РОДОПСКАТА ХАБЕРЛЕЯ - ДВА МИЛИОНА ГОДИНИ ВЕЧЕН ЖИВОТ

По българските земи вирее едно от най-древните и най-рядко срещани растения в Европейската флора - Родопската хаберлея (Haberlea rhodopensis) или силиврякът. У нас е съществувало от преди ледниковия период.

Наричат го "възкръсващото растение”, безсмъртниче, цветето на Орфей и др. Какво го свързва с чудния певец, живял някога в планината Родопи? Дали това, че са обитавали една и съща територия, или необикновените му свойства, способността да преживее и да победи смъртта?

В науката е познато от 1834 г., когато е регистрирано от Имре Фривалдски, намерено в Родопите из сенчестите, влажни, скалисти долове между Асеновград и Бачково. Тогава унгарският ботаник и ентомолог пръв събрал и определил вида му, нарекъл го на своя учител – ботаника Карл Хаберле и планината Родопи.

Днес това красиво растение е намерено и на територията на Предбалкана, Средна гора, Тракийската низина при надморска височина до 2000 м. В далечното минало преди настъпването на ледниковия период то е обитавало цяла Европа и част от Азия. Хаберлеята е многогодишно тревисто растение с тъмнозелени овласитени, назъбени и леко накъдрени листа, събрани в листни розетки, които плътно прилепват към почвата. Листата презимуват и живеят около 2 години.

Цветчетата са разположени върху цветонос, висок до 15 см. Те са нежно бледорозови до тъмнолилави, фуниевидни. Цъфти от края на април до към края на май. Хаберлеята образува плътни туфички и по време на цъфтежа е високодекоративна. Затова се използва в озеленяването, като особено подходяща е за отглеждане на алпинеуми и скални кътове.

Хиберлеята е терциерен реликт. Тя е оцеляла над 2 милиона години благодарение на невероятните си приспособления за живот. Растението притежава зележителна анабиотична сухоустойчивост. Екземпляри престояли дълго време (до 31 месеца) в хербарий не загубват своята жизненост. Хербаризирани листни розетки след засаждане и поливане оживяват.

Биологичният смисъл на анабиозата е преживяване на физическата и физиологична суша и зимните студове, когато поради ниските температури водата в почвата е практически неизползваема за растенията. Тази невероятна способност за оцеляване се е развила в древни времена. През терциера, при условията на по-топъл и влажен климат хаберлеята и други представители на семейството вероятно са били широко разпространени в Европа и Азия. С настъпването на ледниковия период през кватернера много от тях загинали, а други успели да се приспособят към променящите се условия. Силиврякът и неговият събрат – рамондата, си изработили специфично физиологично приспособление – изпадане в анабиоза (вид период на покой и временно преустановяване на жизнените функции).

Така те успели да доживеят до наши дни. Трябва да се отбележи и фактът, че заледяването на Балканите е било по-слабо. Това е причината у нас да се срещат толкова много ендемитни растения.

Според древна легенда нашите праотци траките почитали Великата богиня майка и нейния син Слънцето - Хелиос. Орфей с последователите си посрещал изгрева на Слънцето и така разгневил Дионис - богът на виното и веселието. Той заповядал на своите вакханки, да разкъсат тялото на Орфей и да го разпратят на различни страни, за да не се съберат никога частите му. Когато убили митичния певец, от всяка негова капка кръв се родило красиво светлолилаво цвете, което нарекли Орфеево цвете или родопски силивряк.
Както разказва друга легенда, Орфеевото цвете се родило от сълзите на Орфей по непрежалимата любима жена Евридика, която не успял да спаси от подземния свят.

.
Още 4000-5000 г. пр. Хр. траките познавали чудодейните свойства на родопския силивряк, затова били здрави и дълголетни. Орфей предал на поколенията своите лечителски рецепти с цветето. В онези времена жреците изгаряли цветето и дишали дима му, за да изпадат в лек транс и да правят предсказанията си.
По-късно римляните идвали в Родопите да му се кланят и да пият от божествената амброзия, приготвяна с Орфеевото цвете от местните траки. Дори римският император Антонин Пий (138-161 г.) изсекъл монети с изображението на Родопа планина като красива жена, полегнала върху скала и държаща в ръцете си символа на Родопите - Орфеевото цвете.

