СОЛНИЦАТА КРАЙ ПРОВАДИЯ Е НАЙ-СТАРИЯТ ГРАД-КРЕПОСТ НА ЕВРОПА

Един от входовете на Солницата - крадкрепост и екипът на BBC, който засне документален филм "По пътя на европейското знание"

ВРЪЗКАТА МЕЖДУ ХОРАТА ОТ СОЛНИЦАТА КРАЙ ПРОВАДИЯ

И ХОРАТА ОТ ХАЛКОЛИТНИЯ НЕКРОПОЛ КРАЙ ВАРНА

 
От няколко години екип под ръководството на  проф. Васил Николов от Историческия институт на БАН, проучва праисторическите солници при Провадия. Именно там е открит най-старият солодобивен център в Европа – от втората половина на шестото хилядолетие преди Христа.

.

Неоатдавна археолозите започнаха проучването на по-късен център за добив на сол, който е работил преди около 4500 години преди новата ера. Има ли връзка между него и намиращия се пак в този край Варненски халколитен некропол? И защо в него са положени няколко хиляди златни предмета, при положение, че наблизо няма златни залежи?

 „Във Варненския некропол има не само злато, но и много медни предмети – разказва проф. Николов. – Те са изключително ценни за времето си, също са белег на престиж, както и украшенията, изработени от черупките на егейски миди. Т. е. - всичко, което е положено в гробовете на Варненския некропол, е изключително скъпо за онази епоха. Срещу какво тази общност от хора край Варненското езеро е могла да съсредоточи в ръцете си такова огромно богатство? Хипотезата, която не за първи път споделям, но напоследък получи много сериозно потвърждение, е, че това е ставало срещу солта от Провадия. Провадия се намира на 37 километра от некропола и по онова време принадлежи на същата тази общност от хора, които са оставили следи и във Варненския некропол.” 

.

Древни пещи за промишлено производство на сол, разположени на плащ от 5 дк

.

 Всъщност солта, която се е добивала в средата на Пето хилядолетие преди Христа, е била в промишлени за онази епоха количества. Преди това водата от изключително солените местни извори е била наливана в големи съдове, с диаметър около половин метър. Те са били поставяни в пещи с висока температура, за да се изпари водата. Така са се получавали пити сол – удобна стока за търгуване, при това – много скъпа за времето. Около 4500 години преди Христа обаче способът на производство се сменя. Разсолът се налива в по-големи съдове – с височина до 80 сантиметра и диаметър до 60 сантиметра и се нареждат в големи ями, в които се поддържа огън. Ето какво разкриват резултатите от едно неотдавнашно изследване.

Така са получавани големи солени тела, които са използвани за размяна. Всъщност това са били тогавашните „пари”. Колкото до солта, много пъти съм казвал, че без нея човешкият организъм не може да съществува, това се отнася и за животните. Затова именно срещу солта от Провадия е било възможно получаването на тези престижни предмети, намерени във Варненския некропол.
.

.
 
 Големите керамични съдове са били покрити с каолин, за да не прониква соленият разтвор в стените им и да може водата да се изпарява само от гърлото на съда

.

Когато проучихме една от огромните ями за производство на сол, само по време на разкопките открихме около 20 кубически метра фрагменти от огромните керамични съдове, в които солта се е втвърдявала. Става дума за нещо, което за първи път в света се открива. То беше потвърдено и от водещи специалисти, които ни гостуваха от други страни.

Така че вече има обяснение каква е причината златото да бъде във Варненския некропол. А проектът, който ръководи професор Перницка, трябва да даде отговор откъде идва това злато. Така ще знаем как се е извършвала търговията със сол, докъде е стигал този скъп продукт, откъде се е връщало в замяна злато. Дали солта е пътувала до северна Мала Азия или до южните зони на Балканския полуостров, това все още не можем да кажем.” 

.
Проф. Ернст Перницка от Германия, споменат от Васил Николов, е учен със световна известност в областта на древната металургия. Проектът за изследване на златните предмети, открити край Варненското езеро, ще стартира през следващата година. Освен произхода на златото, той си поставя за цел да проучи и да разясни как в онази ранна епоха са били създадени тези великолепни предмети. 

.

