ПРОФ. ИВАН СТРАНСКИ - СЪЗДАТЕЛЯТ НА ТЕОРИЯТА ЗА РАСТЕЖА НА КРИСТАЛИТЕ

.

Проф. д-р Иван Странски

.

Проф. Иван Странски е един от най-известните български учени в чужбина. Неговият значителен научен принос е във физикохимията, като разкри механизмите на кристалния растеж му носи световна известност през 30-те години на XX век. Днес името “Иван Странски” носят два института – Институтът по физикохимия в Берлин и Научноизследователският институт в Оберхаузен (област Рур).

Създателят на молекулно-кинетичната теория на кристалния растеж завършва химия в Софийския университет (1922). Работи в Института по физикохимия на Берлинския университет (1923), Той е първият университетски преподавател по физикохимия на Софийския университет .

За принадлежността на големия учен към световната научна общност говори присъствието му в редица чуждестранни академии: Гьотингенската, Шведската, Баварската, Нюйоркската, академията на естествените науки “Лоеполдина” в гр. Хале, Германия. Проф. Странски е “доктор хонорис кауза” на университетите в Берлин (Техническия и Свободния), Бреслау, Аахен, Виена. Носител е на медал “Галвани” от университета в Болоня и на Хофмановия медал на Немското химическо дружество. Признанието, отдавна получено в международен план, за което свидетелства даденото му от световната научна общност прозвище “първомайстор на кристалния растеж”. Той е член на БАН и е удостояван с престижни държавни отличия, включително и на два ордена "Кирил и Методий".

.

Източник: mc.government.bg 

.

.

ИЗСЛЕДОВАТЕЛЯТ НА КРИСТАЛИТЕ

Роден е на 2 януари 1897 г. в София в семейството на Никола Странски, придворен аптекар, и Мария Корн, немкиня по произход. От детска възраст страда от костна туберкулоза, нелечима по онова време.

Завършва средното си образование в Първа мъжка гимназия в столицата. С идеята да се бори с болестта си решава да следва медицина, но след една година следване във Виена, силно разочарован от възможностите на медицината, решава да прекъсне. През 1922 г. завършва химия в Софийския университет. Защитава докторска дисертация в Берлин при Паул Гюнтер върху рентгеновата спектроскопия.

През 1930 г. е поканен в Берлинския технически университет като Рокфелеров стипендиант за съвместна работа с Макс Фолмер. В периода 1935-1936 г. заедно с Р. Каишев публикуват основополагащите си трудове по теорията на средните отделителни работи. По-късно с Любомир Кръстанов предлагат механизма на растеж на кристал върху подложка от друг кристал. По покана на немския учен Валтер Косел заминава за Бреслау през 1941-ва.
След капитулацията на Германия става ръководител на Катедрата по физикохимия в университета в Западен Берлин. В периода 1948-49 г. е декан на факултета по общи и инженерни науки, по-късно - ректор и заместник-ректор на Берлинския технически университет. През 1953 става директор на "Фриц Хабер институт" - пост, който са заемали Макс фон Лауе и Алберт Айнщайн.

.

 Комунистическата власт обвинява Иван Странски във връзки с фашисткия режим

и е уволнен от катедрата, която създава. Едва през 60-те години учениците му успяват да издействат той да бъде избран за чуждестранен член на БАН и през 1967 г. за първи път след войната Иван Странски се завръща в родината си.
Иван Странски е един от основателите на молекулнокинетичната теория за формирането и растежа на кристалите. Въвежда за първи път понятието положение на полукристал. Заедно с Ростислав Каишев установяват връзката между формата, структурата и силите на междумолекулно взаимодействие в кристалите на базата на молекулна трактовка. Разработват метода на средните отделителни работи, молекулно-кинетичен метод, изиграл роля в развитието на теорията на зараждането и растежа на кристалите. Създават Модела на Каишев и Странски за послойния растеж на кристалите, имат заслуги за изясняване на връзката между двумерното зародишообразуване и спиралния растеж на кристалите.

С Любомир Кръстанов предлагат механизъм на растеж на един кристал върху подложка от друг. В Берлин работи в различни области от физикохимията, предимно теоретични разработки с непосредствено практическо приложение: триболуминесценция, топене, разлагане на уротропин, електронна емисия на кристални повърхности.

Тези изследвания на проф. Странски водят до създаването на автоемисионния микроскоп FEM. Сериозно приложение имат теоретичните му разработки в областта на металургията.

.

Гигантски кристали в Мексиканска пещера, източник Nauka OFFNews

.

.

Източник: http://bg.wikipedia.org

Снимките прибави: Николай Увалиев

.

Web Analytics