Захари Зограф - първият в изкуството представител на националното Възраждане


Захари Зограф

.

.Захари Зограф е роден през 1810 г. в семейството на самоковския художник Христо Димитров. Бащата на Захари Зограф, наричан от съвременниците си „совершенний иконописец“, изучил този занаят в ателиетата на Светогорските манастири, а по времето когато се ражда Захари вече е въвел в изкуството на иконописта своя по-голям син Димитър. А Христо Димитров е основател на Самоковската художествена школа.

.

В  ателието на бащата се пази препис на църковния наръчник по изкуства „Ерминтия“ на Дионисий. Също така той разполага с голям художествен инструментариум, както и множество ценни рисунки, гравюри и други произведения на изкуството както от местен произход, така и докарани от странство. Димитър получава всички художествени познания от баща си, както и наследява професионализма на бащината школа.

По-големият брат на Захари Зограф изиграва голяма роля в неговото творческо развитие, защото се явява пръв негов сериозен учител, тъй като деветгодишен Захари остава сирак. От брат си той научава как да подготвя дъските на иконите, как да полага грундовете, как да подготвя стените за зографисване, как да композира и как на слоеве да полага тоновете върху образите. Най-ранната подписана икона на Захарий датира от 1829 г., когато той е бил на деветнадесет години. През 1831 г. Захари е признат за майстор и започва да изпълнява поръчки из цяла България.
Едни от първите работи на Захари Зограф са иконите в пловдивската църква „Св. Св. Константин и Елена“ и в копривщенската „Св. Богородица“. В Пловдив той рисува за църквата големи иконостасни икони, посветени на възнесението на св. Илия, патронните ликове на св. Константин и майка му св. Елена, Богородица с младенеца Исус, Йоан Кръстител и св. Хараламби. Изпълнени са с виртуозно майсторство, владеене на композицията, колоритно богатство и хармония и психологическа разграниченост на всеки отделен персонаж.
.
Успение Богородично в храма "Архангелите" в Копривщица
.
В църквата „Св. Богородица“ в Копривщица рисува икони посветени на св. Георги, св. Евтатий, както и сцената „Успение Богородично“ личи същият маниер на работа, както в Пловдив. Големият формат на копривщенските икони позволява на зографа да вмъкне своето усещане чрез детайлите, както и авторски да добави нови елементи. В самата Копривщица процъвтява българгарската традиция, развива се търговията, турците нямали право да замръкват там, което предполага по-голямата свобода на която са се радвали както жителите на града, така и творците изпълняващи своите задачи. Иконата на Богородица има напълно различно излъчване от на тези преди нея. За фон на смъртния час на Божията майка, художникът поставя копривщенските къщи, на по няколко ката, а пред ложето на Богородица поставя тъжък полиран бароков свещник. На другата икона, вместо св. Евстасий рисува хубавеца Петко Доганов, яхнал своя арабски жребец. Иконата предизвиква не малко завист и неразбиране. Изключителен момент в нея е баталната сцена в нея, където конна армия тръгва към незнайни врагове. Тези икони първи носят черти характерни само за стила на Захари Зограф, в тях художника наред с библейските сцени вкарва и съвременни ситуации, които карат неговите съвременници да се замислят над своята робска съдба и възможната борбата за национално единение и оцеляване.
.
Захари Зограф - първият светски портрет в българската живопис на Неофит Рилски, 1838 г.
.

Върху платно Захари Ззограф изобразява своя учител Неофит Рилски, като го представя в тежък кожен кюрк, седнал зад маса отрупана с книги, с листове хартия, с поставена мастилница с перо и в края глобус. Портретът не случайно е създаден, когато Неофит Рилски се премества от Габрово в Копривщица и около него се оформя кръг от ученици и последователи, обединени от издаването на български типографии, издаването на Неофитовия „Лексикон“ и множество други книги и списания, целящи издигането на българската култура на по-високо ниво.