Неслучайно в Провадия и Варна се събираха най-известните специалисти по древен солодобив и по черноморска праистория. Водеща тема бяха откритията край Провадия през последните няколко години. В изследвания на археологическия обект участваха и учени от Великобритания, Япония и Германия.

..

.

Най-старият солодобивен център в Европа – Солницата край Провадия, се оказва и най-стария праисторически град на Стария континент, възникнал преди повече от 6500 години. Това откритие също направи екипът на проф. Васил Николов 

.

Каменни бастиони и каменни стени от 4700–4200 г. пр. Хр. с дебелина два и три метра са най-ранните и най-масивните укрепления от периода на праисторията, документирани до днес в цяла Европа. След последните разкопки се открояват все по-импозантни и грандиозни останки от града. Проучвани са вече три последователно съществували каменни крепости, в които древните са пазели от грабители добиваната от тях най-ценна за времето си суровина – солта, в наше време равна по значимост на златото и нефта.

Солта е имала функцията на първите пари, докато златото и медта са били само белег на престиж. Затова  производственият център, в който добивали солта, е бил монетният двор на Европа, разказва проф. Васил Николов. Чрез мащабна търговия провадийските солни „кюлчета” достигат далече на юг, а обратно се връща храна, стоки на престижа и злато, които са придружили техните собственици в гробовете на Варненския златен некропол.

.

.В некропола арехолозите намират безценни следи за уникалния бит и култура

на първите граждани на Европа

.

Зад крепостните стени на древния град живеели богати хора в 24 двуетажни къщи – около 350 души. Екип, сред който и шотландката -биоантрополог Катлин Максуини от университета в Единбург, проучиха негропол на площ 400 кв м. Там са открити до момента 18 гроба и погребална яма около 50 м диаметър – нещо невиждано в праисторията.

Погребалната обредност се оказва много интересна и странна. В некропола са били погребвани хора с високо обществено положение, защото са носели игли с двойна спирала – символ на култа към богинята-майка. ИзображениеДо покойници с висок социален статус се откриват и керамични съдове, но труповете са отрязани наполовина. В друг труп на мъж е забита кост над таза, вероятно ритуал срещу вампирство, за да не се превърне след смъртта си в зъл дух. Открит е гробът на 30–годишна жена с две деца на 4-5 години, вероятно станали жертва на епидемия.

Археологическите разкопки край Провадия се извършват повече от 10 години в двора на завод „Провадсол“, Варненско. По датирани обекти солодобивът в местността е започнал преди около 5500 г пр.Хр. Самото каменно селище, пък е просъществувало около пет века – от 4700 до 4200 г пр.Хр.

.

Останки от центъра на града

.

Условно нареченият от проф. Николов градски център е уникален обект. Радиовъглеродните датирания доказват 7500 години солодобив и 6700 години съществуването на град, който има три поколения каменни укрепени стени. Най-старата е най-запазена, защото иманяри са пробили около 19 м дълбока яма, за да търсят погребения и са поразрушили горните 2 стени. И трите вида ограждения са широки около 2,40 до 2,60 м с най-вероятна височина 3 м. От двете страни на огражденията древните хора са слагали по-едрите и по-изгладени камъни, а в средата са поставяли по-малките, но поне с 10 – 15 см големина. Всичко това е било споявано с глина, като най-едрите камъни са слагани на входа на праисторическата крепост. Порталът  е около 2,40 м широк, личи си, че е бил здраво укрепен като цитадела. Укрепленията по стените са с диаметър до 1 метра, характерни за най-новата стена. Третата стена е най-масивна и с диаметър около 110 м обхваща практически цялото селище. 

Според археолозите земетресения са разрушили част от ценната находка. Заради земетресения във Вранча и Шабла най-старата и най-отдолу стояща стена е разрушена преди около 4500 г и затова над нея има построени още две стени, които са вдигнати с материал от рухналия зид.

Някои съвременни изследователи считат, че селището е направено като древна банка-трезор. Без съмнение солта е била богатство, абсолютно необходимо за живота. За това се е налагало на древните да пазят, както добитото, така и източника на богатството-самата мина.

.

Източници: Радио България, беседа с проф. Васил Николов

и Наука&Космос

Подбор и обработка на снимките: Николай Увалиев

.

.

