено това символично оръдия на труда, което има изящна форма, почудиха се те. Загадки, загатки, които ни чакат да решиме - накрая казаха металурзите.
Смея да предполагам, че това бе нов повод и те ускорено да разгърнат проучванията си за уменията на хората, живяли в далечното минало. Иван Иванов отново любезно ги покани да посетят некропола и да обединят научните проучвания. Групата металурзи вкупом изразиха желание за съвместна научна работа. Не мина много време след тази дребна като манистито случка, те доказаха, че древните майстори са развили истинска технологическа революция при познание, добиване и обработване на металите.
Поместената в тази електронна книга статия на страница ... ще ви разкрият Високите технологични умения и неразгадани тайни на хората от "Култура Варна".
.
.
На снимката увеличеното много кратно мънисто от корнеол и златното микро зрънце в него.
Открито във Варненския халколитен некропол ІІ, гроб № 3
(4500 г. пр. Хр, със 200 г. по-рано от от златото в Халколитен некропол І)
Състои се от 31 броя златни мъниста с тегло 4,522 грама и единично мънисто с тегло 0,245 грама
По данни на Археологическия музей - Варна
. През 1976 г. близо до северния бряг на Варненското езеро, на разстояние 2 км. западно от некропол I, при строителството в Западна промишлена зона, бяха открити три гроба (на мъж, на жена и един разрушен), определен като „Варненски халколитен некропол II“, които са с няколко столетия по-древни от погребенията
във Варненски халколитен некроп І.
.
Карта на некропол № 1 и некропол № 2
Датировката на Некропол ІІ го поставя в епохата на ранния халколит или средния халколит (4600-4400 г.пр.н.е). Проучен е при спасителни разкопки и в най-запазения от тях (гроб No.3), намерени са около 1000 предмета: почти половината черупки на средиземноморските мекотели Dentalium и Spondylus; медни гривни, меден пръстен, мъниста от малахит и др.
Откритото златно украшение
засега това то е най-старите златни предмети в света. (Забележка: към този период част от учените отнасят няколко златни находки от некропола до Дуранкулак, както и откритото през авгус 2016 г. миниатюрно златно цилиндърче в селищна могила Юнаците – „Плоската могила“, на 1,5 км югозападно от с. Юнаците и 6 на км. от Пазарджик – виж тук).
И в трите гроба са намерени човешки останки, единственият до момента антропологичен материал от този период на територията на България. Скелетът в гроб No.3 е сравнително запазен. Изследването е показало, че той принадлежи на 25-30 годишен физически много силен мъж с внушителен за епохата ръст между 164,1 см. и 177,7 см. (164,1 см. по методиката на Pearson, 176,5 см. измерен в гроба, 177,7 см. по методиката на Trotter-Gleser). Погребаният е положен по гръб в изпънато положение, с глава на север и крака на юг. Този начин на трупополагане на територията на България от халколита е известен само от Варненски халколитен некропол I, Дуранкулашкия некропол и от халколитния некропол при Девня, но тук се касае за по-ранен времеви диапазон.
В съответствие с данните от археологическото проучване, гробният инвентар и близостта на обектите един до друг, може да се предполага, че става въпрос за хора от една и съща етническа група.
.
Расовата диагноза поставя погребания в европеидната голяма раса, а според таксономичния анализ на Wanke (1955) расовият тип е смесен с най-близка характеристика до динарския расов тип.
.
.
Образ на погребания в гроб № 3, вероятно вожд в своето житейско време.
Антропологическа възтановка на проф. Йордан Йорданов
.
Гроб № 3 във Варненски халколитен некропол ІІ
.
.
Горе:Част от 1000-те находки в гроб № 3 .
Долу: Гривни от черупки на Spondylus. Глинен съд. Мотичка от рог на елен. Сечива - брадви, кремъчен нож, игла от малахит.
-
.
.
.
.
Първата обработска на скъпоценния камък малахит
Още една световно постижение на древните хора от Варненските земи
.
Бързам да поясня, че обработката на малахита във Варненския некропол ІІ изпреварва с 200 година обработката на корнеола в близкия Некропол І, за който скъпоценен камък споменах по-преди. Макар да няма 32-те стени на корнеола, малахитът от гроб 3 е все така изящен. А ювелирите ми споделиха, че малахитът е много кръхък минерал, това още повече се отнася за малките маниста с размери до 2 мм и тегло 0,245. И въпреки че всяко едно има много голяма твърдост- 4 С monoklinic, древните ювелири са успели да пробият ситните маниста и да създадат уникално украшение чрез неизвестна и до днес технология.
В по-късни времена прах от малахит в Египет е използван като грим от фараоните. Другото име на минерала е „Огледалото към душата“, защото древните са мислели, че той може да проникне и да отрази душата на притежателя му.
Горе: Обработен и полиран малахит ( увеличен много кратно) и къс от природната руда.
Долу: Наниз от малахит, сакрален дар на погребания вожд в гроб № 3
.
.
А през 2000 година при строителни работи в южната част на Варна
бе открита нова колективна находка от пет медни сечива, една кремъчна пластина и една пластинка от обсидиан. Формите и видовете на медните предмети удивително съвпадат с откритите в гроб 43 от Варненския халколитен некропол I. Вероятно находката представлява гробен инвентар на богато къснохалколитно погребение – може би на друг вожд.
И след резултатите на изотоп 14, проведени в лабораториите на Велисобритания, дойде заслужената оценка на корифея на европейските археолози Сър проф. Колин Ренфрю от Университета в Саутхамптън:
„Най-старото златно съкровище в света, изкопано през 1972 и 2000 години, не беше намерено в Месопотамия или Египет, най-ранните писмени цивилизации в човешката история. За всеобщо удивление, то беше открито в Североизточна България, близо до привлекателния, съвременен град Варна и е отпреди повече от 6500 години!“
Варненското езеро и Варна. В самия край на територията на града, обознвачени в червено, се намират Халколитния некропол І и ІІ. А в езерото се открити археологически находки
от потънали селища. Източник: РИМузей - Варна
Автор: Николай Увалиев
.
.
Страница 7
.
.
ВАРНЕНСКИЯТ НЕКРОПОЛ Е НАЙ-ЗНАЧИМ ПАМЕТНИК НА ХАЛКОЛИТНАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ
.
Най-значимият паметник от това време е знаментият Варненски енеолитен /халколитен/ некропол, представен в три обособени експозиционни зали на Регионалния археологически музей - Варна. Намерен при случайни строителни работи в западната индустриална зона на морския град през 1972 г., Варненският некропол се превърна в сензационно научно откритие, чието значение променя значително праисторията на съвременна България и на света. В резултат на проучванията досега (разкопките не са завършили – все още не са разкопани около една трета от предполагаемата територия) са открити 294 гроба. В 57 от тях липсва човешки скелет или кости, а само в три е съсредоточена по-голямата част от златните предмети, както и най-представителните от другите видове находки.
Огърлица от златни и минерални
маниста със златен амулет, късен енеолит
Отличителен белег за тези гробове са жезлите или скиптрите – символ на висша светска или духовна власт. Други три гроба са съдържали триизмерно изображение на човешко лице от глина, като на особено характерните места от лицето – челото, очите, устата, ушите – са апликирани златни предмети.
.
Скиптър, камък и злато, гроб 4, късен енеолит,. Скиптри има и в грлобове № 36 и 43
.
В некропола 99 гроба съдържат скелети в изпънато положение по гръб. Повечето от тях принадлежат на мъже. От тях изпъква гроб на 45–50-годишен мъж – вероятно вожд или жрец, който е бил изключително богат или много уважаван, там са открити над 1,5 кг златни предмети, много медни и каменни сечива, украшения идр.
.
Гроб с много находки: сакрални предмети от първото в света обработена злато с тегло 1.5 кр.
.
Особеното място на Варненския некропол се дължи не само на установените разнообразни погребални практики, а и на богатството и разнообразието на находки. Само откритите златни предмети са повече от три хиляди с общо тегло над 6 килограма, а разнообразието им е значително – над 38 различни вида. Много голямо е и количеството находки от други материали – медните изделия са над 160; кремъчните – над 230; 90 са от камък и мрамор. Открити са и множество черупки от средиземноморските мекотели Денталиум и Спондилус, от които са били направени над хиляда накита – гривни, мъниста и апликации. Керамиката е над 650 глинени съда и е често срещан гробен инвентар. Сред тях особено място заемат два съда, върху чиято повърхност украсата е нарисувана със златна боя.С наличието на жезъл и с видовете находки този гроб е с доста сходен по инвентар с най-богатия от символичните гробове – гроб № 4. В разкритите досега гробове в 67 има скелети в свито положение на едната страна – почти винаги на дясната. По този начин са погребвани предимно жени. В останалите гробове скелетите са силно разрушени и костите в тях са били разбъркани от по-късни причини.
.
Съд, украсен със злато, керамика, късен енеолит,
Варненски енеолитен некропол, гроб 4
.
Находките като вид, разположение и количество; видовете гробове във Варненския некропол и големият комплекс от потънали селища, както и други факти дават основание да се приеме, че в района на Варненските езера през късната каменномедна епоха се е зародила първата европейска цивилизация. Количеството злато, намерено във Варненския некропол, надвишава като брой и тегло всичките златни праисторически находки от същата епоха, намерени по света, взети заедно. Големият брой метални изделия от гробовете свидетелства, че в края на енеолита те са вече утилитарни изделия. А украшенията от Спондилус и Денталиум са сигурен показател за търговски контакти със Средиземноморието.
.
Съдейки по археологическите находки от Варненско и съседните райони, може да се направи извода, че черноморското крайбрежие от делтата на Дунава до склоновете на Стара планина изживява икономически подем през втората половина на V хил. пр. Хр., свързан с развитието на металургията и търговския обмен. Изглежда, селищата край Варненските езера са били център на този регион. Гробовете от Варненския некропол илюстрират редица социални различия по отношение на материалното положение на погребаните. Вероятно това е свързано със зараждането на класи сред местното население.
В края на енеолита първобитното общество на Балканите започва да се разпада. Това е процес, свързан със значителни промени на климата на територията на цяла Европа, който спира и влиянието на късноенеолитната общност, създадена около днешния град Варна.
След времето на варненската цивилизация започват разместванията на значителни човешки маси, които се движат от изток на запад под натиска на степните племена, идващи на Балканския полуостров от североизток. Едно от ярките свидетелства за такива миграции е случайно открития край град Девня гроб от тази епоха, в който са намерени много върхове за стрели и копия, медни сечива, мъниста и 32 златни халки (може би от наниз, носен като гривна).
.
Маниста, корнеол, гроб 43
.
През бронзовата епоха, която обхваща времето от 3200 до 1100 г. пр. Хр. и протича в
етногенезисът на траките
Те се обособяват от заобикалящите ги народи. Най-много находки от ранната бронзова епоха (3200–2500 г. пр. Хр.) от Варненско са открити в потъналите във Варненските езера селища. От керамиката това са кани с дръжки и скосени устия, чаши с високи дръжки и аскоси. В орнаментирането им преобладав врязаната и набодената украса. Изчезва напълно антропоморфната и зооморфната пластика, променя се формата на каменните брадви. В селищата са намерени и запазени дървени предмети.
Както през късния енеолит, така и през раннобронзовата епоха районът на Варненските езера очевидно е играел водеща роля в контактите между уседналото земеделско и номадското скотовъдно население. Свидетелство за това са откритите край село Езерово каменни паметници, схематично изобразяващи човешко тяло. Те се свързват с дошло от северночерноморските степи население и са били поставяни върху надгробните могили на неговите представители.
Средната бронзова епоха (2500–2100 г. пр. Хр.) почти не е представена с находки от Варненско, което пък дава основание да се приеме, че започва ново преместване на населението и промяна на место обитаването му. Предметите от това време – предимно сечива от бронз – са много малко и представляват случайни находки.
Късната бронзова епоха (1600–1100 г. пр. Хр.) както във Варненско, така и почти в цялата страна, отново е свързана с движение на древните племена. Засвидетелствани са нови контакти и миграционни процеси. В този период се датират и колективните находки от бронзови сечива, открити край град Суворово. Тези съкровища бележат несигурността на времената, свързана с движението на човешки групи. От същата епоха датира и едноостър меч, намерен в землището на село Черковна. Формата му позволява той да се приеме за оръжие, произведено в района на северночерноморските степи.
Меч, село Черковна, късна бронзова епоха
.
Желязната епоха (І хил. пр. Хр.) етническото самоопределяне на траките вече е завършило и те трайно са се настанили на Балканския полуостров. Във Варненско се проучени няколко некропола от ранножелязната епоха като находките от тях – керамични съдове, бронзови и железни фибули, ножови и бойни брадви – свидетелстват за самобитността на тракийската култура и поддържането на активни връзки с древно гръцките колонисти, заселили се по Черноморското крайбрежие в края на VІІ – началото на VІ в. пр. Хр. и основали тук свои градове.
Данните в тази научна статия се отнасят само за Варненския халколитен некропол - едно
Във Варненския халколитен некропол I е открито голямо разнообразие от погребален инвентар и дарове, разпределен в 83 типа. Ето и основните категории:
.
– глинени съдове (над 650 бр.) – обикновено в лошо или неизпечено състояние, вероятно само с предназначение, свързано с погребалния ритуал, с изключение на няколко уникални съда, които са описани по-долу (от гроб No.4). Прави впечатление наличието на умалени модели на съдове от ежедневния бит.
– кремъчни сечива (над 230 бр.) – повечето са пластини-ножове, има единични находки на стъргалки и резци на сърпове. Няколко от пластините-ножове са с дължина над 35 см., а едната достига до 44 см. (от гроб No.1). При много малка част са открити следи от употреба.
– каменни оръдия на труда (над 90 бр.) – брадви, длета, тесли, гладилки и др., включително мраморни съдове и две брадвички (тесли ?) от минерала жадеид (от гроб No.43). При много малка част са открити следи от употреба.
– сечива и оръжия от мед (над 160 бр.) – огромно количество за епохата, включително единственият меден връх на копие от тази епоха, открит в Югоизточна Европа. При много малка част са открити следи от употреба. Наред с обичайните по размери сечива има няколко, които са модели. Теглото на медните предмети само от гроб No.43 надвишава теглото на всички медни находки от некропола край с. Дуранкулак, където са проучени 1204 гроба (от късния неолит до ранната бронзова епоха; от халколита са близо 600 гроба (култура Хаманджия IV и култура Варна; Я. Бояджиев, 2001 г.) (!) , 365 гроба (М. Аврамова, 2004 г.). Открити са много малко накити от мед – 14 бр. (! по информация от 2007 г.) – гривни, пръстени, игли за коса.
– изделия от рог и кост – корубести идоли, сохи (= копачка, мотичка, рало), гладилки, прешлени за вретено, статуетки, мъниста от зъби, глигански глиги, рога от тур, украшения. До момента на откриването на некропола корубести идоли от епохата са били откривани само в селища, но не и в погребения.
.
.
– разнообразни накити и предмети от злато – в 65 гроба са открити 38 различни типа, някои от тях уникални. Златните предмети са 3 078 на брой, а общото им тегло е близо 5,8 кг. (5754,38 гр., като за 42 малки предмета – халки, мъниста, гвоздейчета – няма точни данни, поради включването им в нанизи с други предмети или непретегляне при инвентаризацията; следователно точното крайно тегло би трябвало да надхвърли 5800 гр.). Само в един гроб са открити златни предмети с тегло по-голямо от това на всички златни предмети открити до днес по света от епохата на халколита. Според проучването на Хартман от 1978 г., обхващащо по-големия обем златни находки, 98% са без следи от употреба, независимо от техния тип.
Според доц. Руслан Костов (2003 г.) анализът на златните изделия от Варненския халколитен некропол I (мъниста, апликации, пръстени, гривни, пекторали и диадеми) показва, че съществуват най-малко две минимални тегловни единици: от 0,145 грама и 0,415 грама. Втората единица се приема за основна „халколитна единица“ и за нея се предлага названието „ван“ (съкратено от „ВАрненски Некропол“). Установени са следните кратни на един ван съотношения: 2 (0,83 грама), 3 (1,24 грама), 4 (1,7 грама), 20 (8,3 грама), 28 (11,6 грама), 30 (12,4 грама), 40 (16,6 грама) и 60 (27,9 грама). Тази най-ранна тегловна мярка е равна както на средното тегло на изучените големи халцедонови (карнеолови и ахатови) мъниста, така и на два карата (1 карат = 0,2 грама) в съвременната гемология.
.
Общ брой златни предмети 3078 с тегло 5.754 кр, 3 гроба са без данни за тегло
– украшения и предмети от минерали – кварц (халцедон – карнеол (сердолик)) и ахат (478 бр. – най-голямата концентрация от епохата в обект от Източните Балкани), серпентин (серпентинит), бял и жълт каолин (каолинит), малахит (над 2000 бр.), нефрит. Намерена е и една пластина от обсидиан (вулканично стъкло) с произход от остров Мелос в Егейско море.
.
Химически формули
кварц (халцедон – карнеол и ахат) – SiO2
серпентин (серпентинит) – състои се основно от хризолит Mg3Si21O5(OH)4, антигорит (Mg,Fe)3Si2O5(OH)4 и лизардинит Mg3Si2O5(OH)4
каолин (каолинит) – Al2Si2O5(OH)4
малахит – Cu2(CO3)(OH)2
нефрит – Ca2(Fe,Mg)5Si8O22(OH)2
Мънистата от халцедон (карнеол и ахат) в некропола: общ брой 478
– мъниста от гагат (гагатни въглища) – в некропола са открити няколко типа мъниста от гагат (черни, плътни и поддаващи се на обработка въглища, използвани за декоративни цели; много популярни в бижутерията в Англия, Испания и други страни)
– украшения от черупки на мекотели от Егейско и Средиземно море – Dentalium (над 12 200 бр.) и Spondylus gaederopus (около 1 100 бр.). Напоследък се коментира варианта мидите Sponylus да са обитавали и Черно море поради по-топлия климат в района през V хил.пр.н.е. Открити са и единични находки от черупки на охлюви от клас Gastropoda, род Mollusca (Молюски). В по-нови публикации започва да присъства и името на черупки от мекотели от род Glycymeris, но без да е приложен илюстративен материал.
.
. .
.Първите три снимки - украшения от мекотели, Gastropoda Glycymeris,0
Прави впечатление, че част от находките не са от местен произход – черупките от Dentalium и Spondylus (Егейско и Средиземно море), обсидианова пластина (о. Мелос), халцедонови мъниста (ахат и карнеол (сердолик)) (Анатолия или Източните Родопи), което говори за развити търговски връзки, най-вероятно морски, с отдалечени региони.
Както е отбелязано по-горе повечето от сечивата са без следи от употреба. Изработвани са или специално за погребалния ритуал, или представляват, както с голяма доза сигурност може да се твърди, отличителни предмети на висок ръководен, жречески и социален престиж – атрибути на светска и духовна власт. Подобна диференциация, потвърдена и от начина на разпределението на гробния инвентар в различните гробове, дава основание на историците да говорят за наличие на държавна организация.
.
Страница 9
.
.
Гроб №1– съдържа първите находки от некропола при случайното му откриване
от Райчо Маринов
Един от най-богатите на златни дарове гроб (215 броя с общо тегло 1098 грама (! по информация от 1982 г.); 217 броя с общо тегло 1094,35 грама (! по информация от 2010 г.), без човешки останки. Днес находките от него се намират в Националния исторически музей в София. Условно мъжки гроб. Тук фактически са включени всички предмети, намерени по цялата дължина на изкопа, направен от Райчо Маринов, заедно с предметите от изкопаната пръст, както и няколко единични находки от първоначалния обход на целия терен, т.е. предметите не са само от един гроб, но това е официално приетата класификация.
.
Гроб 1 – златни находки, златен нагръдник, брадви и кремъчен нож-пластина с дължина 44 см.
.
ГробовеNo.2 и No.3 - условно женски и символични
с наличие на глинена маска, наподобяваща човешко лице. Анатомичните особености (очи, уста, уши) са оформени от златни накити или са украсени с тях. В гроб No.3 има мраморен идол със златни апликации, подобен на костения корубест идол от гроб No.41.
.
Находки от гроб № 2 и № 3 - глинени маски в начален вид и след възтановка
и мраморен идол със златни апликации
.
Гроб No.4 – символичен. Условно мъжки гроб. В него вероятно е бил погребан идол
Инвентарът е положен като при гроб със скелет в изпънато положение. Освен множеството златни дарове (320 броя с общо тегло 1518 грама (! по информация от 1982 г.); 348 броя с общо тегло 1554,7 грама - само тук има повече от цялото открито злато по света от тази епоха), включващи златна нагръдна плоча (пекторал), ритуална брадвичка с обкована в злато дръжка, изпълняваща ролята на жезъл (скиптър), масивни гривни, обковки от лък, украшения и апликации, съдържа и два керамични съда – щирока чиния и купа с похлупак. Уникалното за тях е, че са украсени с геометрични мотиви от златна боя. Чинията е един от символите на некропола и един от най-често изобразяваните предмети. Останалият погребален инвентар включва медни и каменни сечива, мъниста от кварц и минерали, брадва от рог на елен, корубест костен идол, черупки от Dentalium.
