РЕГИОНАЛЕН АРХЕОЛОГИЧЕСКИ МУЗЕЙ - ВАРНА

.

ОСНОВАТА НА МУЗЕЙНОТО ДЕЛО ВЪВ ВАРНА Е ПОСТАВЕНО ПРЕЗ 1887 Г.

Тогава група учители от варненската Мъжка гимназия под ръководството на К. Шкорпил и Ан. Явашов създават дружинка за събиране на археологически материали от града и неговите околности. На 3 юни 1888 г. Общинският съвет взема решение да се уреди музей към Градската библиотека.

За основа на сбирката послужили вече събраните материали в Мъжката гимназия и предметите, намерени при строителството на жп линията Разделна–Девня. През 1892 г. МНП нарежда фондът на музейната сбирка да се изпрати в София за създаването на централен музей. Въпреки съпротивата на варненската община през 1893 г. Всички материали са изпратени в София. През 1894 г. К. Шкорпил се завръща като учител във варненската Мъжка гимназия и подема инициативата за уреждане на нова музейна сбирка. На следващата година (1895) тя се пренася в сградата на новопостроената Девическа гимназия.

Много важна роля за разрастването на археологическата сбирка има създаването на Варненското археологическо дружество (ВАД) на 12 декември 1901 г. Още на учредителното събрание се взема решението дружеството да направи всичко необходимо за организиране на градски музей, който да издирва, съхранява и изучава паметниците от миналото на Варненски окръг.

.

Членове на Варненското археологическо дружество /ВАД/

.

.Това решение не се приема с охота от Централното археологическо дружество в София и от Министерството на народната просвета /МНП/. Възникват редица разногласия между местните дружества и София по въпроса имат ли право в провинцията да създават музеи. Това е и едно от условията ВАД да приеме да стане клон на Централното археологическо дружество в София. В резултат на продължителни преписки през 1902 г. МНП отпуска една стая във варненската Девическа гимназия за съхраняване на събраните старини. В същото време д–р Иван Басанович като общински съветник и член на ВАД подема инициативата за създаване на градски музей.

В резултат на 5 юни 1902 г. Общинският съвет утвърждава проектоустава на Варненския археологически музей. Осигуряването на необходимите помещения се протака дълго време от МНП и остава да съществува само археологическа сбирка в сутеренните помещения на Девическата гимназия с уредник Карел Шкорпил и трима помощници–членове на дружеството.

.

Сбирката от 1906 г.

.

След дълга подготвителна работа на 11 юни 1906 г. е осигурено помещение на тавана на Девическата гимназия и тържествено е открит Окръжен музей. В устава му е формулирано, че целта е населението да се запознае с историята на окръга от най–старо време чак до днешния ден. Предвиждало се да се обособят три отдела: Археологическо–исторически, Народописен (етнографски) и Природен. По–късно на базата на многобройните антични материали музеят се формира като археологически. През 1915 г. директорът на гимназията отнема таванската стая и музеят е преместен отново в сутерена. По време на Първата световна война експонатите са прибрани, за да се спасят от разграбване и евентуално унищожаване при бомбардировките на града. През 1923 г. Археологическият музей се връща в старото таванско помещение. Поради голямата ангажираност на Карел Шкорпил с дейността на ВАД в музея са привлечени нови хора.

 От 1924 г. на щатна длъжност е назначен Ст. Андреев, който остава уредник до 1926 г. От тогава до 1936 г. уредник на музея е архимандрит Инокентий, който развива изключителна събирателска и популяризаторска дейност. По това време музеят е преместен в голямата зала и коридора на втория етаж на Девическата гимназия. От 1931 г. МНП въвежда практиката да командирова учители по съвместителство за уредници на Археологическия музей. От 1931 до 1933 г. – Милен Сакъзов, учител по рисуване в Мъжката гимназия. През 1932 г. – Милко Мирчев, учител по класически езици. Археологическият музей в София също командирова уредници във Варненския музей. От 1933 до 1935 г. – Стоян Велков, а от 1936 до смъртта му през 1950 г. – Сергей Покровски. През 1942 г. в музея отново е командирован Милко Мирчев, който след смъртта на Карел Шкорпил е директор на Варненския музей от 1945 до 1962 г., а след това завеждащ Археологическия музей Варна.

.

Изключително ползотворна е дейността за музея на Карел и Херман Шкорпил 

.

През 1945 г. варненският музей е обявен за държавен. През 1950 г. му е предоставена сградата на първоначалното училище на ул. “Шейново”. Там през 1952 г. е открита новата му експозиция. От 3 март 1983 г. за експозицията на Археологическия музей е предоставен първият етаж от сградата на Девическата гимназия със съответните фондове в приземието като част от новия Историко–художествен музей. От 1993 г. сградата на Девическата гимназия изцяло е заета от възстановения Археологически музей. Създадена е нова експозиция с разгърната площ от около 2000 кв. м, там е представена и постоянна експозиция на икони от XVI–XIX в.Експозиционната площ на музея е 2 150 кв.м., отделно са фондовете, библиотеката и Учебния детски музей.

Сградата е строена през 1892 - 1898 г. по проект на изтъкнатия български арх. Петко Момчилов за училище - Девическа гимназия. 

.

.

.В продължение на много години в училището е имало помещения за сбирките на Варненския музей, за да ги приюти изцяло отново от 1983 г. насетне.  Изградена е в стил късен барок със сутеренни помещения и два етажа.  Има почти квадратна форма с просторен вътрешен двор.

Днес Варненският археологически музей е сред най–големите музеи в страната. В него се съхраняват едни от най–забележителните и ценни паметници на световната култура. Той се превърна в културен и научен център с много висококвалифицирани специалисти. Музеят и неговите колекции представят България на десетки национални и международни изложби. Със свои самостоятелни изложби е гостувал на прочути музеи във Франция, Германия (два пъти), Япония, Израел, Италия и на световните изложения в Севиля (Испания)–1992 г., и Лисабон (Португалия)–1998 г. Паметниците от експозицията и фондовете на музея са база за работа на редица наши и чужди специалисти. Експонатите и музейните обекти Аладжа манастир и Римски терми са едни от най-посещаваните от хилядите туристи на Българското Черноморие.

.

Залата на варненския халколитен некропол, където се съхраняват редица първи знания на световната цивилизация 

.

Библиотека

.
Библиотеката на Варненския археологически музей е една от най-богатите с археологическа литература библиотеки в страната. Създадена още от братя Шкорпил, днес в нея има повече от 7000 монографии и 24000 тома периодични издания на различни езици от много страни. Чрез своя годишник „Известия на Народния музей – Варна” (ИНМВ), основан през 1907 г. от който са излезли 53 тома и Acta Musei Varnaensis – периодични сборници, от които са излезли 6 тома от 2000 г. насам, библиотеката на Археологическия музей поддържа книгообмен с над 300 абоната – библиотеки, музеи, университети и археологически институти по целия свят... И още

.

Автор: Проф. д–р Валентин Плетньов

Специално за Е`Библиотека Паметта на българите

.

Към Библиотеката на Археологически музей - Варна 


Вижте филм и снимки за историята на музея и Варна

.

.
Обектите на Археологическия музей - Варна "Халколитен некропол", "Римски терми"
и Аладжа манастир" са отразени подробно в проекта "6500 години древна "Култура Варна"

                                                     
.
.
Web Analytics