РИБНИЯТ БУКВАР

ХВАЛА НА ПЕТЪР БЕРОН, ПРОСВЕТИТЕЛЯ И РЕФОРМАТОРА НА УЧЕБНОТО ДЕЛО В БЪЛГАРИЯ

.

.

“Рибният буквар” на д-р Петър Берон, издаден през 1824 г. в град Брашов, е една от най-забележителните книги на Българското възраждане. Тя е и първата учебна книга у нас, пред­назначена за “широка употреба и обща полза” и една от мал­кото, оставили дълбоки следи в духовния живот на българ­ския народ.

Тази скромна по обем книжка има само 140 малък формат страници е изиграла голяма роля за изграждане на новото свет­ско българско училище, допринесла е за разпространение на просветата сред българите, съдействала е за оформяне на но­вобългарския книжовен език.

Пълното заглавие на книгата е “Бук­вар с различни поучения, събрани от Петра х. Беровича, за бол­гарските училища. Напечата ся с помощта на г. Антоньова Йо­вановича. В годе 1824”(1). Поради това, че на последния лист от илюстрациите към книгата са изобразени две риби – делфин и кит, букварът става популярен още през Възраждането като “Рибен буквар”. Той е най-разпространената и най-четена българска кни­га – само за 40 години е преиздаван пет пъти: през 1841, 1847, 1850 г. в Букурещ и през 1856 и 1862 г. в Цариград. Всъщност това не е буквар в днешния смисъл на думата, т. е. помагало, по което децата се учат да четат и да пишат, а мал­ка енциклопедия, в която авторът е събрал основни знания за езика, молитви, нравствени поучения, добри съвети, басни, фи­зически сказания, аритметически познания и я е предназначил за светските училища, необходимостта от които е била вече наз­ряла в началото на 20-те години на XIX век.

Запознал се с об­разователната система в някои европейски държави, Петър Берон не само отхвърля вече отживялата за времето си килийна об­разователна традиция, свързана с черковнославянския език, но и обосновава необходимостта от нова, светска образователна сис­тема и създава първата учебна книга, с която на дело се реа­лизира идеята му. Той съзнава значимостта и новаторския ха­рак­тер на делото си. В Предговора на буквара той, от ед­на стра­на, раз­крива причините, които са го накарали да го из­даде в то­зи му вид, а от друга – излага педагогическите си схва­щания. Главна­та подбуда, която гое подтикнала да състави и из­да­де своя “Буквар с различни поучения”, е же­ла­нието му да помогне на българските деца да се подготвят за живота, да се научат да пи­шат и да смятат.

.

Д-р Петър Берон живее известно време в Брашов - Румъния и там издава "Рибния буквар".

.

Запознал се с об­разователната система в някои европейски държави, Петър Берон не само отхвърля вече отживялата за времето си килийна об­разователна традиция, свързана с черковнославянския език, но и обосновава необходимостта от нова, светска образователна сис­тема и създава първата учебна книга, с която на дело се реа­лизира идеята му. Той съзнава значимостта и новаторския ха­рак­тер на делото си. В Предговора на буквара той, от ед­на стра­на, раз­крива причините, които са го накарали да го из­даде в то­зи му вид, а от друга – излага педагогическите си схва­щания. Главна­та подбуда, която гое подтикнала да състави и из­да­де своя “Буквар с различни поучения”, е же­ла­нието му да помогне на българските деца да се подготвят за живота, да се научат да пи­шат и да смятат.

Килийното училище, според него, не може да им даде реални знания, тъй ка­то обучението в него се води на черковнославянски език – неразбираем за тях, и се изучават са­мо псалтири и часослови. П. Берон предлага и но­ви ме­то­ди за обучение – взаимоучителния, поз­воляващ един учител да обучава повече деца, ка­то из­ползва за помощници по-силните учени­ци, и звуковия, вместо прилагания до тогава бук­вен ме­тод. Звуковият метод е пригоден към го­воримия език и ускорява процеса на начално ог­ра­мо­тяване. При него всяка буква се изговаря със съответния й звук, вместо практикуваното в ки­лийните училища буквуване, при което всяка бук­ва се изговаря с името си (2, с. 299).