Магическата сила на Орфеевото цвете

Затова момите векове наред виели венци и дарявали китки за здраве и обич, защото вярвали в магическите сили на безсмъртното цвете. Наскоро изследвали клетки от Орфеевото цвете в американски и руски суперсекретни лаборатории в Пасадина и в Москва..Всички са на мнение, че растението е уникално. Японският астробиолог Такаши Ямагучи твърди, че "този представител на флората е с извънземен произход", като някои микроорганизми, които също изпадат в състояние на анабиоза.

Експериментите с чудото хаберлея родопензис са секретни, но все пак до нас достигат някои интересни факти. Посветени казват, че "безсмъртничето пие водата си на глътки, издавайки звук като този, който се чува при отпиване на течност от човек" А специалисти от НАСА твърдят, че то разговаря чрез електромагнитни вълни, но само с малка горска птичка, рееща се над него.

По всяка вероятност растението притежава чувствителна "антена", долавяща чуруликането, а самото то отговаря в "друг честотен диапазон". Човешкото ухо не може да регистрира това общуване - твърдят специалистите, но американската апаратура го е записала.

Щастието е ухание на силивряк и чаша чай с теб!

ОРФЕЕВОТО ЦВЕТЕ ДАРЯВА ЗДРАВЕ И ДЪЛГОЛЕТИЕ

Силиврякът лекува десетки болести и се слави като безсмъртното цвете

За него се разказват митове, но истината е: чудодейният силивряк е чаят на здравето и младостта, но заради изключително силното си въздействие се пие веднъж на пет години. Той има доказан антиоксидантен ефект, прочиства бъбреците, черния дроб и жлъчката, а така също всички плаки по кръвоносната система, помага при болен стомах, редуцира мазнините в тялото. След терапия с тибетския чай кожата, косата и ноктите стават здрави, лъскави и блестят. От древността и до ден-днешен местните хора правят от него мехлеми за зарастване на рани, за болки в ставите и коленете, използват го за лечение на животните от шап

Цветето на Орфей е много чувствително и събира цветовете си, когато е на сянка и веднага ги отваря, когато слънцето го нагрее. Може да бъде открито в пукнатините на скали. Разстението е включено като защитен вид в Червената книга на България. Силиврякът прилича на иглика, но вместо жълти, цветовете му са синкаво-бели и с фуниевидна форма. Източник: Лечител.нет - портал за здраве

Съдържание: лайка, жълт кантарион, безсмъртниче (силвивряк), брезов лист, ягода горска лист.
Начин на употреба:

Вечер залейте 2 супуни лъжици от сместа с 0,5 л вряла вода и запарете за 10 минути. Прецедете чая и изчакайте да се охлади. Налейте половината от течността в чаена чаша / 200мл /и разтворете в нея 1 чаена лъжичка мед (ако здравето ви позволява да употребявате сладко). Изпийте я. След това не трябва да ядете и да пиете . Процедурата се прави преди нощин сън. Другата половина от течността приберете в хладилник. Сутринта леко затоплете останалата част от билковия чай до стайна температура, разтворете в нея 1 чаена лъжичка мед (по желание) и изпийте 15-20 минути преди закуска. Вечерта повторете процедурата и така продължавайте, докато свърши цялата билкова смес. Предвидете си поне 240гр чай, който ще ви стигне за около месец. За 40 дни до 2 месеца употреба е добре да предвидите 360 до 480гр чай. Напитката съдържа полифеноли, които са силни антиоксиданти.

Поставя се на тъмно за 10 дни, като всеки ден се разклаща. След това сместа се прецежда и се изстисква добре с тензух, като се пресира добре. Съхранява се на тъмно, най добре в хладилник. Пие се 10-15 минути преди хранене в 50 мл студено мляко или вода по схема.

Предупреждение: Да не се употребява при свръхчуствителен стомах, активна язва, активен гастрит във вид на тинктура. При упоменатите заболявания да се ползва във вид на чай. Когато чаят е само от силивряк (безсмъртниче), тъй като е много силен, може да се пие в продължение на не повече от един месец и то след всяка трета година. Източник: Издание Билки.бг

Сборна публикация и подбор на снимките Николай Увалиев