ЕПИСКОП ФИЛИП СТАНИСЛАВОВ И НЕГОВАТА НЕТЛЕННА КНИГА АБАГАР

.

Две страници от Абагар, източник Национална библиотека "Св. Св. Кирил и  Методий"

.
Епископ Филип Станиславов
.
„Абагар” е старинна печатна книга, отпечатана в Рим на 6 май 1651 година от българския католически епископ Филип Станиславов. Той е роден около 1612 година във влиятелно павликянско семейство в свищовското село Ореш. Павликянството е християнско религиозно движение, проповядващо, че материалният свят е продукт на Злото, а духовният – на Доброто. Именно сред павликяните папската курия намира подходяща почва за разпространение на католическата вяра. 
.
Заглавието "Абагар", с което е известна книгата, идва от включеното апокрифно послание на едеския цар Абагар до Иисус Христос. Според древно предание Иисус го излекувал чрез силата на Божието слово и чрез Убрус - кърпа запазила образа на Христос. Този текст, смятан за апокрифен още през IV век, заляга в основата на множество амулетни текстове разпространявани из цяла Европа.
Другите апокрифи са също с амулетен характер - за помощ при болест, за зачатие, за закрила по време на път, спасяващи от "всякаква злина" и др. Отпечатан е и кратък католически требник - пояснява проф. Иван Дуйчев.
През 1622 година по време на папа Григорий ХV Ватикана учредява Конгрегация за разпространение на вярата. Една от нейните задачи е в специално създадени колежи в Рим, Лорето и Болоня да изучи и подготви будни младежи от други народи за учители и мисионери в родните им места. Сред тези училища е и славянският колеж в Лорето. През 17-ти век в него се обучават много български младежи католици, предимно от Чипровско и от Никополско.
.
Всяка година Конгрегацията поема разходите за обучението на шест български момчета. Там, изпратен от отците-францисканци, се образова и Филип Станиславов. От 1627 до 1633 той е в т.н. Илирийски колеж, където учи теология, история, география, италиански, латински. В училището се преподава на хърватски език, но Филип Станиславов знае още и турски, татарски и влашки.
Той е ръкоположен за свещеник в град Анкона. От 1633 до 1635 година Филип Станиславов е в Рим – в папската курия, където е назначен за официален преводач на папа Урбан VІІІ от славянски и други езици.  На снимката е Папа Урбан VІІІ, източник Уикипедия.
После се връща в родния си край по искане на епископ Илия Малинов. Високообразован по западноевропейски образец и с много силно национално чувство в сърцето си, той полага грижи за просвещението на своите сънародници. Възпитава 20 деца, като някои от тях изпраща да учат в Италия. 

През август 1648 година Конгрегацията за разпространение на вярата назначава Филип Станиславов за епископ на Никополска католическа епархия. Дълги години той живее в плевенското село Трънчовица. Там съгражда много хубаво училище с разнообразна учебна програма, която подготвя кандидати за свещеници. Конгрегацията за разпространение на вярата проявява далновидност, като изисква от мисионерите да знаят славянски езици. В църквите се служи на латински, но някои книги се четат на славянски. Проповедите са изнасяни на говоримия български език и така постепенно се измества написаните на босненско-хърватски учебни пособия. 

Той неуморно работи за духовното издигане на всички българи
.
Търси помощ от всякъде и когато молбите му остават без резултат, със собствени сили, а на места и със собствени средства, издига молитвени домове. Негово желание българите да бъдат образовани, кара Филип Станиславов да подготви и отпечата в Рим сборника с молитви „Абагар”. Книгата е издадена на кирилица само от едната страна - на пет големи листа с ширина 44.5 см и височина 33.5 см. Хартията е италианска, тънка, но груба. В долната си част листовете са номерирани с кирилски буквени цифри. Върху всеки лист текстът е отпечатан на четири тесни колони, като всяка от тях е обградена с рамка от орнаменти, така че, ако колоните се изрежат и наредят последователно, да се получи лента, дълга около 5 метра и 80 см. Това дава възможност сборникът да се оформи като свитък и да може да се носи като амулет. Единственият запазен такъв екземпляр се намира в Болонската библиотека. Днес „Абагар” е много ценена книга в библиотеките на Рим, Виена, Париж, Копенхаген, Брюксел, Одеса, Москва, Лайпциг и София. 

Тази възможност книгата да се носи като муска обяснява и нейното име - абагар са се наричали и специалните муски, които павликяните носели със себе си, за да се предпазят от лоши сили. Всъщност, сборникът е молитвеник, чийто език се доближава до този на новобългарските дамаскини, появили се през същата епоха. Съдържанието му е взето и от апокрифната, и от каноническата литература.
.

Гравюри от "Абагар", съхранявани в Светилище "Монсиньор Евгени Босилков"
.
Книгата е напечатана с босненска кирилица и според много учени езикът й се характеризира с черковнославянски, сърбо-хърватски и новобългарски елементи, привнесени от литературните източници, с които е разполагал Филип Станиславов. В „Абагар” има и гравюри, на които са изобразени различни светии и които носят изчистената и стилизирана форма на италианската гравюра. 

Като цяло „Абагар” е сборник, който трябва да служи на целите на католическата пропаганда, но епископ Станиславов го е предназначил за българското общество, затова езикът му е достъпен за обикновения българин. Сборникът става популярен сред българите, а той продължава своята просветна и възпитателна дейност, като пътува не само из своята епархия „на ползу болгарскому”. Определя себе си, че е от "Велика България".
.

“Абагар” е създаден с мисълта за малките човешки грижи

.

молитвите там звучат с надеждите на деня, с мечтата за по-добър живот, здраве, плодородие и хляб. И сякаш между другото провъзгласява християнския светец първомъченик Стефан за “застъпник и бранител на българската земя”. Историята не потвърждава подобна роля на светеца. Но по-важното е, че авторът дава на народа защитник, който да го закриля в беди и неволи. Целта на Станиславов е била човекът сам да повярва в силите си и да не преклонява глава в трудните робски времена. Затова в онази епоха хората са разнасяли “Абагар” като амулет, смятат изследователи.


В края на книгата Фирип Станиславов пише: „Както пчелата събира мед и восък от различни и благоуханни цветя, тъй и Филип Станиславов, епископ на Велика България, събра и нареди от различни книги на светите отци своя сборен Абагар и го дари на своя български народ да го носи при себе си вместо силни мощи. Тоя Абагар бе напечатан през 1651 година на 6 май в светия град, където почиват телата на Петър и Павел”.
.
Две страници на един от 17-те оригинала на Абагар в света, съхранен в Националната библиотека
"Св. Св. Кирил и Методий"
.
.

Към Никопол почита епископ Филип Станиславов  

Web Analytics