ВТОРА СТРАНИЦА НА БУКВА В

Rosmaric Tissi - Швейцария

.

ВЪЗКРЕСЕНИЕТО  НА ИЗСТРАДАЛИЯ ГОРД БЪЛГАРСКИ НАРОД

3 МАРТ 1878

.

 Тържествено посрещане на княз Николай Николаевич, генерал Гурко и освободителните руски войски в старопрестолната столица на Втората Българска държава ВеликоТърново

.

С названието Освобождение на България в българската историография обичайно се нарича възстановяването на българската държавност в резултат от Руско-турската война 1877-1878 година, наричана от всички българи Освободителна. Възстановяването на българската държавност е предвидено в мирния Санстефански мирен договор и е затвърдено от международния Берлински договор.

Стремежът към възстановяване на българската държава не престава и не прекъсва през целия период на османско владичество. Споменът за насилствено отнетата свобода и прекъснатия самостоен живот се предава от поколение на поколение. Писмеви документи от славната история на българите грижовно се съхраняват в духовните и светските огнища.

Първият сериозен опит за възстановяване на българската държавна традиция е през 1835 година, когато е организирано Първото търновско въстание, наречено Велчова завера... И още 

.

.

Весела Казакова - с нова голямата награда за женска роля

.

.

На големия международен кинофестивал в Москва за филма"Откраднати очи" на Радослав Спасов и Нери Терзиева тя получи най-високото отличие.

Родена е в София през 1977 г. От 4-годишна, заедно с близначката си Биляна, играе в театралното студио "Камбана", създадено от майката Снежина Казакова. През 2000 г. завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ при проф. Стефан Данаилов. През 2002 г. завършва арт-мениджмънт в УНСС. Играе в постановките "Жените на Джейк" в Народен театър "Иван Вазов", специален спектакъл по случай 60-годишнината на професора й Стефан Данаилов, в "Криза в рая" - Русе, в "Престъплението на острова на козите" с режисьор Гриша Островски и други роли. В киното дебютира през 2002 г. в "Лист отбрулен" с ролята на странно нямо селянче. Присъствие на екрана е забелязано моментално и оттогава не е спряла да влиза от филм във филм... И още  

.

Щурм на Варненската крепост, 1828 г. (Erstürmung der Türkischen Festung Varna durch die Russen).

На 29 септември (11 октомври) 1828 г., след 3 месечна обсада по време на Руско-турската война от 1828-1829 г., Варна е превзета от руските войски. Най-голямата турска крепост и пристанище по западния бряг на Черно море, прикриваща един от пътищата, водещи към столицата на Османската империя - (Истанбул), е в руски ръце.

Крепостта капитулира и командирът на гарнизона - капудан паша Иззет Мехмед предава ключовете на крепостните порти.Крепостта се отбранява до изчерпване на продоволствените запаси. Руснаците откриват в складовете само изгнило просо (Лукьянович 1844, 2: 120). Те пленяват 6 087 души и вземат като военни трофеи 178 оръдия и мортири с различни калибри (13 чугунени, останалите медни) [2], запаси от гюлета и барут и до 40 хиляди пушки, пистолети, ятагани и кинжали (Лукьянович 1844, 2: 120; МС 1850: 297; МС 1854, 11, 3: 281) [3]. Осемстотин души (420 души лична охрана и 380 души редовна пехота), начело с коменданта на крепостта, запазват оръжията си и са освободени под клетва да не се бият във войната, 4 хиляди са разоръжени и освободени... И още  

.

ВЪЗРАЖДАНЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ПРОСВЕТА И КУЛТУРА

  Рилският манастир от създаването си през 30–те години на Х век от Св. Иван Рилски и сега е благоодатно гнездо на българската духовна просвета и култура. Снимка: БНБ "Кирил и Методий"
.
Към средата на ХV в., когато кошмарът от падането на България под османско владичество постепенно е преодолян, в отделни манастири започват да се долавят симптомите на едно, макар и бавно съживяване на духовното развитие на българския народ. Но едва през ХVIII и първата четвърт на ХIХ в., под влияние на комплекс от вътрешни и външни фактори, се създават благоприятни предпоставки за истинска духовна пробуда. Постепенно стремежът към знание и духовна еманципация придобива все по-осъзнат и целенасочен характер, за да приеме през втората четвърт на ХIХ в. формата на организирано общонационално движение за изграждане на модерно светско училище.
Движението за новобългарска просвета и процесът на формиране на възрожденската култура обхващат цялата възрожденска епоха. А от средата на 20-те години на ХIХ в. до Кримската война (1853-1856) се формират основните елементи на възрожденската просвета и култура... И още 

.

.

ВЪЗХВАЛА НА ПАИСИЙ

 Из Епопея на забравените от Иван Вазов

О, неразумни юроде! Поради что се срамиш да се наречиш Болгарин?...Или не са имали Болгаре царство и господарство? Ти, Болгарино, не прелщайся, знай свой род и язик..."  Паисий (1762)                                                                                             

И ний сме дали нещо на светът и на вси Словене книга да четът; и кога му викат:"Българину!", той да се гордее с това име честно. Тъй мълвеше преди сто и двайсет годин тоз див Светогорец - за рая негоден, и фърляше тайно през мрака тогаз най-първата искра в народната свяст.

Най-после отдъхна и рече: "Конец! На житие ново аз турих венец." И вдигна тез листи, и викна високо: "От днеска нататък българският род история има и става народ!"... И още 

.

Като написва История славянобългарска, отец Паисий я разнесе по села и градове,

за да поучава българите

.
Видения от древна България - автор Николай Райнов

Там, дето се кръстосват сред диви балкански урви четири потока, върху древни кули, зидани от чуждоземци, цар Аспарух сгради своя дворец. Сгради го от гранитен камък и пъстроцветни дървета, украси го с хубостта на своята царица, утвърди го с властта на царската повеля и принесе жертва на боговете, да крепят с мощна ръка и мъдро слово народа му.

А после сбра войводи и бранни пълчища, та замина в далечни краища – бран с врази да води. Защото е люто изпитанието на всеки нов престол и горчива орис чака всяко ново царство. Та всичко живо въстана срещу Аспаруха и вси съседи плашеха с меч държавата му. Ала гордостта Аспарухова не търпеше рани и десницата му не понасяше иго. Та реши да се опре на цял свят, ала да спази основаното и да разшири синурите на своето царство... И още  

.

Цар Аспарух

Илюстрация от книгата "Видения от древна България" на Николай Райнов

.

Из Вечните стихове на българите

-

.

Стихотворението на поета-матрос Никола Й. Вапцаров бе публикувано по молба

на Деян Илиев - студент във ВВМУ - Варна

.

КЪДЕ СЕ Е НАМИРАЛА "ТАКА НАРЕЧЕНАТА ВАРНА"

.

Димитър Чанев
Доц. д-р Джемшид Сайяр в книгата си „Култура и литература на древния Иран” пояснява, че „(х)варна” е „лъчезарната небесна сила”. Отпадането на предгласа (х), довело до прехода „хварна” – „варна” не е изолирано явление в съвременния български език.
Първото сведение, което ни е известно, е за „така наречената Варна”. Него дължим на летописеца Теофан Изповедник. Той пише: "...тая Варна е голяма, даже много голяма. Защитават я Дунав, Стара планина и Черно море". Уточнението, че е „близо до Одесос”, малко помага при тия размери. Според него Варна е област, при това не малка. Вярно, патриарх Никифор не описва толкова впечатляващи размери за областта, но той ще ни е полезен с уточнението, че местността е непроходима. В средата на Х в. местните названия са вече обогатени и уточнени, населението е силно увеличено. Констнантин Багрянородни тълкува Варна като река (въпреки не съвсем сигурни превод на този израз...И още 

 

.

Web Analytics