ПРАИСТОРИЯ НАЙ-РАННИ СЛЕДИ ОТ ЧОВЕШКО ПРИСЪСТВИЕ

.Антропоморфена фигурка, керамика, късен енеолит. Намерена при прокопаването на дълбоководния канал за пристанища Варна-запад край завод Арсенал на южния бряг на Варненското езеро. Датировка - 4500-4200 г. пр. Хр.

.

Най-ранните следи от човешко присъствие във Варненско са засвидетелствани от старокаменната епоха (преди около 100 000 г.). В експозицията на Варненския археологически музей тя е представена от среднопалеолитни кремъчни сечива, открити при строежите на заводите в долината  на изворите на Девня.

От късната старокаменна епоха са няколко други кремъчни сечива и отломъци, намерени при разкопки в района на м. Побитите камъни. Изследвана е и т. нар. Малката пещера при гр. Белослав, където освен кремъчни изделия са намерени и кости от животни, ловувани от тогавашните хора. Важно място в заемат и мезолитните находки от района на местността Побитите камъни до Варна – единственото находище от средно каменната епоха (около 10000–7000 г. пр. Хр.) на територията на България. Това са т. нар. кремъчни микролити – свидетелство за опознаването от човека на съставните сечива, изработени от малки кремъчни пластини и други материали – дърво, кост. Някои от тях са се използвали като върхове за стрели.


През каменно-медната епоха (енеолита) (V хил. пр. Хр.) с опознаването и овладяването на металургията на медта и златото, както и на засилването на търговските контакти със земите на север и юг и използването на морското крайбрежие като пътна артерия във Варненско започва нов етап в развитието на обществото. Проучванията на енеолитната епоха във Варненско обхващат няколко обекта.
От ранния енеолит (първата половина на V хил. пр. Хр.) датират жилищни нива от селищните могили при село Голямо Делчево и при село Сава, представени в музейната експозиция от сечива от камък, кост и рог, глинени и костени антропоморфни и зооморфни фигурки, както и от множество керамични съдове, украсени с врязани линии.
Средният енеолит (4500–4000 г. пр. Хр.) е засвидетелстван от находките от селището при град Суворово, от селището в местността “Батареята” край с. Виница, от селищните могили при селата Левски, Голямо Делчево и Сава. Сред керамиката от този период се срещат кухи поставки с формата на четириъгълен паралелепипед, паници с извит навън ръб на устието на високо столче и др. Най-често съдовете са украсени с щампована украса, нанасяна с печати, изработени от миди с назъбен ръб.
Особено място заемат находките от три гроба, проучени на севрния бряг на Варненското езеро, които дават ценни сведения за настъпването на имуществено разслоение сред населението по бреговете на Варненските езера. В един от тях са открити около 1 000 предмета, сред които и 31 златни мъниста, които всъщност са най-старото намерено злато на света досега.

.

.

Подставка, керамика, гроб 3 от
некропол Варна ІІ, среден енеолит.

 

Праисторическото общество на Балканите достига своя разцвет през късната каменно-медна епоха (4400–4200 г. пр. Хр.).

Антропоморфна фигурка, глина,
село Голямо Делчево, среден енеолит.          
                        Брадва в муфа, камък и рог,
              село Голямо Делчево, късен енеолит.

Не са изключение и племената, обитаващи Варненския край по това време.  Един от най-важните късноенеолитни центрове на това високоразвито общество се е намирал южно от Варна – т. нар. наколни селища, намиращи се сега под водата на Варненските езера, където са открити изложените в експозицията многобройни керамични съдове, украсени с графитна боя, сечива от кост, камък, кремък и рог, както и множество изделия, свързани с култовите практики.

.

Източник: Регионален Археологически музей - Варна 

Спациолно за Е`Библиотека Паметта на българите

.

Към Варненският халколитен некропол - 

най-значимият паметник на древната "Култура Варна" 

.

Web Analytics