АСПАРУХ ПРЕДВОДИТЕЛЯТ НА КОННИЦАТА НА ЧЕТИРИТЕ ОНГЪЛА

.

.

Иранският произход на името Аспарух не би могъл да бъде сериозно оспорен.  Обстоятелството, че един член на владетелския род у първобългарите носи иранско име е един извънредно забележителен факт, който не може да се обясни с проста случайност...

В. Бешевлиев

Настоящата статия ще направи опит да обясни произхода на името Аспарух за което са давани много етимологии, като същевременно ще даде и нови посоки в които да се търси произхода на българите. 

Най-ранните данни за българи в Европа идват от един арменски източник, в който се говори за българи на север от Кавказ през 2 век. Това се потвърждава и от "Именника на българските князе", където се казва, че българите са имали държава отвъд Дунав 515 години преди идването на АСПАРУХ. Според гръцките хроники през 632 година КУБРАТ успява да освободи българите от аварския хаганат и създава държава в земите над Черно море, която гърците наричат Стара Велика България. Тази България била държава с много силна армия от мъже и жени конници, като пеша българите воювали рядко. След дълги години на вътрешни битки и на войни със съседите си Велика България се разпада на няколко части под ударите на хазарите от изток. Част от българите начело със АСПАРУХ продължават да воюват с хазарите, като постепенно преместват центъра на държавата на юг към Балканския полуостров.

След една успешна битка срещу Византия в ОНГЪЛА, българите се заселват трайно на юг от река Дунав и там заедно със СЕВЕРИТЕ установяват новата България. Тази България оставя много следи след себе си, като най-важните са езикът и военно-административните титли и звания като КНЯЗ, КАНАСУБИГИ, КАНАРТИКИН, БАГАТУР, КОЛОБЪР, БОИЛ, БОЛЯР. Други части от българските племена от Велика България наречени СУВАРИ, БАРСИЛИ, БЪРИНДЖЪРИ остават в земите около река Итил, която по късно започва да носи българското име – Болга, Волга. Години преди разпада на Велика България част от българите предвождани от Алцек, се заселват в БАВАРИЯ, но след война с местните отиват на юг, като трайно се настаняват на Апенинския полуостров.  

В земите на старата България остават много българи които запазват доста голяма автономност в пределите на ХАЗАРСКИЯ каганат, като те са известни като БАТБАЯНОВИ българи от Черна България. Друга част от българите начело с друг КУБРАТОВ син – КУБЕР,се заселват в земите на днешна Македония, като по късно стават част от България.

Според някои проувания на езикът на българите, той освен като славянски може да се определи и като ирански. Много български и старобългарски думи, като аз, мога, къде, мощ, дете, жена, куче, къща, тича, огън, и др., имат преки аналози в авестийският, староперсийският език и санскрита, които могат да носят общото име ирано-арийски езици. На различни диалекти на този език са говорели и всички скитски и сарматски народи живели за много дълъг период от време в степите от Индия и Китай до Карпатите. Тоест, факта, че ранните българи носят ирански имена напълно кореспондира със българския език, който спокойно може да се нарече също така и източно-ирански, славянски, ирано-славянски или скитски.

Нека обаче се върнем на името на Аспарух. Според различните източници този български владетел е носил името:

Аспарух () – от гръцките хроники 
Аспар-хрук – от „Арменска география“ от VII век
Батий - Сигиберт „Хроника“ от XI век
Батоя - История словеноболгарская
Испор  - в анонимната българска хроника от 11 в.
ЕсперихИсперих, Есперерих – от именника на българските князе

.

-

Орелът от погребението на Кан Аспарух. Съхранен в Римския музей.

.

Тези имена според повечето историци и лингвисти са с ирански произход, свързан със иранската дума АСПА (АСБА, АСФА, АСВА) означаваща Кон. В статията на В.Бешевлиев –Ирански елементи у първобългарите – много подробно са описани съществуващите ирански имена подобни на името на Аспарух, като те са:

Аспаурухис – от Грузия 2 век. 
Аспураху – от Персеполис
Аспурих – от Персеполис
Аспурак – от Армения
Аспоргос –от Олбия
Асфоуругос – от Олбия 
Асфаруг–осетинско име 
Аспаруг, Аспакурес – грузински цар от 3 век.
Аспар - гетски алан на служба в римската армия. 
Аспар, Иашпар, Ишпар, Ишпер, Еспер – чувашки имена

.

Явно се вижда, че това име е било разпростронено сред древните ирански народи. При това факта, че балгаркият вариант Еспор, както и многото други ирански езикови и религиозни следи съществуват при тюркоговорящите чуваши от пределите на Волжка България, показва това, че чувашите са били иранци езиково асимилирани от тюрки, или че те са били в близък контакт със ирански народ.