.
-
.
;
Гроб № 4 - Златни находки, чиния и керамичен съд украсени със златна боя, наниз от карнеол, златни гривни, 7 златни украшения на лък, медни сечива
.
– ГробNo.5 – символичен. Условно мъжки гроб. В него вероятно е бил погребан идол. Инвентарът е положен като при гроб със скелет в изпънато положение и се състои от три обеци и едно мънисто от злато, медни и каменни сечива, медна игла, четири керамични съда, корубест костен идол, черупки от Dentalium.
– Гроб No.15 – символичен гроб. Условно женски. Вероятно е аналогичен с гробове No.2 и No.3. Инвентарът се състои от следните златни предмети: диадема, кръгла апликация, медна игла, два гвоздея, осем обеци, три цилиндрични мъниста и антропоморфен амулет - виж фигура 1, а на фигура 2 е каменна гладилка.
.
...
– Гроб No.26 – символичен гроб. В него е открита златна фигурка на животно фиг. 3, подобна на фигурките на бик от гроб No.36.
– Гроб No.27 – съдържа кости на 30-35 годишна жена. Инвентарът включва 14 златни мъниста, кремъчен нож, фрагменти от мраморен съд, черупки от Dentalium.
– Гроб No.32 – Златни мъниста - фиг- 4.
– ГробNo.35 – съдържа кости на 40-45 годишен мъж, един от най-възрастните в некропола. Инвентарът се състои от 4 златни обковки от лък, 40 златни цилиндрични мъниста, мъниста от кварц (халцедон – карнеол и ахат) - фиг. 5 и от черупка на Spondylus.
.
ГробNo.36– символичен гроб. Златните предмети са 857 с общо тегло 782,16 грама .
Гробните дарове включват два златни жезъла, единият от които представлява чук, костен идол, кремъчен нож, масивни златни гривни, златен астрагалус (ашик), златни украшения и апликации. По-популярните сред тях са десетките златни фигурки, изобразяващи рога на бик, както и най-известните – двете златни фигурки на бик, безспорните символи на Варненския халколитен некропол и най-често изобразяваните находки от некропола. Златните предмети са 857 с общо тегло 782,16 грама .
..
к ии .
.
Гроб № 41 - символичен гроб
Съдържа костен корубест идол, част от плоска костена статуетка, златни украшения, мраморен съд (с огладен камък, поставен в него, вероятно е използван като хаван за стриване), мраморен рог-ритон (с червена боя под устието и с няколко златни мъниста в него – може би първият „Рог на изобилието“) и др.
.
.
.
Страница 10
.
Гроб No.43 – т.нар. погребение на цар-жрец
Открит в края на месец ноември 1974 г. Съдържа скелет в изпънато положение по гръб на около 40-45 годишен мъж. Това е и един от четирите най-възрастни индивида, погребани в некропола; проучванията на останалите скелети на израсналите индивиди сочат между 20 и 35 годишна възраст. По костните останки се предполага, че височината на мъжа е била между 168,6-176,5 см. (168,6 см. по методиката на Pearson, 170-172 см. измерен директно в гроба, 176,5 см. по методиката на Trotter-Gleser) – над средната за епохата (за жените е 156 см., а за мъжете – 168 см.); чувствително превъзхожда всички останали конкретно от този некропол, които са с ръст по методиката на Pearson от 148,4 см. за жените и 161,2 см. за мъжете). Гробните дарове са изключително богати и разнообразни и включват ритуална брадвичка с обкована в злато дръжка, изпълняваща ролята на жезъл (скиптър), златен накрайник за фалос, златни обковки от лък, 7 броя медни сечива – с тегло повече от теглото на всички медни предмети от Дуранкулашкия некропол, където са проучени 1204 гроба (включително меден връх на копие, единствена подобна находка от тази епоха, откривана в Югоизточна Европа), 7 броя каменни оръдия (включително кремъчен нож-пластина с дължина над 30 см.), 5 броя глинени съдове, гривна от черупка на Spondylus със златни апликации, мъниста. Златните предмети са 1011 с общо тегло 1516 грама (! по информация от 1982 г.); 1003 с общо тегло 1524,39 грама (! по информация от 2010 г.).
Черепът притежава европеидни белези. Според таксономичния анализ на Wanke (1955) той има антропологични елементи, между които преобладават северните и арменоидални белези. Тези данни характеризират динарски расов тип (като хибрид между нордическата и арменоидалната раса) и потвърждават становището за местен, балкански произход на погребания. Проф. Йордан Йорданов е автор на възстановка на главата по черепа. Любопитна информация е, че в сравнение с голям брой изследвани черепи от днешните български земи, включващи епохите от халколита до края на Средновековието, черепът от гроб No.43 е с най-голям обем – 1623 cm³ (изчислен по методиката на Pearson).
.
.Гроб № 43 - възтановка и реален вид на скелета
.
.
.
.
Гробни дарове
.
.
.
..
.
Черепа на погребания вожд-жрец
Гроб 43 – Вертикални очертания през черепа Гроб 43 – етапи от възтановката
-
.
.
.
Възтановка на главата на вожда-жрец
No.61 – богат гроб с хокерно погребение на ок. 8 годишно дете. Инвентарът включва златен антропоморфен амулет, златна халка, златна лента, медна игла, шило с костена дръжка, два костени идола, съд Фиг. 1 и 2.
No.63 – погребение на 30-35 годишен мъж. Инвентарът се състои от 9 златни обеци, 74 златни мъниста, мъниста от Spondylus, малахит, глина и кварц, кремъчен нож, мраморна лъжица, два съда. Фиг. 3 и 4.
No.71 – погребение на 20-25 годишна жена. Инвентарът е от златен антропоморфен амулет, 14 златни мъниста, 2 мъниста от кварц, гривна от Spondylus, черупки от Dentalium. Фиг. 5.
No.134 – най-богатият женски гроб. Съдържа останки на ок. 25-годишна жена. Инвентарът се състои от два керамични съда, кремъчен нож, животински зъб – амулет, два златни гвоздея (обеци ?), два златни антропоморфни амулета. Фиг. 6 и 7.
No.271 – златна апликация от гроба, сравнена с други златни находки от некропола. Ясно се вижда разликата в цвета поради голямото съдържание на мед (находката се състои от 50% злато, 14% мед. Фиг. 8, 9 и 10.
.
.
.
Страница 11
.
.
.
ИНТЕРЕСНИ НАХОДКИ
Две брадвички от жадеит (NaAlSi2O6) – минерал, близък до нефрита. Връх на култа към двата минерала се достига в Древен Китай и сред цивилизациите в Централна Америка. В книгата си „Светът и всичко в него“ (2011 г.) Симеон Идакиев пише: „Жадеитът е изключително ценен и рядък минерал, по-точно силикат от групата на пироксените….Жадеитът поради своята здравина започнал да се използва от хората още през неолита. Различните му цветове станали символи на основните човешки добродетели и качества: милосърдие, ум, издръжливост, смелост, справедливост, скромност. Смятало се, че амулетите от жадеити предпазват човека от всякакви неприятности и нещастия. При доколумбовите цивилизации (на маите, олмеките, ацтеките) той бил култов скъпоценен камък, поставяли го по-високо от който и да е било друг подобен материал“.
.Златен накрайник за фалос от гроб № 43, Фиг. 1 – интересен паралел е забелязан в древноегипетски митове. В тях богинята Изида събира частите от тялото на разсечения бог Озирис, за да го върне към живот и забременее от него. Тя открива всичките му части с изключение на фалоса, поради което се налага да го замести с изкуствен златен фалос. Това е най-подходящия материал, защото древните египтяни смятали, че телата на боговете са от злато. Впоследствие Изида наистина забременява и ражда мъжки наследник – Хор – с който се отъждествявали всички египетски фараони. След откриването на гробницата на Тутанкамон тръгва слух, че в саркофага е открит златен фалос, който изчезва заедно с фалоса на фараона при неизяснени обстоятелства около перипетиите при развиването на погребалните бинтове на мумията. Днес се твърди, че фалосът на мумията е запазен (макар и отделен от тялото поради непредпазливите манипулации при изследване на мумията), но златния фалос така или иначе не е наличен сред находките от гробницата. Като обобщение може да кажем, че имитацията на фалос от злато има явна връзка към култа за потентността и за божествения произход на владетелите и тяхното поколение.
.
.
Глинени съдове, украсени със златна боя, фиг. 11– голяма глинена чиния (поднос) (широк разлат съд с диаметър 53 см.) и купа. Дори и днес полагането на златна боя е изключително трудно поради физико-химичните свойства на златото. Нужни са свързващи материали (смесители) в много точни и специфични пропорции, както и подходяща температура на изпичане. В лабораторията на Археологическия институт при Академията на науките на бившия СССР е направен технологичен анализ на изработката от к.и.н. Бобрински. Установява се, че древният майстор умело е използвал смес от изпечена шамотна и сурова глина, след което е прибавил определено количество дървесна пепел. Нейното добавяне се практикува при направата на големи съдове като предпазна мярка срещу напукване при изпичането. Най-висока оценка и възхищение предизвиква самата украса. Строгите и чисти геометрични фигури са умело балансирани с тъмния полиран фон, така че би могло да се разглеждат и негативно. Композицията създава впечатление за движение, за непрекъснато движение и преливане. В центъра на мотивите се намира кръглото и леко изпъкнало дъно. То може да се свърже със символ на слънцето – вечният източник на живот и движение.
Чинията безспорно може да се отнесе към шедьоврите не само на халколитното изкуство, а и към цялото праисторическо изкуство.
.
Чинията и глинен съд, уникално за времето си украсени със златна боя, фиг. 11
Единственият друг фрагмент от съд рисуван със злато от тази епоха, открит извън Варненския халколитен некропол, е част от находките от къснохалколитното селище до град Криводол, Врачанско.
Фрагмент от съд, украсен със злато от къснохалколитното селище до гр. Криводол, фиг. 3.
.
Жезли (скиптри) и ритуални сечива (без следи от употреба), богато украсени със злато – това са убедителните доказателства за наличие на ръководна (царска) и/или жреческа институция, едни от най-съществените елементи на всяка цивилизация.
Ритуално сечиво (жезъл, скиптър) от гроб No.1, фиг. 4. Ритуално сечиво (жезъл, скиптър) от гроб No.4, фиг. 5. Жезли (скиптри) от гроб No.36, фиг. 5. Ритуално сечиво (жезъл, скиптър) от гроб No.43, фиг. 6.
.
Рога от древен гигантски бик – див европейски тур. Не са били излагани в експозициите на находките от некропола. При разчистване на музейния фонд са определени като ненужни за съхранение и са приготвени за изхвърляне. Обяснението е, че върху тях не е открита човешка дейност. За да ги запази, Иван Иванов ги подарява на писателя Михаил Михайлов, който участва в подготовката на българското участие в Световното изложение в Севиля (1992 г.). Предвид фактите обаче, че очевидно е съществувал изключително древен и продължителен култ към бика, потвърдено в много селища, митове и култури по света, подобни находки не бива да се пренебрегват с лека ръка. Счита се, че турът, вече изчезнал вид, е предшественик на днешните европейски говеда и зебута.
.
Астрагалус (ашик, астрагал), фиг. 7 – предметът от Варненския халколитен некропол I представлява златен модел на костица от глезена на агне или козле, наподобяваща зар, особена с това, че има четири устойчиви положения върху хоризонтална равнина. Анатомичното му название на български език е „скочна кост“. Другаде подобен златен модел не е откриван. Астрагалусът се е използвал в различни игри, включително и хазартни. В България е известен от традиционната за Гергьовден детска игра „на ашици“ („игра на кокалче“ или „тура“). Освен това е служил и за гадаене. Неслучайно край храма на Аполон в Делфи, прочут със своите предсказания, са открити огромно количество астрагалуси. Употребата му е известна от най-различни по-късни култури и държави. Обредната му функция се свързва със значението на късмета – знак за особена благосклонност на боговете и съдбата. Играчът-късметлия бил определян за избраник на боговете, независимо от личните му качества. Например в царската идеология на Индия е засвидетелстван момент от коронясването на владетеля, при който жрецът протягал на владетеля пет астрагалуса с думите: „Ти си господарят, нека тези пет области да се паднат на твоя жребий“. Така господството е придобито като резултат от играта на кости. Жребият е тъждествен на решението на съдбата, поради което изисква безпрекословно подчинение. Може би този златен модел на астрагалус представлява най-ранния известен досега на науката образец за „царски жребий“, което дава основание да се причисли към царските инсигнии. Гроб № 36 фиг.
.
Украшения от халцедон (карнеол(сердолик и ахат), фиг 9 – карнеолът е минерал, за който от най-дълбока древност се смята, че притежава силни лечебни свойства, предпазва от негативна енергия, увеличава жизнената сила и потентността и т.н., и т.н. Високо ценен в древните Египет, Персия, Гърция, Рим, Япония; сред будисти и мюсюлмани, араби и средновековните европейци. Използван през Втората световна война при липсата на антибиотици и други медикаменти. Първите в света фасетни (специфичен стил на повърхностна обработка) камъни са от карнеол. От своя страна откритите във Варненския халколитен некропол мъниста са най-древните с комплексно фасетиране в света до момента. Карнеолът по същество е кварц, който по твърдост (6.5-7 по скалата на Мос) отстъпва само на благородните камъни. Уникалното е, че някои от тези мъниста са с 32 обработени стени (фасети) (16 х 16), докато по-късните египетски и елински ювелири са достигали само до 16 (8 х 8) броя фасети. Върху мънисто от гроб No. 43 са преброени 37 фасети (16 х 21), а като се добавят и двете странични стени, бройката на фасетите достига 39 (!). Предполага се, че жителите край праисторическа Варна са използвали механично приспособление, вероятно колело, за да обработват и полират тези мъниста. Досега откритите във Варненския халколитен некропол I мъниста се разпределят в няколко морфологични типа и имат почти точни съответствия от некропола край Дуранкулак. Подобни мъниста обаче не са открити в по-ранния Варненски халколитен некропол II, което може да ни ориентира за периода на създаване на технологията за обработка и фасетиране на карнеол и ахат. Другото уникално нещо е, че мънистата от три морфологични типа са с тегло ок. 0,40 грама (2 карата), което говори за наложена стандартизация при производството. Теглото им е в съответствие с това на късите цилиндрични златни мъниста от некропола с тегло ок. 0,41 грама, докато други златни находки са с тегло кратно на 0,41 грама, което може би представлява доказателство за наличието на първата универсална тегловна система (има предложение тази мерна единица да се нарича „ван“ – съкратено от „ВАрненски Некропол“ – виж по-горе) или на домонетна форма на размяна.
Наниз мъниста от карнеол Мънисто от карнеол от гроб No.35 Фасетиране на мънистата от карнеол
– медна брадва с форма без аналог. Тя има дъговидно тяло с конична тилна част, а челната е със силно разширено навън триъгълно острие. Кръглият отвор се намира близо до острието, което прави брадвата твърде неудобна за работа. Може да се допусне, че е използвана тилната части то за специфична дейност.
Медната брадва с уникална форма от гроб No.4
Мраморен рог-ритон, с червена боя под устието и с няколко златни мъниста в него – може би първият „Рог на изобилието“.
Пластини с изключителна дължина над 35 см., а един от тях е дори 44 см. Размерите им ги правят практически трудни за използване и по-вероятно е да се допусне, че са израз на възможностите в кремъчното производство и обработка – своеобразен връх в развитието на тази технология.
Единственият меден връх на копие от халколитната епоха, открит в Югоизточна Европа, фиг. 10
Черупки от мекотелите Dentalium и Spondylus, фиг. 8, които доказват връзки с Егейско и Средиземно море. Dentalium са над 12 200 бр., а Spondylus gaederopus – около 1 100 бр. За Spondylus се предполага, че са представлявали една от първите домонетни форми за разплащане – по изследване на проф. Вадим Масон от Санкт-Петербург във връзка с аналогични находки край град Суворово.
Неизвестно досега сечиво е една гладилка, представляваща дълга и тънка пластинка със слаба трапецовидна форма.
.
Страница 12
.
.
.
СПЕЦИФИКАЦИЯ НА НАХОДКИТЕ ОТ МЕТАЛИ
Всеобща заблуда, споменавана многократно дори и в реномирани многоезични издания е, че всички златни предмети от некропола са с чистота на метала 23.5 – 24 карата. Подробните изследвания обаче показват широки вариации (виж по-долу). Представянето на невярна информация от подобен тип вероятно цели да смае онази част от хората, които не се интересуват от история, но веднага биха могли да си представят стойността на златото само като материал. Цената на инвестиционното злато (24 карата) към 12.12.2012 г. (БНБ фиксинг) е 2,573.06 лв. за 1 трой унция (1 трой унция = 31.104 гр.), т.е. 1 гр. е приблизително равен на 82.74 лв. Следователно актуалната цена към тази дата на 6 кг. злато (ако е 24 карата) би била 494,400.00 лв. Сумата е голяма, но не е толкова изумителна, като се има предвид научната стойност на откритието. Поради това смятаме, че не е нужно да се продължава с разпространяването и затвърждаването на приказни измислици. Дори и в целият некропол да бяха открити само златните скиптри и фигурките на бик, стойността на находките пак щеше да бъде практически неизмерима.
Злато (Au) – предметите са изработени от златна сплав, като процентното съдържание на златото варира от технически чист метал (24 карата) до 50% златна сплав (12 карата), съдържаща до 50% сребро (Ag), до 4% мед (Cu) и микропримеси от платина (Pt), никел (Ni), калай (Sn), антимон (Sb) и др. Повече от половината находки са с плътност между 17-18 g/cm3 (около 22 карата).
Въз основа на измерената плътност, параметър на кристална решетка на предметите и сравняването им с изследваните материали от разсипно злато, може да се направи хипотеза, че едни от най-вероятните източници на злато, от което са изработени предметите на Варненския халколитен некропол, са златоносните реки в районите на Стара планина (горното течение на р. Луда Камчия, р. Мараш, притоците на р. Янтра – р. Златаришка и р. Тревненска), Средна гора (р. Тунджа и нейни притоци – р. Саплама и р. Турийска) и Странджа-Сакар (р. Левченска и р. Велека). Кръгът се разширява и с други златоносни участъци – в Югозападна България (край р. Струма, р. Драговищина, р. Елешница); Северозападна България (р. Огоста); Централно Средногорие (р. Тополница и р. Луда Яна); горното течение на р. Искър; реките около с. Полски Градец (Старозагорско, между Раднево и Тополовград).
Все пак до момента липсват сравнителни изследвания, които биха позволили убедителна локализацията на източниците на суровината, от която са изработени златните предмети от некропола. Необходимо е да се направи съпоставка на изотопния състав (например оловния примес) на природното злато, намерено в крайречните пясъци, и на откритите златни предмети, за да може да бъде определено еднозначно и напълно обективно мястото, от което произхождат суровините, използвани от древните металопроизводители. Така може да бъдат установени конкретните източниците на злато, използвани от най-древните европейски металурзи, леяри и ковачи, произвели разнообразни метални предмети и поставили основите на съвременните базови технологии.
Златните предмети от Варненския халколитен некропол I са изработвани по два основни начина: чрез пластично деформиране и чрез разтопяване на злато (златен пясък) и леене в предварително подготвени огнеупорни форми. Пластичната обработка, поради високата пластичност на златото, е правена най-често в студено състояние на златото, чрез свободно коване или валцоване. По този начин са получавани листово злато и тел, от които по-нататък чрез рязане, пробиване, шлифоване и други механични обработки са се получавали крайните форми на предметите. Лятите предмети са изисквали по-голям опит и предварителна подготовка на майстора. Обикновено леенето се е прилагало за получаване на предварителната конфигурация на предмета, след което се е прилагала следваща пластична или механична обработка. Наред с най-прости като конфигурация предмети, в некропола са намерени и предмети с по-сложна форма и начин на обработка. Тяхното изработване изисква по-голямо количество на златото, придобити умения от човека то да се нагрява и разтопява в специални огнища до температури над 11000С и да се лее в предварително подготвени форми. Очевидно хората, които са изработили тези предмети, са били с достатъчно натрупан опит, което ще рече, че преди тези предмети те са изработвали и други подобни. Освен това в Некропола наблюдаваме серии еднотипни предмети с еднакви размери и форма, които са били изработени с рутина и еднакъв инструментариум, т.е. с предварителното изготвяне и използване на специална (макар и примитивна) технологична екипировка. (Източник: Руси Русев, Йордан Бояджиев – Технологични постижения на древните хора, живели във Варненския и Провадийския край).
