Бъдещето на човечеството е "световната религия на общочовешкото братство"

на световна държава - твърди световно известният историк 

.

.

 Документален преразказ на част от книгата „Изследване на историята“ от  Арнолд Джозеф Тойнби (Arnold Joseph Toynbee), свързан предимно с Православието и България. Той е световно известен британски историк и културен антрополог, кавалер на рицарския "Орден на почетния легион". Автор на фундаментално проучване в 12 тома за раждането и упадъка на цивилизациите. 

Според Тойнби, стилът на цивилизацията се изразява от религията. Прогресът на човешкото общество е в духовното усъвършенстване и в религиозната еволюция, които да доведат до една синкретична религия на бъдещето, религия, която ще има универсалните и всеобхватни функции на светоглед. 

Един от най-съществените моменти при философско-историческото изследване на А. Тойнби е "етическото" определение на цивилизацията. То е "стремеж за съдздаване на общество, в което човечеството ще живее в хармония. Ако има единен ключ, който да обясни загадките на общественото развитие, този ключ не е икономиката, а сферата на подсъзнателните религиозни чувства, дълбините на човешката душа. Самата религия е вечна, защото човек не може да живее без нея. Религията помага за осмисляне на живота, за разбирането на целта и съдбата на човешкото съществуване. 

От двете главни институции - универсалната държава бележи финала на старото общество, а универсалната църква е началото на новото общество. На мястото на разпадащата се универсална държава – крайният разгром на цивилизацията – се създава "универсална църква, която" овладява душите на хората. Тя е универсална във вярата и очакванията на последователите й, затова е зародиш на следващата цивилизация. А бъдещето на човечеството е "световната религия на общочовешкото братство" на световна държава.

.

 Православната цивилизация включва две силни империи-Византия и България

Византия е страна със стари политически, социални и културни традиции. България има свои традиции, а през седми век за кратък период става равностоен съперник на Византия във военно и културно отношение. Тойнби различава 21 цивилизации в световната история, като една от тях е православната цивилизация. В нея ролята на българите за приноса им към световната културна съкровищница е оценен изключително високо от него. Нещо повече: „ България не е „пасивен реципиент“ на византийското културно „облъчване", усвояването на византийските образци не е механичен процес, а творчески. Като втори център на православната цивилизация, България посредством християнизацията и религията на българската църква и литературната и преводаческа дейност, активно разпръсква просветата и културата сред славянските и други народи на Балканите и Източна Европа. “

Той отдава голямо значение на Първото българско царство, като необходим и същностен момент в съдбата на Православната цивилизация, без който не може да се обясни нито възходящето й развитие, нито нейния упадък. Като най-значим е оценен приноса на двете книжовни школи от 14 и 15 век — Търновска книжовна школа и Ресавска книжовна школа, които пренасят наследството на православната цивилизация към Москва, която се превръща по-сетне по времето на Иван Грозни в Третия Рим.

.

След 843 г започват най-значимите векове на Византия. Но последва упадък. 

.рнолд Тойнби изтъква две главни причини за гибелта на Византийската империя. Едната причина е войните, които цяла поредица от византийски императори водеха, довели империята до пълна разруха. Вирусът на империализма през периода 963-1025 година в лицето на Никифор Фока, Йоан Цимисхи и Василий II, склонността към военщина, докарва империята до непоправимо бедствие. Другата причина за разпадането на империята е подчиненото положение на църквата, снижаващо авторитета й е също условие за упадъка на обществото.

Развитието на България е важно за А. Тойнби, тъй като разкрива по-ясно еволюцията на православната цивилизация. Причина за двубоя между двете съперничещи си страни е стремежът "вписването на България във Византийската империя" и то чрез варварски методи... Покръстването на България вместо да  разкъса бариерата между тях и да отвори пътя за тяхното сливане една с друга, трагедията продължи и трая през цялата Велика стогодишна българо-Византийска война- /977- 1019 г" Симптомите са ясни. 

.

Според Арнолд Тойнби причините за упадъка са

Първо: Във възраждането на една вече стара, изживяна институция в православното общество- институцията на властолюбието. Обратно в Западното общество е създадена нова институция - християнската република, която дълго време е условието за жизнеността и издържливостта на Римската империя.

Второ: Като следствие на първата причина, е липсата на простор и свобода за развитието на религията. Налице е конфронтация вътре в православното общество между представителите на политическата и духовната власт. "Това води до конфронтация между двете велики парохиални империи, едната в Преслав, другата в Константинопол и тяхната "смъртна схватка". Домът на православното християнство не издържа на вътрешното разделение. А съдбоносната роля на България се състои в това, че тя иска независимост, равноправие и самостоятелност и не се примирява с положението да бъде подчинена и зависима".

