"КИРИАКОДРОМИОН СИРЕЧ НЕДЕЛНИК"

.

Началната страница на"Кириакодромион, сиреч Неделник" . Източник НБКМ

.

За сборника 

.
Въпреки че съществуват и по-ранни печатни книги, изследвачите почти единодушно определят "Кириакодромион, сиреч Неделник" на Софроний Врачански като първа новобългарска печатна книга, отпечатана в Римник - Румъния през 1806 година. Традицията на подобно назоваване е стара и се свързва с трудовете иа Ю. Венелин, В. Григорович, Ал. Теодоров-Балан, Б. Пенев и т. н. Самият Софроний смята своя Неделник за първата българска печатна книга.  Наскоро тя се появи като една от първите седем български книги в 
Световната дигитална библиотека /World Digital Library/ 

.

"Неделник" съдържа тълкувателни проповеди върху неделните и празничните литургийни евангелски четива, отпечатан е в Римник -Румъния, през 1806 г. Сборникът е известен и с името на автора си "Софроние" и се съхранява в Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" - София.

Книгата съдържа 265 номерирани листове. В началото има шест, а в края  един неномериран лист. На гърба на заглавната страница е поместено изображение на св. евангелист Йоан Богослов в цял ръст. Следват оглавленията, предисловието и изображение на Исус Христос, обиколен от св. апостоли и слушатели от народа. В празните места след края на някои слова са поместени орнаменти, в които е вмъкнат инициала или цялото име на Софроний, кръстове и други графични елементи. На последния лист е послеслова на Софроний и печатарите.

В оглавленнята (т. е. съдържанието) присъствуват и десетината слова, които са извадени от общата номерация на произведенията в текста, вероятно защото са от друг източник; не са включени добавените в края, вероятно за да се запълни мястото, две "наставления" - при кръщение и към новобрачни.

Софроний изминава дълъг път до окончателния текст

Няколко негови трудове отвеждат към печатната книга. Опирайки се на спомени от по-ново време (Гено Киров. Материал за историята на Котленското училище. - СБНУ, 1906-1907, М 12-13), в който се говори за "Кириакодромион с илюстрации, писани от ръка с перо и мастило" и пазен в котленската църква "Св. Св. Петър и Павел", както и на косвено потвърждение от Г. Раковски, В. Ст. Ангепов допуска, че е възможно да е съществувал подобен ранен Софрониев ръкопис, унищожен при пожар. Печатното издание има известна близост и с т. нар. Котленски дамаскин на СоФроний от 1765 (публикуван фототипно в Св. Софроний епископ Врачански. Катехизически, омилетични и нравоучителни писания. С., 1989).

Както показва и заглавието на втората част на Неделника, тя е близка с Първи видински сборник "Поучения и словосказания на празников господних и иа богоугодних светих" - несъмнени са сходствата при редица слова. Като първа редакция на печатания текст се приема ръкописният сборник "Неделное поучение и катехизис на православната вяра" от 1806 г., съхраняван в Шумен.

Съпоставките между различните редакции на едни и същи творби в Неделника и други Софрониеви трудове показват езикови различия, за които са изказвани разнообразни предположения. Ал. Теодоров-Балан допуска, че печатарите са архаизирапи езика на Неделника. Боян Пенев предполага, че според Софроний печатният текст изисква по-строго придържане към старата нормативност. Първоначално Д. Петканова предполага, че когато е готвил Неделника, Софроний се е върнал към източника, тъй като не е разполагал с предишните си преписи и се е придържал по-плътно до него. 

.

Според румънския изследовател на делото на Софроний Врачански проф. Николае Дура през 1802 г., преследван от турски потери, Софроний е преминал замръзналия Дунав. Укрил се е в Унгровлашката митрополия /на снимката/, където дълго време е живял несмущаван от никого в подземията Там е написал и други свои книги на румънски и предимно на български. /Допълнение  Н.Увалиев , източник patriarshia.bg /

.