Мед (Cu) – според проучванията медта за сечивата и украшенията са с произход:
– от рудници в южната част на западното Черноморско крайбрежие – над 55% – което донякъде е изненадващо поради наложилото се предубеждение за основната роля на медодобивния район край Стара Загора (виж по-долу);
– от рудници в източната част на Горнотракийската низина, предимно край местността Мечи кладенец (Ай-бунар) край Стара Загора и др. – близо 40%. По същество досега проучените общо 11 рудника там формират най-голямото находище на мед в Европа от VI-IV хилядолетие пр.н.е. с добити около 1000 тона мед;
– от други.
В технологията на металите е известно правилото, че за вида и качеството на металообработката определящо е значението на използвания инструментариум и технологична екипировка. Или с други думи – не може да се извърши коване без чук и наковалня, както и да се лее без огнище, тигел и форма. Изхождайки от това правило, съпътстващите Варненското злато разнообразни медни и кремъчни инструменти (тесли, брадви, ножове, длета и др.) са не по-малко уникални от него. Първите метални инструменти, използвани от човека в древността, са направени от мед, а комплексът, в който до момента са открити заедно най-много халколитни медни инструменти, е Варненският халколитен некропол I.
Тези находки са убедителен факт, че тук е съществувал праисторически център, поставил основите на съвременните базови технологии при обработка на металите – пластична деформация, ковашко заваряване, термична обработка и металолеене. (Източник: Руси Русев, Йордан Бояджиев – Технологични постижения на древните хора, живели във Варненския и Провадийския край).
.
Страница 13
.
ИЗВОДИ, ПРОИЗТИЧАЩИ ОТ ВАРНЕНСКИЯ ХАЛКОЛИТЕН НЕКРОПОЛ
..
Некропола край село Дуранкулак. Самолетна снимка, изт. Варна поинт
.
КУЛТУРИ, ПРЕДШЕСТВАЛИ КУЛТУРА ВАРНА В РАЙОНА НА ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА
Прекукутени-Триполие А
Неолитна култура в горско-степната зона на Източна Европа, на територията на днешна Румъния, Молдова и Украйна.
______________________________________
Култура Боян
Неолитно-халколитна култура, която в периода на най-голямото си разширение обхваща Югоизточна и Централна Румъния, Добруджа (без Черноморското крайбрежие), Дунавската равнина, Тракийската низина и Родопите. Дели се на четири фази: Болинтинеану, Гюлещи (Боян-Гюлещи), Видра (Боян-Видра) и Боян-Спанцов (Боян-Гумелница). Носи името си по обект от остров в езерото Боян, област Мунтения, Румъния.
______________________________________
Поляница
Ранно и среднохалколитна археологическа култура, която носи названието си от селищна могила „Поляница“, разположена на 6 км. западно от гр. Търговище. Тя е разпространена в Североизточна България без Черноморието, като се проследява в основата на селищните могили в района. Идентифицирана е през 1974 г. от ст.н.с. I ст. дин Хенриета Тодорова.
______________________________________
Сава
Ранно и среднохалколитна археологическа култура, която носи названието си от селищна могила до с. Сава, в близост до гр. Дългопол, Варненско. Ареалът й на разпространение обхваща Черноморското крайбрежие между Шабла и Маслен нос. Финалът й е засвидетелстван през средния халколит с находки от селището при гр. Суворово, от селището в местността „Батареята“ край днешния ж.к. Виница на гр. Варна, от селищните могили при с. Левски, с. Голямо Делчево, както и от няколко гроба край северния бряг на Варненското езеро. Култура Сава се развива на базата на неолитната култура Усое. На север от Стара планина поселенията й се срещат в основата на редица селищни могили. Жилищата са наземни, с правоъгълна форма: строени са от колове и обмазан с глина плет. Стопанството е земеделско-скотовъдно. Наред с традиционните каменни и кремъчни оръдия на труда се появяват и първите шила от мед. Керамиката има черен, жълт и кафеникав цвят и е украсена с врязан, бяло инкрустиран орнамент и канелюри, към които през средния халколит се прибавят щампованият орнамент и графитната рисунка. Характерни са паниците на високо кухо краче с лилиевидни израстъци на ръба на устието.
Култура Варна е генетично свързана с култура Сава, заемайки нейните територии (виж по-долу и култура Хаманджия).
IV-ят етап на култура Сава е наречен фаза Варна. Култура Сава е идентифицирана през 1964 г. от ст.н.с. I ст. дин Хенриета Тодорова.
______________________________________
Хаманджия
Къснонеолитно-раннохалколитна археологическа култура, разпространена в северните и югоизточни български земи, в днешна югоизточна Румъния и на юг от Балкана (последното е под въпрос) – основно западния бряг на Черно море. Това е най-ранната засвидетелствана култура на територията на Добруджа. Наречена е на името на старото, чисто българско до 1940 г., село Хаманджия до Бабадаг, Тулчанско (днешно име – Бая). В днешните български земи е представена във всичките си фази в археологическите обекти край село Дуранкулак (разкрити са селище от землянки и некропол). Учените определят културата като „морска“, а селищата й са разположени основно край вода – черноморските лимани, езера и река Дунав.
Последната фаза IV на Xаманджия се определя като фаза Варна и се смята, че постепенно прераства в къснохалколитната култура Варна.
Освен, че заемат един и същ ареал на разпространение, двете археологически култури имат и еднакви погребални обичаи (биритуален погребален обичай – мъжете обикновено се погребват в изпънато положение, жените – обикновено като хокер на дясно). Културата е идентифицирана през 1952 г. от румънския археолог Д. Берчу. По абсолютна хронология (калибрирани дати от 1992 г.) културата съществува в диапазона 5250-4500 г.пр.н.е.
.
.
КУЛТУРИ, СИНХРОННИ С КУЛТУРА ВАРНА
.
– Криводол-Сълкуца-Бубани
– Коджадермен-Гумелница-Караново VI(КГК VI) (от Тракийската низина до Карпатите – Тракия; Североизточна България без Черноморския регион; област Мунтения, Румъния). По абсолютна хронология (калибрирани дати от 1992 г.) културата съществува в диапазона 4550-4050 г.пр.н.е. Културата Варна се различава коренно от културата Коджадермен-Гумелница-Караново VI както по своя генезис, така и по цялата си етнокултурна структура. Естествено, в типологията на двете съседни култури се срещат и сходни явления, особено отчетливо в граничните райони. Типичен пример е селищната могила при с. Голямо Делчево, където има керамика и от двата ареала.
Етнокултурните явления Криводол-Сълкуца-Бубани, Коджадермен-Гумелница-Караново VI и Варна-Болград (някои учени разширяват обхвата на култура Варна до областта край гр. Болград, Молдова в единен комплекс „Варна-Болград“, тъй като култура Варна дава подтик за формирането на културата Болград в Бесарабия) формират големия блок на културите на Северобалканския халколит. В своя най-развит етап този блок от култури е синхронен с културите Тисаполгар, Ленгиел IV, Бродзани-Нитра-Отцие и Рьосен-Шюсенрид на северозапад и с културата Кукутени-Триполие (Кукутени А3-Триполие В1; без финала й) (в горско-степната зона на Източна Европа – на територии от днешна Румъния, Молдова и Украйна) на североизток. Всички тези големи къснохалколитни общности са носители на една стабилна социално-икономическа структура с установени връзки.
В рамката на тези тясно свързани етнокултурни явления, културата Варна се очертава като най-развитото в социално-икономическо отношение звено.
.
..Карта на етнокултури, свързани с Култура Варна
.
.
.
Страница 14
.
.
ХАРАКТЕРИСТИКИ НА КУЛТУРА ВАРНА
.
Част от основните елементи, по които може да се характеризира и отличи една археологическа култура от друга, са: керамиката; оръдията на труда; технологиите за производство; погребалните ритуали; идолната пластика;
селищата и тяхното разположение;постройките (жилища, култови и др. сгради).
Наскоро след откриването на Варненския халколитен некропол I множеството отличителни находки от различни обекти дават основание за категоризацията им в т.нар. къснохалколитна Археологическа култура „Варна“
Поселенията й са открити единствено по Черноморското крайбрежие. Артефакти се срещат в потънали (наколни) селища – във Варненското и Белославското езеро и в селищни могили. В селищната могила на Големия остров край село Дуранкулак, Добричка област, е констатирана най-ранната за Европа каменна архитектура. В района около Варненското и Белославското езеро през този период вероятно е съществувал голям металургичен център и се е развивала морската търговия с метални изделия, в резултат на което Черноморският ареал изпреварва в обществено-икономическото си развитие останалата част на днешните български земи. Богатите некрополи на култура Варна край Девня и до Варненското и Белославското езеро показват дълбоко социално разслоение сред населението, което свидетелства за разложение на родово-общинните отношения.
Погребалният обичай е биритуален (мъжете се погребват основно в изпънато положение, жените – основно в свито положение (хокер) надясно). В гробовете са поставяни керамика, мед и злато. Керамиката има черен цвят и е украсена с врязан, бяло и червено инкрустиран орнамент или с пестелива графитна украса. Култура Варна е идентифицирана през 1975 г. от археолозите-праисторици Хенриета Тодорова и Горанка Тончева.“
.
При проучванията от последвалите години се натрупват и други характерни особености, които могат да се причислят към култура Варна:
– При некропола на Големия остров край Дуранкулак от периода на култура Варна масово се използват каменни съоръжения към гробовете – покрития или ограждания, благодарение на които може да се установи наличието на гроб дори когато няма никакви други следи от погребение (останки от скелет или погребален инвентар) – ситуация, каквато не е засвидетелствана в никой друг праисторически некропол в Европа.
.
– През средния халколит в погребенията край Дуранкулак се появява нова керамична форма – разлата паница (чиния) на високо кухо столче, която оттогава нататък присъства задължително в по-представителните мъжки погребения.
Уникална форма при съдовете са т.нар. „подставки“ или „барабани“. Срещат се в почти всички мъжки погребения, докато в културния пласт на селищата са сравнително редки.
.
– В техниката за украса на керамиката се наблюдава замяната на щамповани елементи (при предходни култури) с обикновено издраскване на фона, върху което издраскване се нанасят дебели пластове бяла или червена пастозна боя. Орнаментацията от позитивна става негативна. Поясите от кербшнит (отнемане на слой от повърхността на съда) е още един от отличителните белези на култура Варна.
– Наличие след погребалния инвентар на висококачествен жълт кремък от Лудогорието.
.
.
„ПРЕДЦИВИЛИЗАЦИЯ“ ИЛИ „ЦИВИЛИЗАЦИЯ“ ВАРНА?
.
Това определение отдавна мъчи учените. В първите години след откриването на Варненския халколитен некропол отзивите, включително от страна на западни историци и археолози като сър Колин Ренфрю и Мария Гимбутас - професор по Европейска археология в Калифорнийския университет, Лос Анжелис; внучка на д-р Иван Басанович, чието име днес носи улица в град Варна. Тя посети разкопките през 1976 г. даде насока за признаване на синхронните явления с връх във Варненския некропол за цивилизация.
През последните години отново се възражда мнението за цивилизация, подкрепено от много нови интердисциплинарни изследвания. И за да потвърдим, че не си служим само с необоснован патриотизъм, съветваме всеки, който има възможност, да прочете великолепната статия с доказателства по седемте точки „Що е то цивилизация?“, намерила място в „Известия на Съюза на учените – Варна, брой 2 от 2010 г. – Свещеното знание на Варненската халколитна цивилизация“.
Терминът „култура“ е приет като удачен да опише специално археологическият контекст на находките, процесите и явленията в такъв ранен етап от праисторията и затова смятаме, че е логично да се използва „Култура Варна“ при отличаването от находки, процеси и явления в други региони. Съобразно обемът от артефакти от целия ареал на култура Варна, който с времето няма да намалява, а напротив – ще се увеличава, е коректно в исторически смисъл да се използва терминът „Цивилизация Варна“.
.
.
Страница 15
.
ПЕРИОДИЗАЦИЯ И ДАТИРАНЕ НА ЦИВИЛИЗАЦИЯ ВАРНА
.
Обикновено развитието на цивилизация Варна се разделя на три фази. По калибрирани данни от проучвания с С14, те се датират както следва (Я. Бояджиев, 2002 г.):
– Варна I – 4550/4500 - 4450/4400 г.пр.н.е.
– Варна II – 4450/4400 - 4250 г.пр.н.е.
– Варна ІІІ – 4250/4150 г.пр.н.е.
.
АРЕАЛ НА ЦИВИЛИЗАЦИЯ ВАРНА
В периода на най-големия си разцвет (фаза III) цивилизация Варна се открива в 3, 4 и 5-и жилищен хоризонт на селищната могила от Големия остров до Дуранкулак (единствената селищна могила в Южна Добруджа), потъналите селища във Варненското и Белославското езеро, горните хоризонти на могилата до село Голямо Делчево, горните хоризонти на могилата до село Сава, в селищните могили Цонево и Комунари, както и в редица още непроучени по археологически път селища по Черноморското крайбрежие южно от Стара Планина.
Ареалът най-вероятно започва северно от устието на река Дунав и заема ивицата по протежение на западния бряг на Черно море. Той включва Черноморска Добруджа, района на река Батова, Варненското и Белославското езеро, Лонгоза, крайбрежието на бургаския залив с неговите древни лимани и речни притоци. На юг ареалът вероятно свършва при Странджа планина, но недостатъчната проученост на района около Истанбул не позволява това да се твърди със сигурност.
Общата площ е огромна за периода – 10 000 – 15 000 кв. км.
Находките като инвентар, разположение и количество във Варненския халколитен некропол I, големия комплекс от потънали селища във Варненското и Белославското езеро, както и фактите от интердисциплинарните изследвания, дават основание да се приеме, че в района на Варненското и Белославското езеро се е зародила първата европейска цивилизация.
.
ОБОБЩЕНИЕ НА СИНХРОННИТЕ ОБЕКТИ НА ЦИВИЛИЗАЦИЯ ВАРНА
.
I. НАКОЛНИ ИЛИ ПОТЪНАЛИ СЕЛИЩА
.Противно на широко разпространеното мнение, този тип селища в района всъщност са изграждани на сушата, а потъването им се дължи на последвалото повишаване на морското ниво. Проучванията на селищата, които сега са под водата на Варненското и Белославското езеро, водят своето начало от 1921 година, когато се прокопава канал между Варненското и Белославското езеро. Тогава братя Шкорпил описват находки от първото открито селище под водата – при село Страшимирово – и по аналогия с такива в Западна Европа го определят като наколно, съобщавайки сведения от Херодот, който видял подобни през V в.пр.н.е. в днешна Македония.
По-късно, през 50-те години на XX век, при строителството на ТЕЦ-Варна, на пристанищата за дървен материал, при „Трансстрой“ и почти навсякъде при всички видове строителни работи по двата бряга на езерата, близо до водата или под водата, са открити и други селища. Последните изкопни работи са от началото на 90-те години на XX век и след тях на археологическата наука са известни 13 крайбрежни, сега потънали, селища (от локализираните до момента 8 са били обитавани през късния халколит и ранната бронзова епоха, а други 5 – само през ранната бронзова епоха).
.
Откритите досега селища представляват истински комплекс, непознат другаде в Европа.
Съществуват данни за още потънали селища, неустановени с абсолютна точност – в Корабостроителния завод, в канала между Белославското и Варненското езеро, в западния край на пясъчната коса на острова под Аспаруховия мост (засегнато при случайни дейности от 1964 г.) и т.н.
Със сигурност известните селища от халколита, подредени по година на откриването им, са:
– Страшимирово 1 (старата гара) (халколитна и бронзова епоха, открито през 1921 г., точно локализирано през 1957 г., проучвано през 1969-1970 г.)
– Варна 2 (в двора на „Морфлот“, на 150-200 м. южно от Варненския халколитен некропол) (халколитна и бронзова епоха, открито през 1960 г.)
– Варна 3 („Родопа“, южния бряг на канала близо до стария мост) (халколитна и бронзова епоха, открито през 1960 г.)
– Езерово 1 (при ж.п. гарата) (халколитна и бронзова епоха, открито през (!) 1966 г.)
– Езерово 2 (ТЕЦ „Варна“) (халколитна и бронзова епоха, година на откриване – не е посочена)
– Белослав (източният край на Белославското езеро) (халколитна и бронзова епоха, открито през 1970 г.)
– Повеляново (при гарата) (халколитна и бронзова епоха, открито през 1970 г.)
– Арсенала (новият цех) (халколитна и бронзова епоха, открито през 1976 г.)
.
.
Трябва да се отбележи, че културните пластове от халколита и от бронзовата епоха навсякъде са отделени с дебел хиатусен пласт – без никакви следи от обитаване. Изборът на населението от бронзовата епоха (което почти сигурно е с нов етнически състав и едва ли има пряка връзка с къснохалколитните обитатели) да заеме абсолютно същите локации вероятно е свързан с благоприятното географско разположение на горепосочените селища.
Селища само от бронзовата епоха:
– Лъджата (стария цех) (Езерово-Боаза) (бронзова епоха, открито през 1958 г.)
– Варна 1 (пред бившата фабрика „Христо Ботев“) (вероятно бронзова епоха (!), открито през 1960 г.)
– Балтата (между гарите Повеляново и Разделна – под трасето на ж.п. линията) (бронзова епоха, открито през 1970 г.)
– Страшимирово 2 (моста на старата ж.п. линия) (бронзова епоха, открито през 1970 г.)
– Тополите (пред гарата) (бронзова епоха, открито през 1987 г.)
На картата по-долу, публикувана от Г. Тончева през 1981 г. се вижда малко по-различно разположение на крайезерните селища (от халколита и от бронзовата епоха), както и на Варненския халколитен некропол I (посоченото местоположение е на Варненския халколитен некропол II):
.
II. ДРУГИ ОБЕКТИ В АРЕАЛА НА ЦИВИЛИЗАЦИЯ ВАРНА:
.
– селищна могила „Големия остров“ (III-VI хоризонти) и некропол до село Дуранкулак, община Шабла, област Добрич – златни украшения, медни и глинени предмети; засвидетелствана е най-ранната каменна архитектура на жилищна сграда в Европа (каменни цокли на постройки);
– халколитен некропол край град Девня;
– селищна могила и солодобивен производствен център до град Провадия – „Провадия-Солницата“ – тук е открит най-ранният солодобивен център в света (още от неолита), като през халколита е въведена усъвършенствана технология за добив в промишлени размери, която практически се използва и до наши дни;
– четири селища от района на „Св. Св. Константин и Елена“, три от тях са непосредствено на бреговата ивица;
– селищната могила до с. Голямо Делчево (горните хоризонти – XIV-XVII) (днес се намира под язовир Цонево);
– селищната могила до с. Сава (горните хоризонти) и некропол, до гр. Дългопол;
– селище Долапкулак до с. Драганово, област Добрич;
– селище до гр. Суворово;
– селищна могила до с. Левски;
– селищна могила до с. Цонево;
– Балбунарска селищна могила (Балбунар означава „меден кладенец“; това е старото име на днешния град Кубрат), до град Кубрат, област Разград;
– некропол до с. Лиляк, Търговищко;
– селище край Балчик;
– селище край Каварна (платото на нос Чиракмен);
– селище в местност Яйлата до с.Камен Бряг;
– потънало селище от края на халколита в Созопол;
– селищна могила при жп гарата на с. Комунаре;
– Козарева могила край гр. Каблешково, община Поморие (непроучена);
– селищни могили Бургас I и Бургас II (непроучени);
– селищна могила при с. Българово, община Бургас (непроучена);
– селище край Атанасовското езеро;
– селищна могила Чернавода, Румъния (до р. Дунав);
– селище „La Ostrov“ до Констанца.
.
.
ХИПОТЕЗИ ОТНОСНО ПРИЧИНИТЕ ЗА СЪЗДАВАНЕТО НА НЕКРОПОЛ НА ХОРА С ПОДОБЕН РАЗНООБРАЗЕН И ЦЕНЕН ИНВЕНТАР
.
І. Икономически (производство, търговия):
Наличие на един или няколко производствени центъра за обработка на мед и злато в околните селища (днес под водите на Варненското и Белославското езеро). Доказателство са наличието на медна шлака (като отпаден продукт при обработката на медни руди), откриването на богат инструментариум от сечива, както и концентрацията на медни и златни предмети в количества, непознати от историята.
ІІ. Уникален производствен център за сол
Разположен е край град Провадия. Праисторическият солодобивен център „Провадия-Солницата“ е възникнал през късния неолит и бил в разцвета си през късния халколит (втората половина на V хил. пр. Хр. – в обхвата на цивилизация Варна). До момента в Европа не е откриван по-ранен от него, а подобна технология и обем на производството няма в никой друг неолитно-халколитен солодобивен център по света. Всъщност единственото местонахождение на каменна сол на Източните Балкани, подходящо за експлоатация и през късните праисторически времена, е т.нар. Мировско находище (на 5 километра югоизточно от Провадия) Най-близкото находище на каменна сол в Европа е чак в днешна Полша – известните мини Величка, до гр. Величка, на 17 км. от Краков.