В същата статия на Бешевлиев е дадена и етимология на името Аспарух, като според Абаев значението на името трябва да се търси или от староиранските aspa + ugra = мощен кон (или притежател на такива коне, защото на осетински оесфург е име на легендарна порода коне), или чрез авестийската дума raochah или староперсийската rauka, означаващи «светлина», «светъл», като съответно Аспарух би означавало «светъл кон» или «блестящ конник». От друга страна Абаев предполага и произход свързан със староперсийската дума Асабари, средноперсийската Асобар или новоперсийските Асвар и Сувар, означаващи "Носен от Конили Конник". Според П. Д. Скорчев името Аспарух съдържа освен иранската дума asp «кон», също така и  арабската дума рих, рух «вятър», «вихър», а името би означавало - вихрен кон; кон вихрогон. Според други автори окончанието Рих е свързано с латинската и византийска царска титла Реск, Рикс, Риг или Рих, която е позната от имената Аларих, Теодорих, Херманрих, като в такъв случай името Еспе-рих или Испор-рих би означавало Конника цар или Испор цар.   

Въпреки тези донякъде обосновани и възможни тълкувания на името не са взети под внимание всички възможни варианти, които съществуват, тъй като явно авторите не са познавали напълно персийския и останалите ирански езици. Доколкото първата част от името Аспарух е иранско, логично е и втората част от него да идва от иранските езици. В тези езици съществуват още думи които по много по-добър начин дават отговор на това какво точно означава втората част от името, и съответно цялото име Аспарух.

Така например в персийския език, както и в някой близки на него езици,  съществува думатаРУХ означаваща ДУХ. Тази дума е много близка със славянската дума, като прехода Р-Д е една от основните фонетични разлики между съвременните ирански езици и така наречените скито-сарматски езици на северните ирански народи. Преведено чрез тази дума името Аспарух би означавало буквално кон + дух, тоест ДУХА НА КОНЯ! Такова тълкувание е възможно с оглед на религиозните традиции на древните ирански конни и пастирски народи, при които е съществувала традицията да се жертват за боговете кон, бик и овен. Тази традиция е пряко свързана с българите, като за нея говорят няколко източника. В арменските хроники, където е описан града на хуните Варачан(б-р-н-дж-р, Бърънджър), се описва жертвен ритуал към божеството Тенгрикан-Аспандиат, при който в жертва се принасят коне. Самата дума Аспандиат в буквален превод от староперсийски или авестийски език означава Кон Давам, тоест Жертвам Кон (Тенгрикан-Аспандиат = ДингирКан-АспанДиат = БогИзбра – КонДавам = Бог Избра Кон да Жертваме). ДумитеAspan-diat и Aspa-ruh поставени една до друга и погледнати от гледна точка на религиозните жертвоприношения на коне, са свързани. Ал-Гардези споменава как хазарите изповядващи три религии - християнство, юдаизма и исляма разрушили дървото пред което суварите и барсилите всяка сряда се молели и принасяли в жертва коне. Според много учени, града Варачан е бил населен предимно със българи, като той наред с градовете Булгар-Балк, Балк и Хумар, е бил град на първата европейска България наричана още и Бурджан. Също така във арменските хроники както споменахме по-рано се казва, че Булхите/Българите имат градове на север от Кавказ. Тоест напълно нормално е древните българи да са давали името Аспарух на наследници на трона или на определените хора за бъдещи главни магове-колобри по някаква религиозна причина свързана с жертвоприношението на коне.  

И този вариант на тълкуване на името е възможно и не трябва да се изключва вероятноста да тази етимология да е вярна, но съществува и още един вариант, който е толкова убедителен, че изпъква ярко над останалите. Той е свързан със Персийската армия!!!

Персийската армия, както и самото устройство на древните ирански държави е уникално по своя състав и структура. Най-характерно при тях е била кастовата индо-иранска система при която е имало разделение на четири касти (Варни) – Свещенници, Войни, Майстори и Работници. Кастата на войните и при персите и при индо-ариите в Индия е била втора по ранг след свещенническата, като реално тя е владеела и управлявала държавите. Преди да разберем каква е връзката между името Аспарух и армията на персите, първо е необходимо да се види дали има други общи неща между българската и индо-иранските армии.

.