Софроний подготвя ръкописа през зимата на 1805-1806 година

Заглавната страница на Неделника съобщава: "напечата ся и право описа ся от Димитриа Михайло Попович и от Георгия, син его". Това са членове на старата печатарска фамилия на Поповичите, които от десетилетия държат печатница в Римник. Както предполага Б. Пенев, от същия род е и Димитьр Попски, авторът на известната ода за Софроний. Печатарите от Римник на няколко пъти са издавали Учителни евангелия на румънски с кирилски букви и предположеннето, че са редактирали текста, има своите основания. Допуска се, че митрополит Доситей и епископите Константин и Йосиф, които са сред спомоществователите, са направили някои препоръки и по съставителството. Ил. Конев посочва близост в типографското оформление на Неделника и румънски "Кириакодромион" от 1801 година.

В. Киселков предполага, че освен от печатарите, Софроний е бил подпомогнат и от други лица, които са преписвали текста на отделни листове. Възможно е сред тях да са били внукът му Атанас Богориди, който по това време учи и учителствува в Букурещката бейска академия "Св. Сава", Димитър Попски, Георги Пешаков и др. Наблюдения върху езиковите различия между Неделника и по-ранните Софрониеви творби вж. у  К. Ничев а. "Езикът на Софрониевия Неделник в историята на българския език". (С., 1965). След отпечатването на първите листове Софроний се обръща с писмо към по-заможните българи във Влашко и ги моли да подкрепят материално изданието.

Отпечатването на книгата в 1000 екземпляра траяло от 24 април до 25 ноември 1806 г. По това време започва руско-турската война от 1806-1812 г., в която Молдова и част от Влахия биват окупирани от руската армия. Както е известно Софроний активно съдействува на руското командване.

.

Втора страница от Неделника. Цялата книга е илюстрирана от Софроний Врачански. 

Източник НБКМ

.

Неделникът на Софроний е богослужебна книга, но служи като домашно четиво и когато излиза на бял свят е посрещната с ентусиазъм от просветените българи

Отношението към нея личи от cтарателно подвързаните с кожа или плат екземпляри, открити на различнн места. Показателно е и това, че сред народа трудът започва да се нарича Софронието по името на Врачанския епископ. От книгата са оцелели няколко ръкописни преписа и множество издания, появили се след смъртта на автора.

Въпросът за авторството на словата и за конкретните източници, използувани от Софроний, е твърде сложен. Мненията на изследвачите не са единни, изказвани са различни предположения, които открито полемизират помежду си. Причината е и в това, че подобни слова са писани от мнозина, като практиката да се заимствуват части или цели текстове е била широко разпространена. Тя е и естествена, тъй като поне в най-общи линии поученията, които се свързват с един християнски празник, трябва да са сходни и да съвпадат.

Съдържанието на Софрониевия Неделник е разделено на две части. Първата е озаглавена "Поучения избраная от святаго Евангелие и от других многих божествених писания" и съдържа предимно неделни поучения, написани в тълковна форма. Втората част - "Поучения на празником господним. . ." - съдържа предимно слова за християнските празници, както и някои неделни поучения. Изказвани са различни твърдения за използуваните източници. А. Теодоров-Балан смята, че повечето текстове са преведени свободно от "Кириакодромион" (1 изд. Москва 1796, 2 изд. Букурещ, 1803) на гръцкия автор Никифор Теотокис. Така мисли и Ив. Шишманов. С това мнение е склонен да се съгласи и Б. Пенев, който обаче настоява да се съпоставят текстовете на двете книги. По косвени даннн може да се достигне и до предположения, че авторството на словата принадлежи и на цариградските патриарси Калист (възкачил се на патриаршеския престол през 1350 и по-късно през 1364) и Филотей, който го измества през 1354.

Посочените словестни извори са показателни за широкото познание на православната литература на Софроний Врачансдки и неговото старание да събере в своя Неделник най-ценното за онова време. Неделникът претърпява множество печатни издания след смъртта на Софроний.

.

.

Две страници от Неделник-а с автопортрет на Софроний Врачански, изт. НБКМ

.

Източник на текста: Православието 

Справката за Неделник-а е подготвена въз основа на Бележката

във "Софроний Врачански", том втори, С., 1992 стр. 545 и следващи.

Илюстрациите прибави Николай Увалиев

Web Analytics