Кукерският обичай „Сурва” - обект на ЮНЕСКО

Генералният директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова връчва Удостоверението за включване на кукерския обечай Сурва на кмета на град Перник д-р Вяра Церовска

.

Обичаят „Сурва”, който по традиция се изпълнява в Перник, влезе в списъка на ЮНЕСКО за опазване нематериално културно наследство на човечеството. Лично генералният директор на световната организация Ирина Бокова поздрави кмета на Перник д-р Вяра Церовска за признанието, което ЮНЕСКО засвидетелства към хиладолетната маскарадна традиция в Пернишко.

.
Включването на традицията в престижния списък на ЮНЕСКО е успех не само за перничани, но и за България. Решението е гласувано на заседание на Х-та сесия на Междуправителствения комитет към световната организация, което се проведе в Набимия, Африка. 
34 селища от Пернишкия регион и над 3600 носители на този уникален български обичай имат основание да се гордеят със своеобразната титла. Номинацията бе разработена през 2012 година и подадена с писмо на министъра на културата Вежди Рашидов. Автори на досието са учените от БАН - д-р Иглика Мишкова и доц. д-р Ваня Матеева, с активното участие на специалистите от Регионалния исторически музей в Перник. Пряк автор на проекта е Цветана Манова, която е дългогодишен етнолог в Регионалния исторически музей в Перник.

.

.

Кметът Вяра Церовска изтълкува като добър знак, че новината идва в началото на нейния мандат, но подчерта, че усилията за това са дългогодишна работа на местната власт, културни дейци и институции и най-вече на хората да опазят и развият този български колоритен обичай.
Това е четвъртият български елемент след Бистришките баби, Нестинарството и Чипровските килими, който става част от световното нематериално културно наследство на човечеството.

Над 3600 участници от Перник и 34 пернишки села спазват традицията „Сурва” и всяка година през нощта на 13 срещу 14 януари (по стар стил Нова година) изпълняват древния езически обичай за прогонване на злото и в новата година да се отвори път за добруване и нов живот.

В миналото в игрите са участвали само мъже, но традицията е толкова силна, че днес с високите маски - ликове и десетки тежки звънци на кръста танцуват много жени и деца. В селата имат и детски групи, което е естественият знак, че традицията ще е жива.

.

 Дарик Радио

.

31 януяри 2016

Три дни Перник бе маскарадната столица на България, Балканите и Европа. С 25-ото издание на Международния фестивал на маскарадните игри „Сурва 2016“ бе отбелязана и 50-годишнината от първото дефиле в Перник на маскирани. Фестът се провежда под патронажа на Министерството на културата като значимо национално събитие и с домакинството на кметството в Перник.

В дефилетата участваха 110 групи с рекорден брой от над 6400 човека. От чужбина пристигнаха за фестивала 19 групи от Албания, Беларус, Гърция, Македония, Сърбия, Молдова, Словения, Румъния, Русия. За първи път в пернишкия фестивал бе и група от Мали, която представи африкански маскараден обичай. Началото на феста даде кметът на Перник д-р Вяра Церовска, която поведе детското маскарадно шествие „Сурвакариада”, където имаше 17 групи с 450 участници. След края на дефилетата всички се включиха в народните танци. Пет многолюдни хора се извиха на площада, което не се е случвало до сега.

С концертна програма на чуждестранните групи „От извора на Сурва“ и факелно дефиле започна спектакълът, който продължи с уникална хореография на „Майсторите на Танца“ с 18 тъпана и невероятно пиротехническо шоу. Кулминацията на вечерта бе официалното запалване на сурвакарския огън, последвано от ритуалния танц на сурвакарската група от село Кралев дол.

.

.

Генералният директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова връчи на кмета на Перник д-р Вяра Церовска сертификата за включване на фолклорния празник и фестивала „Сурва” в представителния списък на ЮНЕСКО за нематериалното културно наследство на човечеството.

На 12 януари в НДК беше открита фотоизложба с 60 избрани снимки от предишни фестивали, които по-късно бяха представени в Перник, след което експозицията ще отпътува за Лондон и Брюксел. Вчера в Двореца на културата в града на Кракра бе валидирана марка  по повод 50-годишнината на фестивала „Сурва“ и включването на обичая в ЮНЕСКО. По традиция научна конференция на тема „Карнавалите в маскарада“ сложи началото празничния ден.

В събота десетки хиляди зрители от цяла България се стекоха в Перник, за да се докоснат до магията на Сурва и да съпреживеят играта на маскираните мъже, жени и деца.

„България цяла сега вази гледа! Тази пъстра черга трябва да влезе в рекордите на Гинес с многообразието на костюми, причудливи същества, гонещи злото, чакащи доброто!” С тези думи на водещата – актрисата Латинка Петрова, започнаха двудневните състезателни дефилета. Коледарчета от Обединения детски комплекс отправиха традиционни благословии за здраве, берекет и добруване.

.

.

Пернишкият площад „Кракра” в продължение на два дни бе огласян от песента на тежки чанове и звонци, а сурвакари, бабугери, кукери и джамалари от цяла България мериха сили с красивите си изпълнения, претворяващи стародавните традиции на своя роден край. Онези, които искаха още да се насладят на изпълненията на гостите от чужбина, имаха възможност да направят това благодарение на втората сцена пред Двореца на културата.

Безспорно групата Сундията Кейта от Мали бе атракцията на тазгодишния Международен фестивал на маскарадните игри „Сурва“ в Перник. Участниците представиха една от най-богатите култури на Африка – тази на догоните. Маските, които племето изработва, изиграват важна роля за формирането на представата на европейците за Африка. Най-известната е маската Канага, която представлява птица с разперени крила. На върха има две малки фигури, които символизират първата двойка, която догоните смятат за свой прародител. Традиционното облекло на артистите е от ръчно изтъкан памук, изрисуван изцяло с природни багрила, които се добиват от листата на дърветата.

.

Най-красивият костюм и маска

.

Източници на текста: Дарик Радио и viaranews 

31.01.2016

Подбор и обработка на снимките от Интернет:

Николай Увалиев

.

Към Кукерските мистерии - древен български ритуал

и начало на театъра у нас 

 

Web Analytics