Единствената жизненоважна за хората и животните суровина, която е налична в района около Варненското и Белославското езеро, Тя е и единствената стратегическа суровина през неолита и ранния халколит, а заедно с медта – и през средния и късния халколит.
Без съмнение солта е предпоставка за успешна търговия, като същевременно в праисторически времена е играла и ролята на всеобщ еквивалент, т.е. на първите „пари".
Друг метод за добив на сол е слънчево изпаряване на солени морски води, но това е значително по-бавен и непроизводителен процес, който е приложим в по-южни райони, отколкото Северното Черноморие. До момента няма данни по морския бряг на север от нос Емине някога да е произвеждана сол чрез слънчево изпаряване на морска вода.
Огромното солно тяло на Мировското находище има форма на пресечен конус, чиято горна повърхност е овал с размери 450 х 850 м., а дълбочината му е около 4000 м. От намиращото се върху него на дълбочина от 9 до 20 м. „солно огледало“ са изтичали солени извори с концентрация на сол, близка до максималната, която е 312 г. на литър.
Солно-скалната маса, от която е изградено находището, съдържа средно 69,6% натриев хлорид (халит) и 23,3% неразтворими примеси. През 50-те години на XX век находището е в основата на създаването на най-големите химически промишлени мощности в България – Девненските химически заводи. За да се добие представа за запасите на Мировското находище ще уточним, че в наши дни годишният добив на сол достига 4 млн. тона от 12 млн. куб. м. разсол.
Върху част от праисторическата селищна могила по-късно е натрупана тракийска могила, както и халколитния производствен комплекс край нея. Те лежат върху огромният пресечен конус на солното находище, в местността „Пладжата“. Археологическите находки от 2005 г. насам дават основание да се твърди, че тук се намира най-стария „град“, открит до момента в Европа – от 5400 г.пр.н.е.
.
Страница 16
.
.
Геоложки разрез север-юг до дълбочина 2500 м. на Мировското солно находище
.
През средния халколит производителите на сол край Провадия са намерили метод за много по-бърз и значителен за времето си добив на сол, който може да се определи като „промишлен“. Причина за това е явната необходимост от увеличаване на производството на сол, което става чрез модифициране на технологичния процес. Куполните пещи и тънкостенните съдове са заменени от големи открити съоръжения – широки ями, в които са нареждани плътно един до друг нов вид керамични съдове – по-дълбоки и дебелостенни паници с много по-голям обем от къснонеолитните.
Изваряването на солен разтвор (разсол) вече става с открит огън, разпален на дъното на ямата в пространствата между допиращите се с устията си паници. През целия процес на изваряване огънят е нагрявал странично предимно горната част на разсола в съдовете – при изпаряването нивото му е падало надолу, но е падало и нивото на горящия отвън огън. С утихването на огъня се е снижавала и температурата, което пък е условие за протичане на процеса на кристализация на солта. В съдовете са оставали твърди конични тела от сол, подходящи за пренасяне дори на дълги разстояния.
Огромният халколитен производствен комплекс (открит при разкопки през 2008 г.) е проучен частично, като се предполага, че площта му е над 5 дка. Въз основа на това се изчислява ориентировъчен годишен добив от порядъка на десетки тонове сол. Промяната в технологията на добива на сол край Провадия, останала валидна и до наши дни, води до възможността за рязко нарастване на производствения капацитет през средния и късния халколит. Това дава силна подкрепа на предположената връзка между производството на сол и съответно търговията с нея. Добиваната сол е била разменяна за злато, мед и други престижни предмети, като намерените във Варненския халколитен некропол I.
.
Древни съдове за изпаряване на разсол
.
III. Наличие на общност от майстори-занаятчии
владеещи извънредно развити (не само за тази епоха) специфични технологии като украса на керамика със златна боя или ювелирно производство на мъниста от изключително твърдия кварц (халцедон – карнеол и ахат). Има и мнение, че подобни предмети не са местни, а са единствено търговски продукти, предназначени за членовете на високоразвитото общество по варненските земи..
До момента никъде другаде от епохата не са откривани карнеолови мъниста с цели 22 фасети (стени), а пък единственият фрагмент от съд рисуван със злато и открит извън Варненския некропол I е от селище до град Криводол, Врачанско.
В тази връзка е възможно всъщност скъпите вносни суровини да са достигали до района на днешните Варненско и Белославско езеро и тук да са били обработвани за употреба изключително в рамките на местното общество.
.
IV. Удобното местоположение на селищата в района
В древността руслото на река Провадийска е завършвало с дълбоко врязан на около 20 км. в сушата като морски залив. Това е благоприятстващо условие мястото да се превърне в разпределителен и търговски център за стоки от местен и вносен произход с висока материална стойност – сол, злато, мед (Cu), висококачествен кремък (от района ок. днешния Разград), черупки от Spondylus и Dentalium, графит за украса на съдове, предмети от карнеол, ахат, малахит, серпентинит, нефрит, жадеид, обсидиан и т.н.
Днес река Провадийска е втората по дължина българска река (след Камчия), която се влива в Черно море – с дължина 119 км. Тя води началото си от карстови извори в местността „Корупънаре“ в Самуиловските височини (501 м.). Влива се в Белославското езеро. По сведения поне до XIX век реката е била плавателна в частта си от Провадийския пролом до Белославското езеро.
.
V. Религиозни (култови) причини
Наличието на обилен и скъп гробен инвентар, на разнообразни погребални практики (трупополагане в различни пози, откриване на богати символични гробове), изключително ниският процент на детски гробове (практическа липса на деца между 2 и 7 години, въпреки че някои учени обясняват липсата им с пълното изтляване на скелета, липсата на гробове на индивиди над 60 годишна възраст и др., предполагат няколко варианта.
Първоначално се е смятало, че некрополът е култово място, където са погребвани индивиди с царски, жречески или друг високопоставен статус (напр. майстори-занаятчии) от различни племена или групи, влизащи в състава на голям междуплеменен съюз, чиято територия обхваща източната половина на Балканския полуостров. Това мнение е изказано в началото на проучването на некропола, когато са разкрити и най-богатите погребения.
Впоследствие, когато разкопките достигат своя десети сезон, се оформя една по-цялостна картина, която насочва към други изводи. Предвид очевидното наличие на „бедни“ и „богати“ гробове и тяхното процентно съотношение – „богатите“ са под 5% – по-вероятно е да се счита, че некрополът е служил като едно от гробищата на високоразвитата социално-икономическа общност, обитаваща земите около древния дълбоко врязан на ок. 20 км. в сушата Варненски залив.
Разнообразните погребални ритуали могат да са следствие от събирането на едно място на хора от близки етнически общности, но все пак с различна племенна и родова принадлежност, предвид ролята на района като търговски и производствен център – т.е. временно пребиваващи или постоянно заселени „чужденци“ могат да са причина за разнообразието в ритуалите. Както е известно ритуалите са устойчиви характеристики на всеки конкретен етнос, променят се изключително бавно и отразяват дългогодишни традиции.
Откриването на богати символични гробове, съдържащи маски (на божества, герои, водачи ?) и предмети, символизиращи ръководни или жречески функции, е важна насока, че в некропола са се извършвали и сакрални погребения с все още неуточнен произход, както и обреди, несрещани при други синхронни обекти.
.
.
МЕСТА И ДНЕШНИ ДЪРЖАВИ, КЪДЕТО СА ОТКРИТИ ИДЕНТИЧНИ НА ВАРНЕНСКИЯ ХАЛКОЛИТЕН НЕКРОПОЛ НАХОДКИ (ТИП КУЛТУРА ВАРНА)
.
– могила при с. Хотница, община Велико Търново – златни украшения;
– могила при с. Караново, община Нова Загора, област Сливен – златни украшения;
– могила при град Русе – златни украшения;
– Карбуна (Кърбуна), Молдова – 444 бр. медни изделия, 270 украшения от Spondylus и др.;
– край Саратов (р. Волга, Русия) – медни сечива;
– при Велке Рашковце (Словакия) – златни антропоморфни амулети, медни сечива;
– в мегалитна гробница в Бретан (Франция) – каменно копие на златно украшение от некропола (?);
– Болград, Молдова;
– съкровището от с. Дъбене, община Карлово, област Пловдив – златни украшения.
ВАРНЕНСКИЯТ ХАЛКОЛИТЕН НЕКРОПОЛ - НОВ ПРОЧИТ НА ЧОВЕШКАТА ИСТОРИЯ
.
Варненският енеолитен /халколитен/ некропол се причислява към световна научна сензация и с основание се отнася към най-значителните открития на археологията.
Автор: Елина Мирчева
Родена през 1976 г. вэв Варна. Завършила през 2000 г. Великотърновски университет "Св. св. Кирил и Методий" – специалност история. Защитила магистърска степен на тема “Тракийски епични владетели от края на ІІ и началото на І хил.пр.Хр.” От 1998г. работи в Археологически музей – Варна. Понастоящем завежда Античния фонд към музея. Занимава се с проблемите на келтското присъствие на Балканите и по конкретно, влиянието между културите на келти и траки.
.
.
През есента на 1972 година един багер обръща върху земната повърхност маса златни предмети от древни гробове с хилядолетна история. От тогава започва новата история на Варненския “златен"некропол, равен на който науката все още не познава.
Европа и нейната югоизточна област, към която принадлежи Балканският полуостров, до откриването на некропола се считаше за една от глухите покрайнини на древния цивилизован свят, люлката на който лежеше в класическите области – Двуречието и долината на Нил. Ако трябва да приложа цитат: “Светлината от Изток” само малко и то постепенно е огрявала тази покрайнина. Всички най-значителни творчески постижения през VІІ-ІІІ хил.пр.Хр. от Изток са се разпространявали по варварските покрайнини. Така мислеха повечето археолози, така се пишеше и в учебниците за най-древна история
Но серия радиовъглеродни анализи на материали от епохата на енеолита, открити на Балканския полуостров обаче, показват поразителната им древност, неотстъпваща по време на сходни предноазиатски култури. А разкриването на гигантските медни рудници от V-ІV хил.пр.Хр. в южна България (напр. рудника Аин-бунар до Стара Загора) съвсем опровергава мита за загадъчното състояние на минно-металургичното дело в Югоизточна Европа. Още повече, че нито един от рудниците на територията на България не е изследван до дъно, поради което не е сигурно кога точно е започнала тяхната употреба. След тези открития, в научно обръщение, за населението от Балкано-Карпатския регион, навлиза термина
Металургична революция
Казваме революция, защото медта е позната в Азия от VІІІ-VІІ хил.пр.Хр. и в Месопотамия от VІ хил.пр.Хр., но тамошните общества в продължение на две и дори три хилядолетия развиват металургията изключително бавно и медта играе твърде малка роля в живота на обещствата там. В тази връзка, контраста с Карпато-Балканския регион е огромен; тук медта с изключително бързи темпове въвежда обществата в една нова епоха.Сред стотиците медни изделия от енеолита, повече от тях са сечива - те образуват многобройни серии от сходни типове, показващи
изключително високо ниво в развитието на металургията и леярството
.
.
Некрополът (в превод от ст.гръцки-град на мъртвите) се намира в западната индустриална зона на Варна на 500 м., северно от Варненското езеро и на 4 км. западно от центъра на града и е разкопаван до 1991 г. под ръководството на археолозите Михаил Лазаров (1972-1976) и Иван Иванов (1976-1991).
Откриването на кой да е некропол неизменно поставя въпроса за селището, чиито мъртъвци са били погребвани в него. Селището, свързано с Варненския некропол все още не е открито със сигурност. Предполага се, че е залято от водите на Варненското езеро. Регистрираните до сега осем потънали селища във Варненското езеро, датиращи от същото време с некропола, показват значителна концентрация на население от тогавашните брегове. Очевидно е и според днешния околен терен, че това население не се е занимавало само със земеделие и скотовъдство. Редица наблюдения дават основание да се предполага, че тук се е намирал административен, култов и търговски център на значителен район.
.
Времето, през което е съществувал Варненският некропол е халколитната (или енеолитна) епоха
.
и той е свързан с края на тази епоха. В абсолютни дати това е времето около 4 600 - 4 200 години пр. Хр., а в конвенциални дати - 3 600 - 3 200 г. пр. Хр. Различията се получават от методите на датиране с радиоактивен въглерод - С-14. Времето на края на Варненския некропол съвпада с края на епохата и с повсеместна промяна на материалната и духовна култура, а и на климата по днешните български земи. Все по-често се търси обяснение за тази промяна с голям катаклизъм по нашите земи, носещ характера на добре известния Библейски потоп. Последствията от него са потъване под водите на днешните Варненски езера на повече от осем селища, които са едновременни с некропола и вероятно техните мъртви са били погребвани там. Сега останки от селищата се намират при строителни работи под водите на езерата на около 2,5 до 8 м. в насип от глина, пясък и морски черупки.
Географското и климатично разположение на Варненския край са удобни за заселване от човека. Тук през различните епохи има езера, дълбок морски залив, ниски плата с добри за земеделие и скотовъдство земи. Поречията на Камчия, Провадийска и други по-малки реки са не само привлекателен район за заселване, но и служат за пътища при проникване във вътрешността на страната. Източният край на Стара планина предлага дивеч, дървен материал, място за отглеждане на животни. Черно море се оказва за човека не само воден басейн, но и средство за препитание през различните епохи.
Варненският край през праисторията се явява привлекателно място и поради срещата на степите, които със своя най-южен край достигат до Балчик и дори още по-надолу. Тук става срещата на хората и предметите за обмяна от степите и от вътрешността. Не на последно място трябва да се посочи, че липсата на острови в Черно море правят тогавашния морски залив (сега Варненските езера) най-удобното място за прикриване в лошо време на пътуващите по море или използващите брега за път. Това е особено важно през енеолитната и бронзовата епоха.
Истинският подем в развитието на обществото от енеолитната епоха във Варненско започва с опознаването и овладяването на металургията на медта и златото, както и на засилването на търговските контакти със земи на север и юг и използването на морското крайбрежие за път.
Проучванията на енеолитната епоха във Варненско обхващат няколко обекта. От ранната енеолитна епоха има само едно ниво в могилата при село Голямо Делчево. В селищната могила при село Сава енеолита е добре представен и това дава основание на някой учени да говорят за самостоятелна енеолитна култура Сава. Едновременни с този етап са и находките от селището при град Суворово, ранно енеолитни гробове до Варна, находки от теренни обхождания на селищната могила при село Левски.
. Особено място заемат находките от ранноенеолитните гробове при Варна
.
При строителни работи са разрушени два гроба, от които единият е проучен изцяло. Възможно е да е имало още гробове, но при по-ранни изкопни работи да са били унищожени. Проученият гроб дава ценни сведения за настъпването на имуществено разслоение сред населението по бреговете на Варненските езера. Инвентарът на гроба се състои от 990 предмета, сред които почти половината са от черупките на средиземноморските мекотели Денталиум и Спондилус. Няколко извода могат да се направят от инвентара на това погребение. Първото, което прави впечатление, е невероятното и несрещано за тази епоха богатство: сред мъниста от малахит са открити и 31 златни мъниста, които всъщност са наистина най-старото злато на света. Намерени са също медни гривни и пръстен, което говори не само за ранното започване на металургията на медта и златото в района, но и че накитите предхождат сечивата, които се появяват на един по-късен етап.
Този гроб е разкрит и проучен след откриването на късно енеолитният некропол при Варна и отстои на около 2 км западно от него. От голямо значение е силното сходство на инвентара и разположението му при скелета. Направената графична антропологическа възстановка на ранноенеолитният скелет показа удивителна прилика с този от гроб 43 на късноенеолитният некропол, за който ще говорим подробно по-късно. Очевидно става дума не само за генетична приемственост, но и за едно и също общество, стигнало твърде рано високо в общественото развитие, непознато от откритията на археологията досега. Ако се добави и факта, че в погребалният ритуал, поради неговата консервативност, твърде бавно навлиза отражението на промяната в ежедневието може да се приеме, че процесът на разлагане на първобитните отношения е настъпило още по-рано.
.
Бързото развитие на обществените отношения във Варненско в древните времена
.
се дължат на казаните по-горе географски и природни условия. Истински подем в развитието на района настъпва през късната енеолитна епоха. Този подем се отнася за всички поселения през тази фаза на епохата на територията на Балканите, но населението на Варненския край достига невиждан разцвет. Неговите материални възможности и духовен живот дотолкова се различават от тези на съседите, че това дава основание на учените да обособят самостоятелна късноенеолитна археологическа култура, наречена Варна. Според изследователите от втората фаза на късния енеолит, под влияние на бързо разрастващата се търговия с метал и медни изделия, започва една консулидация на локалните особености в типологията на култура Варна. В същото време, отдалечените от морето култури никага не достигат нивото на култура Варна в обществено-икономически план.
.
Страница 18
.
.
ХАРАКТЕРНО ЗА ВАРНЕНСКИЯ ХАЛКОЛЕТЕН НЕКРОПОЛ Е РАЗНООБРАЗИЕТО
НА ПОГРЕБАЛНИЯ РИТУАЛ И БОГАТИТЕ ДАРОВЕ В ГРОБОВЕТЕ
.
Златните предмети са повече от 3 000 и с тегло над 6 килограма. Важно значение има разпределението на златните накити и предмети по гробове. От 294 гроба има злато само в 62, като над 5 килограма са разпределени в четири от гробовете (в богатите символично с номера 1, 4 и 36 и гроб 43) и около 1 кг. в останалите 58 гроба. Поразяващо е разнообразието на златните предмети – над 38 вида, като има и много разновидности – например мънистата са 5 подвида. Непознато е и количеството находки от други материали – медните изделия са над 160; кремъчните – над 230; почти 90 от камък и мрамор. Като инвентар са положени и значително количество черупки от средиземноморски мекотели - Dentalium и Spondylus – което се среща и в Черно море. Над 12 200 са черупките от Dentalium и те не са обработвани допълнително. Друго важно за този вид находки е че почти всички са намерени в символични гробове. От Spondilus са открити около 1100 накита – гривни, мъниста и апликации. Те се срещат при всички гробове. Керамиката – над 650 глинени съдове, е доста често срещан инвентар и за нея трябва да се посочи, че само няколко съда са добре изпечени и с изключително майсторство при изработката. Останалите са само изсушени или лошо изпечени и това навярно е свързано с погребалния ритуал.
По наличието на скелет и неговото положение може статистически да се отделят три основни групи гробове: гробове с трупополагане в изпънато положение, гробове със скелети в свито положение на една страна - хокери и символични гробове.
До този момент наличието на т. нар. символични гробове не бе познато от изследванията на енеолита в Югоизточна Европа. Основната отлика от останалите освен инвентара е липсата на човешки скелет или кости. Символичните гробове са общо 57 и по разнообразието и количеството инвентар се подразделят на четири подвида.
Първият вид символични гробове
са три богати по инвентар гробове № 1, № 4 и №36. За тяхното богатство говорят дори само броят на златните предмети, които са съответно 216, 339 и 857, с тегло около и над един килограм.
.
.
ЦАРСКИ ГРОБ № 36
.
Ще обърна по-специално внимание на гроб 36. Като набор златните предмети в него напълно повтарят асортимента на нормалните гробове. Сред тях виждаме диадема, обеци, огърлица, пекторал, гривни и колан. В цялостния ритуален контекст те могат да се разглеждат като алоформи на отделните части на човешкото тяло, които по предназначение трябва да украсяват главата, шията, гърдите и кръста. Предметите освен това не са просто нахвърляни в гроба, а грижливо подредени. Фигурата е очертана чрез предметите, възстановявайки ветрикалната структура на липсващото човешко тяло. Покрай обеците, огърлиците и гривните, които са знаци и на двата пола, изпъкват ковашки инструменти: чук-скиптър, шило, длето. Показателно е, че единствено в гроб 36 чукат не е реално сечиво, действащ инструмент, а направен от злато образ на самия предмет – с голяма сигурност определян като символ на царската власт. От това наблюдение произтича важен извод, а именно, че степента на символизация е достигнала ново, по-високо равнище. Майсторите вече не се задоволяват с превръщането на битовия предмет в символ, те изготвят неговия “чист образ” – т.е. идеята за вещта, при това от злато – материала, който за древните хора е притежавал сакрална – знакова сила. Това наблюдение, този извод е от голяма важност за тълкуването на всички символични гробове в некропола.
.
През ІІ хил. пр.Хр., когато е разцвета на Критско-Микенската цивилизация – от всички религиозни символи, брадвата е бил най-важният. Със стилизирани модели на брадви, често изработвани от скъпоценни метали, били освещавани критските домове и дворци. Двойните брадви се използвали от жреците за жертво приношенията на бикове в церемониите за омилостивяване на боговете.
.
.