Въп­ре­ки че езикът на “Рибния буквар” е народен, книгата е напечатана с черковнославянска гра­фи­ка. По това време черковнославянската азбука има Рибен буквар д-р Петър Берон из­ключително висок престиж и е било не­възможно да бъде заменена с друга, по-опростена аз­бучна система, каквато е била например граж­данската кирилица (3, с. 95). В предговора П. Берон подчертава, че учителят винаги трябва да се съобразява с психиката на децата и да им да­ва леко и достъпно четиво; да ги извежда на игри; да не прилага телесни наказания. Той из­тъква и голямото значение на личността на учи­теля, който трябва да е добър, смирен, кротък, благочестив, да бъде пример за учениците си и да внесе нов дух в образованието, така че де­цата с радост да отиват на училище и да го за­вър­шват, добили познания за живота.

.

Оригиналът

.

Самият буквар се състои от пред­говор, осем дяла и обръщение към съ­народниците. Същинският буквар е пред­ставен в първия дял, в който е помес­тена черковнославянската азбука с 42 букви в три различни шрифта: голям, ма­лък и среден. Следват сричкови съче­тания, граматически категории – същес­твително, прилагателно, членуване за единствено и множествено число, гла­гол, местоимение, предлог, наречие, про­изводни и съставни думи. Глаголите нап­ример са представени чрез глагола “лю­бя” във всичките му форми, числа и вре­мена. Счита се, че П. Берон избира то­зи глагол не случайно, а по идейни съоб­ражения, за да насочи вниманието на децата към хуманизма в човешките взаимо­отношения.

.

.Вторият дял съдържа шест мо­литви, които децата трябва да казват преди лягане и след ста­ване от сън, преди и след хранене, пре­ди и след завършване на учебния ден. Третият дял “Добри съвети”, четвъртият дял “Умни ответи”, петият дял “Басни” и шес­тият дял “Различни истории” образуват нещо като днешната читанка – това са афоризми, кла­сически разкази и анекдоти. Те са не само материал за упражнения при четене, но служат и Трети дял: “Добри съ­ве­ ти” за нравствено възпитание на децата. Например в “Добри съвети” П. Берон е събрал 57 съ­ве­та, които засягат различни области на отношенията между хо­рата: “Почитай старите, доде младейш, да почитат тебе, кога ус­тарейш”, “Ако много хортуваш, много погрешки струваш”, “Мал­ко хортувай, много слушай, заради това имаш една уста и две уши”, “Не отдавай на зло за зло” и т. н.

Дялът “Умни ответи” съ­държа забележителни мисли на древни философи – Талес, Де­мос­тен, Диоген, Сократ, Платон, Аристотел и др. Това са малки анек­доти, всеки от които съдържа въпрос, отправен към някои от мислителите, и техния отговор. Подборът на мъдростите от­го­варя на просветителските идеи на П. Берон – да помогне на бъл­гарските деца да бъдат разумни, да се стремят към знания, да въз­пита у тях любов към истината и справедливостта. Например: “Пла­тона попитаха: “Каква е разликата между учена и неучена че­ло­века? А той рече: Каквато е между целителят и болният”; “Арис­то­тел, като го попитаха: Що е приятел? – рече: Една душа в две тела”. В дяла “Басни” са включени 18 басни, взети предимно от Езоп: “Щурец и мравка”, “Умната врана”, “Вълк и агне” и др., като поу­ката се извежда в Първи дял: “Черковнославянската азбука” заг­лавието. По този начин П. Берон насочва вни­манието на децата към нравствената идея, под­чертава я и я ут­върждава като норма на поведение. Шестият дял представя 50 кратки разказа от гръцката ли­тература с нравоучително съдържание, като при подбора им П. Берон се е ръководил от идеи­те за трудолюбие, честност, другарство, вярност, благородство.

.

.

