ШОПСКОТО ПЕЕНЕ Е ЗАВЕЩАНИЕ НА КОСМОСА

.

МАЛКО СЕЛО - ПО ЦЯЛ СВЯТ ЗНАЙНО

.

Село Бистрица е разположена в подножието на Витоша,

на 10 километра югоизточно от центъра на столицата, между кв. Симеоново и Панчарево в близост до „Околовръстния път”. Възникнало преди векове, с годините се превръща в скъпа вилна зона на столицата, предпочитана от хората с по-висок социален статус. От 1998 г.  е обявена за курортна зона лукс, предназначена за ниско строителство в природна среда. Населението ѝ към 1 февруари 2011 г. наброява 4 993 души, а неофициално надхвърля 10 000 души. 

През Бистрица минават три реки - Янчовска и Стара река, които се сливат и образуват река Бистрица, която пресича изцяло селото и се влива в Искър при Панчаревското езеро. Общата й дължината е около 12 км. Допълнително очарование на района придават няколкото изкуствени водоскока в долното течение на реката. Над Бистрица е разположен и природен парк "Бистришко бранище" - един от първите резервати в България, обявен за защитена зона през далечната 1934 г. 

.

На територията на Бистрица се намира художественият монумент "Камбаните - Знаме на мира"

.

Бистрица е едно от най-старите селища в полите на Витоша и Софийското поле, както и най-голямото от всички. Преданието гласи, че когато Софийското поле било езеро, около него имало само три села - Яна, Бояна и старо село Бистрица. Основателки им били 3 сестри - Бистра, Яна и Бояна. Те били царски дъщери и баща им построил за всяка от тях дворец. Избрал най-личните места. Когато царските дъщери се омъжили, слугите им останали да живеят там и така се зародили селата.

Религия

В местността Мали дол се намира манастир на името на свети Йоаким и Ана. На това място още от IV-V век до покръстването през 865 г. е съществувал молитвен дом, убежище за гонените християни. След IX век, по времето на цар Борис, или най-късно през Златния век на Симеон, тук е построен голям храм. Разрушен е от турците през1393-96 година. До 1925-а там е имало каменен кръст и се е знаело, че мястото еоброчище.

През 1925 г. Бона Велинова от с. Григорево, Елин Пелинско, прекарала нощта на Неделя православна на открито в пост и молитва. На сутринта забила колчета в четирите ъгли на съборената от турците църква и наредила на присъстващите да копаят, докато не открият основите. Казала още, че волята Божия е да се възобнови църквата и да се посвети на светите Йоаким и Ана. Оттогава тук се отслужвамаслосвет на открито на Неделя православна.

От 1939 г. до 1946 г. върху откритите стари основи е построена църква. Строи се обаче с лоши материали и през 1946 г. покривът пада, зидовете се напукват и се налага сградата да бъде вдигната отново. През пролетта на 1947 г. е дадено начало на строежа на съществуващата днес църква. При започване на изкопа е открита каменна плоча, прикриваща вход към гробница. Входът представлява правоъгълна шахта, висок е 104 см и е широк 70 см. Помещението е с каменен цокъл, нагоре е строено с тухли и постепенно засводено. Стените му са дебели 54 см и са измазани отвътре с хоросан. На едната има три ниши, облицовани с тухли. Върху мазилката на източната стена е нарисуван кръст с червена боя, а на западната, точно над входа, има нарисувана котва. В гробницата, положени в дървени ковчези, са намерени мъжки и женски скелет, но единият череп липсва. Гробницата е ограбвана и затова находките са оскъдни - малка глинена лампа, силно повредена медна монетка. Според иманярите, черепът на обезглавения скелет е скрит заедно с имането на манастира, а тук трябвало да има и кожен свитък с обяснение... Не се знае чии са скелетите, но се предполага че са на знатни особи, в легендите се прокрадва името на цар Иван Шишман. Изобщо, старината в Мали дол е наистина интересна и забулена в тайнственост.

Манастирът "Св. Петка" и черквата "Св. Никола" са част от средновековния комплекс Софийска Света гора, съставен от 14 манастирски обители, плюс скитове, постници и параклиси.

.

Бистрицкият манастир "Св. Петка"

Източник: Уикипедия

   Сборна публикация: Николай Увалиев

.

Web Analytics