ЧЕТИРИ ЛЪВА ЗА ЧЕТИРИМАТА ГЕРОИ НА ЛЪВОВ МОСТ

.

Лъвовият мост при построяването му през 1891 година. Снимка Стара София

.
По сведения на писателя Георги Тахов на 15 ноември 1877 г. турските власти едновременно обесват четирима книжари – съратници на Васил Левски. При проведените обиски в книжарниците им са открити бунтовни книжа, сред които и съставената от Никола Вардев песнопойка с бунтовни песни, включваща и забранената „Вятър ечи, Балкан стане” на Добри Чинтулов. В близост до четирите книгопродавници са издигнати четири бесилки. Веднага след Освобождението Христо Г. Данов предлага на Лъвов мост да се изгради паметен мемориал на обесените книжари - революционери. На моста да се поставят четири лъва, които да символизират четиримата герои. Софийските интелектуалци, политица и общинари възторжено приемат идеята и се стига до изработването на един много мащабен проект.

.

.

Хаджи Стоянчо Табаков-Книжаря

Роден е в Якоруда, Разложко през 30-те години на ХІХ век. Учи в якорудското училище на поп Стойко Грашкин - съратник на Левски. Стоян първо е овчар, а после става съдружник в търговията на своя братовчед, съученик и другар Никола Вардев.
През 1864 г. отива до Божи гроб и стават хаджия. Около 1864-1865 г. открива първата книжарница в София – на Златарската чаршия (днешната ул. „Сердика”). Доставят книги и учебници в Софийско и в Източна Македония.
През 1870 г. става член на Частния революционен комитет в София и по поръка на Апостола държи връзка с революционните комитети в Софийско, на юг от Орхание и Трън до Мехомия и Кюстендил. В двойните дъна на сандъците разнася революционна литература и вестници от Букурещ. При обиколките си държи речи в църквите и училищата.
Хаджи Стоян Табаков е обесен на 15 ноември 1877 г. на мегдана на Капан махала.

.
Никола Стефанов Крушкин – Чолака

Роден е през 1836 г. в Бистрица. Като малък пада в огнището и изгаря ръцете си, откъдето идва и прякорът му. Останал сирак рано, Никола Крушкин става послушник в Драгалевския манастир „Св. Богородица Витошка”, където игумен е съратникът на Васил Левски отец Генадий Скитник със светското име Иван Стоянов. Тук Никола се запознава с Левски и под прикритието на таксидиотството обикаля и спомага за основаването на Частни революционни комитети в Софийско. Член е на комитетите в София и Бистрица. Наричат го Шопския Апостол. Неговата книжарница в София е била на шопския пазар Куручешме (на ъгъла на улиците „Алабин” и „Витоша”). В нея често заседава Софийският комитет. В същата книжарница след разтурянето на Ботевата чета за известно време се укриват нейни участници. На 15 ноември 1877 г. на бесилката, издигната на Куручешме, увисва Никола Чолака пред собствената си книгопродавница.

.

Киро Геошев Хранов - Киро Селянчето

както го наричали, е пътуващо книжарче, но държи и бакалски дюкян с книжарница-кафене. Роден е в село Ярджилоци, Пернишко. Дюкянът му е на днешния Солни пазар. Там се събира Софийският комитет, крият се комитетските пари и се правят фалшиви тескерета. Тук на няколко пъти Киро се среща и с Левски. В книгопродавницата му могат да се прочетат песнопойката на Никола Вардев, „Поевропейчване на турчина” – комедия от Димитър Паничков, „За славянското произхождение на дунавските българи” от Д. Иловски, „История на хайдут Сидера и неговът бивол Голя” от Н. Козлев и други. През 1876 г. Киро Геошев организира и финансира протестна делегация на българите от Софийско и Пернишко до руския цар. Делегацията свидетелства пред представителя на царя за издевателствата на турците при потушаването на Априлското въстание.

Киро Геошев е обесен на Говежди пазар, а бесилката е точно над олтара на старата черква „Св. Спас”. Когато го бесели, турците казвали: „Това е баш комитата!” Гробът му е бил при един голям бряст до Вайсовата воденица, където е днешният площад „Възраждане”.

.

Георги Стоицев, известен като Абаджията,

e български революционер от ВРО. Роден е през 1848 г. в Горна Джумая. Служи като псалт в църквата „Света Неделя“ и подпомага създаването на книжовната сбирка към нея. Притежава книжарница в хана на Карадимитър Тахов на Ломско шосе в Драз махала при днешния Лъвов мост.

Куриер е на основания от Васил Левски Софийски частен революционен комитет. Заловен и обесен от турците заедно с Никола Чолака, Киро Геошев и Стоян Книжар само месец и половина, преди руските войски да освободят София. Лобното му място е до дюкяна му при Канлъ река (на турски Кървава река) на 15 ноември 1877 година. Той загива най-млад от обесените четирима книжари с песента на уста „Вятър ечи, Балкан стене”. 

.

 Обесването на четиримата книжари-революционери

турските власти за назидание го извършили публично и задължили софиянци да присъстват. По този повод Дик де Лонли, кореспондент по това време на френския вестник „Le monde illustre”, пише:  „Едно момче от осъдените пееше славянска патриотична песен”, като специално отбелязва почти невръстната му възраст. 

Поведението на четиримата революционери по време на обесването им прави силно впечатление и на английския репортер на тогавашия вестник  „Стандарт”, който след това откупува дрехите, с които е облечен Стоян Табаков и ги подарява на музея на мадам Тюсо в Лондон.

.

Паметник на Никола Чолака. Снимка: vesti.bg

.

Публикация: Николай Увалиев

Ползвани са данни от книгата на Георги Тахов "От Средец до София", 1987, стр. 152; и от Уикипедия

Към Обновения за чудо и приказ Лъвов мост 

.

Web Analytics