ЯКОВ КРАЙКОВ - ПЪРВИЯТ БЪЛГАРСКИ ПЕЧЕТАР И ИЗДАТЕЛ

.

"Часословец "- първата книга издадена и отпечатана в българска печатница

във Венеция през 1566 г.

.

Якоб Крайков е първия български печатар и издател, работил извън етническите граници на своето завладяно от османските турци отечество в средата на XVI век в далечната Венеция – столица на европейското книгоиздаване от епохата на Ренесанса и „град на книгите".

За шест години там той издава четири книги, в които оставя различни сведения за себе си, а в две други книги с голяма вероятност се предполага неговото участие като издател. Съвсем в духа на историческото време и нуждата от душеспасително четиво за укрепване на православната вяра и народност, неговите книги са: Часословец от 1566 г., Псалтир с последования от 1569 г., Молитвеник от 1570 г. и сборникът „Различни потреби“ от 1571–1572 г. - сочи Марияна Цибранска-Костова, изследвала делото на Яков Крайков.

По данни на Уикипедия

Часословеца е най-богато илюстрован с гравюри характерни за венецианското книгопечатане и те много добре се списват с кирилския шрифт. Книгата съдържа апокрифни текстове, псалми, тропари, кондаци, като към тях авторът е прибавя и слова за Константин-Кирил Философ, Иван Рилски, Иларион Мъгленски и други български светци. Книгата е малък формат с 286 листа, като два непълни екземпляра от нея се съхраняват в Народната библиотека „Иван Вазов“ в Пловдив. В „Часослова“ Яков казва, че е родом от Каменна река „близо до Коласийския град“. В следващите си книги се подписва „Яков от София“.

В 1569 година издава заедно с Йероним Загурович от Котор „Псалтир“ с 274 листа. Въпреки че книгата има строго богослужебен характер, Яков Крайков добавя и тук жития на светци, тропари, кондаци, правейки я общодостъпна и четивна. През 1570 година отново със Загурович издава „Молитвеник“, съдържащ 281 листа. В послеслова на Молитвеника Яков Крайков се определя като „Крайков син” от Македония– София.

.

В 1571-72 година самостоятелно издава сборник, наречен „Различни потреби“. Сборникът съдържа 128 листа и е най-рядката негова книга и един от уникалните кирилски палеотипи изобщо в света. Два оригинала има Библиотека „Амброзиана“ в Милано и един има Университетската библиотека на град Лайден. В този сборник са поместени молитви в съкратена форма, преработен е мецеслова, като книгата съдържа и разкази. На страниците на „Различни потреби”, Яков Крайков помества старобългарска апокрифна литература, което за времето е смела постъпка. Освен с ценността си като архивна единица, сборникът се отличава с непознато текстово съдържание, което не повтаря и не заимства от нито една от известните предходни първопечатни книги" - според Марияна Цибранска-Костова.                  На снимката: Гравюра от "Различни потреби"

В Требника Яков Крайков прави редица корекции на среднобългарския език, редактирайки старите думи и извършвайки нововъведения съобразно говоримия новобългарски език, като премахва и съкращения на думи. Яков Крайков пръв в славянските книги пренася думите на срички, въвеждайки еднаквата разредка между думите, като точката и запетаята имат граматично значение.

.

По данни на  Българска полиграфия

.

За житието и битието на Яков Край­ков се знае малко. Изследователите стигат до извода, че е роден близо до град Колосия (дн. Кюстендил), в подно­жието на Осоговската планина, край Каменна река.Това  е за­писал той в края на първата си книга „Часослов“, издадена и отпечатана от самия него във Венеция.

Годината на раждането на Яков Крайков е неизвестна. Предполага се, че е между 1520 и 1530 година. Про­изхожда от свещенически род. Пър­воначалното си образование получа­ва у дома си, а по-късно учи и работи като преписвач в Осоговския мана­стир. Този манастир от далечни вре­мена е бил българско книжовно среди­ще. Много полезен за творческото му израстване е престоят му в Софий­ската книжовна школа, където задъл­бочава познанията си по старобългар­ска литература, чете също и гръцки книги. Школата, получена тук, в наши­те земи, по-късно му помага да напра­ви първите печатни книги.

