.

Хайнрих Шлиман (Heinrich Schliemann, 1822—1890) е немски археолог, известен със своите находки в Мала Азия на мястото на древната Троя.

Роден е на 6 януари 1822 г. в Нойбуков (Neu Bukow), Мекленбург в семейството на небогат протестантски свещеник. Като малък получава като подарък за Коледа „Илиада“ на Омир. Разглеждайки книгата, той вижда рисунка на древния град Троя. Тогава решава, че подобни циклопски стени не може да са изчезнали напълно. По негово време Омир се считал за автор на легенди. По тази причина, когато пита баща си дали някой е открил този град, той му отговаря, че Троя е само мит. Въпреки казаното, младият Шлиман не спира да вярва в истинността на „Илиада“..

След пребиваване за кратко време в Холандия , Шлиман отива да живее в Русия в Санкт Петербург и в Москва и се жени за красива руския, от която има две деца - син Сергей и дъщеря Надежда. В Русия той си създава много влиятелни връзки с висши руски държани ръководители и дипломати – става личен приятел на руския виден дипломат и по късно министър Граф Николай Игнатиев, който проявява голямо внимание на интереса на Шлиман към древната европейска история и към "Илиада" на Омир. Шлиман е голям поклонник на Русия и винаги изтъква предпочитанието си към нея. 

.

Защита на Хайнрих Шлимън към поробените българи

.

Конкретно дори заявява, че и той споделя становището на руския граф Николай Игнатиев, че на Балканския полуостров трябва да се освободят от робството на отоманите турци всички народи и че те са първите европейски цивилизации и имат право на уважение, а не на потъпкване.

През септември 1873 г. граф Игнатиев представя Шлиман на руския консул в Одрин Иван Иванов – българин по произход, който разказва на немския археолог русофил за борбите на българския народ срещу турското робство, за българския революционер Васил Левски, обесен през февруари същата година в София, чието име е свещено за българите. Там Хайнрих Шлиман отново декларира подкрепата си за политиката на Русия при освобождение на балканските народи от османо-турска власт и изказва лично уважение към борбата на българите срещу поробителя, като подчертава, че те са потомци на древна цивилизация и заслужават свободата си наравно с другите народи на балканите и в Европа.

.

През 1862 г. Шлиман заминава за САЩ,  където се установява в Калифорния и натрупва състояние от търговия и по време на Калифорнийската треска за злато. Там решава да се посвети на откриването на Троя, вярвайки, че „Илиада“ на Омир не е само мит. По онова време историци и археолози твърдят, че Троя не съществува, учените се съмняват дори в Омир и неговата „Илиада“. Но Шлиман е убеден, че знае точното място на Троя и то е там, където го е описал Омир в „Илиада“. И през 1868 г. той прави първото си посещение в Троя и Итака.

.

София с предполагаеми украшения на легедарната Елена. Снимка: Гръцка литература

.

През 1869 г. се жени за 17-годишната гъркиня София Енгастроменос, която става негова вдъхновителка и най-вярна последователка. Вълнуващата любов със София както и подкрепата на английския министър-председател Уилям Гладстон му дават сили. Изпитанията се превръщат във вдъхновение за Шлиман.

През 1870 г. той започва разкопки на бреговете на Мала Азия в местността наречена Хисарлък и през 1873 г. съобщава на света за откриването на голям комплекс. Той намира и много златни предмети, които нарича „Съкровището на Приам“. Скоро обаче си навлича проблеми с османските турски власти заради искането на турците да получат половината от съкровището и звеждат съдебно дело срещу Шлиман. На помощ му се притичва влиятелния му приятел и посланик на Русия в Цариград граф Николай Игнатиев, който лично отива при султана и настоява съдебното дело срещу Хайнрих Шлиман да бъде прекратено, в противен случай ще си навлече проблеми с Руската империя. Следва незабавно прекратяване на съдебния процес в момент на положение в руско-турските отношения предшествуваща война.

.

Възстановка на древната Троя. Снимка: classconnection.s3.amazonaws.com/

.

Шлиман започва разкопките, за да открие Омировата Троя

но на практика за сравнително кратък период от време той и помощниците му откриват 7 изчезнали града. През 1876 г. той открива и гробниците в Микена – първото свидетелство за съществуването на микенската култура. Шлиман счита откритите от него паметници и предмети за останки от времето на Троянската война, но всъщност много от тях са с доста по-древен произход. Последвалите анализи и разкопки доказват, че Троя се намира не в разкопаните от Шлиман втори и трети слой, а в шестия слой и че намерените от него предмети принадлежат на цар, живял хиляда години преди Приам. И така се се подразбира, че Троя не е открита, а е открита „Троя на Шлиман“.

Археологът умира на 26 декември 1890 г. в Неапол. Той е планирал да се прибере при семейството си за Коледа. По това време вече е посетил няколко лекари заради болки в ушите и всички те му казват, че няма причина да се тревожи. В Неапол припада и всички решават, че е скитник. Пътува сам и няма кой да му помогне. Съчувстващи хора го закарват в болницата, където отказват да го приемат с мисълта, че е беден. Повикват личния му лекар и той пита, защо пациентът не е в болницата Отговарят, че няма кой да плати. Тогава лекарят им казва: „Кой да плати?! Та този човек е много богат!“ и вади кесия със злато от палтото на Шлиман.

Приемат го в болницата, но на сутринта умира. Тялото му е пренесено и погребано с почести в Атина. На траурното събитие присъстват неговата съпруга, двете му деца – Андромаха и Агамемнон, много граждани и представители на редица държави.

.

.

Източник: Уикипедия

Илюстрациите прибави Николай Увалиев

Към Писмеността на Троя и българите