"СТРАНСТВАЩИЯТ ПАСТИР" - СВЕТОВЕН ШЕДЬОВЪР НА БОРИС ГЕОРГИЕВ

„Ние, бедните видения в краткотрайното „раждам се и преминавам" сме обзети от носталгия и неосъществима любов по един друг, недостигаем свят. Това го чувства и художникът, и неговият модел – всеки по свой начин – и Вие трябва да се гордеете и радвате заради тази мисия. Дано можете с Вашия творчески процес и в бъдеще да постигате толкова в тази фаза от нашето съществуване – колкото въобще може да бъде възможно за нас, смъртните." 
Това пише в писмо Алберт Айнщайн, който се прекланя пред таланта на художника Борис Георгиев.

-

Картината „Странстващият пастир" през 1922 г. предизвика голяма интерес и италианската художествена критика я нарече Световен шедьовър. Художник: Boris Georgiev di Varna

.

В писмо до приятеля си Йордан Ковачев от Пловдив Борис Георгиев споделя творческите си вълнения по време на създаването на картината „Странстващият пастир".

„След заминаването ми от България прекарах два месеца в планините на Абруци (Сев. Италия). Тук, благодарение на уединението и самовглъбяването, можах да изработя най-значителното си произведение – „Странстващия пастир“. Исках да изобразя идеята за един възвишен образ на човека, носител на мир, любов, хармония и милосърдие, такъв, какъвто си го представят поетът, мислителят и пантеистично настроените хора. Това е образ-символ на абсолютната и етична идея, закон на Любовта. Нейнота сила чувстват и всички безсловесни същества, изправени пред мистерията на смъртта. Това е пастирът с маслинения венец на мира. Това не е Ницшевия Заратустра, който слиза от планините с камшик, а Заратустра, чиято мъдрост е изписана в кротката му усмивка и очите, отразяващи небесния лазур. Символ на вечна надежда е огромната дъга, която обгръща всички страдащи същества".

"Тази картина италианската  художествена критика определи като световен шедьовър, поставям пред вас, заедно с другата ми любима картина – „Майка ми“, чиято замисленост е съпоставима с Леонардовата „Мона Лиза“, и също предава дълбоки чувства" - споделя Борис Георгиев.

.

„Портретите за мен са изследвания на човешката душа, надхвърлящи чисто художествени теми, с желанието да открия във всяко същество най-възвишените качества на добротата и духовността. Имах щастието да рисувам образите на най-представителните същества на нашата епоха и да се сприятеля с тях, тъй като се бях постарал да ги разбера в духовно отношение, изразявайки в художествена форма тяхната душа.“

Изкуствоведката Пламена Димитрова-Рачева, най-задълбоченият изследовател и познавач на творчеството на Борис Георгиев, изтъква като характерна негова поанта хармоничния синтез между естетика и етика:

„Изкуството да се синтезират в абсолютно единство най-благородните естетически емоции на красотата на линиите и формите, заедно с най-високото етично схващане за човешката душа като храм, който пази добротата и благородството, са изразени в символичните творби „Странстващият пастир“ (1922), пейзажът „Бяла симфония“ (1929) и рисунката от Индия „Не убивай“ (1935), притежаващи наистина вълнуваща сила на въздействието.“

***

В своето есе „Странникът – мечтател“, посветено на художника, Петър Вангелов пише:

„Отшелническият живот в Алпите заедно с птичките, вековните дървета, вечните снегове, дълбоката синева, могъщите върхове и милата си сестричка Катя, се оказват мощен творчески стимул за Борис Георгиев. Чрез съзерцание и мистична вглъбеност той оформя първо душата на картината, а след това я пренася на платното. Когато сяда пред статива, той не търси гледката, а състоянието. Благодарение на този извисен творчески похват Борис Георгиев съумява да предаде в картините си необикновено широка палитра от художествени внушения: от радостта и вечната хармония, към които лети младото момиче в картината „Към вечността“, до болката на света, събрана в измъчения поглед на ранената сърна в картината „Мирова скръб“; от светлия идеал за човека, носител на мир, любов и милосърдие „Странстващият пастир“, до леката тъга и умората, натрупани в дългия живот на трудности, изпитания и скърби, примесени с мълчанието на мъдростта „Майка ми“.“

