БУКВА Ш

. Фелипе Аборда - Бразилия

.

.

ШИПЧЕНСКАТА ЕПОПЕЯ

.

.

На безсмъртен подвиг паметник огромен;

защото в Балкана има един спомен,

има едно име, що вечно живей

и в нашта исторья кат легенда грей...

 .

Отбраната на Шипченския проход е една от най-героичните и решаващи битки по време на Руско-турската Освободителна война 1877-1878 година. Боевете, които се водят от 09/21 до 13/26 август 1877 г. между защитниците на прохода и турската армия влизат в българската история под името Шипченска епопея. 

.

.

Героичната отбрана на Шипка и отраженето й у нас и в Европа

Иван Вазов разказва за голямата българска победа патетично и завладяващо. На тезата, че свободата ни е била дадена даром, се противопоставя един незабравим пример – боят на Шипка и гордостта, която неизбежно се поражда у всяко българско сърце при спомена за него.

Месец след събитията френското списание Le Monde Ilustre отразява битката за прохода Шипка. Журналистът Жорж Ардуен е бил  кореспондент на Балканите по време на Руско-турската война през 1877-1878 г. и е пребивавав в щаба на руската армия. От мястото на събитията е изпращал актуални новини и рисунки за френския илюстрован седмичник Le Monde Ilustre и статии за вестник Le Moniteur universel. Той е сред седете журналисти, които заедно с руските войски прехвърлят Балкана през суровата зима на 1877-1878 г. и отразяват сключването на мирния договор в Сан Стефано.

На 29 септември 1877 г. (17 септември по нашия календар) английският илюстрован седмичник The Illustrated London News в бр. 1994 отпечатва подробна информация, придружена с улюстрация, за решавата битка на Шипченския проход... И още 

.

.

Проф. Шаукат Медихатович Богданов

Роден е през 1939 г. в Тбилиси-Грузия. Pавършил e Тбилиския политехнически техникум и Казанския Авиационен Университет - специалност „Радиоинженер“.

Като специалист по квантови прибори нееднократно е командирован за ремонт на българска авиационна техника в София и Пловдив.

            Избиран е за депутат в Уляновския областен съвет. Работил е като председател и зам.-председател на общественото движение „Туган тел“ („Родна реч“). В 2003 г. с единомишленици учредява Уляновската  Обществена Организация „Българско възраждане“, а сега е председател. Председател е и на регионалното отделение на Общоруското Общественно движение „Руско-Ислямско Наследство“ (ООД „РИН“). Член-кореспондент на МАБИК, Заслужил деятел на ООБ... И още

.

Образ на Победоносеца, открит в град Булгар - Татарстан /до 1920 г. Булгаристан/, съхранен в музея Нагисантмиклош - Унгария, по информация на проф. Шаукат Богданов

.

Творчески проект "Какво е дал българинът на другите народи"

ШЕСТИЯТ СЪРДЕЧЕН ТОН


Според медицинската наука сърцето за хора на възраст 70 години пулсира около 3 млрд. пъти и изпомпва близо 260 млн. литра кръв. Това огромно натоварване е причина сърцето да боледува и е обект на непрекъснати проучвания и изследвания. За произхода на първия и втория сърдечен тон са създадени множество теории. Третият и четвъртият тон се долавят само от опитното лекарско ухо. Петия сърдечен тон открива преди 50 години френският кардиолог проф. Карло. През 1982 г. проф. д-р Иван Митев прибавя към звуковата мелодия  "Шестият тон на сърцето" и се счита за значим принос към световната медицина. Откритието е вписано на първо място в Златната книга на българските откриватели и изобретатели. 

Иван Митев завършва медицина през 1950 г. и започва работа като главен здравен инспектор в Русе. След 1960 г. се занимава с научно изследователска работа и защитава кандидатска дисертация. Първата му публикация за шестия сърдечен тон е негова статия в бр. 4 от 1974 г. на сп. "Педиатрия"... И още  

.

Акад. Матей Шопкин - писател

то кратката визитка на богатите му творчески години.Роден е на 29 октомври 1938 година в с. Долна Липница, Великотърновска област. Завършил е Строителен техникум във Велико Търново и българска филология в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Работил е в редица столични литературни издания. Пише и публикува стихове от ученическите си години. Като войник издава първата си стихосбирка "Двадесета пролет". Автор е на повече от 40 книги с поезия, публицистика и стихове за деца. Съставител е и на няколко поетични антологии. Матей Шопкин е носител на различни национални литературни награди. Негови стихове са превеждани на чужди езици.

"Матей Шопкин е най-родолюбивия български поет след Иван Вазов” – заявява Николай Хайтов. Шопкин е почетен гражданин на Велико Търново за постигнатни високи творческси резултати. Академик е на Българската академия на науките и изкуствата... И още 

.

