Дворец на кирилицата

.

.

Добре дошли в двора на кирилицата.

Да, има такова място. 
Логично е да е в България, в Плиска и то е тук.
Най-истинската и най-българската дестинация за културен туризъм.    


Намираме се в един уникален културно-исторически комплекс 




За създаването на този своеобразен дом на кирилските букви разказва неговият инициатор - Карен Алексaнян - арменец, установил се в България и научил много за историята ни:

 "От частичните сведения, достигнали до нас от "Житието на св. Климент Охридски" от Теофилакт Охридски, разбираме, че след смъртта на св. Методий на 6 април 855 г. в Европа започнали мъченията над неговите и на св. Кирил ученици. По-младите от тях били отвлечени в робство, а по-възрастните - изгонени.



Климент, Наум и Ангеларий успели да стигнат до Белград, който по онова време бил българска гранична крепост. Там ги посрещнали с радост и ги изпратили с почести в Плиска при цар Борис, защото те "копнеели за България", а царят "отдавна жадувал за такива учени мъже". След пристигането им в столицата (около 866 г.) Борис настанил Климент и Наум в дома на боила Есхач, а Ангеларий - при другия си доверен боил Чеслав. 


Известно време царят пазел в тайна пребиваването в Плиска на приносителите на новата славянска писменост, "докато приготвим напълно това, което трябва да направим". Но самият той бил обхванат от силно желание "всеки ден да разговаря с тях".


Именно под въздействие на прочетеното в житието аз видях във въображението си дома на Есхач, където Климент, Наум и Ангеларий преработили глаголицата в кирилица, съобщили радостната новина на цар Борис и го поканили да му я покажат. Представих си царя, седнал на трон в единия край на двора, а пред него - буквите, наредени като войници на църковно-славянщината. Срещу фигурата на Борис, в далечината пред западния зид, виждах голям кръст, а пред него като бели видения - образите на св. Кирил и св. Методий. Книгата в ръцете им беше изписана на глаголица, но погледите им благославяха новите кирилски букви.


Така се роди идеята за изграждането на Дворът на кирилицата. За съжаление, не е известно къде точно са били домовете на боилите, в които са творили Кирило-Методиевите ученици. Може би Господ ме доведе и ми показа мястото, където са били създадени буквите. Няма как да разберем, остава само да се надяваме и да мечтаем, че е така."


Респектът пред делото на царя покръстител и обединител на българите изразява параклисът в края на двора - "Св. Борис I Покръстител". Пределно семпъл и в същото време - внушителен с каменните си стени, резбования олтар и иконата на царя светец. Аскетичната атмосфера в параклиса спомня тайното покръстване на Борис и внушава единяването на управника и духовника, непримиримия борец за християнизация на българите и смирения монах, търсещ душевно успоконие след трудните години на царуването си.


 

Параклисът е осветен на 25.04.2015 г. от Варненско-Преславския митрополит Йоан. По волята на създателя, всяка свещ, запалена в параклиса на светеца, е лепта за поддържане на църквата в Плиска.
ь

Вдясно от тежката врата на параклиса е камъкът с кръст – хачкар. Това е най-простият, но и най-величественият символ на най-старата християнска държава - Армения. От началото на своето създаване до днес земята й е осеяна с над 100 000 подобни паметници. Минавал някой майстор по пътя си, виждал каменен блок и започвал да дяла на него кръст. После си тръгвал и оставял християнския знак да се знае, че тази земя е свещена. Затова всички хачкари са различни и неповторими. Като поставения в Двора, на който е написано на арменски: "Този камък хачкар е поставен в прослава на българския народ послучай 1150 години от Покръстването".




Високите над 2 м кирилски букви са изработени в Армения от 12 арменски скулптори, ръководени от народния майстор Рубен Налбандян и са транспортирани до България с 2 камиона. Естественият керемиден цвят на пясъчника туф, от който са направени скулптурите, излъчва топлотата и силата на арменската земя.



Шест от буквите изписват името на първата българска столица ПЛИСКА. Останалите са разположени свободно върху затревената площ, без да следват азбучния ред. Защото всяка има своето послание с изображенията и орнаментиката си.




Скулптурите цар Брис и на св. Кирил и св. Методий са изработени от българския скулптор Бехчет Данаджъ. Комплексът включва и галерия с постоянна експозиция, разказваща с картини историята на Покрстването, приемането на кирилицата в България и признаването на църковните славянски книги от християнския свят. Има конферентна зала и магазин за сувенири. Всички те допълват цялостния ансамбъл на комплекса.