.
.
"Майка ми"
.
Борис Георгиев - Биографични данни

Източник: mc.government.bg

Борис Георгиев е роден на 1 ноември 1888 г. във Варна. Напуска в ранна възраст родния град и живее последователно в Одеса, Санкт Петербург (между 1902-1909 г.), в Мюнхен (през 1909 – 1912 г.), в Аниего, Вал Сугано – (1913-1914 г.), във Флоренция (през 1914 –1920 г.). Пътува и открива изложби в България и Италия (в 1921-1928), в Берлин, Лондон (в 1928-1929 г.), в София (1930 –1931 г.), пътува из цяла Индия, Бирма, о. Цейлон (през 1931-1936 г.). В София за последен път се завръща през 1943 г. Пребивава в  Бразилия и Латинска Америка (през 1951-1955 г.). Почива на 9 април 1962 г. в Рим.

Гимназиалното си образование завършва в Одеса, а в Санкт Петербург Николай Рьорих пръв открива големия му талант на портретист. Следва при него в Художественото училище към Дружеството за поощряване на изкуствата и това оставя трайни следи в мирогледа и в стила на изкуството му. След като завършва Художествената академия в Петербург, заминава за Германия. В Баварската кралска академия за изящни изкуства в Мюнхен изучава живопис при проф. Анжело Янг, графика при проф. Петер фон Халм и фотография. Посещава лекции по философия, архитектура, агрономство.

.

По време на ваканциите пътува, за да види паметниците на изкуството в Гърция, Египет, Мароко, музеите и галериите в Европа (Финландия, Швеция, Норвегия, Холандия, Белгия, Швейцария, Франция, Испания, Италия, Великобритания). Близкото му приятелство с Николай Рьорих, със скулптора Андрей Николов (в Рим), кардинал Мери дел Вал, Алберт Айнщайн, Борис Христов, Петър Дънов, Владимир Димитрова-Майстора, Стефан Митов, семейство Владигерови, Ромен Ролан, Рабиндранат Тагор, Махатма Ганди, принцеса Рачкумари Амрит Каур Сингх, Джавахарлал Неру и много други представители на духовната култура е увековечено в прекрасна поредица от портрети, задължително подписани с „Борис Георгиев от Варна".

За присъствието на Борис Георгиев в кръга на световния елит на интелектуалците в Европа от първата половина на ХХ в. допринасят и срещите му с Рабиндранат Тагор в Италия през 1926 г., в Берлин - през 1929 г. По негова покана той пътува до Индия през 1931 г. – 1935 г.  Художникът сам конструира и изработва каравана върху шаси на камион “Форд”, с която пътешества из цяла Индия, до Хималаите и Тибет, както и в Европа. По време на целия си петгодишен престой в Индия сътрудничи на в. „Литературен глас", както и на различни италиански и индийски печатни издания. Картините от индийския му цикъл “В страната на Мировата скръб" принадлежат към втория период в неговото изкуство. Завръща се в Европа през 1936 г.

Пътува до България, Швейцария, Сърбия и се установява окончателно в Италия, където продължава да организира самостоятелни изложби и лекции. Прави портрети на известни хора на изкуството като писателя Джовани Папини, скулптора на “Олтара на мира” в Рим Анджело Занели, на семейство Селла и др.

След смъртта на майка си осиновява Вирджиния Джакомети, която става негов законен наследник. През 1950 г. получава официална покана да посети Бразилия. Между 1951-1956 г. пребивава в различни градове там. Прави самостоятелни изложби в Рио де Жанейро, Сао Пауло, рисува стенописи, изнася лекции и се ползва със славата на световноизвестен портретист.

