Най-старият солодобивен център в Европа – Солницата край Провадия, се оказва и най-стария праисторически град на Стария континент, възникнал преди повече от 6500 години. Това откритие също направи екипът на проф. Васил Николов
.
Каменни бастиони и каменни стени от 4700–4200 г. пр. Хр. с дебелина два и три метра са най-ранните и най-масивните укрепления от периода на праисторията, документирани до днес в цяла Европа. След последните разкопки се открояват все по-импозантни и грандиозни останки от града. Проучвани са вече три последователно съществували каменни крепости, в които древните са пазели от грабители добиваната от тях най-ценна за времето си суровина – солта, в наше време равна по значимост на златото и нефта.
Солта е имала функцията на първите пари, докато златото и медта са били само белег на престиж. Затова производственият център, в който добивали солта, е бил монетният двор на Европа, разказва проф. Васил Николов. Чрез мащабна търговия провадийските солни „кюлчета” достигат далече на юг, а обратно се връща храна, стоки на престижа и злато, които са придружили техните собственици в гробовете на Варненския златен некропол.
.
.В некропола арехолозите намират безценни следи за уникалния бит и култура
на първите граждани на Европа
.
Зад крепостните стени на древния град живеели богати хора в 24 двуетажни къщи – около 350 души. Екип, сред който и шотландката -биоантрополог Катлин Максуини от университета в Единбург, проучиха негропол на площ 400 кв м. Там са открити до момента 18 гроба и погребална яма около 50 м диаметър – нещо невиждано в праисторията.
Погребалната обредност се оказва много интересна и странна. В некропола са били погребвани хора с високо обществено положение, защото са носели игли с двойна спирала – символ на култа към богинята-майка. ИзображениеДо покойници с висок социален статус се откриват и керамични съдове, но труповете са отрязани наполовина. В друг труп на мъж е забита кост над таза, вероятно ритуал срещу вампирство, за да не се превърне след смъртта си в зъл дух. Открит е гробът на 30–годишна жена с две деца на 4-5 години, вероятно станали жертва на епидемия.
Археологическите разкопки край Провадия се извършват повече от 10 години в двора на завод „Провадсол“, Варненско. По датирани обекти солодобивът в местността е започнал преди около 5500 г пр.Хр. Самото каменно селище, пък е просъществувало около пет века – от 4700 до 4200 г пр.Хр.
.
Останки от центъра на града
.
Условно нареченият от проф. Николов градски център е уникален обект. Радиовъглеродните датирания доказват 7500 години солодобив и 6700 години съществуването на град, който има три поколения каменни укрепени стени. Най-старата е най-запазена, защото иманяри са пробили около 19 м дълбока яма, за да търсят погребения и са поразрушили горните 2 стени. И трите вида ограждения са широки около 2,40 до 2,60 м с най-вероятна височина 3 м. От двете страни на огражденията древните хора са слагали по-едрите и по-изгладени камъни, а в средата са поставяли по-малките, но поне с 10 – 15 см големина. Всичко това е било споявано с глина, като най-едрите камъни са слагани на входа на праисторическата крепост. Порталът е около 2,40 м широк, личи си, че е бил здраво укрепен като цитадела. Укрепленията по стените са с диаметър до 1 метра, характерни за най-новата стена. Третата стена е най-масивна и с диаметър около 110 м обхваща практически цялото селище.
Според археолозите земетресения са разрушили част от ценната находка. Заради земетресения във Вранча и Шабла най-старата и най-отдолу стояща стена е разрушена преди около 4500 г и затова над нея има построени още две стени, които са вдигнати с материал от рухналия зид.
Някои съвременни изследователи считат, че селището е направено като древна банка-трезор. Без съмнение солта е била богатство, абсолютно необходимо за живота. За това се е налагало на древните да пазят, както добитото, така и източника на богатството-самата мина.
.
Източници: Радио България, беседа с проф. Васил Николов
Подбор и обработка на снимките: Николай Увалиев
.
.
Технологични постижения на древните хора от Провадийския край при добива на сол
.
