СЪЗДАВАНЕ НА БЪЛГАРСКОТО ОПЪЛЧЕНИЕ

.

.

С оглед на една предстояща война с Турция още през есента на 1876 г. руското правителство и военното командване предвиждат създаването на дружини, които да станат основа на една бъдеща българска войска. Завърналият се от участие в Сръбско-турската война генерал Ростислав Фадеев в записката „Българското дело в турската война” предвижда бъдещото формирование  да е подобно на създадената по време на войната в Сърбия Руско-българска бригада. Според генерала българските доброволци трябвало да имат „свое народно знаме”.

Окончателното решение за създаване на български формирования в руската армия е взето от император Александър ІІ на 13/25 ноември 1876 г. по време на съвещание в Ливадия - императорската резиденция в Крим. Решено било за ръководител на българските дружини да бъде поставен генерал-майорът Николай Столетов. 

Още на 31 март/12 април 1877 г. 700 български доброволци, участвали в Руско-българската бригада в Сърбия и Априлското въстание, се явяват в казармата на 55-ти Подолски полк в Кишинев, обличат се, въоръжават се и започват военно обучение под командата на руски офицери. След тържествения парад, проведен на 12/24 април след прочитането на манифеста за обявяване на Руско-турската война, бъдещите опълченци се изнасят на лагер край румънския град Плоещ, където набирането на доброволци продължава.

Българското опълчение е част от Действащата руска армия и в началото има състав от три бригади, всяка с по две пехотни дружини от по 5 роти. По щат съставлява 112 офицери, 6012 строеви и 204 нестроеви нисши чина. Основната задача на опълчението е да съдейства на освободителните руски войски чрез поддържането на реда в освободените български земи, но веднага след началото на войната на него се гласува доверие и то е включено в Предния отряд на армията.

post-2642-0-39897400-1354223966_thumb.pn

Приемане на доброволци в лагера на Българското опълчение в Плоещ, гравюра в „Иллюстрированная хроника войны” № 24 от 1877 г.

Подборът на доброволците, желаещи да постъпят в българското опълчение се извършва от „Комисия за приемането на доброволци“, която преценява годността за военна служба. В редиците на опълчението се приемат българи от 14 до 65 годишна възраст. „Дърводелци, градинари, овчари, облечени с потури, опинци и кожени калпаци, започнаха да се явяват” е записал в спомените си участникът в Българското опълчение и негов биограф Стефан Кисов.

.

Опълченците имат специални униформи, съставляващи тъмнозелен двубортен мундир, наречен „българка” и панталони със същия цвят. Обути са в ботуши, а на главите си носят черни калпаци със зелено дъно и осмоконечен андреевски кръст. Въоръжени са с пушки система „Шаспо”. Всичко необходимо за българските доброволци е осигурено от Московския славянски комите, като заплащането за изготвянето на облеклото било осигурено от руското военно министерство.

.

***

ЗНАМЕ - СВЕТИНЯ

-


Гравюра от неизвестен автор, представяща връчването на Самарското знаме на Българското опълчение, допълнително оцветена през последните години
.
Самарското знаме е българска историческа светиня. То е бойно знаме на първата българска войска - Българското опълчение, действало в състава на руската армия по време на Освободителната Руско-турска война през 1877-1878 г.

Заслугата за изготвяне на знаме за българските въстаници е на съветниците от Самарската градска дума. През лятото на 1876 година те решават да изготвят знаме, което да бъде връчено на българските въстаници, които ще се сражават в редовете на руската армия срещу турците в предстоящата война. Счита се, че решението за знамето е взето на същия 5/17 юли, когато е създаден и благотворителният комитет в града. В „Календар с паметните дати за 2006 г.” на Държавната архивна служба на Самарска област, е отбелязано: „5 юли: преди 130 г. (1876 г.) в г. Самара е образуван комитет за оказване на помощ на славянските народи, борещи се за своята независимост; поръчано е на художника Николай Симаков да направи едкиз на знаме в знак на дружбата с българите.” И още


Освещаване на Самарското знаме в Плоещ на 6І18 май 1877 г. Художник: Н. Д. Оренбурски

.

.

Web Analytics