Технологични постижения на древните хора от Провадийския край при добива на сол

.

Автори. проф. дтн Руси Русев и дтн Йордан Бояджиев

 

            Aрхеологът проф. Васил Николов от Националния Археологически институт с музей (НАИМ) проучва от няколко години праисторическия солодобивен център „Провадия Солницата”. Комплексът възникнал през късния неолит и бил в разцвета си през късната каменно-медна епоха (втората половина на V хил. пр. Хр.). В Европа не е откриван по-ранен от него. Халколитните производители на сол край днешния град Провадия са намерили перфектен метод за много по-бърз и значителен за времето си добив на сол, който с право можем да определим като “промишлен”. Именно през средния халколит край селището възниква голям производствен комплекс за добив на твърда сол, който работи и през късния халколит  (култура Варна), т.е. поне през третата четвърт на V хил. пр. Хр. Причина за това е явната необходимост от увеличаване на производството на сол, което става чрез модификация на технологичния процес. През средния халколит, ако не и по-рано, куполните пещи са заменени от големи открити съоръжения - широки ями, в които са нареждани плътно един до друг нов вид керамични съдове - много дълбоки и дебелостенни паници с много по-голям обем от къснонеолитните. Изваряването на разсола става с открит огън, разпален на дъното на ямата в пространствата между допиращите се с устията си паници. Халколитният производствен комплекс е разкрит частично. Засега изглежда, че площта му е поне 5 дка, но в действителност може би ще се окаже по-голяма. Намира се непосредствено на север-североизток от селищната могила. Проучена е централната и източната част на една от производствените ями, впоследствие превърната в депо на производствени останки от добива на сол в други подобни структури. Дължината й е около 10,50 м по оста север-юг, а максималната ширина на проучената част е 5 м. Максималната дълбочина на ямата е 1,75м. Има неправилна, приблизително овална форма, като в северната си част структурата се стеснява. В югоизточната част на съоръжението е разчистен „улей” с посока приблизително югоизток-северозапад. Разкритата част от него е с ширина 3,80 м и дължина 5,20 м. Това вероятно е подходът към структурата. Ямата е плътно запълнена от предимно големи фрагменти на много дълбоки и широки дебелостенни керамични паници и голямо количество бяла дървесна пепел. Диаметърът на устието на съдовете е от 30 до 70 см, диаметърът на дъното – около 18-20 см, а дълбочината им е вероятно 50-80 см. Дебелината на стените е от 1,5 до 2,5 см. Външната повърхност е огрубена, под устието са моделирани двойки големи конични пъпки. Вътрешната повърхност на съдовете е загладена. Керамичните фрагменти показват вторично изпичане. В ямата са намерени само няколко тънкостенни фрагменти, които позволяват датиране на съоръжението към началото на късния халколит в региона (култура Варна). Промяната в технологията на добиването на сол чрез изваряване на разсол е очевидна – пещите от късния неолит са заменени от много по-продуктивни вкопани съоръжения. Дълбоките керамични паници вероятно са нареждани на дъното на ямата така, че устията им са се допирали плътно, а периферните съдове са опирали в стените на ямата. Като се има предвид височината и обърнато-коничната им форма, често със значително предимство на устийния диаметър пред този на дъното, между частите на съдовете под устията са оставали значителни разширяващи се надолу пространства. Тези пространства вероятно са запълвани с горивен дървен материал. През целия процес на изваряване огънят е нагрявал странично предимно горната част на разсола в съдовете – при изпаряването нивото му е падало надолу, но е падало и нивото на горящия отвън огън. С утихването на огъня е падала и температурата, което пък е условие за протичане на процеса на кристализация на солта. В съдовете са оставали твърди конични тела от сол, подходящи за пренасяне дори на дълги разстояния.

           Промяната в технологията на добива на сол, водеща до възможности за рязко нарастване на производствения капацитет на “фабриката” край дн. Провадия през средния и късния халколит, дава силна подкрепа на предположената връзка между производството на сол там и съответно търговията с нея. Според проф. Николов солта, добивана там, е била разменяна за злато, мед и други престижни предмети, като намерените във Варненския халколитен некропол[2].

.

.

Към Ритуални тълкувания от Варненския халколитен некропол

 

.

..

Web Analytics