Трето: Борбата между двата силни противника не завършва с победител. "Има място за съжителството на Византия и западната империя на Карл Велики, но "няма място" за двете православни държави, свързани на Балканския полуостров. В резултат на борбата между византийското правителство и своята партриаршия, обикновените хора се отчуждават духовно от византийския политически режим и от западното християнство. И така вътрешното разслоение в християнството, като резултат на църковната непримиримост, се оказва фатално за Византийската империя и православното християнство изобщо.

.

Фазите "следващи непосредствено след упадъка са "смутно време", "универсална държава" и междуцарствие. Ето как Тойнби прилага тези фази спрямо историята на православната цивилизация. Смутното време започва от 977 година с началото на Великата Българо-византийска война и продължава до 1372 година, в която османските турци завладяват България.

Английският историк е прав, че "религията би могла да спаси православната цивилизация, само ако е имала доминираща роля и то в съюз, а не в конфронтация с правителството на своята страна" (Той не отправя упрек към България, където този съюз е осъществен и продължава разсъжденията си). Тъй като византийската империя е изчерпала своите възможности за развитие, тя е вътрешно разложена и е една огромна пирамида на гнили основи. Затова ударът на османските турци е достатъчен, за да се сгромоли цялото православно общество. Би ли могъл западно-християнският свят да спаси православието от турците? Отговорът му е отрицателен.

.

Княз Борис и покръстването на българите. Художник Димитър Гюдженов. НХГ

.

Влияние на българската средновековна култура

Арнолд Тойнби условно разделя взаимодействията на обществата, на контакти във времето и контакти в пространството. Когато говори за културното развитие на православната цивилизация, Тойнби я сравнява със "светлина под затъмнение", засечени от оловния диск на Източноримската империя. Само на силата и яркостта се дължи факта, че "проблясъците на творческия гений на православното общество" (има предвид българското) са проникнали през "оловния византийски диск".

Арнолд Тойнби разграничава три центъра в културното развитие на православната цивилизация. Първият- византийският е в Мала Азия и значението му се ограничава до периода, когато България приема християнството. В продължение на два века след покръстването, "центърът на тежестта на православното християнство се променя от азиатската към европейската страна на Протока" и лидерството вече принадлежи на България.

Този български център е изграден на нова основа и започва оригинално и самобитно съществуване, което е необходимото условие, за да стане "люлка на славянската култура." В качеството си на център на православната култура, България осъществява "културно излъчване" към съседните страни. Християнизацията е пътят, чрез който, по думите на Тойнби, "България получава като подарък една висша цивилизация. Интимното желание на Византия е чрез покръстването да приобщи България към собствената си култура, да я обезличи, да я покори политически, но на практика се получава друго. Една и съща религия, изповядвана от много народи, става основа и за самобитна национална култура. Ролята на българския към християнизацията е съществена. Чрез нея се изгражда не само основата за културно и идейно развитие, но и се пазширяват границите на православната цивилизация чрез културното влияние към Русия, Сърбия и Румъния.

Делото на княз Борис I е довършено от цар Симеон. Българската държава поставя началото на Преславския събор - 893 година, където се учредяват две върховни архиепископии със славянско богослужение - в Преслав и Охрид. А румънската, сръбската и руската църкви - последните две просто "израстват" от българската - се развиват като независими. Но дълго време след създаването си, те остават зависими от българската църква. От 924 до 931 г. Сърбия фигурира към българската патриаршия, а по времето на Самуил и след 1018 г. се числи към Охридската архиепископия. Епископията на власите също е подчинена на Охридската архиепископия. И въпреки че румънският език е от романската езикова група, българският език е административен и литературен език за румънските княжества Влахия и Молдова.

.

Пренасяне и преписване на българската книжнина в Киевска Рус, художник Христо Богданов

.

"Що се отнася до Русия, която е третият център на православната култура след Византия и България, тя е "особено силно повлияна от българската църква". Това влияние е многостранно, както литературно така и персонално - начело на митрополията в Москва е имало български църковни дейци. Общо казано българската църква е институционален център, около който кипи културна и просветителска дейност и оформящ светогледа на средновековния човек. "Мощен източник на радиация към славянските народи е делото на Кирил и Методий. Ролята на средновековната българска култура се състои в ускоряването и засилването на процеса на славянизация". Това е дълъг и сложен процес в тясна връзка и зависимост от литературната, преводаческата, просветителската, архитектурна и църковна дейност.  