Нека се върнем отново на текста със описанието на ранната история на българите. Там са споменати няколко имена дадени със големи букви. От тях ще отделим някой по-интересни:

БАВАРИ – племе
ХАЗАРИ – племе
СУВАРИ, СЕВЕРИ – племена
КАНАРТИКИН – българска титла
БОИЛ, БОЛЯР, БОЯР – благородническа титла при българските, руските и влахо-молдовските държави
                                
Това са интересни имена, но още по интересно е, че те са пряко свързани със персийската армия и военните касти на индо-ариите и иранските народи от Централна Азия. При тях са съществували следните имена, титли и означения:

БАЙВАРАбам – военна еденица от 10 000 воини
ХАЗАРАпатиш – военна еденица от 1 000 воини
СОВАР, САВАРан – тежка кавалерия, конници 
КЕНАРАНГ – военачалник на пограничните области на Сасанидска Персия в Централна Азия, титла с източно ирански Партски произход. 
БОЯР – индо-арийско племе от кастата на войните

.

Тези съвпадения едва ли са случайни, като е много вероятно преминаването на  иранските военни касти в самостоятелни племенни формирования, и обратното преминаване на различни племена в иранската кастова система. Най-показателен е случая със Суварите или още наречени Севери в Дунавска България. Явно те са били главната ударна конница в армията на българите, и това се доказва от факта, че северите идват първи и по-късно пазят старопланинските проходи след битката при Онгъла. Соварите са били част от арийската каста на войните. Тоест като каста те са имали значителна независимост, като семействата им са били също част от тази каста. При това положение и при неблагоприятни военни или политически ситуаци, много лесно кастата се отделила като отделна еденица – племе.  Много важна част от персийската армия е била и армията на “безсмъртните”, която е била най-елитната конница от пазители на царя при Ахеменидите. Тя е носела и името Байвара , тоест 10 000! 
  
От всички неща свързани с персийската армия най-познатото нещо в днешно време е начина по който персите са обучавали армията си и са водели войните си. За целта персите са използвали военна игра, която познаваме и наричаме Шахмат! Въпреки споровете за това от къде е произлязла тази игра, тя е била едно от основните средства чрез което персите и иранските народи от централна Азия са водели войните и са обучавали висшия си военен елит. Най-ранните комплекти фигури за шахмат са датирани от 6 век и са намерени в Централна Азия. По това време българите вече трайно се установяват на Балканския полуостров, но това не е причина да смятаме, че българите не са използвали подобни на персите средства за тактическо обучение. Това е така, тъй като подобно военно обучение, на подобни дъски(терени) се е прилагало стотици години преди да бъде създадена играта. Доколкото българската армия в средновековието е била една от най-добрите в тактическо отношение и е използвала уловки, капани, завличания и други приоми, е логично да се приеме, че за обучението и се е използвало някакво средство подобно на шахмата.

Персийската военна игра Чатранг, която е първообраза на съвременният шахмат, става популярна на запад след завладяването на Персия от арабите. При нея има две срещуположни армии разположени на квадратна дъска с 64 квадрата и схема 8х8. Армиите се състоят от по 16 фигури – 1 цар, 1 везир, 2 слона, 2 коня, 2 колесници и 8 пешака. 

Чатранг

Според най-разпространената версия играта Чатранг произлиза от индийската игра Чатуранга, но при по-подробен анализ се вижда, че по-реалното място където трябва да се търси прародината на играта е Централна Азия. Самото име на играта също може да бъде средство за проучване на произхода на играта. Смята се, че то означава „Четри Ръце”, като в индийските текстове името се свързва със „Четири Части”, тоест с четирите основни части на индийската армия – пехота, конница, слонове и колесници.  От друга страна в индийските текстове думата чатуранга се използва и по отношение на играта Ащапада, която споделя със шахмата единствено квадратната дъска. Тоест думата чатуранга вероятно се е използвала по отношение на квадратната дъска, или по точно ЧЕТИРИЪГЪЛНАТА дъска. Вероятноста думите ЧАТУР-АНГА, ЧАТР-АНГ и ЧЕТРИ-ЪГЪЛА (quadr-angle, tetr-agon) да имат едно и също значение е много голяма. В английския език за ъгъл се използва дума със общ индо-европейски произход – ANGLE. Българите явно използват дума близка до индо-европейската, като я използват при битката на Аспарух през 680 година относно укрепеното място наречено ОНГЪЛ() или ОГЪЛ(). По това време Онгъла който се намира някъде при делтата на река Дунав представлява най-южния ъгъл на България. Според хрониките Онгъла е бил заграден от три страни от реки, което му давало сигурност, а по-късно е наречен Буджак, тоест Ъгъл, Кът. По същия начин в шахмата всеки ъгъл на дъската е совоеобразен онгъл, тоест защитено място, което може да бъде атакувано само от едно място, и където царя лесно може да бъде укрит.  Използването от българите на двете думи участващи в името на играта Чатр-Анга (Четри - Онгъла) също подкрепя индо-иранския произход на българите.  