Изключително интересен за тълкуване е златният модел на сърп – още един символичен образ, изработен от злато. В много мито-ритуални традиции сърпът и жътвата играят особено важна роля. Именно със сърп Кронос кастрирал баща си Уран и го свалил от трона на гръцките богове. Така земята била отделена от небето и светът получил своята окончателна тречастна структура: появила се средната зона, която по-късно населили хората. Митичният тракийски цар Ликург осакатил с пелекиса сина си, като мислел че подрязва лоза. Възможно е отглас от тази легенда да е запазен и в българската народна митология, където срещаме разказа за св. Трифон Зарезан, който сам отрязал носа си с косера. Във всички тези митове земеделското сечиво променя ролята си и от инструмент се превръща в оръжие. Както и чукът, сърпът кодира идеята за смяна на старото с новото, което го прави особено актуален атрибут в това погребение. Затова той вероятно е бил носен като амулет – както предполага дупчицата в горния край.
.
Сред необичайните предмети в това погребение е и златна пластина във форма на дъга. Трудно е в нея да се долови някаква имитация на вещ от халколитната действителност. Иван Марозов вижда в този предмет хомот. Чрез него животните са били впрягани в земеделската работа. Той извежда идеята за подчиняване на животинското на човешкото, победата на културното над дивото. Запрягането се среща в доста мито-ритуални традиции, както и в легендите за произхода на династиите. За да заеме престола, царят е длъжен да запрегне чудовищни животни (например Язон е трябвало да впрегне в плуга огнедишащи бикове, за да изоре Т.е. за да превърне в своя земята на бъдещото царство.) Ако приемем подобна интерпретация, мястото на този предмет в гроб 36 е наравно с това на сърпа: двете различни сфери скотовърдството и земеделието, които кодират идеята за преход от едно състояние в друго.
.
.
В същия гроб е положен и златен модел на астрагалус (ашик) Тази живогинска кост се среща в много погребения от различни епохи, но единствено в некропола от Варна тя е направена от скъпоценен метал. Това автоматично би следвало да присъедини предмета към останалите атрибути с висок статус. Играчът късметлия бил считан за избранник на боговете независимо от неговите лични качества. Обратно – несполучливият играч бил отъждествяван с жертва или чужденец. Златният модел на астрагалус, намерен в гроб 36 от ВЕН несъмнено свидетелства за мито-ритуалното значение на играта с кости още през тази епоха. Може би това е най-ранния известен досега на науката пример за “царски жребий”. Следователно, ашикът също трябва да се причисли към групата на останалите царски инсигнии, съставляващи смислово най-важната част на това погребение.
.
.
В дясната страна на гроба, под дрехата са били сложени и две златни апликации, изрязани по очертанията на фигурата на бик. Отново се натъкваме на две интерпретации: икономическата, която е определена от логиката, че стадата от бикове са били основата на благосъстоянието на енеолитното общество и идеологическата. В царската идеология по-късно, именно стадото бикове става въплъщение на богатството на владетеля. Нещо повече: няма иниационен мит, в който ценностното изпитание на героя да не включва кажба на стада. Смяната на собственика поставя стадото в медиаторска позиция. Който сложи ръка върху стадото ще смени статуса си с по-висш, който загуби, слиза надолу в йерархията.
Бикът също така е един от основните образи в иконографията на предходната неолитна епоха, което е сигурен показател и за неговото място в религиозните редстави. Според всеобщото мнение на специалистите, в митологичните класификации бика е знак на мъжкото начало. В Анатолия още през неолита образът на бика постоянно се появява наред с антропоморфното женско божество. Изследователите го схващат като зооморфно въплъщение на сина/съпруга на Великата богиня. Отъждествяването на “мъжа” с “бика” е сред основните митологични универсалии. Най-ранните записи са от шумерските глинени таблички, а в критско-микенските документи думата “pu-wo” означавала едновремено и бик и мъж. В Шумер от ІІІ-то хил.пр. Хр. биковете олицетворявали силата на плодородието и божествеността. Идентично е положението и в Крит от ІІ – то хил.пр.Хр. Минойците поставяли около светилищата си гигантски каменни бичи рога и по този начин означавали земята като свещена. По време на кризи пък пренасяли на боговете си в жертва бикове и омилостивявали с кръвта им богинята на земята. По-късните митологични записи потвърждават тази роля на бика: любовта на Пасифая с бика, от която се ражда Минотавъра, любовните похождения на Зевс, приел образа на бик и т.н. От всичко казано може да се заключи, че бикът е знак за преход от един социален статус в друг.
Така може да се обясни и появата на животинските фигурки в гроб 36, а тяхната симиотична стойност нараства от обстоятелството, че са изработени от злато.
.
.
Атрибутите от гроб 36 насочват към трите основни икономически сфери на древното общество, оставило този некропол: металургията (наборът ковашки инструменти), земеделието (сърпът), скотовъдството (животинските фигурки и апликаците-рога). Ако в гроба се съдържаше тяло, то би било тъкувано като синтез на тези основни социалноикономически функции. Тялото обаче липсва, макар чрез предметите да е обозначена идеята за него. Самите предмети също не са реални сечива, а техни знаци. Както заровените предмети имитират реално погребение, така и самите инструменти имитират реални сечива или животни. С две думи: и погребението и атрибутите в него са на едно и също концептуално равнище – символично. И все пак остава открит въпроса защо в това богато погребение липсва тяло?
.
Страница 19
.
.
Според проф. Иван Маразов в гроб 36 за пръв път в човешката история
.
се среща обичаят ритуална субституция на царя. Тази практика е изключително разпространена в архаичните култури. Тя е свързана с идеята за сакралния цар. Той бил избиран за определен срок, т.е., самият той въплъщавал определен времеви цикъл (например критският зар Минос на всеки 9 години трябвало да обновява властта си; тракийският цар Залмоксис изчезвал на всеки 4 години и пр.) След изтичането на срока залят е трябвало да бъде сменен, защото със свършването на времето се изчерпвала и неговата жизнена сила и той не бил повече в състояние да осигурява плодородие и изобилие на обществото.
Има сведения, че по тази причина свещения цар бил убиван. Много често обаче в този ритуал царят бил заместван от други хора: в Месопотамия това били благородни младежи, в древна Тракия заместникът бил избиран по жребий сред най-достойните, у хетите той бил престъпник или военопленник и пр. По време на обреда реалният цар бил лишаван от атрибутите на властта: били му отнемани дрехите, короната, скиптърът и той слизал от трона. Това означавало всъщност неговата политическа смърт.
Защото както стана по-горе ясно, царската институция е безразлична към личностните качества на самия владетел: той е избран от божеството, длъжен е да подчинява поведението си на сложна система от ритуали. Царят е най-високо семиотизираната личност в архаичното общество, затова не физическата му природа, а знаковата му същност е социално значима. Лишен от атрибутите си, царят престава да съществува.
Така с политическата смърт на царя се отбелязвал края на времевия цикъл. Старите инсигнии, кодиращи изминалия срок, умирали вместо самия владетел. След това неговия субститут (заместник в ритуала) бил убиван или изгонван от страната, а царят отново се раждал като цар, снабден с нови атрибути на властта. Така може да се обясни защо в гроб 36 липсва тялото на царя (погребано вероятно в гроб 43). Царят изобщо не притежава тяло. Като персонификация на самата институция, той е една система от знаци, символизиращи всички аспекти на властта и задълженията му.
.
.
Вторият видсимволични гробове
с маски на човешки лица е изключително дискутиран в науката. Те също са три, намерени са сравнително близо един до друг, което говори и за тяхното сходно предназначение, и са почти идентични по броя, вида и разположението на находките в тях. Върху глинени маски на човешко лице в естествени размери са били наредени златни предмети, подчертаващи по-важните елементи на лицето – триъгълна диадема на челото; халки по периферията на ушите; леко изпъкнали пластинки на мястото на очите и правоъгълна пластинка за уста. Под маските са открити огърлици с антропоморфен амулет, чието предназначение се свързва с продължението на рода от жената-майка - прародителката, или Богинята на плодородието. Близки по състав са и даровете поставени в средата или другия край на гробната яма.
Предполага се, че тези символични гробове и маските в тях са свързани с култовите практики на светилище в чест на Богинята-прародителка. От други места в България са известни глинени модели на вътрешната уредба на такива светилища, които се отнасят за същия период . При разкопки на селищната могила при с. Овчарово, Търговище е открита цяла скулптурна група, която ни помага да си представим някои детайли от обредните практики на тогавашното общество. В глинени модели на постройки – жилища или храмове са открити 26 миниатюрни предмета, изработени от глина, сред които: два ниски олтара украсени със знаците на слънцето и луната, трети олтар със знаците на слънцето и мълнията, както и групи от насечки, които според някои учени представляват система свързана с календарните цикли. Заедно с олтарите са открити мънички маси, украсени в червено и миниатюрна посуда с капаци. Сред всико това изпъкват четири човешки фигурки – три на девойки и е дна на възрастна жена, за които се предполага че са жрици, служещи на небесен култ. Ръцете на фигурките са повдигнати, като в молитвена поза, а телата са оцветени с червена боя.
.
Третият видсимволични гробове са кенотафите
Те са най-многобройни – близо 40 гроба и са известни от други места и епохи. Инвентарът е сходен, но по-богат от този на обикновените погребения със скелети. При кенотафите липсват човешки кости. Обичайното интерпретиране на този вид погребения е свързано със смърт далеч от мястото на живеене. Обичай като този е известен и до наши дни – погребване на вещи на изчезналия, за да се извършат обичайните обреди.
Четвъртият вид символични гробове
на брой 10 гроба е също много дискусионен. Наред с обичайно разположеният в тях инвентар са открити и човешки останки (най-често тези на черепа), но пръснати в ямата и умишлено натрошени. Антропологическите изследвания на някои от тях показват, че става дума за погребване на хора с физически или психически увреждания, което обяснява и по-голямата дълбочина (до 2,50 м) на гробовете. Това може да се приеме като мярка, заедно с натрошаването на костите, за предпазване на обществото от болните му членове.
Втората групагробове от Варненския енеолитен некропол
са със скелети в изпънато по гръб положение. Тук разновидности се откриват само в различното положение на ръцете. Инвентарът е сходен в повечето от тях и обикновено съдържа някакво сечиво от кремък, мед или камък, най-често съдове от глина и по-рядко накити от злато или някакъв друг вид материал. Част от тези гробове са проучени антропологически и е установено, че принадлежат предимно на мъже.
.
.
ЦАРСКИ ГРОБ № 43
.
Към тази група гробове принадлежи и гроб № 43, който заслужава допълнително внимание с изключителното си разнообразие от гробен инвентар. Гробът се намира в централната част на некропола. Погребаният е обкръжен от 990 златни предмета с общо тегло 1516 гр, стотици мъниста, обковки на лък, дълъг кремъчен нож, керамични съдове, медни брадви, масивни гривни и златен скиптър - категоричен белег на върховна власт. Последното особено изненадва археолозите, защото за първи път те намират скиптър в праисторически гроб.
Няма никакво съмнение, че погребаният мъж е имал много висок социален статус. В гроба му има повече злато, отколкото е намерено по света за цялата епоха. Загадъчно е намирането на златен фалос до скелета, който изглежда мъртвецът е носел приживе, закачен на своята дреха. Предполага се, че този знатен човек е изпълнявал и ролята на върховен жрец. Негово задължение като такъв е било “оплождането” на богинята Майка - Земя. Антропологическите изследвания сочат, че става дума за мъж на около 40-50 годишна възраст, с ръст около 180 см. И ръста и възрастта на мъжа правят силно впечатление на фона на статистиката, която определя средната възраст на погребаните около 28 години, а средната им височина 160 см. за мъжете и 148 см. за жените.
От всичко посочено може да се заключи, че погребаният е бил вожд, цар или жрец, а най-вероятно, както е характерно за ранните епохи – е синтезирал в личността си и религиозната и “политическата” власт. Това вероятно също е цар, чието ритуално погребение разгледахме и в гроб 36.
Все пак е трудно да допуснем, че тези енеолитни царе са били владетели в пълния смисъл на понятието и са упражнявали реална власт в тогавашното общество. В разкопките на салищата от същата епоха не намира израз въпросната социална диференциация нито в архитектурата, нито в планировката и имуществото на селищните могили. Градовете на живите сякаш са напълно противоположни на некрополите. Тази разлика е трудно обяснима. Може да се предположи, че т. нар. социална диференциация още е била на чисто идеологическо равнище. Че се изразява в различната степен на сакралност на различните групи в обществото, като на върха на пирамидата е стояла фигурата на сакралния цар-жрец. За архаичния човек явно тази идеологическа сфера е била толкова важна, че в нея обществото е влагало целокупния продукт на своя труд. Може би прогресивното обедняване на некропола се дължи именно на това, че древните възприемали богатството на сакрално равнище, защото златото – богатството е било преди всичко средство за означаване, ценно със своите символични (сакрални), а не материални качества.
Третата групагробове - хокерите
също е със скелети, но в свито положение на една страна, най-често дясната. Като състав и съдържание на инвентара те се отличават от предходната група с по-малкото сечива и малко повече накити. Антропологическите проучвания установяват, че повечето гробове от тази група са на жени.
Значителна част – около 30% от проучените гробове са били разрушени от по-късни дейности на хора или животни в района на некропола и не е установено точното положение на скелетите в тях, за да се определи към коя от горните две групи се отнасят.
Досегашните проучвания не дават възможност да се направи цялостна възстановка на погребания обряд, освен в неговата заключителна част - полагането на скелета и даровете. Но дори само това дава известна представа за съществуването на дълголетни традиции. Пример в тази връзка е керамиката от гробовете, която е лошо изпечена или само изсушена. Формата на големите съдове е същата като в селищата,но тук те са умишлено намалени. Най-правилно е обяснението да се търси в посока на създаване на погребалния ритуал като символичен акт – добре позната практика в много от религиите по света. Това позволява да се твърди, че сложният ритуал е съчетан и със сложна организация на тогавашното общество и то поколения преди полагането на умрелите във Варненския некропол, за да може социалното устройство да премине и в така консервативния ритуал, където промените и новите елементи настъпват бавно. Много от елементите на погребалния ритуал в некропола се срещат и в другия Варненски - ранноенеолитен некропол (Варна ІІ), което говори за утвърдени традиции в погребалния обред на тогавашното общество. Сходства се откриват и в разположението на керамиката около и зад главата на погребания, мястото на каменната брадва като жезъл, полагането около и върху скелета на сечива и накити. Варненският късноенеолитен некропол обаче, носи белезите на едно вече по-богато общество в лицето хилядите златни предмети, които са категорично свидетелство за социална и имуществена диференциация.
.
.
Страница 20
.
.
Варненският некропол поставя много въпроси
чрез находките и ритуала си относно структурата на обществото, което го е завещало, организацията му и степента му на развитие. Обобщените анализи на досегашните резултати позволяват да се направят няколко основни извода. Находките от злато, мед, кремък, камък и други, техният брой и начин на изработка, сочат наличието на голям производствен център. Това предполага съществуването на добре организирана общност, стояща високо над родовообщинното общество. Богатите погребения в центъра на некропола и бедните край тях, празните и символичните гробове, в някои от които има и глинени маски, показват, че аристокрацията е групирана около свой предводител.
Безспорната социално - политическа задача на тази фигура изглежда усложнена и от неговите жречески функции. С еднаква степен на вероятност се предполагат култ към прародителя и култ към централно хтонично божество, сближено в най - общ порядък към Богинята - майка.
. Хората от Варненския некропол са владеели тайните на металургията на златото и медта
Те са търгували са с далечни земи - до теченията на реките Днестър и Волга и на юг до бреговете на Средиземно море. Структурата на обществото им е била сложна. Намерените жезли и знаци на царска власт говорят за високо организирано общество с наченки на държавна организация. Все още на науката не е познато общество сходно по развитието си с Варненското.
Съществува теза, че е погребаните в богатите гробове на Варненския некропол са търговци на мед. Медта е най-престижната по онова време суровина, а голяма част от тогавашна, праисторическа, Европа се е снабдявала с този метал от рудниците край днешна Стара Загора. Металът се обработвал недалеч от мястото на добиването на рудата и се разпространявал далеч на територията на Балканите и по Черноморието. В онази епоха медните късове са високо ценени и не е изключено да са служели като разменни единици. Най-вероятно търговците на мед са натрупали значителни състояния. Център за тази търговия може би е бил районът на днешна Варна, което обяснява и богатствата, открити в некропола.
Естествено огромен интерес предизвиква и другият скъпоценен метал, използван така нашироко от древните - златото. При откриването на некропола са направени анализи на златото в Германия. Установено е, че то е 23,5 карата – толкова, колкото се среща в природата. Незначителна част от находките имат примес на сребро или мед, но това е естествено явление. Що се отнася до златото със съдържание на платина, считаше се, че то е чуждо на Балкно-Дунавския регион и е било внасяно от далечни южни и източни райони. Има, разбира се и антитеза, защото при анализа преди години лабораториите не са разполагали с нужните проби на залежи от Българските земи. Били са засекретени. Така, в светлината на едно ново изследване, картината може да се окаже съвсем друга. Интересен е обаче факта, че с отдалечаване на находищата от морето, намалява и процента на съдържащите платина находки, което е важно указание за ролята на морската търговия за попадането на това злато в Култура Варна.
.
.
Златарството е процъфтявало в рамките на култура Варна и затова няма никакво съмнение. Типологията и технологията на златните предмети от Варна, характеризиращи се с геометрична форма и почти липса на орнаментация, категорично свидетелтва, че тук се е намирал значителен производствен център. В тази посока свидетелстват и откритите керамични съдове, украсени със златна паста. За тази цел вероятно е бил използван фин златен прашец, отпадък от производството. Не на последно място е важно да се отбележи още веднъж, че макар да са откривани златни предмети от същото време и на други места от територията на България (Хотница, Русе, Старозагорско и Кривина), то те са единични находки и са поразително сходни с откритите при Варна.
Влиянието на късноенеолитното общество от територията на днешните български земи се забелязва далеч на запад и на север. Проследявайки енеолизацията на Европа – Западна и Централна, може да се приеме тезата за постепенното проникване на металургията и търговските връзки към тези земи.
.
Датите на съществуване на некропола.
Важно значение в разбирането на мястото на Варненския енеолитен некропол и зараждането на европейската цивилизация имат и датите на съществуване на некропола. Независимо коя от двете версии ще се приеме (края на V-то или средата на ІV хил пр. Хр.), той стои назад във времето поне с хилядолетие преди Египет и Месопотамия. По това време в Двуречието (Месопотамия) едва се е зараждало шумерското общество, Горед и Долен Египет не са обединени в държава и тамошното общество не познава металите. Тогава Средна и Западна Европа едва овладяват земеделието и скотовъдството и са с векове далеч от металургията, а значителна част от стария континент все още на етапа на номадството.
Така района на Варненските езера се очертава като най-напредналия и високо развит район в Европа през V хил.пр.Хр. Негов северен партньор е културата Болград в Южна Бесарабия. Очевидно тази култура е имала своего рода посредническа роля от Варна към културата Кукутени – Триполие.
Интересен е фактът, че културата Болград спира да съществува по-рано от култура Варна, но поради същите причини, които унищожават останалите Балкански култури.
Счита се, че едно от крупните явления, довело до загиването на енеолитните култури, е повсеместната климатична криза, свързана с покачването на нивото на световния океан през VІІІ-V хил.пр.Хр., която в началото на ІV хил. обхванала цяла Югоизточна и Централна Европа.
Друг важен фактор са развиващите се през V хил.пр.Хр. в южните степи на дн. Русия номадски племена (първите опитомили коня). Вероятно богатствата на първите металургични центрове в Европа са поблазнили лишените от собствена металургична база степни племена и това е довело до тяхната експанзия. Тази експанзия трябва да е минала през Южна Бесарабия, където първа загива културата Болград, а след това на още няколко етапа са били засегнати и дн. Добруджа, Североизточна България с Причерноморието и частично Тракия.
При проучването на праисторическите селища археолозите достигат период със следи от масови пожари, датиран в IV хил. пр. Хр. Тези пожари са обхванали цели области и вероятно са довели до масово изселване на хората. Най-правдоподобна изглежда тезата, че именно забогатяването и просперитета на тези земи е станало причина за нашествие от север на номадски племена. Така огромни за тогавашните мащаби територии запустели, а земните пластове от този период показват временно прекъсване на живота.
. Това е причина в научно обръщение да се появи понятието "несъстоялата се цивилизация". За жалост тя е била унищожена още в зародиш, без да успее да се разгърне, както това е станало доста по-късно с цивилизациите от близкия Изток. А всички фактори са били налице.
.
Литература:
.
