Биосферен резерват "Сребърна" - световна ценност на човечеството

..

.

История на резерват "Сребърна"

.

Преди повече от век, езерото „Сребърна” е било „Елдорадо за блатните птици” в очите на австрийския пътешественик Феликс Канц. Още през 1942 г. Сребърна е била обявена за   „развъдник” на водоплаващи птици и в езерото е било забранено всякакво ловуване. Три години по-късно тази забрана е била премахната и е бил разрешен лов на водоплаващи птици.

.

На 20 септември 1948 г. с Постановление на МС „Блатото Сребърна” е било обявено за птичи резерват, с площ 750 ха. Дълбочината му варира от 1 до 3 метра, а площта му е 2 - 2,5 км². Намира се на главното миграционно трасе на прелетните птици между Европа и Африка, наречено "Via Pontica". Забранено е било косенето на тръстиката и безпокоенето на птиците. От 1965 г. резерватът е включен в категория „А” на проекта МАР (списък на най-значимите влажни зони в Европа, изработен от Международното бюро за изследване на водолюбивите птици). През 1975 г. е обявен за влажна зона с международно значение по Рамсарската конвенция, а от 1977 г. е биосференрезерват според критериите на световната мрежа на биосферните резервати попрограмата „МАВ” (Човекът и биосферата) на ЮНЕСКО. Връчена е специална диплома - експонирана в Природонаучния музей в село Сребърна.

.Има няколко легенди за името на езерото. Най - правдоподобната гласи, че името идва от вълшебната картина, наблюдавана вечерно време при пълнолуние. Когато луната е високо и нейното отражение създава впечатление за разтопено сребро.

.

.

Най-голямо признание резерватът получава през 1983 година, когато бе включен в Списъка на Световното културно и природно наследство на Седмата редовна сесия на Комитета за световно наследство ЮНЕСКО  “... като естествена функционираща екосистема, осигуряваща важна жизнена среда на застрашения къдроглав пеликан и други редки птици”.

Буферната зона на резервата е обявена през 1983 година със Заповед на Комитета за опазване на природната среда (ДВ бр.3/1983). Сребърна е в списъка на орнитологично важните места в Европа от 1989 г. Поради изграждането на защитна дига и ограничаване достъпа на пресни води от река Дунав в езерото, настъпват съществени промени в естествения характер на влажната зона. Уникалността на резервата се дължи на рязкото покачване на водното ниво в езерото, което довежда до периодични образувания на плаващи тръстикови острови (кочки), които винаги плават над водата и така са трудно достъпни за наземни хищници и са идеално място за гнездене на многобройни видове птици. 

От земноводните са установени 12 вида, от които 1 вид от Червената книга на България - сирийската чесновница (Pelobates syriacus) и други 8 вида защитени от Закона за биологичното разнообразие.
На територията на резервата са установени 15 вида влечуги, като 1 от тях - смокът мишкар (Elaphe longissima) е включен в международната Червена книга и Червената книга на България, а други шест вида са защитени от Закона за биологичното разнообразие.

.***

.

През 1991 г. се правят няколко научни експертизи от български и чужди специалисти и се взема решение за предприемане на решителни мерки за подобряване на състоянието на резервата. Поради влошени екологични характеристики, през 1992 год. резерватът е включен в Списъка на застрашените от заличаване обекти на ЮНЕСКО.

В периода от 1992 г. до 1998 г. българското правителство в лицето Министерството на околната среда и водите изработва програма от мерки, насочени към възстановяване на естественото или близко до него състояние на екосистемите в резервата, следвайки препоръките на научната общност.
Най-съществените действия, които са предприети през периода са: разработване и реализиране на проект „Прокарване на хидравлична връзка между река Дунав и езерото Сребърна”, възстановяване на канала, който е свързвал река Дунав с езерото до 1949 г. и разширяване на територията на резервата с почти една трета. Проектът е реализиран със съвместните усилия на Министерството на околната среда и водите и финансовата подкрепа на Рамсарската конвенция и секретариата на Конвенцията по световно културно и природна наследство.

.

-.
Разкрита е и Рамсарската процедура за мониторинг на влажна зона под заплаха, съгласно конференцията в Montreux (1990 г.). От 1999 г. Сребърна има статут на поддържан резерват и за него е разрешено провеждането на поддържащи, направляващи и регулиращи мерки и възстановителни мероприятия.
Усилията през годините се увенчават с успех и в края на юни 2003 г. резерватът е изваден от списъка на застрашените от изключване обекти на световното и културното наследство на ЮНЕСКО. Поддържан резерват „Сребърна” остава в списъка на обектите световно културно и природно наследство.

.

В самото езеро са установени около 20 вида риби от 6 семейства. По Бернската конвенция са защитени дунавска скумрия, брияна, върловка, деветиглена бодливка и виюн. В Националната стратегия брияната (Chalcalburnus chalcoides) е категоризирана като рядък за България вид, върловката (Leucaspius delineatus) - като “средно рядък”, а деветоиглената бодливка (Pungitius platygaster) - като „много рядък”. Същите видове са регистрирани в Червената книга на България като „защитени”.
.
.
Най - голямо е разнообразието на птиците. През различните сезони, общият брой на видовете е 223. Това се дължи на уникалността на резервата, тук рязко се покачва водното ниво в езерото, което довежда до периодични образувания на плаващи тръстикови острови (кочки), които винаги плават над водата и така са трудно достъпни за наземни хищници и са идеално място за гнездене на многобройните видове птици. За Сребърна с най-голямо значение е колонията от къдроглав пеликан (Pelecanus crispus), вид включен в Световната червена книга. Благодарение на подобрените условия в резервата броят на тези птици за периода 1950 - 1980 г. се увеличава от 29 до 127 двойки. А установено бе, че примерно само през 2001 година в "Сребърна" са гнездили 12% от световната популация на къдроглав пеликан.Това е отдавашно основание "Сребърна" да се нарича "Дом на кръдроглавия пелиткан". В резервата гнездят 114 вида птици, от които 22 вида са редки или застрашени от изчезване. Резерватът се намира на главното миграционно трасе на прелетните птици между Европа и Африка, наречено "Via Pontica".
В края на 2007 г., буферната зона на Поддържан резерват „Сребърна” е прекатегорирана в защитена територия. Процедурата е извършена съгласно изискванията на Закона за биологичното разнообразие. Новата защитена местност се нарича „Пеликаните”.
.
.
.
През 1983 година резерват «Сребърна» бе вписан в Списъка на световното културно и природно наследство ЮНЕСКО. Той отговаря на високия критерий Х, заради това, че в него има най-важните и значими природни местообитания за съхраняване in situ на биологичното разнообразие, включително които съдържат застрашени видове с изключителна световна стойност от гледна точка на науката и природозащитата.
..
.

Източник на текста: Регионална инспекция на МОСВ - Русе -

публикация за Е`Библиотека Паметта на българите 

.

Подредба и обработка на снимките:

Николай Увалиев

.

Web Analytics