А. Тойнби изтъква бурното развитие на културата и просветата в средновековна България като подчертава преди всичко заслугата на цар Симеон, който "основа една среда за собствения си филоелинизъм, без да отстъпи от славянската политика на баща си, чрез превеждането на гръцките класици езичници и християни в нова славянска литературна среда". България не е "пасивен реципиент" на византийското културно "облъчване", а "съперник на Византия" в политическо и културно отношение. Усвояването на византийските образци не е механичен процес, а творчески.

Следователно "радииращите лъчи" от втория център на православната цивилизация, към останалите съседни на България страни, могат де се сведат най-общо към два вида. Това е, първо, християнизацията и религията на българската църква изобщо за разпространяване на християнската религия, и  второ, литературната и преводаческа дейност, изразяваща се в активно разпръскване на просветата и културата сред славянските и други народи. Християнската религия и литературна дейност намират широк прием в Сърбия, Румъния и Русия, което означава че те запълват духовна и културна празнота, появила се като потребност в живота на средновековния човек. По отношение на разпространяването на християнството българската църква изпълнява роля преди всичко на "мост" на религията. Що се отнася до културата, по точно би било да се говори за "радиация".

.

В изграждането на славянската средновековна култура, се различават три периода

Първият период: "Българското влияние обхваща X-XI век, наричан кирилометодиевски период" и представлява началото на разпространението на християнството и писмеността. Налице е миграция на културни ценности и радиация на духовни идеи. Пренесените в Преславската и Охридската школи литература и литургични произведения не се преписват и превеждат механично. Осъществява се адаптиране, обогатяване, видоизменение, творческо преосмисляне. От този център на славянската култура литературните произведения започват нов активен, динамичен живот между славянските и неславянски народи.

Главен фактор според Алнолд Тойнби е старобългарския език. Неговите универсални качества са условие за разпространението му в Моравия, Бохемия, Хърватско, България и Русия. Независимо от различните народности и етнографски особености се оформя интернационална общност, в която Преславската и Охридската школа са центрове за просвета и творчество, служейки за протомодел за развитието и обособяването на отделни национални школи. Те концентрират в себе си целия културен живот в продължение на два века, разпръсвайки просвета чрез книжовността.

Вторият период: Българското  влияние обхваща XIV- XV век и е съсредоточено в две школи - Търновска и Преславска. През този етап се утвърждават като самостойни езици местните диалекти за сметка на единството на славянския език. Ако през първия период доминират процесите на девизантизация и централизация, сега преобладават процесите на децентрализация и дефиренциация. "Девизантизацията" преминава в "славянизация", в изграждане на самобитна славянска културна общественост. Славянобългарският език също претърпява промяна. От екзотеричен "богат по речник и пищен в синтаксиса", той се превръща в езотеричен, своеобразен "резерват" за един научен и църковен кръг на източноевропейската висша класа. Ако през първия етап контактите са едностранчиви от Византия към България и от България към Русия, то през втория етап, те вече са двустранни: между България и Русия.

Третият период: обхваща XVI- XVII век, в който България е под османско владичество и славянската култура продължава своето развитие в Русия. Процесът на диферинциация започнал през втория етап вече е завършил и отново се наблюдава централизация. Славянската култура е обособена на синтеза и интеграцията на културните постижения от първия и втория етап.

Арнолд Тойнби нарича този период "нов клон на православното християнство", който, според оценката му, е естествено надграждсане и се превръща в най-великият творчески акт на православната цивилизация.

.

Списък на цивилизациите по Арнолд Тойнби:

Андска, Китаична, Минойска цивилизация, Шумерска, Маянска, Юкатанска, Мексична - слети в Централоамериканска, Хетска, Сириакска, Вавилонска (виж и Вавилония), Иранска, Арабскa - слети в ислямска цивилизация, Далекоизточна  - основна част, Далекоизточна — японски клон, Индична, Индуистска, Елинска (гръко-римска), Православно християнска - основен клон (според А. Тойнби българската), Православно християнска - руски клон, Западна.

.

Карта на религиозните цивилизации. В зелен цвят е Православната цивилизация

.

Накрая бих искъл да се спомена, че в предговора на 12-томната си историческата творба Арнолд Тойнби споделя: На път от Цариград за Лондон, преминавайки през България с влак през 1921 гоодина, стигах до идеята за написването на своя 12-томен труд "Изследване на историята". 

Публикация: Николай Увалиев. Снимките прибавих, тъй като са тематично свързани

с изданието "Изследване на историята"

.

Източници: Православието, Уикипедия, Асоциация РАДКО, bghistorypictures.wordpress 

и books-bg.net 

.

.