1. Аvramova, М. – Myth, ritual and gold of a “Civilization that did not take place” – Varna Necropolis The Dawn of European Civilization, S., 2000
2. Apollodor. Bibl. 3. 34-35
3. Иванов, Ив. – Съкровищата на варненския халколитен некропол, С., 1978
4. Ivanov, Iv. – Varna and the birth of the European Civilization – Varna Necropolis The Dawn of European Civilization, S., 2000
5. Иванов, В.В. – Древнейшие кульшурные и языковые связи южнобалконкого и малоазийского ареала. М., 1974
6. Kirk, G.S. The Nature of Greek Myths. Harmondsworth, 1976
7. Маразов, Ив. – Митология на златото, С., 1994
8. Маразов, Ив. – Богът-бик и богинята-пчела от Чатал-Хюйюк – началото на един мит. – Изкуство, 1981, 9/10
9. Маразов, Ив. – Мит, ритуал и изкуство у траките., С., 1994
10. Тодорова, Х. – Камено-медната епоха в България, С., 1986
11. Черных, Е. – Память культуры, Знание – сила, 9, 1982
12. Hesiod. Theog. 137 ff.
Керамичен ритуален предмет, върху който е положена златна паста,
труден начин за постигане и днес
.
В световната история дълго време имаше празнина - след древна Месопотамия започваше изучаването историята на древна Гърция. Оказа се, че на територията на днешна България и Румъния много преди възникването на тези две цивилизации е съществувала една друга, високо образована и могъща цивилизация.
В последвалите разсъждения ще разгледам огромния интерес на инженерите и технолозите към процеса на древното сътворение. Известно е, че металните предмети не съществуват в природата. Те са изцяло продукт на човешките знания и опит. За да се обработи златото, необходимо е да се топи над 1000 градуса! И хората от тази цивилизация се умеели да стапят и да изработват изкусни златни предмети. Явно, те са имали инструментална и технологична екипировка и са изработили предмети, които по своето качество се доближават до най-добрите постижения на съвременните технически стандарти.
При последващия анализ на скъпоценностите се установява, че всички предмети са от чисто 24-каратово злато, което е било израз на почит към величието и могъществото на древните хора. А мястото, на което са открити находките, е халколитното гробище край Варна, датиращо от около 5000 – 4400 година преди Христа и се е използвало около 200 години. Това означава, че за това време работилниците край варненските езера са работили и са произвеждали сечива и украси. По-конкретно оказва се, че древните майстори са имали и високи технологични умения. Те са изработили кремъчни пластини много по–големи от необходимия размер, за да покажат знанията си. Възможно е кремъчните ножове, намерени край скелетите на пограбаните, да са били с ритуално значение.
Общо 3028-те предмета, които са намерени в некропола чакат отговор на много въпроси. Три от тях са ключови за специалистите по металознание.
Първо – къде е добивана суровината, от къде идва златото?
Второ – какви инструменти са използвали древните хора?
Трето – по каква технология са изработвали предметите?
На тези ключови въпроси на помощ на историците идват специалистите по металознание. Посланието на древният майстор, кодирано в извивките на метала, може да бъде разчетено единствено от неговите съвременни колеги. Затова за разлика от археолозите, те правят друго разделение на находките в некропола. Разделят ги общо на три вида – на предмети изработени от златна тел, предмети изработени от листово злато и предмети направени от златни отливки. Разбира се материалът за тази работа вече е бил подготвен след непознат до тогава първичен процес – леенето.
.
Съвършенно излята златна гривна
.
Чрез леене хората от древна Варна са произвеждали едновременно стотици основни уреди на труда - чукът, длетето и брадвата. След изчезването им хилядолетия наред европейците се използвали примитивния начин на изработка - чрез ръчно изчукване на всеки уред.
След изстиване златото е приемало форма на нишка или на плосък лист. Някои от детайлите са характерни отливки, които специалистите по металознание веднага могат да разпознаят. Характерен пример биконична гривна от гроб №4. По нея има малки точици. Те са газоотводни канали. След това са изсечени внимателно, но точиците са останали. Както се казва в криминалистиката “Следите остават“. Така разделени предметите – по технологична изработка могат да бъдат разделени и още веднъж – на начин на изработка.
Древните се умели да изработват тънка тел с кръгло напречно сечение, друга тел с правоъгълно, трета с квадратно сечение. Технологична разновидност на тези предмети са спиралите – кръгли или правоъгълни украшения. Листовото злато също може да бъде разделено. Първата група е на равнинното злато – някои са с по-проста форма, други с по- сложна. Обемните конструкции също се делят на този принцип. Примерно опростена е тази, която е обкова на лък. По-сложните антропоморфни амулети са с вътрешно изпразване, със сложна конфигурация. Пример за това е жезълът – символ на царска, владетелска власт.
Базовите технологии – това са леене, пластична деформация, термична обработка и заваряване. Те са в основа и на съвременното машиностроене и метално производство. За нас, съвременните специалисти по металознание, изниква въпросът кога започват те? Как върви технологичното развитие? Как се развива леенето? На снимката са две медни брадви, които чрез леене са изработвани едновреминно със стотици. След странното изчезване на тази древна цивилизация човекът е продалжил край огнището да изработва своите оръдия на труда с изчукване на всеки един уред.
Следващите тайни: Каква е пластичната деформация на коване, щамповане, изработване на монети? Каква е първата стъпка на заваряване на желязо – примерно стремената са със затворен контур. Тогава как са ги заварявали преди хиляди години без заваръчен апарат? Въпроси, след въпроси…
За учените е много важно да се определят нещата във времето и да се проследи развитието на технологиите и историята на обработване на златото и медта. Затова и находките във варненския некропол са толкова важни за съвременните специалисти по металообработване. Находката се очертава като най-богатият и най-полезен за науката некропол в Европа от късния халколит.
Изникват още въпроси. Къде са се намирали работилниците на някогашните майстори преди 6 500 години – тези древни малки заводчета? Какви суровини и огнеопорни материали са използвали? И днес в металолеенето суровините не са много по-различни. И сега, както в древните времена, се използват пясък и глина.
Следващият въпрос е какви са били инструментите на предците ни. Длето и чук!? Лесно е да се каже, но нека не забравяме, че желязото ще бъде открито няколко хилядолетия по-късно. Следователно древният майстор не е разполагал с този лукс. А става въпрос за обработено злато?
Докато в Египет, Шумер има някакви податки за използване на самородните метали, тук говорим за високо технологично използване. Златото е било стопено, разлято и е бил изработен предмет. Имаме целия технологичен цикъл. Да спрем внимание на тридесет и едно мъниста. Всяко тежи по-малко от грам и всяко има отвор за нанизване. Все още няма точен отговор, как са изработени. А явно за халколитните жители те са били изключително ценни. Човекът, който е погребан с тях, е бил уважен и изпратен с най-скъпото, което е имал.
Само ще спомена, колкото и невероятно да звучи, цивилизацията живяла по тези земи е познавала златното сечение Фи и числото Пи (3,14), отразяващо отношението между дължината на дадена окръжност и нейния диаметър.
.
Всяка част от тази маниста е получена след технологично добиване на златото при 1000 градуса. Древният майстор-златар е имал умения да източи метала във вид на тел, да го нареже на частици от един грам, да ги пробие и да ги наниже с тънък златен конец и така да станат украшение на знатен представител на развито древно общество.
Накрая ще подчертая, че хората от древната "Култура Варна", са притежавали висок интелект, имали са мислене подобно на нашето и са ни оставили тайни, които трябва да разгадаваме.
.
За Паметта на българите
Инж. д-р ТН Йордан Бояджиев, преподавател
в Техническия университет - Варна
Страница 22
ВАРНЕНСКИТЕ МАТЕМАТИЧЕСКИ ПРОПОРЦИИ - ПО-РАННИ 2000 ГОДИНИ ОТ ВЕЛИКАТА ХЕОПСОВА ПИРАМИДА
.
Великата египетска пирамида
Златните бичета и плочката от неолитния некропол са прототип на египетската мярка царски лакът. Познание за математическите числа Фи и Пи
.
.
Пирамидите в Гиза са изградени почти 20 века, след като най-старото златно съкровище на света е погребано в некропола край брега на Черноморската ни столица. Парадоксално е, но огромните каменни паметници имат нещо общо с малките артефакти от златно-каменната (ауролитна) култура Варна. Пропорциите им говорят за духовно родство и тайно познание, преодоляло препятствията на хиляди километри и хиляди години. Това показват най-новите проучвания на Христо Смоленов и Христо Михайлов.
Основната за древен Египет мерна единица, царският лакът, намира своя прототип в златните бичета и плочка, в костените идоли на хармонията, в позлатена керамична купа, изработени от предците ни преди близо 7000 години. При това с математическа точност. В шедьоврите от Варненския некропол е кодирано тайното знание на Черноморската Атлантида - цивилизацията на златния век преди потопа.
.
.
Наслагване на идол и гривна от символичния гроб 4 на Варненското съкровище
Още през 30-те години на ХХ век един от най-великите българи – Учителя Петър Дънов, казва, че има сакралната връзка между ареала на Варна и пирамидите в Гиза. Това става десетилетия преди откриването на Варненския некропол. Той говори за Варна като първа столица на духа. Изглежда невероятно, но "Културата Варна* дава все повече основания за такова смело твърдение.
.
Именно тук към средата на V хилядолетие пр.Хр. се е състояла
мисловна революция с огромен скок напред
.
Познанието е започнало да кристлизира в прото-наука. Древните са открили линейни, числови и ъглови съотношения, които и до днес са основни в геометрията. „Записали" достиженията си в хиляди златни, костни и керамични предмети. С помощта на тези еталони предците ни изработили първите инструменти за навигация, за астрономически наблюдения и геодезични измервания, за движение по азимут и земемерство. (За тях Списание 8 разказа подробно в брой 5/2009 г.). При това не става дума за единични случаи – математическите отношения са спазени до милиметри във всички предмети от Варненския некропол. Пред нас е образен код на велико тайно познание.
.
Културата Варна открива прочутото златно сечение,
изразено с числото Фи
.
Както и другото легендарно съотношение – между обиколката и диаметъра на всяка окръжност - числото пи. Тези "златни" константи на математиката и хармонията откриваме 2 хилядолетия по-късно в едно от чудесата на света – Хеопсовата пирамида. (Варненският енеолитен некропол е открит през 1972 г., а възрастта му е определена чрез радио-въглероден анализ в перода от 4600 до 4200 години пр.Хр. Според последните анализи на египтолозите Великата пирамида се датира на 2500 г. пр. Хр.)
.
Съществуват поразителни съответствия между пропорциите и метриката на Варненското злато и на Хеопсовата пирамида,
.
обясняват изследователите. Основната мерна единица, вложена в пирамидата, както и във всички по-важни архитектурни постижения на Старото царство, е т. нар. царски лакът. Оказва се, че диаметърът на един от най-красивите артефакти на Варненския некропол - керамична купа със златни инкрустации - с точност до десета от милиметъра е равен на царския лакът! Диаметърът й е 52,36 см и се оказва прототип на египетската мярка.
.
AD и HL са равни на 1 царски лакът
.
Златната плоча от гроб номер 4 пък се нанася точно 3 пъти върху диагонала на купата, т.е. нейната дължина е 1/3 от царския лакът. Или по-скоро, ако следваме историческата хронология – царският лакът е 3 пъти дължината на златната плочка.
Височината на известния по-голям златен бик от Варненското съкровище е 58,176 мм. Той се нанася 9 пъти в диаметъра на позлатената купа. Това е 1/9 от царския лакът.
Върху златните бикове са изразени и други числови послания, очевидно важни за онова време. Те са представени като множества от точки по външния контур на фигурите. За по-големия бик броят им е 56, докато при по-малкия те са 45. Случайно ли точно тези числа са представени в образния код на това свещено животно. То 2000 хо-късно е било почитано в Египет под името Апис
Произведението 56х45 = 2520. Ако го умножим по височината на по-големия бик, ще получим следното: 56х45х58,176 мм = 146603,52 милиметра = 146,60352 метра = 280х0,523584 метра, т.е. 280 царски лакъта.
.
Това е височината на Великата пирамида
.
Ако прекараме диагонали през двете вътрешни дупки в ъглите златната плочка получаваме ъгъл от 51,85 или ъгълът в основата на Великата пирамида (виж фиг. ...).
Ако направим същото, но през външната дупка, получаваме ъгъл от 53,13 – същият като в основата на пирамидата на Хефрен (фиг. ...). Отношението между по-дългата към по-късата страна на златната плочка пък е 4:3. Такова е отношението на височината към половината от основата на Великата пирамида.
Ако намотаем въже определен брой пъти върху късата страна на златната плочка, много бързо и точно ще получим дължината на основата на пирамидата. А кодираните в малките по размер златни еталони
пропорции лесно се нанасят в по-големи мащаби, гарантирайки на строежа естетическата изящност и архитектурна здравина на златното сечение.
.
Височината на бика се нанася 9 пъти в LH.
Височината на бика се нанася 9 пъти в LH
.
"Налице е принципно съответствие между златните еталони от Ауролитна Варна и монументи от древен Египет. Обликът на цивилизацията Варна трябва тепърва да се преоткрива. Това изисква не просто пренареждане на фактите, а истинска революция на мисълта" – споделя в заключение Христо Смоленов.
.
Черноморската Атлантида -
оттук тръгва знанието, дало тласък и на древен Шумер
Това че Черно море е било сладководно езеро, превърнало се в солено море след скъсването на Босфора, вече няма съмнение. Но съществувала ли е в този ареал високоразвита цивилизация, чийто наследник след природния катаклизъм се оказва именно Културата Варна?
Легендата за великата цивилизация на Атлантите тръгва от Платон. В диалога "Критий" той пише, че медта и златото са били стратегически суровини за Атлантида. През VI-V хилядолетие пр.Хр. стотици тонове мед били произведени в най-древния меден рудник Аин-бунар до Стара Загора
Превърнати в сечива и оръжия те били разпространени от Родопа до Крим, от Марица до Днепър и Днестър.
.
.
Именно от мед и злато са най-древните предмети-еталони на културата Варна. Те се срещат за първи път в ареала от Варна до Караново, от свещените планини на Рило-Родопския масив до Балкана, от Тракия до Мизия и Мала Скития. Това са земите, съхранили мисловното и научно наследство на
"Черноморската Атлантида"
С тази алегория Христо Смоленов назовава мистериозната супер-култура, чийто наследник е Варненската. "Според нас това е бил първият златен век на познанието. С нея започва процес на цивилизоване, който се разпространява на североизток до Таримската долина в Западен Китай, на югоизток до Шумер, на юг до Египет" – обяснява изследователят.
Доказателство за това се намира и в шумерските легенди. Според тях
.
предците им идват от земя, в която слънцето изгрява над морето,
.
в която се добиват огромни количества медна руда (на шумерски думата е urudu), а златните предмети са в невиждано изобилие. Нещо повече, те носят и знания, които дават начало на великата шумерска цивилизация и очевидно са по-древни от нея.
"Освен това откриваме концептуални сходства между характерни предмети от културата Варна и артефакти, например от културата Самара (предшественик на Шумер – бел.ред.), или от архаичната епоха в Китай. Те също свидетелстват за влияния, идващи от запад - от Балканско-Черноморската Атлантида" – уверено твърди проф. Христо Смоленов.
.
Още няколко думи за числата Фи и Пи
.
Върху различни артефакти са закодирани пропорции и числови съотношения, които ни говорят за това, че тази висока култура, датирана от средата на 5-ото хилядолетие пр.н.е. е познавала дори числото на Фибоначи – 1,618. Това е кодът за красивото и хармоничното. Той е мярата за пространство, време и хармония. Това число и поредицата от други, които се генерират, е в основата на хилядолетни търсения. Пропорцията, наречена златно сечение, е в основата и на египетската цивилизация и на представите ни за красивото много хилядолетия след това. Но ние се убедихме и можем да докажем, че за първи път в историята на цивилизациите тази прогресия, това златно сечение е закодирано върху артефактите от Варненския некропол. Не е само това число. Цивилизацията Варна е познавала и числото „Пи“ – 40 века преди Питагор. С помощта на определени алгоритми можем да видим, че върху някои от златните артефакти може да бъде конструиран правоъгълният триъгълник на Питагор.
СОЛНИЦАТА ПРОВАДИЯ, НАЙ-СТАРИЯТ ГРАД-КРЕПОСТ НА ЕВРОПА И ВРЪЗКИТЕ МУ С "КУЛТУРА ВАРНА"
.
Един от входовете на Солницата - крадкрепост и екипът на BBC, който засне документален филм "По пътя на европейското знание"
ВРЪЗКАТА МЕЖДУ ХОРАТА ОТ СОЛНИЦАТА КРАЙ ПРОВАДИЯ
И ХОРАТА ОТ ХАЛКОЛИТНИЯ НЕКРОПОЛ КРАЙ ВАРНА
. От няколко години екип под ръководството на проф. Васил Николов от Историческия институт на БАН, проучва праисторическите солници при Провадия. Именно там е открит най-старият солодобивен център в Европа – от втората половина на шестото хилядолетие преди Христа.
.
Неоатдавна археолозите започнаха проучването на по-късен център за добив на сол, който е работил преди около 4500 години преди новата ера. Има ли връзка между него и намиращия се пак в този край Варненски халколитен некропол? И защо в него са положени няколко хиляди златни предмета, при положение, че наблизо няма златни залежи?
„Във Варненския некропол има не само злато, но и много медни предмети – разказва проф. Николов. – Те са изключително ценни за времето си, също са белег на престиж, както и украшенията, изработени от черупките на егейски миди. Т. е. - всичко, което е положено в гробовете на Варненския некропол, е изключително скъпо за онази епоха. Срещу какво тази общност от хора край Варненското езеро е могла да съсредоточи в ръцете си такова огромно богатство? Хипотезата, която не за първи път споделям, но напоследък получи много сериозно потвърждение, е, че това е ставало срещу солта от Провадия. Провадия се намира на 37 километра от некропола и по онова време принадлежи на същата тази общност от хора, които са оставили следи и във Варненския некропол.”
.
Древни пещи за промишлено производство на сол, разположени на плащ от 5 дк
.
Всъщност солта, която се е добивала в средата на Пето хилядолетие преди Христа, е била в промишлени за онази епоха количества. Преди това водата от изключително солените местни извори е била наливана в големи съдове, с диаметър около половин метър. Те са били поставяни в пещи с висока температура, за да се изпари водата. Така са се получавали пити сол – удобна стока за търгуване, при това – много скъпа за времето. Около 4500 години преди Христа обаче способът на производство се сменя. Разсолът се налива в по-големи съдове – с височина до 80 сантиметра и диаметър до 60 сантиметра и се нареждат в големи ями, в които се поддържа огън. Ето какво разкриват резултатите от едно неотдавнашно изследване.
Така са получавани големи солени тела, които са използвани за размяна. Всъщност това са били тогавашните „пари”. Колкото до солта, много пъти съм казвал, че без нея човешкият организъм не може да съществува, това се отнася и за животните. Затова именно срещу солта от Провадия е било възможно получаването на тези престижни предмети, намерени във Варненския некропол.
.
. Големите керамични съдове са били покрити с каолин, за да не прониква соленият разтвор в стените им и да може водата да се изпарява само от гърлото на съда
.
Когато проучихме една от огромните ями за производство на сол, само по време на разкопките открихме около 20 кубически метра фрагменти от огромните керамични съдове, в които солта се е втвърдявала. Става дума за нещо, което за първи път в света се открива. То беше потвърдено и от водещи специалисти, които ни гостуваха от други страни.
Така че вече има обяснение каква е причината златото да бъде във Варненския некропол. А проектът, който ръководи професор Перницка, трябва да даде отговор откъде идва това злато. Така ще знаем как се е извършвала търговията със сол, докъде е стигал този скъп продукт, откъде се е връщало в замяна злато. Дали солта е пътувала до северна Мала Азия или до южните зони на Балканския полуостров, това все още не можем да кажем.”
. Проф. Ернст Перницка от Германия, споменат от Васил Николов, е учен със световна известност в областта на древната металургия. Проектът за изследване на златните предмети, открити край Варненското езеро, ще стартира през следващата година. Освен произхода на златото, той си поставя за цел да проучи и да разясни как в онази ранна епоха са били създадени тези великолепни предмети.
.
Неслучайно в Провадия и Варна се събираха най-известните специалисти по древен солодобив и по черноморска праистория. Водеща тема бяха откритията край Провадия през последните няколко години. В изследвания на археологическия обект участваха и учени от Великобритания, Япония и Германия.
..
.
Най-старият солодобивен център в Европа – Солницата край Провадия, се оказва и най-стария праисторически град на Стария континент, възникнал преди повече от 6500 години. Това откритие също направи екипът на проф. Васил Николов
.
Каменни бастиони и каменни стени от 4700–4200 г. пр. Хр. с дебелина два и три метра са най-ранните и най-масивните укрепления от периода на праисторията, документирани до днес в цяла Европа. След последните разкопки се открояват все по-импозантни и грандиозни останки от града. Проучвани са вече три последователно съществували каменни крепости, в които древните са пазели от грабители добиваната от тях най-ценна за времето си суровина – солта, в наше време равна по значимост на златото и нефта.
Солта е имала функцията на първите пари, докато златото и медта са били само белег на престиж. Затова производственият център, в който добивали солта, е бил монетният двор на Европа, разказва проф. Васил Николов. Чрез мащабна търговия провадийските солни „кюлчета” достигат далече на юг, а обратно се връща храна, стоки на престижа и злато, които са придружили техните собственици в гробовете на Варненския златен некропол.