След 1956 г. се завръща в Европа и се установява в Италия. Живее в различни градове, като най-дълго се задържа в Бергамо и Рим. Получава предложения за изложби в Европа, но не успява да ги реализира. Изложбите в Италия му носят успехи, но трудностите го съпътстват неотклонно.

От 1913 до 1962 г. Борис Георгиев работи като свободен художник.  След 1922 г. е организирал общо 16 самостоятелни изложби в България, Германия и Италия и пет в Бразилия. Участвал в биеналетата на изкуствата в Триест и Венеция - 1942, 1957, има участия в изложби в Прага, Париж, Ватикана, Лондон.

Произведенията му са много високо ценени по света и в България. Те са притежание на различни чуждестранни  галерии и частни колекции в България, САЩ, Италия, Германия, Индия, Холандия, Австрия, Бразилия, Великобритания, Швейцария, Русия и Бразилия. Създал е над 500 произведения, които все още не са издирени и документирани изцяло.

Носител на «Командорския знак на Ордена на Италианската корона» за портрет  на Кардинал Мери дел Вал, 1937 г.

.

 БОРИС ГЕОРГИЕВ 

Енциклопедия на изобразителните изкуства в България:

т. 1 - София: БАН, 1980, с. 176

Борис Георгиев е роден на 1.11.1888 г., във Варна, починал на 9.09.1962 г., Рим. Завършва (1908) Художествено училище в Петербург, учи живопис при проф. Н. Рьорих и после (1909-1910) взема уроци при Анджело Анк и Петер фон Холм в Мюнхен. Георгиев странствува по света, обикаля много европейски и др. страни, живее твърде усамотено, сам се чувствува скитник и самотник, и всичко това се отразява на творчеството му. Майстор на линията, той създава творби с подчертано философско -лиричен характер. За своите картини използува цветни моливи, пастел и техника, напомняща мокрото фреско, За известно време се установява в Швейцарските Алпи и създава първите си творби, наситени с настроение на самотност: „Ave Natura" (1914), „Зима" (1914), „Скитникът и неговата сестра" (1919) и др. През 1920 г. се установява в Рим. С голямо професионално майсторство и дълбок психологизъм създава сборните протрети „Семейство Селла ди сан Джиролано" (1920), „Троен портрет" (1924), портрет на майка си - „О, donna, Sante Madre mia" (1924), на Робиндранат Тагоре (1926, три варианта), на писателя Джовани Папини, на Алберт Айнщайн (1928), и др. През 20-те години Борис Георгиев урежда две самостоятелни изложби в София (1922,1928), комплектувани предимно от портрети на български писатели и др. творци: „ТеодорТраянов" (1922, 2 варианта), „Мара Белчева" (1922), „Чичо Стоян" (Стоян Попов, 1928), „Роза Попова"(1928), „Братя Владигерови" (1928), „Людмил Стоянов" (1928), „Земетръс" (Владимир Димитров - Майстора, 1928), и др. От 1931 до 1936 г. престоява в Индия, където създава редица портрети, пейзажи и фигурни композиции със сюжети из индуски легенди и живота на бедните: „Махатма Ганди" (1935), „Кастур бай Ганди" (1935, жената на Ганди). „Джавахарлал Неру", „Амрид Каур Синг", Очите на индускатажена", „Скръбта на Индия", („Среща с париите на Индия") - композиция, проникната с хуманност и дълбок демократизъм, пейзажите „Индуски храм", „Лунна симфония в Хималаите" и др. От 1952 до 1956 г. е в Бразилия. Участвува в международни изложби във Венеция (1928 и 1942), прави самостоятелни изложби в Берлин и Рим - последната през 1961 г. голяма част от творбите му се намират в Италия. Негови картини притежават НХГ (Националната Художествена Галерия) в България и редица музеи в Индия, Бразилия, ФРГ, ГДР и др. и частни сбирки.

През 1937 г. получава голямата награда „Короната на Италия" за цялостното си творчество

.

Страниците на Борис Георгиев
подготви Николай Увалиев
Web Analytics