Нека обаче видим какво се случва на шахматхата дъска, или по-точно какво представляват две от фигурите и какви имена носят. Става на въпрос за иранските имена на Коня и Колесницата от играта Чатранг. Те носят имената Аспа(Асб) и Рукх (Рокх)!!! На шахматната дъска те са разположени именно в ъгъла или онгъла!

Интересно съвпадение - името на създателя на Дунавска България и две от фигурите в Чатранга са с еднакво звучене! Това съвпадение обаче не е случайно, а е напълно закономерно с оглед на вероятния ирански произход на българите. Интересното в случая е, че в играта Чатранга фигурата на колесницата не е носила името Рах (Колесница), а е носела името с което са титулувани офицерите контролиращи фланговете на армията –Рокх! Колесниците не се използват в битки няколко века, преди появата на Чатранга в Персия, но флангови офицери са използвани, за преглед на армията и по-късно. Дали това иранско звание има нещо общо с европейската титла Рих е спорно, но е много вероятно то да е преминало в Pим като част от титлите на скитите и сарматите, които стават част от римската армия (Артур и Рицарите на кръглата маса са сармати!) и са в близки контакти със германските племена. Най-познатите имена в тази връзка са Теодорих и Херманрих, като и двамата са пряко свързани както с името Аспар, така и с сарматите-алани. Това е така, защото Аспар е известен алан станал римски военачалник и патриций, който е учител на Теодорих и баща на Херманрих

В армията на Партите, които са били част от северните скитски племена, командира на кавалерията е носил името Аспварган(Aspwargan), а по късно при Сасанидите от Персия се е използвало името Асваран(Aswaran). Напълно логично е ако българите са били източно-иранско племе произхождащо от земите около град Балх, да са имали сходни титли със тамошните скитски титли, а името Аспар, Еспор или Испор да е било звание на командира на конницата.  

Следователно в буквален превод от персийски език и съгласно иранската и персийска армейска терминология името или званието Аспа-рукх означава – Офицер контролиращ фланговата конница! Това напълно отговаря със структурата на българската армия, която е била съставена основно от лека и тежка конница. През годините на продължителни битки със Византия, българската конница е била главното средство за българските победи, като съотношението и спрямо пехотата е било чувствително по-голямо в сравнение с  това във Византия.
Византийска армия
Българска армия

.

Защо обаче Аспарух носи това име или звание, паралелно със другото известно от хрониките негово име – Батоя, и защо става на въпрос именно за флангова конница?  Отговора на този въпрос може да се търси в това как е била управлявана Стара Велика Бългрия, която е била голяма държава, разпростираща се от Каспийско море до Карпатите. Велика България е империя включваща различни ирански сарматски племена, сред които са българските племена и аланите, както и някой тюркоезични племена. Според хрониката Джагфар Тарихи Аспарух първоначално е управлявал югоизточната част на кубратовата България или по-точно северно-кавказките земи наречени Бурджан. По-късно той преминава на запад с подчинената му армия, и след битка за власта със Бат-Баян, която губи, се насочва на юг към устието на Дунав. Въпреки, че достоверноста на тази хроника е спорна, от нея ясно се вижда, че Аспарух е управлявал периферията на България на юг, като на негово подчинение са били истинските българи Бурджани. В такъв случай с оглед на основно конната българска армия е логично да получи званието АспаРукх, тоест предводител на фланговата конница. Това звание по-късно с оглед на значението на тази титла в българската армия, е станало име, като случая вероятно е аналогичен със всички останали имена-звания от Персия, Армения и Грузия. 

Въпреки всички тези връзки с персийската армия и думата Рух - Дух, съществуват още посоки в които може да се търси произхода на името Аспарух. Анализа на българския език показва освен много ирански думи, също така и много санскрински. Според речника на санскритските думи (Digital Dictionaries of South Asia) съществуват санскритските думи:

AŚVĀ - Кон, Кобила

ĀRUH - Възкачвам се, Възсядам, Яхвам

Тоест, превода на името Аспарух през санскритски език би бил КОННИК, или по-вероятноПредводител на Конници!

Аспарух и конницата на българите в устието на ДунавХуд. А.А. Хофарт

Източник: Древна България е жива 

Автор: Даниел Илиев

Илюстрации и оформление прибави: Николай Увалиев

03.10.2009 г.

 

Web Analytics