"ЦАРСТВЕНИК"- ПЪРВИЯТ УЧЕБНИК ПО ИСТОРИЯ

.

.

Постепенно някои от преписвачите на „История славянобългарска” започват да преправят и да допълват оригиналния текст  на отец Паисий. А през 1844 година Христаки Павлович (1804 – 1848 г.) приготвя едно разширено издание на Паисиевия труд, който е отпечатан под името "Царственик", който става популярен учебник в българските училища. 

.

Пълното заглавие е „Царственик или история болгарская, която учи от где са болгаре произишли, колко са кралевствовали, како же царствовали и како царство свое погубили и под иго попаднали, из Мавробира латинското, Барония, Йоана Зонаря, Буефира французкаго, Теофана греческаго, светаго Евтимия Терновскаго, светаго Димитрия Ростовскаго и других летописцев собрано. Издание первое. У Будиму, 1844”.

В Царственик-а е отделено и специално място на националната символика - лъвът, като древен символ на българите. Това е направено в глава III, озаглавена „Знамение на болгарских хоругвах”. Непосредствено под заглавието е изобразен българския герб. Той представлява обърнат на дясно изправен, коронован лъв върху щит. Така "Стематографията” на Христофор Жефарович и „Царственикът” на Христаки Павлович се превръщат в единствен извор за националната ни символика в периода на национално-освободителните борби от втората половина на ХIХ в. Лъвските изображения са постоянен мотив в знамената и печатите на различните революциони организации.

Христаки Павлович първи осъвременява Паисиевата История (1762 г.). Дотогава са съществували осем преписа на произведението на отец Паисий - от Котленски, Кованлъшки, Еленски, Петко Р. Славейков, Габровски, Змеевски, Фотиновски. Павлович не преписва дословно известните вече преписи, а систематизирано, достъпно и ясно излага българската история, отстранява повторенията, размества хронологично историческите разкази, за да очертае ясната връзка помежду им - по данни на вестник "Нова зора"

Според Уикипедия за кратко време "Царственика" е бил разпространен между хората и в училищата. Всеки, който можел да чете се снабдявал с книгата, учил я на изуст, за да я разкаже на тези, които не могат да четат. Това е първата печтна българска история.

.

Публикация: Николай Увалиев

Ползвани са данни от Форум Паисий Хиляндарски

(с участие на автора на публикацията)

.

Web Analytics