ИСТОРИЯ НА ЛЪВОВИЯ МОСТ

.

Лъвовият мост се намира в София и преминава над река Владайска. Вид през 2014-та, годината на обновяването му. Снимка: Сайтът на Община София

.

Разположен е на кръстовището на бул. „Мария Луиза“ и бул. „Сливница“, като свързва Централната жп гара и Централната автогара с центъра на града.  В непосредствена близост до моста и кръстовището се намира и едноименният площад "Лъвов мост". Целият обновен комплекс е една от забележителностите на българската столица.

..

Преди построяването на "Лъвовия мост" през 1889-91 година на това място е бил построен тъй нареченият "Шарен мост". Неговата история се свързва с името на богатия софийски турчин Халил Сали Ефенди. Сред местните българи станал известен като „шашавия Халил“, заради свои странни приумици. Една година реколтата се случила много добра и сред шопите бързо се разчуло, че Халил купува слама. Селяните започнали да се надпреварват кой да му донесе повече. Халил никого не върнал, а макар и евтино плащал на всеки. На въпросите защо му е толкова слама, той спокойно отговарял, че „времето продава сламата“. На следващата година реколтата не била добра и селяните пак идвали при Халил – този път, за да си купят по някоя кола слама. Но Халил продавал естествено с голяма печалба. За да докаже, че не е „шашав“, съградил мост. От едната му страна стоял надпис:
.

„С време продадох, мост създадох"

 

 "Шарен мост" над река Владайска. В дясно се вижда склада за слама.

Снимка: Стара София

А от другата страна моста поръчал на каменоделците да изпишат върху камък нравоучението: „Където няма мост – съгради мост. Където няма чешма – съгради чешма“. В духа на турската архитектурна традиция мостът бил нашарен с червени и жълти линии, откъдето идва и името му „Шарен мост“. Днес тези надписи не са съхранени.

В Османската империя е съществувало правило – ако престъпникът не е от града, да бъде обесен пред тази врата, през която е влязъл в града. Местните обаче са екзекутирани по площадите. До Лъвов мост са обесени софиянците-участници в Априлското въстание Стойчо Рашков и Тодор Малеев. Тук е обесен и най-младият от четиримата софийски книжари Георги Стоицев, псалт в църквата „Св. Крал“ - сегашната „Света Неделя“. Четвъртото име на героя остава неизвестно. На 15 ноември 1877 година турските власти едновременно обесват четирима книжари-съратници на Васил Левски. Веднага след Освобождението Христо Г. Донов предлага на на Лъвов мост

.

да се изгради паметник на обесените книжари - революционери

.

Идеята бързо е споделена от интелектуалци и политици и се стига до изработването на един много мащабен проект за мемориал. Проектът е на Вацлав Прошек. Изпълнението му става през 1889-1890 г. от фирмата „Братя Прошек“ и струва огромните по това време 260 000 златни лева. За съжаление от целия комплекс е построен само мостът, на който лъвовете символизират четиримата обесени от турците българи герои.

.

Лъвовият мост през 1891 г. Снимка Стара София
.
Мостът е дълъг 26 м и е широк 18,1 м. има два отвора по 10 метра и канделабри над средните отвори. В книгата си „Спомени“ Димитър Пенев посочва за изпълнител на проекта – „Тодор Велян и сие“, под ръководството на инж. Конт, за когото пише подробно и списание „Светлина", където е отпечатана една от първите фотографии на моста. Украсен е с четири бронзови фигури на лъвове, откъдето идва и името му. Те са изработени от виенската фирма „Филип Вагнер Биро" и са поставени в 1891 г.

Според първоначалния проект мостът е централен елемент, около който трябвало да се изгради голям кръгов площад, разделен на две от Владайската река, наричана в тази си част тогава с основание „Канла“ - кървава. От всичко това днес е запазена само паметната плоча на Георги Стоицев, която стои отстрани на моста, извън общия ансамбъл.

.

Софиянки пременени-нагласени на сгледа край Лъвов мост в началото на ХХ век. 

.

През 2014 година се извърши пълна реконструкция на стойност 21 млн. лева. Така отгоре мостът стана напълно пешеходна зона с кътове за отдих, а отдолу двупосочните платна значително облекчиха движението на превозните средства в това важно крстовище.

.

Източници: Книгите на Георги Тахов, "Литературна София", изд. ОФ, 1983 и на Светлин Кираджиев "София 125 години столица 1879-2004", ИК „Гутенберг“.

Снимките прибави Николай Увалиев

.

Към Четирите лъва за четирите героя на Лъвовия мост 

.

Web Analytics