АННА АХМАТОВА - ПРИНЦЕСА НА ВОЛЖСКИТЕ БЪЛГАРИ

.

.Портрет на Ахматова от Олга Делла-Бок-Кардовская (1914)

.

В средновековието Източна Европа познавала само две големи държави - Волжска България и Московското княжество. В продължение на 3-4 века, продължава упоритата конкуренция и конфликт между двете империи, но те са влизали в културни и стопански взаимни отношения.

Водили са войни, но и са си оказвали взаимна помощ. След като българската държавност в Волгокамският регион е покорена от цар Иван Грозни, стотици видни аристократи от Волжка България се вливат във структурите на новосъздадената Руска Империя.           

Уважавани изследователи като В. Татишчев и С. Веселовски доказаха масови заселвания на български родове през ХIII век в Руската империя. Казански феодали стават основоположници на руски дворянски родове в Рус и Литва. Процесът става особено масов след 25-те войни на Русия срещу Казан от 1461 до 1552 години. 

.

Карта на Киевска Рус и на Волжска България

.

А изследователката Татяна Ярулина Ал-Булгари сочи като „важен аспект на културната доминация на нашите прадеди над Русия множеството българи в придворието на руските князе”. Само ще припомня, че във висшия ешелон имаме примери  Светослав Първи, наричан „родословец на руските князе”, е син на българката Олга (Елена), че жената на Андрей Боголюбски е българка и пр. Но с по-голямо внамание ще разгледам интелектуалния елит на Русия, за да стигнем до българските корени на Анна Ахматова. 

След завладяването на Казанското царство от Русия започва още по-активен процес на преминаването на българската аристокрация към нея. Общо над 500 български княжески рода са се заселили в Русия и много знатни руски родове водят началото си от тях. Този списък е събран от световно известния историк и археолог професор Алфред Халиков,

 Във втория том на неговите произведения в бележката за Анна Ахматова е отбелязано, че прабаба й Прасковя Федосеевна произхожда от семейството на сибирските дворяни Ахматови.

Проф. Халилов бе голям приятел на България и се гордееше с българския си етнически произход. Той бе заслужил деятел на науката, автор на над 40 монографии и над 600 статии. Ученият е провел проучване за произхода на населението от Поволжието по поръчка на университетите в Сапоро и Кобе - Япония, през 1990 г. Докладът му съдържа факти, открити в данъчните регистри на руското дворянство от XIII-XVI век. 

.

.Професор Алфред Халиков

.

Ето само 30 от 500-те руски фамилии с български родови корени Читателят може сам да направи извод за тяхното влияние върху руската култура и държавност.

АЛАБИНИ – според Веселовски от „алаба”,  стара българска дума, означаваща награден. АХМАТОВИ – дворяни от 1582 година, преселници от Казан, от „ахмат” –  възхваляван. БАЛАКИРЕВИ – в Литва от ХIV век. Освен  прочутия шут Балакирев, има и известен композитор. БАРАКОВ – от „барак” – рошаво куче – дворяни от ХV век в Литва и Твер. БЕРДЯЕВИ – от „берди” – подарен, дворяни край Смолянск, учени, философи. БИЧУРИНИ – тази фамилия е трансформирана в МИЧУРИНИ, от „бай чура” – богат богатир. 

БУЛГАКОВИ – от „булгак” – горд човек. БУНИНИ – Прокуда Бунин, преселник от Казан, от този род е Иван Бунин, носител на Нобелова награда за литература. ГОГОЛ – от „гогул” – синя птица, преселници и в Полша, начало в Новгород 1459 г. ГОЛИЦИНИ  – родоначалникът Борис Голицин от Казан бил претендент за руския трон. ДЕРЖАВИНИ – от Казан. ЕЛЦИНИ – от „елч” – глашатай, дворяни от ХVI век. КОРСАКОВИ – родоначалник Корсак, преселил се в Литва в края на ХIV век,  от „корсак” – степен кон. Композитори, учени, военни. КОЧУБЕЙ – князе, Василий Кочубей, съратник на Петър І – от „коч” и „бей” – скигнически бей (княз). КУПРИНИ – в автобиографията си писателят А.И. Куприн пише, че прадедите му произхождат от град Наровчат. КУТУЗОВИ – от „кутуз” – сприхав, луд, военни и маршал Кутузов.