"Натрупал знания и опит, той тръгва за Венеция, защото там има славянска пе­чатница и още повече защото "Въ славномъ и нарочитомъ градэ Венеции ХVІ - quasi alterium Byzantium" - Венеция е една друга Византия в книгопечатането - гласи известната фраза на кардинал Висарион (1403–1472)", пояснява Марияна Цибранска-Костова.

.

През 60–те години на XVI век Яков Крайков

вече е на работа при сръбските печатари и изда­тели Божидар и Винченцо Вукович. След няколко години той купува и об­новява печатницата от тях и за онова време става една от голямите печатници във Венеция. Тук през 1566 година отпечатва първата си книга „Часо­слов“ - двуцветен с 31 гравюри. Кни­гата е малък формат с 286 листа. Два непълни екземпляра се съхраняват в Пловдивската библиотека. В нея осо­бено ревностно се изтъкват делата на българските просветители и цър­ковни дейци. Добрият патриот пра­вилно е доловил, че славянската рели­гия трябва да се превърне в оръжие срещу османския поробител.

Богатият илюстративен матери­ал в „Часослов“ скоро става подръчен албум на славянските зографи и печа­тари. През целия XVII век много от не­говите илюстрации са постоянен об­разец за копиране и подражание от лвовските и киевско–чепорските ти­порафи. През 1569 година Яков Крайков отпечатва „Псалтир“ — 274 листа.

Придобил опит в книгопечатане­то, през 1570 година той издава и от­печатва голяма книга — „Молитвеник“, съдържаща 281 листа, а през 1572 го­дина — книгата „Различни потреби“. Въпреки че тези издания са свързани предимно с нуждите на богослужени­ето, на много места в тях той дава израз на българското си съзнание. По­местени са текстове, посветени на българските и славянските светци. Отбелязана е паметта на „Св. Кирило философа и учителя болгарского“.

Книгите му — с двуцветен печат, изготвени с изключителен вкус и май­сторство, представляват ценни па­метници на ранното българско книго­печатно изкуство. Те справедливо се сочат за

най-съвършени и художестве­ни сред всички съвременни църковно-славянски издания.

.

=

Яков Крайков е познавал много до­бре апокрифната литература, защо­то каменишкият край е бил голямо богомилско средище. Всеобщо е мне­нието на много историци-изследова­тели, че именно от тукашните мана­стири „тайната богомилска книга“ е тръгнала към Италия и тук, в каме­нишките манастири, се е родила една от най-известните богомилски апок­рифни книги „Видение Исаево“ в бъл­гарския си вариант. Това сочи и Петър Атанасов в книгата си „Яков Крайков“, издадена през 1980 г.

Прекалената скромност на Яков Крайков ни лишава от възможност­та да научим повече за него. За да увекове­чи името и делото на Крайков, Сто­лична община кръщава на негово име улица в района на Военно-медицинска академия. Сред печатарските среди се знае малко за пър­вия наш документирано установен пе­чатар, шрифтолеец, илюстратор, гра­вьор, художник оформител и издател. Похвално е, че през 70-те години новата Окръжна пе­чатница в Кюстендил бе именувана „Яков Край­ков“. По този начин беше почетена па­метта на първия български печатар, роден в околностите на Кюстендил. 

Яков Крайков е едно изключител­но явление в българската културна ис­тория, една всестранно надарена лич­ност, с чието име нашето отечество основателно се гордее. Делото му ще остане и пребъде. А сред имената на народните будите­ли ще заеме своето заслужено място и забравеният Яков Крайков — първият български печатар.

.

Венеция в миналото

.

Публикация: Николай Увалиев

23 юни 2016 г.

Снимките са от дигиталния архив на Националната библиотека 

"Св. св. Кирил и Методий" - София

***

.

Web Analytics