КОЙ Е СПАСИТЕЛЯТ НА САМАРСКОТО ЗНАМЕ?

.

Образът на Никола Корчев е увековечен от худошника Ярослав Вешин, който през 1911 г. присъздава на Орлово гнездо прочутата си картина със спасителя на Самарското знаме. Снимка НХГ 

.

Според Съвременната Военна история на България и редица столични вестници, БНТ и БНР твърдяят, че Никола Корчев е истинския спасител и го е извършва в най-съдбносния момент. 

По време Освободителната война в битката при Стара Загора на 31 юли 1877 г. се води най-ожесточена борба за Самарското знаме. 
.
Да припомним събитията, описани от участвалите опълченци

.

В тая битка масирания Османски удар поема III-а Опълченска дружина с командир подполковник Павел Калитин. Тръбачът на дружината Стефан Кисьов ни пррипомня: "В най-решителния момент дружинният командир Павел Калитин пристигна на полесраженето с коня си и виждайки,  че знаменосецът Стефан Минков пада убит, извиква: "Давайте, давайте мне знамя!" Като пое знамето, с цел бързо да отнесе и запази знамето, изкомандува: „След меня, юнацы!” и дръпна да възвие коня си. В този миг два куршума го свалиха от коня. Ний с командира на трета рота Попов бяхме току до него. Когато го вдигнахме той вече издъхваше. Всички дакрай бяхме потресени и поразени! Турците се въсползуваха от намалената ни стрелба, извикаха юрюш и се хвърлиха напред към знамето! Първите им редове се смесиха с нашите и почна жесток ръкопашен бой. Раздадоха се от нас няколко в упор пушечни гърмежи. Щабскапитан Попов извика „ура“ и други опълченци като един се хвърлиха връз врага. "Спасиха знамето. Отблъснаха турците"(по спомени на Ст. Кисьов и в Българска история). Пак там Мито Анков споделя: "Самарското знаме няколко пъти минаваше в неприятелски ръце и пак си го взимаха нашите. Загинаха мнозина, но го спасиха!"

.

„Боят при Стара Загора” - смъртта на подполковник Калитин", худажник Никола Кожухаров, НХГ
.
В описаните драматични мигове на гибелта на подполковник Калитин опълченците са покрусени и стрелбата им замира. Турците се възползват и с викове "юрюш" връхлитат. Опълченецът Мито Анков още казва: „Тази касапница стана все за опълченското знаме.То няколко пъти минава в неприятелски ръце и пак си го взимахме. Загинаха мнозина, но го спасихме!"
И как? Група опълченци влизат в страхотен ръкопашен бой с врага за святата реликва. Всред тях е и Никола Корчев - силен, висок близо два метра мъж. Той проявява сила и храброст, "докопва"  знамето и не го вдига, а находчиво незабелязано го плъзва по земята към Черногорчето и продължава да се бие, за да не бъде пленено. Черногорчето бързо изнася знамето от центъра на сражението. 
Тръбачът на дружината Стефан  Кисьов разказва какво се случва по-нататък: "След това жестоко счепкване, няколко опълченци и унтерофицер Тома Тимофеев, последният със знамето в ръце, бързо започнаха да отстъпват, разбира се по заповед." (Забележете израза: След това...). Подразбира се, че унтерофицер Тома Тимофеев не е участвал в ръкопашния бой. А като разярени лъвове там се бият редовите български опълченци, за да спасят своята Свята знаменна реликва.
.
"Битката при Стара Загора - знамето е в турски ръце" - художник Петър Морозов, НХГ 
.
Също трябва да се спомене, че когато ротният командир Попов и Стефан Кисьов изнасят тялото на Павел Калитин, те нищо не споменават за знамето. Явно ръкопашният бой вече е завършил с победа на опълченците "и по-сетне Попов дава нареждане, знамето да бъде изнесено далеч от сражението".
Де факто по-късно е и впечатлението на уважавания началник на Българското опълчение генерал Николай Столетов, изразено в доклад му до командира на VIII корпус генерал Радецки от 29 юли/10 август: "Извън боя знамето е изнесено от унтерофицер Тома Тимофеев". В доклада много значително са изписани думите "знамето е изнесено", а не думите "спаси знамето".
.
Ще спомена, че за подвига си при съхраняване военната чест на Самарското знаме Никола Корчев е награден с орден за храброст "Св. Георги" - IV степен на Руската империя. По сведение на Константинка Корчева - внучка на опълченица - дядо й има кристален сервиз, подарък от императора на Русия. След Освобождението Никола Корчев е награден с Воински кръст „За храброст“ на Княжество България. Нему по заслуга е поверено да бъде последният знаменосец на Самарското знаме в Радомир, където е била разположена Трета опълченска дружина след демобилизацията й. 
.

По сведение на Петко Стойчев - директор на Археологическия  Музей в Плевен, има още един действително признат спасител на Самарското знаме. Това е Нино Комитски от Угърчин. В музея се съхранява връчения му по този повод орден „Свети Георги Победоносец”- IV степен (златен).

И накрая в интерес на истината Руското военно командване ни дава най-точното и справедливо решение: определя като спасители на святото Самарското знаме двама български опълченци - Никола Корчев и Нино Комитски - като ги награждава с високите воински ордени „Свети Георги Победоносец”- IV степен (златен).

.

Самарското знаме -  разкъсано, но опазено след боя при Стара Загора на 31 юли 1877 г. Снимка ДАА

.

Добре е, всеки българин да знае, че от този ден досега във всичките войни, които Третата българска държава води, нито един противник не е пленил българско военно знаме (сведение на Националния военно-исторически музей - София).

.

Автор: Николай Увалиев

31 юли 2016

.

Към Никола Корчев - спасителят на Самарското знаме

.

Web Analytics