Прочетен от княз Фердинанд на 22 септември 1908 г.

във Велико Търново

.

"По волята на незабравения цар-освободител, великият братски руски народ, подпомогнат от добрите ни съседи, поданиците на Негово Величество румънския крал, и от юначните българи, на 19 февруарий 1878 година (се) сломиха робските вериги, що през векове сковаваха България, някога тъй велика и славна.

.

Оттогава до днес, цели тридесет години, българският народ, непоколебимо верен към паметта на народните дейци за своята свобода и въодушевяван от техните завети, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и създаде от нея под мое ръководство и онова на о’ бозе почившия княз Александър държава, достойна да бъде равноправен член в семейството на цивилизованите народи. Винаги миролюбив, моят народ днес копнее за културен и икономически напредък; в това отношение нищо не бива да спъва България; нищо не трябва да пречи за преуспяването й.

Такова е желанието на народа ни, такава е неговата воля. Да бъде според както той иска.
Българският народ и държавният му глава не могат освен еднакво да мислят и еднакво да желаят.

Фактически независимата ми държава се спъва в своя нормален и спокоен развой от едни узи (вериги - бел. съст.), с формалното разкъсване на които ще се отстрани и настаналото охлаждане между България и Турция.

Аз и народът ми искрено се радваме на политическото възраждане на Турция; тя и България - свободни и напълно независими една от друга, ще имат всички условия да създадат и уякчат приятелските си връзки и да се предадат на мирно вътрешно развитие.

Въодушевен от това светло дело и да отговоря на държавните нужди и народно желание, с благословението на Всевишния 

прогласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за независимо Българско царство

 и заедно с народа си дълбоко вярвам, че този ни акт ще намери одобрението на великите сили и съчувствието на целия просветен свят.

Да живее свободна независима България! Да живее българският народ!"

Издаден в древната столица Велико Търново на 22 септемврий 1908 г. двадесет и втората годишнина от Нашето царуване.

На първообразния с собствената ръка на Негово Величество подписано:
ФЕРДИНАНД I.

.

"Извори за Българската История", съставители Пенка Костадинова и Милен Куманов, Издателство "Отечество" София 1994 г.

.

Добавка Н.У.: Художественото оформление на Манифеста е дело на утвърдения декоратор и живописец проф.Харалампи К. Тачев. Изработен върху пергамент и подписан от Царя и членовете на кабинета, той е скрепен с осем кръгли висящи восъчни печати (всеки от които в сребърно ложе) на отделните министерства. Съхранява се в богато орнаментиран сребърен тубус, положен в резбовано дървено ковчеже с метален обков, на който са изобразени държавният герб, гербът на Кобурготската династия, дарствен надпис и украсителни елементи.

.

22 СЕПТ. 1908 ГОДИНА - ДЕН ПАМЕТЕН, ВЕЛИК

.

Още след Санстефанския мирен договор на 3 март 1878 година българите се стремят да отхвърлят васалността на Княжеството към Османската империя. След като на 5 септември е посигнато Съединението на Княжество България и Източна Румелия, народът ни набира самочувствие и осъзнава, че "Съединението прави силата, а силата прави Независимостта". И се започва всеотдайната подготовка за святото дело, което се осъществява на 22 септември 1908 година. Тогава княз Фердинанд и правителството на Александър Малинов се обръщат с Манифест към българския народ и тържествено провъзгласяват "Съединената на 6 септември 1885 г. България за независимо Българско Царство". България става суверенна държава, самостоятелна и равноправна в международните отношения.

.

Към Дворцов прием по случай Независимостта на България    

.