Археологически резерват "Никополис ад Иструм"

.

.

Никополис ад Иструм е античен римски град, в превод значи „Град на победата при Дунав". Разположен е на 18 км северно от Велико Търново по пътя за Русе и 3 км югоизточно от село Никюп. Руините му са достъпни за посещение от ранна пролет до късна есен. Античният град се намира на левия бряг на река Росица.

Никополис ад Иструм се проучва от археолозите още от 1900 г. Основан е през 102 г. от имперлатор Траян чест на римската победа над даките. Състои от две части: по-голяма е северната укрепена част, а югоизточната е значително по-малка. Общата площ е 21,55 ха. Никополис ад Иструм и околността представлявали най-вече занаятчийски, животновъден и земеделски район, в който имало множество богати села (vici), имения (villae), имения (saltus) и тържища (emporia). Градът се е намирал на важния път от Одесос - Марцианопол - Мелта.

Градска уредба, етнически състав, бит и религия

Никополис ад Иструм бил организиран по подобие на градовете в провинция Тракия, както и на градовете от Мала Азия. Официален език бил гръцкия. Начело на градското управление стоял съветът на архонтите. В града действали два важни органа – Градският съвет и Народното събрание. Специален състав от жреци се грижел за подържане на култа към управляващия римски император и към главните езически божества: Зевс, Хера, Атина, Херакъл, Асклепий, Митра, Кибела и др.

За развлечение на населението тук се провеждали гладиаторски борби. В югозападната част е разположен театъра (одео), събиращ до 400 души. Той бил с правоъгълна форма, като зрителната зала била разделена на радиални сектори, а каменен парапет разделял зрителите от орхестрата и сцената. Пространството под зрителната зала било заето от 11 магазина.

.

На снимката електронна възстановка на амфитеатъра

.

.Етническият състав на населението били лицата с латински имена, но доста от тях са с тракийски произход. Значителен е броят с гръцки произход. В района имало и заселени римски и тракийски ветерани. Населението от Черноморието и от вътрешността на провинция Тракия било разделено на фили: Apollonias, Athenias, Capitoline, Arthemisias. От намерените надписи разбираме и за някои от професиите, упражнявани в града и неговата територия: каменоделци, дърводелци, тепавичари, обущари, строител, един ветеринарен лекар, лице със съдийски пълномощия, диригент на императорския хор и т.н.

Северно от крепостната стена на града, както и край околните селища са разкрити центрове за керамично производство и каменоломна, задоволяващи нуждите на населението и за търговия. Градът е сякъл и свои собствени бронзови монети, върху които са изобразени божества, крепостни стени, обществени и религиозни сгради. Бил е епископско седалище. 

Градът е би изграден така, че улиците да се пресичат под прав ъгъл и да имат посоките на света. Днес може да се види как са изглеждали античните улици с настилка от огромни каменни блокове, тротоарите, централната улична канализация с ревизионни шахти в настилката и др. елементи на античното градоустройство. Разкрити са останките на одеона (малък театър за камерни спектакли); централният градски площад (агора) с останки от околовръстна колонада.

.

.

На 200 м западно от града са останките на водния резервоар-колектор. Той е пълнен от специално изграден водопровод. Дължината му е 25 км, пресича долината на река Росица по висока 18 м и дълга 3000 м аркада. Началото му е при пещерата край село Мусина. Капацитет му е 16 000 л на денонощие. Водопроводният канал е минавал през село Дичин, като част от него е останал запазен. Запазени са и няколко антични кладенци на територията на самия град.

Особено експресивна и богата е украсата на фриз архитравите от йониския ордер на агората, както и единствените (засега) разкрити в България колони със сърцевидно сечение. Интересно е, че освен с водопровод и канализация, крепостта е разполагала и с хипокауст, и дори е имало открита пътека, която се е отоплявала през зимата и около която вероятно е имало екзотични растения.

При проведените проучвания, възобновени през 2007 г., са намерени ценни находки, между които е антична сребърна монета, тежаща около 30 грама с образа на Траян. Датирана е в края на II в. сл. Хр. 

Укрепителна система и градски площад

Никополис ад Иструм, а по-късно и разширението му били защитени с крепостни стени, които имали правоъгълна форма с порти на четирите основни стени. Западната порта се определя като главна. Тя има правоъгълен план, изградена от големи квадри в техника опус квадратум. Оформена е с две врати – външна – двукрила дървена, и вътрешна – спускаща се (катаракта).

Комплексът на агората се състои от две свързани части – източна и западна. Източната включва площада под открито небе (area). Върху ареата имало варовикови постаменти за бронзови статуи, а от четирите си страни била заобиколена от колонада в йонийски стил. Зад колонадата в южната и източната част се намирали магазините. Нивото на комплекса на градския площад било по-високо от това на уличната мрежа, поради което там се ходело само пеша. 

.

   В севрозападната част на площада се намирала сграда, за която се предполага че е изпълнявала функциите на градски съвет – булевтерион. 

.

Непосредствено до комплекса на агората се намира сграда, наречена термоперипатос. Постройка с такова наименование се среща за първи път в Римската империя. Тази сграда прилича на трикорабна базилика. Вероятно централната зала е служела за разходки, делови срещи и разговори на закрито. Проучена е и друга сграда на около 100 м северно от агората, тук най-вероятно става въпрос за палестра. До северната порта на града е обществената баня.

В Никополис Ад Иструм е намерена и статуя на Асклепий. В света има 5 скулптури на лечителя. Преди повече от 20 години иманяри я изнасят от града и се опитват да я продадат, но са хванати по време на извършване на сделката и в момента скулптурата е изложена в Историческия музей във Велико Търново.

.

.

Източник: Текст Уикипедия

Подредба и обработка на снимките:

Николай Увалиев

.

Web Analytics