Д-р Александър Шинев, пътешественик, фотограф-художник

е роден на 12 юни 1967 година в София. Завършил е 14 Езикова гимназия през 1986 година и Медицинската акадеемия през 1994 година. Сека е старши асистент в Клиниката по тероидни и метаболитни костни заболявания в Университетската специализирана болница за активно лечение по ендокринология. Специализирал е в България, Франция, Финландия, Германия и Румъния.

Страстта му към пътешествията отключва и ускорява ученическото му увлечение по фотографията. От 2010 година той прави изложби, на които показва своите фотокадри и учудва много специалисти фотографи с яркия си и своеобразен талант.

Камерата му надниква в живота на племето зулуси, в ледовете на Арктика, пясъците на пустините и вулканите на различни континенти. Обективът му често ни показва величествени пейзажи, трудно уловими диви животни, редки красиви цветя и минерали. Той намира интересен ракурс да ни покаже невинните детски игри и мъдрия смисъл на стареца... И още 

.

Клокочеща лава, снимка д-р Александър Шинков

.

Дина Шнайдерман - Genius laureate

Родена в Одеса, ученичка е на един от най-забележителните цигулари на ХХ век Давид Ойстрах. След като се омъжва за Емил Камиларов идва в България и трайно свързва съдбата си с нашата страна.Тя е една от най-често канените професори в различни музикални конкурси. След изпълнението на всички сонати от Моцарт в една вечер е включена в  рекордите на Гинес за 2001 г.

През 2003 г. в Оксфорд е обявена за жена на годината. През 2006 г. поради големите си заслуги като цигулар и диригент е обявена за Genius laureate от Американския биографичен институт.

Дина Щнайдерман е отличена с най-големия български орден "Стара планина" и и с шведския златен орден "Illis quorum meruere laborum"; удостоена е с с титлата "Доктор хонорис кауза" на НМА "Панчо Владигеров"; почетен гражданин е на София, Варна и шведския град Упсала... И още 

.

Боно Шкодров - историк, художник, литератор

Боно Шкодров е роден на 9 юни 1935 година. Негоавата художествено творческа дейност е в областта на градоустойството, машиностроенето, електрониката, приложната графика - реализирал е 835 проекта. Живописец и график създал над 10 000 творби.

Научно-изследователска дейност: Писмените знаци на българите, Ретроспекция на цивилизацията, Летописите - личен анализ, Столиците на старите българи и редица други. Академик е на Муждународната академия по българознание,иновации и култура.

"В моето изследване “Писмените знаци на Старите Българи и връзката им с древните цивилизации - графичен анализ” доведе до заключението, че историята им системно и задълбочено е фалшифицирана. Затова задачата на този доклад е да разкрие обективната истина"... И още 

.

Сражение между римските легиони на император Траян и Сарматите=Българите.Скулпторен релеф на Траяновата колона в Рим. /Документирано от Боно Шкодров/

.

ШОПСКОТО ПЕЕНЕ Е ЗАВЕЩАНИЕ ОТ КОСМОСА

.

Бистрица е малко селце близо до София. Там грижовно се пазят древни шопски обичаи – многогласовото пеене и старинните хора,  изпълнявани от  уникалната фолкгрупа Бистришките баби.

Най-известният изследовател на шопската музика проф. Джералд Меснер твърди, че тя е връзка на земята и небето. Той обяснява феномена научно: "Нашето ухо има уникална способност да улавя информационни частици (звуци), която е непосилна за техниката. Онова, което чуваме, е по-малко от половин водороден атом. Той се улавя от вътрешното ухо и може да задейства изменения в целия организъм".
Проф. Меснер изследва многогласието на Шопския край още от 1963 година. Тогава идва в България и случайно се запознава с Бистришките баби. Тази среща преобръща живота му. Пеенето на "бабите" е толкова различно и изумително, че Меснер му посвещава 10 години от живота си. Защитава дисертация за феномена Бистришки баби, след което ЮНЕСКО ги обявява за световно културно наследство.
Джералд Флориан Меснер споделя, че шопската музика зарежда с енергия. "Мои сънародници от Австралия вече знаят, че след 10 минути тази музика ги превръща в новородени", не крие удивлението си австралийският изследовател на мистичното... И още 

.

.

Шопско хоро, художник Иван Мърквичка, НХГ

.

Елеана Шоселова - журналист и кинокритик

дълги години работеше в Българската национална телевизия като програмен наблюдател и заместник - главен редактор в рубриката "Кино". Нейната висока кинокултура, наследена от баща й Рашо Шоселов, допренесе за качествения подбор и превода на чуждестранните художествени филми.

 Необходими са инициативи и личности, които да бъдат предмет на национална гордост и пример за подражание. Особено за младото поколение. Затова с радост приветствам усилията на шепата ентусиасти, които безвъзмездно са се заели да изграждат общобългарска електронна мрежа, която да сплотява и обогатява духовно сродниците ни по света... И още : http://www.portal-bg1.ning.com/profile/EleanaSHoselova

 

 Школа по изобразително изкуство на Радко Мурзов

Тази работилница за талантливи деца бе създадена през 1971 година. Oт началото и до сега ръководител е известният български художник Радко Мурзов. През тези 30 години около 2200 деца се обучаваха в школата. 