.
.В некропола арехолозите намират безценни следи за уникалния бит и култура
на първите граждани на Европа
.
Зад крепостните стени на древния град живеели богати хора в 24 двуетажни къщи – около 350 души. Екип, сред който и шотландката -биоантрополог Катлин Максуини от университета в Единбург, проучиха негропол на площ 400 кв м. Там са открити до момента 18 гроба и погребална яма около 50 м диаметър – нещо невиждано в праисторията.
Погребалната обредност се оказва много интересна и странна. В некропола са били погребвани хора с високо обществено положение, защото са носели игли с двойна спирала – символ на култа към богинята-майка. ИзображениеДо покойници с висок социален статус се откриват и керамични съдове, но труповете са отрязани наполовина. В друг труп на мъж е забита кост над таза, вероятно ритуал срещу вампирство, за да не се превърне след смъртта си в зъл дух. Открит е гробът на 30–годишна жена с две деца на 4-5 години, вероятно станали жертва на епидемия.
Археологическите разкопки край Провадия се извършват повече от 10 години в двора на завод „Провадсол“, Варненско. По датирани обекти солодобивът в местността е започнал преди около 5500 г пр.Хр. Самото каменно селище, пък е просъществувало около пет века – от 4700 до 4200 г пр.Хр.
.
Останки от центъра на града
.
Условно нареченият от проф. Николов градски център е уникален обект. Радиовъглеродните датирания доказват 7500 години солодобив и 6700 години съществуването на град, който има три поколения каменни укрепени стени. Най-старата е най-запазена, защото иманяри са пробили около 19 м дълбока яма, за да търсят погребения и са поразрушили горните 2 стени. И трите вида ограждения са широки около 2,40 до 2,60 м с най-вероятна височина 3 м. От двете страни на огражденията древните хора са слагали по-едрите и по-изгладени камъни, а в средата са поставяли по-малките, но поне с 10 – 15 см големина. Всичко това е било споявано с глина, като най-едрите камъни са слагани на входа на праисторическата крепост. Порталът е около 2,40 м широк, личи си, че е бил здраво укрепен като цитадела. Укрепленията по стените са с диаметър до 1 метра, характерни за най-новата стена. Третата стена е най-масивна и с диаметър около 110 м обхваща практически цялото селище.
Според археолозите земетресения са разрушили част от ценната находка. Заради земетресения във Вранча и Шабла най-старата и най-отдолу стояща стена е разрушена преди около 4500 г и затова над нея има построени още две стени, които са вдигнати с материал от рухналия зид.
Някои съвременни изследователи считат, че селището е направено като древна банка-трезор. Без съмнение солта е била богатство, абсолютно необходимо за живота. За това се е налагало на древните да пазят, както добитото, така и източника на богатството-самата мина.
.
Източници: Радио България,беседа с проф. Васил Николов
РИТУАЛНИ ТЪЛКУВАНИЯ ОТ ВАРНЕНСКИЯ ХАЛКОЛИТЕН НЕКРОПОЛ
ЦАРСКИЯТ ГРОБ № 36
.
Характерно за Варненския халколитен некропол е разнообразието на погребални предмети и богатите дарове около намерените скелети или гробни ями. Златните предмети са повече от 3000 с тегло над 6 килограма. Голям интерес всред учените предизвикват ритуалните тълкувания на всеки от тях и особено внимание се отделя на находките в така наречения Царски гроб № 36
.
Като набор златните предмети в него напълно повтарят находките на другите гробове. Сред тях виждаме диадема, обеци, огърлица, пекторал, гривни и колан. В цялостния ритуален контекст те могат да се разглеждат като алоформи на отделните части на човешкото тяло, които по предназначение трябва да украсяват главата, шията, гърдите и кръста. Предметите освен това не са просто нахвърляни в гроба, а грижливо подредени. Покрай обеците, огърлиците и гривните, които са знаци и на двата пола, изпъкват ковашки инструменти: чук-скиптър, шило, длето. Показателно е, че единствено в гроб 36 чукът не е реално сечиво, действащ инструмент, а направен от злато образ на самия предмет – с голяма сигурност определян като символ на царската власт. От това наблюдение произтича важен извод, а именно, че степента на символизация е достигнала много високо равнище. Майсторите вече не се задоволяват с превръщането на битовия предмет в символ, те изготвят неговия "чист образ” – т.е. идеята за вещта, при това от скъп материал.
.
За древните хора златото има сакрална – знакова сила
.
Този извод е от голяма важност за тълкуването на всички символични гробове в некропола. През ІІ хил. пр.Хр., когато е разцвета на Критско-Микенската цивилизация – от всички религиозни символи, брадвата е бил най-важният. Със стилизирани модели на брадви, често изработвани от скъпоценни метали, били освещавани критските домове и дворци. Двойните брадви се използвали от жреците за жертвоприношенията на бикове в церемониите за омилостивяване на боговете. Изключително интересен за тълкуване е златният "бумеранг”. Има мнение, че това е всъщност модел на сърп – още един символичен образ, изработен от злато. В много мито-ритуални традиции сърпът и жътвата играят особено важна роля. Именно със сърп Кронос кастрирал баща си Уран и го свалил от трона на гръцките богове. Митичният тракийски цар Ликург осакатил с пелекиса сина си, като мислел че подрязва лоза. Възможно е отглас от тази легенда да е запазен и в българската народна митология, където срещаме разказа за св. Трифон Зарезан, който сам отрязал носа си с косера.
Във всички тези митове земеделското сечиво променя ролята си и от инструмент се превръща в оръжие. Както и чукът, сърпът кодира идеята за смяна на старото с новото, което го прави особено актуален атрибут в това погребение. Затова той вероятно е бил носен като амулет – както предполага дупчицата в горния край. Сред необичайните предмети в това погребение е и златна пластина във форма на дъга. Трудно е в нея да се долови някаква имитация на вещ от халколитната действителност. Проф. Иван Маразов вижда в този предмет хомот. Чрез него животните са били впрягани в земеделската работа, т.е. в символичен план, той извежда подчиняване на животинското на човешкото,
.
идеята за победата на културното над дивото
.
.
Запрягането се среща в доста мито-ритуални традиции, както и в легендите за произхода на династиите. За да заеме престола, царят е длъжен да запрегне чудовищни животни (например Язон е трябвало да впрегне в плуга огнедишащи бикове, за да изоре, т.е. за да превърне в своя земята на бъдещото царство.)
Ако приемем подобна интерпретация, мястото на този предмет в гроб 36 е наравно с това на сърпа: двете различни сфери скотовъдството и земеделието, които кодират идеята за преход от едно състояние в друго. В същия гроб е положен и златен модел на астрагалус (ашик) Тази животинска кост се среща в много погребения от различни епохи, но единствено в некропола от Варна тя е направена от скъпоценен метал. Това автоматично би следвало да присъедини предмета към останалите атрибути с висок статус. Играчът късметлия бил считан за избраник на боговете независимо от неговите лични качества. Обратно – несполучливият играч бил отъждествяван с жертва или чужденец. Златният модел на астрагалус, намерен в гроб 36, несъмнено свидетелства за мито-ритуалното значение на играта с кости още през тази епоха. Може би това е най-ранният известен досега на науката
.
пример за "царски жребий”
.
Следователно, ашикът също трябва да се причисли към групата на другите царски инсигнии, съставляващи смислово най-важната част на това погребение.
В дясната страна на гроба, под дрехата, са били сложени и две златни апликации, изрязани по очертанията на фигурата на бик. Отново се натъкваме на две интерпретации: икономическата, която е определена от логиката, че стадата от бикове са били основата на благосъстоянието на халколитното общество и идеологическата. В царската идеология по-късно, именно стадото бикове става въплъщение на богатството на владетеля. Нещо повече: няма инициационен мит, в който ценностното изпитание на героя да не включва кражба на стада. Смяната на собственика поставя стадото в медиаторска позиция. Който сложи ръка върху стадото ще смени статуса си с по-висш, който загуби, слиза надолу в йерархията. Бикът също така е един от основните образи в иконографията на предходната неолитна епоха, което е сигурен показател и за неговото място в религиозните представи. Според всеобщото мнение на специалистите, в митологичните класификации бикът е знак на мъжкото начало. В Анатолия още през неолита образът на бика постоянно се появява наред с антропоморфното женско божество. Изследователите го схващат като зооморфно въплъщение на сина/съпруга на Великата богиня.
.
Отъждествяването на "мъжа” с "бика” е сред основните митологични универсалии
.
Най-ранните записи са от шумерските глинени таблички, а в критско-микенските документи думата "pu-wo” означавала едновремено и бик и мъж. В Шумер от ІІІ хил.пр. Хр. биковете олицетворявали силата на плодородието и божествеността. Идентично е положението и в Крит от ІІ хил.пр.Хр. Минойците поставяли около светилищата си гигантски каменни бичи рога и по този начин означавали земята като свещена. По време на кризи пък пренасяли на боговете си в жертва бикове и омилостивявали с кръвта им богинята на земята. Така може да се обясни и появата на животинските фигурки в гроб 36, а тяхната семиотична стойност нараства от обстоятелството, че са изработени от злато.
Атрибутите от гроб 36 насочват към трите основни икономически сфери на древното общество, оставило този некропол: металургията (наборът ковашки инструменти), земеделието (сърпът), скотовъдството (животинските фигурки и апликациите-рога). Ако в гроба се съдържаше тяло, то би било тълкувано като синтез на тези основни социално-икономически функции. Тялото обаче липсва, макар чрез предметите да е обозначена идеята за него. Самите предмети също не са реални сечива, а техни знаци. Както заровените предмети имитират реално погребение, така и самите инструменти имитират реални сечива или животни. С две думи: и погребението и атрибутите в него са на едно и също концептуално равнище – символично. И все пак остава открит въпросът
.
Защо в това богато погребение липсва тяло?
.
Според проф. Иван Маразов в гроб 36 за пръв път в човешката история се среща обичаят ритуална субституция на царя. Тази практика е изключително разпространена в архаичните култури. Тя е свързана с идеята за сакралния цар. Той бил избиран за определен срок, т.е., самият той въплъщавал определен времеви цикъл (например критският цар Минос на всеки 9 години трябвало да обновява властта си; тракийският цар Залмоксис изчезвал на всеки 4 години и пр.) След изтичането на срока царят е трябвало да бъде сменен, защото със свършването на времето се изчерпвала и неговата жизнена сила и той не бил повече в състояние да осигурява плодородие и изобилие на обществото. Има сведения, че по тази причина свещеният цар бил убиван. Много често, обаче, в този ритуал царят бил заместван от друг владетел: в Месопотамия това били благородни младежи, в древна Тракия заместникът бил избиран по жребий сред най-достойните, у хетите той бил престъпник или военнопленник и пр. По време на обреда реалният цар бил лишаван от атрибутите на властта: били му отнемани дрехите, короната, скиптъра и той слизал от трона. Това означавало всъщност неговата политическа смърт. Защото, както стана по-горе ясно, царската институция е безразлична към личностните качества на самия владетел: той е избран от божеството, длъжен е да подчинява поведението си на сложна система от ритуали.
Царят е най-високо семиотизираната личност в архаичното общество, затова не физическата му природа, а знаковата му същност е социално значима. Лишен от атрибутите си, царят престава да съществува. Така с политическата смърт на царя се отбелязвал краят на времевия цикъл. Старите инсигнии, кодиращи изминалия срок, умирали вместо самия владетел. След това неговият субститут (заместник в ритуала) бил убиван или изгонван от страната, а царят отново се раждал като цар, снабден с нови атрибути на властта.
Така може да се обясни защо в царския гроб 36 липсва тялото на царя, а вероятно е погребано в гроб 43. Според древните царят изобщо не притежава тяло. Като персонификация на самата институция, той е система от знаци, символизиращи всички аспекти на властта и задълженията му.
..
Гроб № 43 на Варненския халколитен некропол
.
Източник: Археологически музей - Варна
Специално за Паметта на българите
.
Страница 25
.
ТЪРСЕНЕ НА ЛЕГЕНДАРНИТЕ КУЛТУРА ВАРНА, ЧЕРНОМОРСКИЯ ПОТОП И ЧЕРНОМОРСКАТА АТЛАНТИДА
.
Библейският потоп - картина от Микеланжело Буонароти,. Източник Енц. Ларус
.
Преди 8000 години след внезапното скъсване на Босфора, поради природен катаклизъм, водата от Мраморно море нахлува в Черноморското сладководно езеро и то бързо и необратимо става солено море. Това предизвиква масова уплаха в древните хора и те спешно напускат родните брегове.
Идеята за Черноморския потоп в нашите земи се появи в мен след като бяха проведени изследвания, свързани с катастрофални събития, разразили се в Черно море преди 8 хиляди години - сподели проф. Петко Димитров. - Тогава бреговите линии на Черно море са се намирали на около 60 км. източно от Варна. В различни размери подобно е положевието по всички брегове на черноморските страни. Друга причина бе изследванията на рязката промяна на биологичните същества и уточняването, че в този период Черно море е било най-голямото сладководно езеро в света. Нивото му тогава се е намирало на 80-120 м. по-ниско от сегашното. В резултат от екологична катастрофа огромно количество вода със соленост около 38 промила нахлува от Мраморно море. Така бързо черноморското сладководно езеро се превръща в солено море и големи брегови територии остават завинаги под водата.
Причините за екологичната катастрофа биха могли да бъдат две: нивото на Мраморно море е било по-високо с около 80 метра и вследствие на натиска на водата, преградата на Босфора не издържа и се скъсва. Причина може да е и земетресение. Знае се, че Анадолският разлом е силно сеизмична зона. Солената вода унищожава огромни количества сладководна риба, растения, планктон и настава сероводородно заразяване. Отровният газ дълго се задържа на повърхността, затова в древността са наричали Черно море – „море на смъртта”.
Това наименование за нас бе важна отправка към шумерския епос за Гилгамеш. Там се споменава, че той пропътувал пътя от града, в който е царувал Урук в днешен Ирак, до „морето на смъртта”, търсейки своя прадядо Ной. Това е митология. Но трябва да се има предвид, че легендата от Библията за потопа е взета от Шумерския епос, създаден през 3200-3100 г. пр. Хр. Тоест Библията не е единственият източник, който съобщава за потопа. Това го доказва още преди стотина години и уредникът в Британския музей в Лондон Джолдж Смит, който разчете плочките от Ниневия, които имат връзка с темата.
.
По света са познати и други "потопи". Най-популярни са в Средиземно море, по бреговете на Япония и Индия. По бреговете на Средиземно море те се дължат на локални наводнения на цунами, предизвикани от изригванията на вулканите Санторин (XV в. пр.Хр.), Етна (V-VI хил. пр.Хр.), Стромболи и др. Тоест причината за наводненията там в известен смисъл не е била изненада, докато случилото се в Черноморското сладководно езеро е било невиждана и неочаквана дотогава катастрофа, причинена, както споменах, от скъсването на далечната преграда на Босфора. Водата не само е заляла неочаквано обитаеми територии, но е предизвикала сероводородното заразяване. Бедствието вероятно е било придружено от земетресения и разруха. Местното население не е могло да си обясни бедствието с друго освен с божията намеса и така то се превърнало в прототип на библейския потоп.
.
.
Карта на Черно море. В син цвят е сладководното езеро, в червен и жълт цвят е соления водоем след нахлуване на водата от Мраморно море
Къде са живяли древните хора
.
Запознавайки се с Дуранкулашкия некропол и селището край него, ние стигнахме до заключението, че хората от Варненския некропол са живели край бреговете на сладководното езеро, сегашното плитководно дъно на Черно море, тъй като тук бе открито само гробище, а няма открито селище. Моите колеги, сред които покойният Иван Иванов - който разработваше Варненския халколитен некропол - смятаха, че селището се намира в близкия Черноморски шелф .
С нахлуването на огромното количество вода, започва повишаването й с 10-12 см. на денонощие, като постепенно водното равнище на Черноморския басейн се повишава с 120-130 метра. Хората, които са живели на самия бряг, започват да се изместват към вътрешността, но водата като враг продължава да ги преследва. Появяват се жизнено важни проблеми - липсата на сладководна вода за пиене от хора и животни, населението там изведнъж изгубва поминъка си, пряко свързан със сладководното Черноморско езеро. Започва спешно и повсеместно преселване. Основният поток от хора се насочва на юг към Месопотамия, Египет и Акад, други – към Европа по най-естествения път река Дунав. За това говорят проучвания на редица селища, които се намират в района на днешна Сърбия и Бесарабия. От изключително значение е, че където и са се установяват,
.
развиват нови центрове на цивилизацията
.
Тези древни хора са умеели да култивират и отглеждат различни земеделски растения, да опитомяват животни, да развиват металургията и обработката на метали, да създават прекрасни изделия на изкуството и занаятчийството. Установено е, че тяхната висока култура оказва влияние не само на европейската, а и на световната цивилизация.
.
През 1986 г. правихме подводни изследвания с мои колеги украинци. Те предоставиха една преса 300 атмосфери за изучаването на корабите в Черноморското езеро. Получихме ценни, но недостатъчни резултати. Да се има предвид, че подводните изследвания в търсене на Култура Варна в Черно море са много скъпо струващи, а трябва да се проучат достатъчно добре, за да получим информация за селища и артефакти на дъното на морето. На 120 метра дълбочина с малка подводна лодка на Института по океанолотгия-Варна, открихме културни обекти и това вдъхва увереност на нашите тези. Мъчим се да ги дешифрираме, изследваме геологическите и биологични показатели. Необходимо е задълбочено проучване, очакваме подкрепа от нашата държава и от ЮНЕСКО.
.
.
Кораб "Академик" на Института по Океанология към БАН
.
През 1984 година имах невероятна възможност да участвам в международния проект „Атлантида”. Поканиха ме руснаците да бъда член на екипа им. Участваха французи, италианци и други. Инициатори бяха гърците. Първоначалните проучвания бяха в района на Средиземно море и Атлантическия океан до бреговете на Мароко и Португалия, до така наречената верига „Подковата”. Там, спускайки се с гръцката подводна лодка, имах възможност да попадна на древните брегове на океана – от 18 хиляди години и то на 130 метра дълбочина.
Не намерихме Атлантида. Това, което се предполагаше, че е Атлантида, бяха естествени образувания вследствие на природните вулкани. На пръв поглед само те приличаха отдалеч на останки от древни градове. Тогава на връщане от експедицията в Гърция изразих пред ръководителя на експедицията мнение, че търсената Атлантида може би е в Черно море. Той се заинтригува и ми препоръча да помисля над проект, да го оформя и да потърсим заедно пътища да се финансира.
. .
Подготовка за дълбоководно спускане
Поисках само подводната лодка „Аргос” и корабчето към нея. През 1985 г. той ми се обади по телефона и ми каза, че проектът е одобрен и че следващата година корабът и лодката ще бъдат на мое разположение във Варна. На 1 юли започнахме и на 16 юли аз се спуснах в руслото на река Провадийска във Варненското езеро.
.
На дълбочина около 95 метра попаднах на симетрични дупки. Прецених, че са резултат от човешка дейност. Помислих, че това са останки от стар пристан или наколно селище. Плувах навътре и видях издатина, Оказа се каменна чиния, която нарекохме „чинията на Ной”. Тогава окончателно се оформи теорията ни за потопа в Черно море. Жалко, че не може да се определи възрастта чинията, защото може да се определи само възрастта на камъка, а не и времето на изработката й.
.
.
B средата на юни през 2009 година проведохме в Черно море международна експедиция с кораба на БАН "Академик" на тема "Древните брегове на Черно море и условия за човешко присъствие"и да потърсим нови доказателства в подкрепа на тезата, че тук е станало събитието, известно като Библейски потоп. Участваха световно известният проф. Уилиам Райън от Колумбийския университет, проф. Мариана Филипова от Природонаучен музей- Варна, ст.н.с. Георги Цветков от Институт по физиология на растенията, БАН и други.
Първият важен резултат от тези проучвания бе установяване на брегови линии, тяхната вътрешна и външна граница, а също и диагностика на древните брегови форми като валове, бардове и дюни и характеристика на седиментния материал, от който са изградени. На второ място бе направена сонарна снимка с цел да се открият микроформи на релефа и възможни останки от артефакти, които по-късно бяха изследвани.
Установени бяха и биологични видове от черноморското езеро, което е било пресноводно, вследствие на потопа измират или мигрират в устията на реките, какъвто е примерът с мидата Dreissena rostriformis. На тяхно място постепенно се настаняват средиземноморски видове, характеризиращи висока соленост. Всъщност това е един от най-главните аргументи за потопа - рязка смяна на биологическите съобщества.
теорията за потопа вече получи своето потвърждение и затвърди убеждението на професор Уилиам Райън в нашата правота.
Отново получихме датировката на "Културата Варна" и на потопа от взетите проби чрез радио-въглеродния метод, а те станаха повече от 500 броя и варират в границите от 7600 до 8200 години, смятано от днес.
