ПРОФ. АЛЕКСАНДЪР БАЛАБАНОВ - ЛИЧНОСТ СЪС ЗНАЧИМ ПРИНОС В БЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА

Портрет на проф. Александър Балабанов, художник Т. Моновски

.

Проф. Александър Михайлов Балабанове е български литературен историк и учен, критик, поет, преводач, ерудит, общественик. Роден е на 18./30 януари 1879 г. в град Щип. Баща му е арменец, родом от Ван (Мала Азия), собственик на чифлици, майката - българка от Македония.

.

Като ученик в гимназията превежда и публикува части от „Илиада”, а на 18-годишна възраст превежда „Прометей” от Есхил. Завършва началното си образование в Щип, учи първите си гимназиални класове в българската гимназия в Солун. Завършва класическата гимназия в София (1898) и класическа филология в Лайпцигския университет и Ерланген в Германия (1898-1904). Докторската му дисертация е върху правното положение на древната жена - „Изследвания върху правното положение на гръцката жена” (Лайпциг, 1905).

Учителства в І софийска мъжка гимназия (1904-1912). Една година (1907) е драматург на Народния театър. От 1908 г. е преподавател по класическа литература и филология в Софийския университет „Свети Климент Охридски”, а при основаването на специалността класическа филология става директор на Института по класическа филология. Пенсионира се през 1950 г.

Изпълнява дипломатически мисии, възложени му от ВМРО - след Балканските войни (1913), след Първата световна война (1918) и др. Член на Македонския научен институт през 20-те г., участва в издаването на сп. „Македонски преглед”. Превежда произведения от гръцки (Езоп, Сафо, Мимнерм, Анакреон, Софокъл, Есхил, Еврипид, Аристофан, Теофраст, Платон, части от „Илиада” и „Одисея” на Омир) и латински, творби на Верлен, „Фауст” от Гьоте в стихове (1905, 1927), както и книга на Конан Дойл.

.

Град Щип, Македония. На преден план черквата "Св. Николай" с училището "СВ. Св. Кирил и Методий", където като малък е учил проф. Балабанов. Източник: macedonia.kroraina.com 

.

Награден за преводите си със специална награда на Българската академия на науките (1914). Основава и редактира вестник „Време” (1908-1909), един от собствениците и редактор на списание „Художник” (1905 -1907 и 1909), редактор на „Архив на МНП”, основател на във в. „Развигор” (1921 - 1927) - първият литературен ежедневник в България и Европа. Участва в списването на в. „Българан”. Първият редактор на списанието за класическа култура „Прометей” (1937).

Носител на Гьоте-медал (1932, Ваймар). Активен сказчик в страната. Гостуващ професор в редица чужди университети и почти постоянен лектор в германските университети. Дългогодишен председател на ПЕН-клуба (от 1926), на Дружеството на приятелите на класическата култура в България, на дружество „Българско родно изкуство”. Лауреат на Димитровска награда (1951). Заслужил деятел на културата (1953). Говори немски, английски, френски, руски, турски, новогръцки, арменски.

За пръв път печата стихове и разкази през 1898-1899 г. Съчинения: „Еволюция на мотивите в гръцката поезия през класическия период” (1911), „История на класическата литература” (1914, 1917, 1931), „Облакът като мотив в поезията” (1914), „Мястото на българската литература” (1930), „Любов и поезия” (1939), „Джобен българско-английски речник” (1943, 1946, 1991), „Студии, статии, рецензии, спомени” (т. 1-1973, т. 2 -1978), „И аз на тоя свят” (автобиографична повест, 1979), „И аз на тоя свят. Спомени от разни времена” (1985), „Александър Балабанов и Симеон Радев в спомените на съвременниците си” (1986), „Избрани преводи” (1989), „Писма (Александър Балабанов до Димитър Бобошевски)” (1992), „Сол и пипер” (афоризми, 2002), „Мястото на българската литература” (2006), „Апология на българското. Спомени за себе си и размишления за българската литература. Балканският хитрец” (2006).

Оставя огромно творчество - автор на стихове, разкази, статии, пиеси, фейлетони, афоризми, преводи, поемата „Бурени”, хиляди писма. В творческата си дейност остава верен на максимата си: „Учен, който не може да обясни науката си и нейните първи идеи и на неспециалиста, на самия народ, не е никакъв учен, а е куха и глуха машина.” Голям юбилеен сборник, посветен на Балабанов излиза през 1934 г. - „Из един живот (1898-1934)”.

Налага в литературата ни забравения и непризнат като писател Захарий Стоянов, открива таланта и подпомага развитието на писателката Яна Язова. Умира на 77 г. - на 30 ноември 1955 г. в София. Погребан е до приятеля си Елин Пелин.

.

                                ЗАВЕКИ

   Отиде си от мене моя ден.
Изпратих те. И от тъги смутен,
Изплаших се - съдбата може би
Сега завеки сбогом ни тръби.

   На моя празник ти ми беше дар,
Царица бе ми ти, аз бях ти цар.
Един при друг… А между нас е плач -
На радостта ни острия палач.

   Изпратих те. И тръгнах за дома.

   Под мен звечи замръзнала земя
В нощта ми, като погребален звън…
И мислех си погребват ни на сън -
Ти будна, топла мисъл в тоя мраз:
До мене ти - до тебе сложен аз.

   Големи свещи в нашите ръце.
Любов всевечна в нашето сърдце…
Вървях. И злобно блъсках крак след крак -
С камбани да изпълня целий мрак.
Тимянен облак нашия ковчег
Понесъл бе свободно за далек…
И пак вървях, и удрях крак след крак,
С камбани да изпълня целий мрак -
И мощ на нощ да носи всеки звук -
И двама нас един до друг.

 До наший малък, наший свят злочест!

Любов, любов - и ти си тъй далеч,
Аз никога не ще те чуя веч.

  

.

.

Поезия:

САЛОМЕОХРИД СИНОТ МОСТА НАД ВАРДАРАГРОТЕСКА

Публицистика:

ХЕНРИК СЕНКЕВИЧЗА ПУШКИНАИБСЕНДЕСЕТГОДИШНИНАТА ОТ СМЪРТТА НА СТРИНДБЕРГ

ЗА ЙИЖИ ВОЛКЕРСПОМЕН ОТ РОДНОТО МЯСТО НА РЕМБОНЕОБЯСНИМО МИ ЕПАИСИЙ,

БОТЕВ И ДНЕШНИТЕЗА СТ. Л. КОСТОВ

.

Източник на текста: ЛИТЕРАТУРЕН СВЯТ

Илюстрациите подбра: Николай Увалиев

КЪМ ПРОФ. АЛЕКСАНДЪР БАЛАБАНОВ - ЕЗИК СВЕЩЕН НА МОИТЕ ДЕДИ 


Web Analytics