Нейните възпитаници са получили 80 медала и над 350 грамоти от международни и национални конкурси. А техните рисунки красят галериите на страните - организатори на кокурсите Индия, Япония, Аржентина, Унгария, Германия, Чехия, Словакия, ЮАР, Сирия, Кипъл, Финландия, САЩ, Куба, Англия, Монголия, Испания, Швеция, Украйна, Полша, Китай. 

Четиридесет професионални художници са започнали първите си крачки в тази варненска школата по живопис... И още 

.

Робер Шуман - бащата на Обединена Европа

.

Паметник на Робер Шуман пред Европейския парламент, отразяващ философията му, че Обединена Европа ще се осъществява стъпка по стъпка

.

На 9 май 1950 г. френският министър на външните работи Робер Шуман прочита свята декларация за създаването на това, което днес наричаме Европейски съюз. "Световният мир не може да бъде запазен без съзидателни усилия, пропорционални на опасностите, които го грозят. Приносът на една организирана и жизнена Европа към цивилизацията е много важен за поддържането на мирни отношения.Това няма да стане изведнъж или според някакъв специален план. То ще бъде изградено чрез конкретни постижения, които първо създават чувство на солидарност. Обединяването на европейските народи изисква премахване на вековното противопоставяне между Франция и Германия. Всяко предприето действие трябва на първо място да се отнася до тези две страни. С оглед на това френското правителство предлага незабавни действия по един конкретен много важен пункт - заявява Робер Шуман ... И още 

.

Шуменска крепост - на възрастта на Троя

Върху скалист хълм, на около три км западно от съвременния град Шумен, в местността Хисарлъка, се издига Шуменската крепост. Защитена от три страни с непристъпни склонове и здрави стени, тя е близка по разположението си до късно средновековните български крепости в Търново, Червен, Ловеч.

Първите жители тук са траките, вероятно от племето гети. Около 1200 г. пр.н.е. те създават първото поселение. Редовните археологически проучвания, започнали през 1957 г. под ръководството на Вера Антонова и продължили близо 30 години, доказват съществуването на значително укрепено поселение още през тракийско време (V–II в. пр.Хр.). По-късно, през римската епоха (II–IV в.), укреплението се превръща в доминираща крепост на пътя Visantium – Odessus, а по времето на император Юстиниан І (V–VI в.) израства до бранеща подстъпите към Стара планина твърдина. След кратко прекъсване животът тук е възстановен и през ранното средновековие (VIII–X в.) укреплението отново добива своуто важно значение... И още  

.

.

Лидия Шулева

Мнозина знаят Лидия Шулева като политик и икономист. Но мнозина ще бъдат изненадани от нейния траен стремеж за усъвършенстване. Ето кратки сведения за това. Тя е инженер по електроника и магистър по финанси, звания добити в най-добрите наши университети.

Допълнителна квалификация:  Курс "Мениджмънт и маркетинг", Висша школа по мениджмънт; специализация "Маркетинг и финанси", Академия по мениджмънт, Мюнхен; специализация по управленско консултиране към Европейската общност, SESMA - Гърция; специализация "Мениджмънт и финанси", Токио, Япония; специализации по създаване и управление на приватизационни фондове; Централноевропейски институт и "CADOGAN FINANCIAL", Братислава

Тя бе министър на икономиката и на труда и социалната политика , зам.-министър председател през 2001-2003 година. Бе депутат в 39-то и 40-то Народно събрание, а през 2007 година - член на Европарламента. Удостоена със Световната награда на ООН за принос в достигане на Целите на хилядолетието за развитие на организацията (2003)... И още  

.

Химнът „Шуми Марица“

Национален химн на България от 1886 до 1944 година. Историята му започва в град Шумен, където в средата на ХIХ век унгарецът Шафрани създава оркестър. Една от песните, които изпълняват е немският шлагер “Wenn die Soldaten durch die Stadt marschiern” (Когато войниците маршируват през града). Мелодията се харесва на учителя Атанас Гратински, който я нагажда към стихотворението „Слънце-зорница“.

През 1876 г. избухва Сръбско-турската война. В нея участват български доброволци, командвани от ген. М. Г. Черняев. Сред тях е и  ученикът на А. Гратински – Никола Живков, който написва химнът „Черняев марш“ по мелодията на „Слънце-зорница“. През Сръбско-българската и Балканската война българското войнство се сражава отново с „Шуми Марица“ на уста. Полковите оркестри без спир свирят химна. Свирят дори тогава, когато инструментите им са пробити от вражески куршуми и гранати... И още 

На снимката: При влизането на Българската армия след победата й над турския града-крепост Одрин, улиците се огласят от химна "Шуми Марица"

.

.

.

Web Analytics