Дворът е откритото слънчево лице на всеки дом. Създава усещане за простор, но и за защитеност със здравите си зидове. Той е входът към своето, но и началото на пътя за обитателите му към световете на другите. 


Хората са подреждали дворовете си с любов, пазели са ги чисти и са ги населявали с живот и красота. Такъв е и Дворът на кирилицата - мястото, където кирилските букви се завръщат у дома, след като са дарили светлина и познание на една значителна част от човечеството.



Осем български светци участват в създаването на кирилицта: Кирил и Методий, Климент, Наум, Ангеларий, Сава, Горазд (св. Седмочисленици) и цар Борис. Всъщност малко хора отдават дължимото на първия български цар за приемането и утвърждаването на кирилската азбука.


Инициаторът : Карен Алексанян, арменски бизнесмен, живеещ в Шумен:

 „Когато дойдох за първи път в Плиска, усетих някакво магическо въздействие. Представих си величието на тази древна християнска столица, в която се случвали събития, оказали влияние върху живота в целия европейски свят. През IX век Базиликата е била най-големият храм в Европа – 99 м дълга, 30 и няколко широка, Плиска се е простирала на 23 кв.км – колкото сегашна София и почти колкото тогавашен Констатинопол.

 Но най-вълнуващото е, че някъде тук е била създадена кирилицата – азбуката с най-мъченическа историческа съдба. Никоя друга писменост не е била подлагана на такива гонения и страдания, а нейните застъпниците са проявявали несломим дух в отстояването й.




Затова поисках да оживя мястото, откъдето са тръгнали кирилските букви към света, да призова паметта за тяхното величие. Защото мъченическият начин на създаването и утвърждаването им е исторически пример за родолюбие и непоколебимост на вярата. За съжаление, в днешни дни това са ценности, които все повече избледняват.

Дворът на кирилицата се появи, за да се открои значимостта на Плиска не само за българската, а за културната история въобще. Защото кирилицата се е появила като писменост за славянските християнски народи, но днес и татарите, чеченците, дагестанците, половината от казахстанците, които са мюсюлмани; някои будисти и др. също пишат на азбуката, създадена от българите св. св. Кирил и Методий.

 

Посвещавам този културен ансамбъл на паметта на майка ми, преподавател по славянология.

Карен Алексанян


 

За кирилицата

 Няма друга такава азбука в света, в която всяка буква означава дума, а всички букви-думи съставят благослов, изричащ ползата от това човек да бъде знаещ, можещ да си служи със силата на словото:

 Аз, Буки, Веди, Глаголи, Добро, Есть, Живот, Земля, Иже, Како, Люди, Мислете, Наш, Он, Покой, Ръци, Слово, Твърд, Ук…

 или: Аз Буквите зная (Ведя), за да Говоря (глаголя , пиша) с тях. Добро Е Животът на Земята И Като хора (Люде) Мислете за Нашия (Он – този) Мир (свят) с Ръце, Слово, Твърдост и Учение…




Нашите предци са учили азбуката като текст и са я изговаряли като молитва. Така са затвърждавали нейната свещена същност да пази българското във времето, дори в моментите, когато му е било трудно да оцелява.

.

Източник на текстта: blog.bg/turizam 

Снимките подреди: Николай Увалиев

.

***

Паметник на кирилицата направи арменският бизнесмен Карен Алексанян. Културно-историческият комплекс е издигнат в Плиска и е посветен на 1 150 години от покръстването на българите. „Плиска е родина на кирилицата и е редно в града да има паметник на тази азбука. Аз го наричам „завръщане в родината” – коментира Карен Алексанян. По думите му, кирилицата тръгнала оттук, обиколила целия свят и сега е намерила покой в Плиска. В „Дворецът на кирилицата” се намират всичките 30 букви от българската азбука. Те са ръчно изработени от камъка туф в Армения от 12 майстори, под ръководството на известния в Европа скулптор Рубен Налбандян. Над тях се издига огромен 12-метров метален кръст, в основата на който са триметровите фигури на създателите на азбуката – братята Кирил и Методий. Срещу тях е покръстителят на българите – цар Борис Първи. В „Дворецът на кирилицата” е построен и параклис на българския владетел. А постоянна експозиция от картини представя покръстването на българите. Автори на платната са трима известни художници – Иван Узунов, Михаела Михайлова и Валентин Голешев. Официалното откриване на „Дворецът на кирилицата” ще бъде на 2 май, когато се провежда традиционният събор на Плиска.

Web Analytics