.
Карта на предполагаеми културни обекти в Черно море
.
Черно море има много научни тайни, които разгадани ще обогатят човешката цивилизация
.
Преди да си замине от България, проф. Уйлиам Райън, съавтор на общата ни книга "Ноевият потоп", заяви, че е крайно доволен от резултатите от експедицията и е убеден в нашата правота, но Черно море има много научни тайни, които разгадани ще обогатят човешката цивилизация. Един от фактите, които са го впечатлили най-вече е рязката граница между солена и сладка биологична среда, открита при сондажите, а това говори, че промените са настъпили твърде бързо и са били катастрофални. Професорът сподели и възмущението си, че научният свят има вече достатъчно доказателства да се твърди, че началото на цивилизацията е именно по земите на днешни България и Сърбия, но за съжаление все още масово се смята, че то е в Месопотамия, Гърция и Рим.
Значим успех на експедицията, според него, бе очертанията на останали под водата селища, за които се предполага, че са обитавани от представители на "Култура Варна", която била толкова развита, че първа в света добива и обработва злато, открито в огромни количества във Варненския некропол, построява сложни мегалитни конструкции и храмове; създава солната индустрия и поставя началото на първата протописменост. След бедствието оцелялото население, живеещо около Черно море, се пръсва по света и дава началото на великата шумерската цивилизация, на тракийската и Винча културата в Сърбия. Все още няма категорично мнение кой именно е този народ, чиито жители ги наричат пелазги, траки, скити, кимери. Един важен научен въпрос, който чака решение - на всеслушание каза в заключение проф. Райън.
Голям интерес има към образа на хората, живели по нашите земи преди 7 800 години
.
.
Антропологична възстановка на образа на вожда-жрец от Варненския халколитен некропол
.
Ето антропологичната възстановка на проф. Йордан Йорданов на погребания вожд-жрец от гроб 43 на Варненския халколитен некропол. Прави впечатление, че той има индоевропейски черти, черноглав и висок е 172 см. Това са хората, които вероятно са се преселили в Шумер и в споменатите по-преди земи на Египет, Индия и Памир.
Нека припомня, че багдатският историк Ал Масуди от X век описва, че българите произхождат от дядото на Ной - Матусал, за което свидетелстват многобройни летописи, а Енох - религиозният наставник на човечеството, създател на писмеността, е баща на Матусал.
Убеден съм, че голяма част от населението е останало тук и имам основание да го нарека Протобългари. Направих си труда да погледна в телефонния указател на Варна и Бургас, открих, че в двата града има поне 50-60 фамилии Ноеви. Нищо чудно да има препредаване на името на мъдреца Ной. В село Аврен има също много ноевци. Защото където и да са мигрирали древните хора, голяма част са останали, защото тук има невероятен климат. Имало го е и преди 8 000 години. Близо са големи солници за насъщни нужди на населението и животните им, а солта е била скъпо струваща стока, с която се е купувало всичко. Тук са рудниците с природни изкопаеми. Само във Варненския некропол бяха намерени над 2 тона медни сечива. Във всички намерени предмети и артефакти прозира наличието на една древна високоразвита цивилизация.
.
Мнозина учени твърдят, че траките са техни приемници. Това е и моето мнение.
.
Ние приключихме един етап на дистанционен метод на изследване на дъното, за вземане на морски проби. Но сега следва по-сложната част. Ако досега проучванията се вършеха с голям ентусиазъм и малкото пари, сега са нужни сериозни средства за по-нататъшния етап. Добре, че намерих спонсор от Лондон и още малко средства, та подготвих следващото ниво на експедицията. Надявам се да намерим селищата на тази цивилизация, която с първите си ценни артефекти и знания удиви света. Ако се окаже, че това е легендарната Атлантида – още по-добре за всемирната история и България.
.
Накрая искам да подчертая, че над 40 години съм работил и работя за проучване на Черно море и го познавам в подробности. Отговарям за всяка своя дума и за всяко мое твърдение, имам своите железни аргументи, които водят до истината за екологичната катастрофа в най-голямото сладководно езеро в света.
.
За "Паметта на българите" Проф. Петко Димитров
Снимки: Архив на автора
.
Страница 30
.
"КНИГАТА НА ЖИВОТА" И БЪЛГАРИТЕ
.
ПРЕДИ 7800 ГОДИНИ ТАМ Е ЗАПИСАНО: БЪЛГАРИТЕ СА НАЙ-ДРЕВНИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ
.
.
Генетиците наричат генното наследство на всеки народ "Книга на живота".
За да се изясни „Характеризиране на антропо-генетичната идентичност на българския народ“ научен българо-италиански екип работи три години по проекта. Изcлeдвaни бяха кpъвнитe пpoби нa 855 бългapи и пpoби oт 100 скелети в гpoбoвe oт тpaкийcкия пepиoд в нaшaтa иcтopия
и от Пъpвoтo бългapcкo цapcтвo.
.
Пo мaщaб тoвa изcлeдвaнe e нa тpeтo мяcтo в cвeтa, cлeд пpoyчвaнeтo нa Шoтлaндия и Итaлия. Инициатор и организатор бе акад. Ангел Гълъбов от Института по микробиология към БАН. Ето как той представя участниците: "В областта на популационната генетика на съвременните и древните българи работиха два екипа. Единият бе от 9-тима учениот катедрата по генетика и микробиология на Университета в Павия под ръковоството на европейския корифей по митохондриална ДНК проф. Антонио Торони, съвметно с водещия български генетик с високо международно признание чл.-кор. на БАН проф. Драга Тончева и нейната сътрудничка д-р Сена Карачанак-Янкова. Те анализираха митохондриална ДНК в кръвни проби на съвременните българи. Вторият екип бе под ръководството на проф. Давид Карамели от Университета във Флоренция, с участие от българска страна на проф. Драга Тончева и нейната докторантка Десислава Нешева, изследва древната митохондриална ДНК в кости и зъби, предоставени от Антропологичния музей на нашия вещ антрополог чл.-кор.на БАН проф.Йордан Йорданов. Дейно участие взе и Алесандро Ачили от Катедрата по клетъчна биология на Университета в Перуджа".
.
Дaннитe бяхa cъбиpaни пo нaй-cъвpeмeннa мeтoдикa и aнaлиз за първи път при т.нар. митохондриална хромозома, която се предава по майчина линия на дъщеря и син, така и мъжката Y – хромозома, предавана само от баща на син в ДНК на българите. Резултатите са публикувани в престижните научни списания „International Journal of Legal Medecine“ и Human Biology и предизвикаха голям интерес на генетиците по света.
.
Вид на Y - хромозома
.
Задачата на изследователския екип
.
С научна отговорност всички потърсихме връзката между генетиката и произхода на българите. Проследихме дълъг период от време от преди 200 000 години. Тези участъци са нещо като банка данни, която акумулира мутации, маркиращи дългогодишна история, каза проф. Драга Тончева.
Според нея последната класификация (от 2009 г.) световната наука разграничава в човешкия геном 45 хаплогрупи, чиито носители живеят в различни краища на земята. Когато те бъдат проследени, се разбира как изначалната митохондриалната „Ева“ се е разселила от Африка на различни места и е дала нови популации.
Носители на хаплогрупа M са мигрирали от Африка в североизточна посока по южното крайбрежие на Азия и са стигнали до Индия. Групата N върви на север и е определена като евроазиатска популация. Ние и изобщо – европейският генофонд, принадлежим именно към нея. Когато анализираме честотата на тези хаплогрупи у съвременното население, можем да разберем какви сме
Италианските учени в екипа имат голям опит в тази проблематика и изследват хромозоми от всичките 45 хаплогрупи на индивиди от различни райони на света. Анализът на пробите бе поверен на д-р Сена Карачанак-Янкова. Младата учена го направи в лабораториите на Университета в Павия с помощта на италианските си колеги. Изследването е сложно и много скъпо и италианците допринасят за реализирането на проекта, поясни проф. Тончева.
.
Дворът на Университета в Павия със статуии на знаменити учени, учичи тук.
Университетът е един от най-старите в Европа. Построен през 1381 г.
.
Ето какво показват резултатите
„Основният сигнал в българския митохондриален генофонд в характеристиката на сегашните българи, идва от палеолита и времето на заселването на континента след последния ледников период. Генофондът ни обаче носи и следи от по-близки събития, затова бе направен анализ на компонентите на хромозомната ДНК, с който се проследиха генетичните връзки между повече популации. За да се определи мястото на българите сред останалите европейски и азиатски популации, същият анализ бе съпоставен с набор от 42 популации.
Така се установи, че освен базисното влияние
от траките, българите търпят влияние от прабългарите и от славяните,
но от тях сме видимо отдалечени.“
.
.
Графика от Световния генетичен атлас
.
Мястото на прабългарите и на съвременните българи сред популации на 42 народа. Ясно се вижда, че ние се групираме при южно европейските, разграничени сме от славянските, а от азиатските популации и от народите, които говорят тюркски много сме далече.Генетично българите са близко до италианците, северните гърци и дори унгарците.
.
При митохондриалната хромозома в 8,5% от изследваните българи са открити следи на хаплогрупа Н, която ги свързва направо с хората, повторно заселили Стария континент през последния ледников период. Това твърди д-р Сена Карачанак, която е един от основните автори на изследването.
При почти толкова и дори малко повече хора са засечени и групите J и Т, които говорят за потомство на населението, обитавало земята през палеолита, или т. нар. Старокаменна епоха, която си остава най-неясната от цялата човешка история.
Само в 1 от изследваните ни сънародници е открита и хаплогрупата L, която директно го свързва с първите човеци, прескочили от люлката на вида Африка и разселили се из останалите континенти.
.
При предишното голямо генетично изследвано, където беше изследвана единствено Y -хромозома от проби предавани единствено по мъжка линия, даде подобни показатели. Около 60 % гените на българите по-мъжка линия са европейски – а именно 20 % са от средиземноморските халогрупи и 24 % са директен уникален ген – ЕМ78, с корени от балканите на възраст 7800 години. Други ок.15-20 % са от славяните.
Тогава директорът на Националната лаборатория по генетика проф.Иво Кременски заяви в материал в сп. Гео:, „независимо дали им се харесва на някои хора, оказа се, че имаме изключително малко славянско влияние в нашия народ. Имаме само натрупан славянски примес в по-късен период.“
.
Средиземноморското ни генетично сродство го дължим на траките, изтъкнаха още от изследователския екип. Сравнителният анализ показал, че имаме генетични прилики с коренното население на Северна Гърция и Северна Италия. Роднини сме с италианците, когато през ранното Средновековие, около и след 470 г. от н. е., древни етруски българи са се заселили там. А около 662 г. от н.е. други българи под предводителството на кан Алцек са се заселили в Южна Италия. Родството ни с италианците тепърва ще се изследва с активната помощта на антрополози, историци и лингвисти, коментираха учените.
.
Ето накратко важните изводи от изследването
.
* Според акад. Ангел Гълъбов изследването показа, че българският генофонд е много хомогенен в страната, с висока база на средиземноморската ни линия, която идва от древните траки – народ, който първи заселява Балканите, източните базисни генни се дължат на древните българи, които са индоевропейски (арийски) народ, идващ от територии южно от Памир. .
* През 2009 година холандски учен създаде метод за съпоставяне на митохондриалната ДНК при всички народи. Чрез този метод българо-италианският екип установи, чесъвременните българи имат европейска генетична структура благодарение на генбазата на траките и прабългарите. До нас са близки популациите на хората в Северна и Средна Италия, Северна Гърция и съвсем закономерно в Македония.
* Гените на славяните са 15-20 %, но поради това, че заварените тук славяни са изгаряли телата на мъртъвците не може точно да се отчете. Затова днешните българи не могат да се определят като славянски народ, въпреки, че езика ни е славянски. В специализираната генетика се определят само със славянски примес. Ние сме много различни антропологично и по манталитет със източните и западните славяни.
* По-близо сме до хърватите. Сърбите не са провеждали подобно изследване. А съвременните македонски генетици "крият" получените резултати, които логично да се предполага показват родственост с българите.
* Сродни сме с древните унгарци и с тракийското племе даки, живяли на територията на днешна Румъния – но при румънците има допълнително натрупани вторични гени, които ни отдалечават от тях.
* Българите според ДНК нямат връзка турците, въпреки че сме били близо пет века под османско иго. При тях е навлязъл много български генетичен материал от етничарския корпус, събиран като кръвен данък и чрез отвлечаните много жени. Но обратният процес не е текъл, защото няма семейства между българи и турци. Нашите деди са си опазили генотипа.
* Гените на хуни, монголи и татари е под 1 %, далече от това, което се твърдеше в по-ранни изследвания.
* Народите на Западна и Северна Европа по родствена връзка също са далече от българите
.
Използван е материал от списание: „International Journal of Legal Medecine“)
След половин век лични наблюдения на археологическите проучвания на Халколитните некрополи вкрай Варна и Дуранкулак, преки разговори с научни изследователи, авторство по темата на документална книга и научно пополярен филм, излъчен в 34 страни, след задълбочен прочит на стотици страници в интернет и в книги на изтъкнати световни специалисти, Време е да споделя свое мнение за революционния разум, умения и навици на древните хора,
живяли преди 7800 години край Варна и Северното ни Черноморие.
.
тук е бил един от научните и духовните центрове на Древния Свят.
Това са били «звездни хилядолетия на човечеството»
.
Безсмъртието на гените
Според науката генът е безсмъртен, защото той непрекъснато се възпроизвежда от родителите към техните деца. След като станат зрели, те правят същото към своите деца. Затова се счита, че гените са живото олицетворение на Идеята за безсмъртието. Те съществуват физически и в тях е съсредоточено най-краткото и най-точното познание за отделния човек, който е бил, който е сега и който ще съществува.
Всичко, което е вложено в мита за сътворението на човека е вложено в неговите гени. Затова учените имат основание да считат човешките гени за безсмъртни.
.
Кратък преразказ на тезата на
д-р Лари Деси, физик, доктор медик и психолог
.
.
ДОКАЗАТЕЛСТВО ПО ВАЖНОСТ № 1
.Каква е съдбата на
УМНИТЕ ХОРА
от Варненския некропол?
Прикудени от Потопа и замърсения от сероводорода въздух
ЕДНИ са се изтеглили недалече и са чакали може би години, докато Майката природа възстанови и оздрави родните им места. С времето си тук развиват известната ни от историята Тракийска цивилизация.
ДРУГИ тръгват натам, където също има плодородна земя и обилна вода: към двуречието на Тигър и Ефрат в Месопотамия и към пълноводния Нил в Египет. Там продължават две хилядолетия да развиват своите цивилизации, известни от историята като Шумерска и Египетска.
.
.
Ранношумерският (булгарски) град Мари е бил търговски център в Сувар (Междуречието на Месопотамия).Шумер в древността се е простирал чак до Балканския полуостров.Почти точно е копието на древния Аркаим - град с такова име и днес съществува в Средна Азия като център на територия наречена "Град на градовете".
.
Древният град на арийците Аркаим. Източник: drevnite.com
.
.
Карта, направена от двама американски учени проф. Уйлям Райън и проф. Уолтър Питман от Колумбийския университет, обясняващи миграцията на хората от Балканите след потопа при отварянето на Босфора през 5600 г.пр.н.е.
.
ауката днес кагегорично потвърждава, че в района на Черно море към 4400-4500 год. пр. Хр. е имало грандиозно наводнение – потоп, като при това нахлуване водата е заляла над 100 кв. км. суша от предишната брегова ивица. Загинали са много хора и поселища в гъсто населения район окоро предишното сладководно езеро, което е представлявало истинска екологична и културна катастрофа.
Въз основа на археологически находки се констатира, че след този потоп народите, обитаващи Югоизточна Европа започват да мигрират. Едни тръгват на запад, други на североизток, а трети през днешна Мала Азия – към земите на Шумер и Месопотамия, и по-нататък към Средния Изток и Централна Азия до Северна Индия.
В подкрепа на тази теория идват резултатите от генетичния анализ:
.
.
Това е произхода на един мизийски българин от Средногорието, според генетичния тест и хаплогрупите към които спадат предците му, заедно с географското разположение на земите, от които са ген. маркери. – теста е направен от Family Tree DNA - http://www.familytreedna.com/
.
Пъравите европейци са били именно тук, преди 9000 г. в района на днешна Варна, общество с добре развита цивилизация. На дъното на Черно море, на около 200 метра дълбочина, са открити останки от селища от преди потопа. Предците на тракийски племена са достигнали до днешен Иран през Мала Азия и в последствие част от тях са се върнали обратно, минавайки северно от Каспийско и Черно море, като са оставили следи за присъствието си.
Тези разселвания продължават няколко хилядолетия след епохата на потопа. В случая генетичните маркери от изследването по-горе сочат именно тази посока на разселение, като връщането на част от тези племена, впоследствие към Европа около 2 век е станало точно, както посочва Михаил Сирийски, през пустинята Каракум – идвайки от клисурите на планината Имеон до р. Дон, която се влива в Азовско море…
“А като стигнаха до р. Дон, която се влива в Азовско море, единият брат, Булгариос, помоли ромейския император да му даде земя за заселване и той му даде Дакия и Мизия… Другите двама братя се заселиха в градовете на Аланската страна в Кавказ, които се наричат още Каспия или Торайски врати. Тези хора бяха наречени от ромеите с името българи.”
.
Съществува много достоверна хипотеза, че следващите в нашето повествование събития са били реалният отзвук, отразен като вселенския потоп, както в епоса Гилгамеш, така и в Библията.
И около преди 7 500 години земята се разтърсва, и от конвулсиите й тесния провлак разделящ долината на сладководното езеро от Мраморно море и чрез него от световния океан, се пропуква и в получилия се разлом, известен днес като Босфора, нахлуват морските води, стигат до края му и оттам се хвърлят от стотина метра височина и започват да заливат огромната долина и сладководното й езеро...
В подкрепа на това изследване е статията вУикипедия
.
"Антропологичните и генетични изследвания на българите" в подраздела - Научни предположения за българския произход:Завареното балканско население е с комплексен, предимно местен произход, има най-значим генетичен принос в българския етногенезис, като след него се нареждат носителите на старославянския език, проникнали в региона през 5 - 6 век.[Първоизточник 38]
Според "Генетичен Атлас на човешката история". (Science 343: 6172 14-ти февруари, 2014) страници 747-751 генетичните смешения на установените автозомно по-значими генетични примеси у българите са разпространени към момента най-много в посочените по-долу региони. Те присъстват сред българското население в указаните проценти:
В Източното Средиземноморие: Гърция - 15%, Кипър - 13%, Сицилия - 4%, Сардиния - 2%, Сирия - 6%, Йордания - 4%, и Ливан - 1% или общо около 45%; в Прибалтийския регион: Литва – 23%, Полша – 19% и Финландия - 3%, или общо около 45%; в Кавказкия регион и Иранското плато: Грузия - 3%, Иран - 2% и Пакистан - 1% или общо около 6%; в Северна Африка и Арабския полуостров - около 2 %; в Източна Азия: 2%. .
Според същото изследване българите са предимно наследници на условно приетите от историците две групи земеделци, които опитомяват животни и развиват земеделието.
.
.
Статията е в процес на подготовка
.
.
Символична възхвала от Людвиг ван Бетовен с наследени древни гени на гет-тракиец към праотеца вожд-жрец от Варненския некропол и отекващото музикално ехо
на съдбата на древните хора, живяли по нашите земи. Защото земите на гетите в древността се прострираха на изток от река Янтра чак до Черноморското крайбрежие и устието на река Дунав.
.
.
Страница 32
.
З А К Л Ю Ч Е Н И Е
.
Карта на етнокултури, свързани с Култура Варна.
Източник: Варненски археологически музей за Паметта на българите
.
След като се запознахме с изследванията и публикациите в специализирани издания и световни медии, поместени тук в Електронната книга "Древната култура Балканика"
- на проф. Дейвид Антони, проф. Уйлиам Райън, проф. Уолтър Питман и подводният археоалог Балард (откривателят на потъналия лайнер "Титаник") - САЩ, археологът сър Колин Ренфрю и геофизика проф. Робърт Шох - Англия, антропологът Мишел Луи Сефериад - Франция, археологът принц Микаса - Япония; проф. Ханриета Тодорова, проф. д-р ТН Петко Димитров, доц. д-р Христо Смоленов - БАН, инж. д-р ТН Йордан Бояджиев, проф. Стефан Гайд, антропологът проф. Йордан Йорданов - България, акад. Ангел Гълъбов от БАН, проф. Драа Тончева от БАН, генетиците проф. Антонио Торони, Давид Карамели от Италия и книгата на изследователя от САЩ Харалд Харман „Загадките на Дунавската цивилизация” -
напълно основателно е да приемем тяхното твърдение, че най-древната цивилизация в Европа и света е процъфтяла на територията на България и част от Балканите с научен и култов център Варна и свързаните етнокултури от 6800 г. до 4500 г пр. новата ера.
к