Автори. проф. дтн Руси Русев и дтн Йордан Бояджиев
Aрхеологът проф. Васил Николов от Националния Археологически институт с музей (НАИМ) проучва от няколко години праисторическия солодобивен център „Провадия Солницата”. Комплексът възникнал през късния неолит и бил в разцвета си през късната каменно-медна епоха (втората половина на V хил. пр. Хр.). В Европа не е откриван по-ранен от него. Халколитните производители на сол край днешния град Провадия са намерили перфектен метод за много по-бърз и значителен за времето си добив на сол, който с право можем да определим като “промишлен”. Именно през средния халколит край селището възниква голям производствен комплекс за добив на твърда сол, който работи и през късния халколит (култура Варна), т.е. поне през третата четвърт на V хил. пр. Хр. Причина за това е явната необходимост от увеличаване на производството на сол, което става чрез модификация на технологичния процес. През средния халколит, ако не и по-рано, куполните пещи са заменени от големи открити съоръжения - широки ями, в които са нареждани плътно един до друг нов вид керамични съдове - много дълбоки и дебелостенни паници с много по-голям обем от къснонеолитните. Изваряването на разсола става с открит огън, разпален на дъното на ямата в пространствата между допиращите се с устията си паници. Халколитният производствен комплекс е разкрит частично. Засега изглежда, че площта му е поне 5 дка, но в действителност може би ще се окаже по-голяма. Намира се непосредствено на север-североизток от селищната могила. Проучена е централната и източната част на една от производствените ями, впоследствие превърната в депо на производствени останки от добива на сол в други подобни структури. Дължината й е около 10,50 м по оста север-юг, а максималната ширина на проучената част е 5 м. Максималната дълбочина на ямата е 1,75м. Има неправилна, приблизително овална форма, като в северната си част структурата се стеснява. В югоизточната част на съоръжението е разчистен „улей” с посока приблизително югоизток-северозапад. Разкритата част от него е с ширина 3,80 м и дължина 5,20 м. Това вероятно е подходът към структурата. Ямата е плътно запълнена от предимно големи фрагменти на много дълбоки и широки дебелостенни керамични паници и голямо количество бяла дървесна пепел. Диаметърът на устието на съдовете е от 30 до 70 см, диаметърът на дъното – около 18-20 см, а дълбочината им е вероятно 50-80 см. Дебелината на стените е от 1,5 до 2,5 см. Външната повърхност е огрубена, под устието са моделирани двойки големи конични пъпки. Вътрешната повърхност на съдовете е загладена. Керамичните фрагменти показват вторично изпичане. В ямата са намерени само няколко тънкостенни фрагменти, които позволяват датиране на съоръжението към началото на късния халколит в региона (култура Варна). Промяната в технологията на добиването на сол чрез изваряване на разсол е очевидна – пещите от късния неолит са заменени от много по-продуктивни вкопани съоръжения. Дълбоките керамични паници вероятно са нареждани на дъното на ямата така, че устията им са се допирали плътно, а периферните съдове са опирали в стените на ямата. Като се има предвид височината и обърнато-коничната им форма, често със значително предимство на устийния диаметър пред този на дъното, между частите на съдовете под устията са оставали значителни разширяващи се надолу пространства. Тези пространства вероятно са запълвани с горивен дървен материал. През целия процес на изваряване огънят е нагрявал странично предимно горната част на разсола в съдовете – при изпаряването нивото му е падало надолу, но е падало и нивото на горящия отвън огън. С утихването на огъня е падала и температурата, което пък е условие за протичане на процеса на кристализация на солта. В съдовете са оставали твърди конични тела от сол, подходящи за пренасяне дори на дълги разстояния.
Промяната в технологията на добива на сол, водеща до възможности за рязко нарастване на производствения капацитет на “фабриката” край дн. Провадия през средния и късния халколит, дава силна подкрепа на предположената връзка между производството на сол там и съответно търговията с нея. Според проф. Николов солта, добивана там, е била разменяна за злато, мед и други престижни предмети, като намерените във Варненския халколитен некропол[2].
.
.
Към Ритуални тълкувания от Варненския халколитен некропол
.
..