Седмият дял “Физически сказания” е най-голям и най-ориги­нален. Той дава знания по естествознание, география, анатомия, хи­гиена. Съдържа сведения за предмети, понятия, явления, расте­ния, животни. В него П. Берон за първи път в нашата учебна книж­нина дава описания на някои често употребявани продукти ка­то сол, кафе, тютюн, захар, памук и др.; говори за по-интересни жи­вотни и птици като маймуна, слон, носорог, крокодил, се­ве­рен елен, хипопотам, камилска птица, жерав, щъркел, кит; раз­казва за пчелите и за мравките. Тези разкази не са сухи и схе­матични, а живи, увлекателни, изпъстрени със примери, кои­то разкриват най-характерните и най-интересните прояви на животните.

.

В края на буквара са поместени върху три листа 12 изображения на животни, което сочи, че авторът е първият при­върженик на идея­та за нагледно обучение. Те­зи илюс­трации са били нещо но­во и необичайно. За­това именно ри­сунки­те на кита и дел­фина са да­ли по­вод този буквар да се на­ре­че “ри­бен”. Петър Берон за­поз­на­ва де­ца и с природните яв­ле­ния – обла­ци, дъжд, град, роса, свет­ка­вица, гръ­мотевица, мъгла и т. н. Предла­га елементарни поз­на­ния и по ана­томия, а именно за строе­жа на чо­вешкото тяло, като по­сочва предим­ството на човека пред всички Седми дял: “Физически ска­зания“ Изображения на животни живи същества, над “кои­то той царува със свойя ум”.

И нак­рая дава полезни съвети за здра­ве­то, като например: човекът “...да хо­ди по селата, по нивите, по лов, да седи и в градът, да играй, да си почива, но не много, защо от мър­зилят става немощен и безсилен, а от трудът як, силен и здрав до крайна старост. Да ся къ­пи и в топла вода и в студена. Да яде дважд на денят и толкози, колкото може да смила”. Той да­ва съвети за здравословен начин на живот, които и днес звучат съвременно и се прилагат в ежедневието.

Последният, осми дял е “Аритметика”. Тук са дадени четирите основни аритметични действия – събиране, изваждане, ум­ножение и деление.

.

В края на книгата Петър Берон помества едно обръщение към сънародниците си: “Любезни еднородни”, в което ги при­зова­ва да подпомагат издаването на български книги.

За своето време "Рибният буквар" е бил истинско откровение, за­щото се явява в момент, когато светчето и апостолът са били един­ствените български учебници. Скъсвайки решително с тра­дициите на килийното училище, написан на жив, говорим бъл­гарски език, познавателен, поучителен и занимателен по съ­държание, като учебник той става любимо четиво не само на де­цата, но и като книга за прочит на възрастните (2, с. 301).

Опазването на редките и ценни книги, между които е и „Рибният буквар” на Петър Берон, и осигуряването на неог­рани­чен достъп до тях се реализира чрез дългосрочна стратегия на Централната библиотека на БАН за представянето им в електронния каталог, както и за дигитализация на книжовното нас­ледство. Началото се поставя в края на 2005 г. с каталогизация в систе­мата ALEPH500 на книгите от личната библиотека на Феликс Ка­ниц, последвани от старопечатните книги, възрожденската пе­риодика, руските книги, публикувани до 1917 г., и по-нататъшна ди­гитализация на библиотечните фондове.

По този начин информацията за това изключително книжов­но богатство ще стане достояние на всички читатели и потре­бители, които проявяват научен или познавателен ин­те­рес към без­ценните образци на художествената и научната ли­те­ра­ту­ра, ос­тавили неповторима следа в човешката култура.

.

Паметник на д-р Петър Берон пред родната му къща в Котел

.

ЛИТЕРАТУРА

1. Берон, Петър. Буквар с различни поучения. – Браила, 1824 . – 140 с.

2. Буквар с различни поучения : Рибен буквар. – София, 2004. – 352 с.

3. Енциклопедия на българската възрожденска литература. – Ве­лико Търново, 1996. – 838 с.

.

Източник: Централна библиотека на БАН 

Автори: Ст. н. с. д-р Мария Аргирова-Герасимова

и Н. с. I ст. Даниела Атанасова

.

Снимките подбра Николай Увалиев

от новата DG колекция на НБ "Кирил и Методий"-София

.

Към Добрите съвети на Перът Берон 

Web Analytics