НАГИ – руска фамилия, български князе от Казан. Да си спомним героя от Унгарската революция от 1956 г. Имре Наги. ПУШКИНИ - от този род великият руски поет Александър Пушкин. РАХМАНИНОВИ – от „рахман” – милостив, много разпространена фамилия в древен Казан. От тази фамилия е композиторът Сергей Рахманинов. СУВОРОВИ – воини от ХV век, дворяни в Бежецк и Кашин, от „сувор” – конник. СКРЯБЕНОВИ - от този род композиторът Скрябин. 

ТУРГЕНЕВИ – руски дворяни от ХVI век, преселили се родоначалници още през 1440 година. От „турген” – бистър, смел. Писателят Тургенев е от този род. Не случайно главен герой в култовия му роман „В навечерието” е българинът Инсаров. ТУХАЧЕВСКИ – от „тухачи” – знаменосец. УЛЯНОВИ – фамилията е доста разпространена, води началото си от „улан” – юнак, момък, конник. УШАКОВИ – покръстени при Юрий и Роман, преминали на киевска служба, от „ушак” – дребен, нисък човек, родственици - адмирал Ушаков. ХРУШЧОВИ – първите преселници имали и фамилен герб, заселили се в Тулския уезд. 

ШЕРЕМЕТИЕВИ – много знатна руска фамилия, графове, князе. Според А. А Зимин началото поставя Андрей Кобъла, преселил се през ХIII век при Александър Невски. Според Баксанов произходът е от българо-чувашката дума „шеремет” – нещастник, клетник.  (Да припомним един факт - на три километра от старинната столица на България има село, което се нарича Шереметево - БР). ШУКЛИНИ – ШУКШИНИ – дворяни от 1628 година, преселили се в Рус вероятно през 1455 година. От „шукля” – красиви мигли.

А най-прочутите български майстори-строители трайно биват заселени в Русия и създадат европейски изглед на големите градове. Руски князе смаяни от красотата на ненадмината крепост Кремен (Кремлин) в Казан, възлагат на волжските строители да изградят нейно подобие в Москва. Така се ражда Кремъл. За да не остане съперник, казанският Кремлин е сринат до основи след покоряването на българите от руския цар Иван Грозни през 1552 г. Единствено оцелява една кула. 

.

Анна Ахматова - наследница на знаменит древен български род

.

И накрая едно откровение на великата поетеса за произхода си. В своя автобиографична бележка тя отбелязва, че са я кръстили Ана в чест на баба й Ана Егоровна Мотовилова. Майката на баба й - Прасковя Федосеевна - била принцеса от фамилията Ахматови с основател хан Ахмат. Това твърди и един от нейните биографи Виталий ВолфВ Парижкото издание "Сириус" публикували едно стихотворение на Анна Ахматова. Когаато нейният баща узнал, я помолил да не срами името му. "Не ми трябва твоето име" - отвърнала тя и взела фамилията на своята прабаба, Прасковьи Федосеевны, чиито род произлиза от древен български род на Кан Ахммат. Така в руската литература се появява името Анна Ахматова.

А  дългогодишната спътница и  помощница на Ана Ахматова Лидия Чуковска в своята книга е оставила едно свидетелство: "Анна Андреевна величествено седеше на дивана и с царствено излъчване покровителстваше разговора. - Имаше ли българи? - попитаха я. - Имаше - отвърна тя. - Аз приех техните верноподанически чувства."

.

.

Възстановка на крепостта Кремлин в Казан - столица на Волжска България в Средновековието.


Автор: Николай Увалиев

.

Ползвани източници:

„500 русских фамилий булгаро произхождения“ -

проф Алфред Халилов, изд.Тангра

"Речник от нищото" на Милан Асадуров, 

Издание "Само истина" ,Книгата на Деян Енев "Хора на перото"

.

.
Web Analytics