.По това време Захари Зограф започва да взема уроци от пътуващи за Цариград френски художници, в продължение на месеци наред, при тях вПловдив, рисува анатомични рисунки, прерисува гравюри на антични скулптури, рисува барокови или рококо орнаменти, занимава се с перспективни задачи, рисува от натура с туш, прави етюди на растения и много пейзажи.

Изпълнен с потребност да разширява хоризонта си, да се запознае с историческото развитие на европейското изкуство и да придобие по високо професионално ниво, създава голяма колекция от илюстровани издания и гравюри. Прави проучвания върху прочутата колонада на Ватиканския площад и други известни архитектурни ансамбли в Италия и Франция. Разучава възможността да постъпи вПетербургската художествена академия. Множеството поръчки задържат младия художник, а от 1840 г. е зает със стенописната украсата на най-големите български манастири.

.

Св. Богороодица и Младенеца в Бачковския манастир

.
Първият голям стенописен ансамбъл на Захари Зограф е създаден в Бачковския манастир. Той се занимава с украсата на новата църква „Св. Николай“ и аркадата към параклиса „Св. Архангели. В Бачково зографът показва нови разширени хоризонти на творческо мислене, въвежда нови изразни елементи, чрез които да постигне по- пряко и убедително внушение у зрителя. Използва орнаменти, включва и пейзажни фонове, които раздвижват каноничните норми ,създава животонаподобителна среда, която е близка на зрителя. Така той демонстрира своя възглед, че църквата е средище на българщината и институция с образователни и възпитателни цели.

Параклисът „Св. Архангели“ и предверието на църквата „Св. Николай“ тонира в светли слъчеви тонове, в розови и златно-охрави върху, които изписва цветни гирлянди, барокови мотиви, кошници с цветя и отделни букети. Декорацията поема ролята на основен фон, поема фигуралните композиции на „Страшния съд“ и „Шестоднев“. В сцената на „Страшния съд“ поставя фигурата на Дейсис обиколена от праведници, апостоли и светци . Около Христос се намират образите на Богородица и Йоан. В четирите купола са представени херувими, летящи ангели и символите на евангелистите: крилат телец, ангел, орел и лъв. Върху източната страна на църквата продължава композицията „Страшния съд“. Лявата страна на композицията представя спасението на праведните души, а дясната огнена река и погълнатите от нея грешници.

Просветителят Никола Тонджаров пише на Неофит Рилски, че пловдивските чорбаджийбили жестоко обидени на художника заради това, че персонално ги е изобразил сред огньовете адови. Въпреки протестната вълна художникът не преправя образите, желаеки да покоже родоостъпниците на народа и дошлото време за служене на националният идеал. От другата страна на композицията, младият художник изрисува своят образ и с четири реда ярки черни и бели букви изписва името си и добавя званието „БОЛГАРИН“. От този момент нататък той винаги ще изписва името си така, а обичта му към народа и гордостта от произхода му винаги ще го съпъдстват.
Убедеността му в силата на рисувания разказ го кара да вмъкне, вътре в композицията, битови сцени и предмети, които да въведат неукият, в повечето случай наблюдател, в нравствените добродетели и да му покажат недостатъците на богатия, но в същото време празен живот. За работата си в Бачково Захари Зограф получава 7000 гроша.

.

Захари Зограф - Страшният съд в храма Св. Николай, Бачково

.
Самоковския зограф започва да се подготвя за участието си по изписването на Рилския манастир.
Целият български народ обединява средства и усилия да възстанови, в цялото му величие, опожарения през 1833 г. Рилски манастир. Дюлгери вдигат новата църква и стените на пръстенът от сгради около нея, резбари оформят дървенията по сградите, а най-вещите стенописци са заети с изписването на украсата.
Първата работа на Захари Зограф е да украси камбанарията на прочутата Хрельова кула. Корнизитена камбанарията са украсени с два орнаментални реда. Редуват се зигзаковидна линия, листа и букети със звездоподобни цветове. Подобно на украсата в Бачковският манастир и тук се редуват орнаментални мотиви и композиции с фигури на тръбящи ангели.
Художникът изписва в средното кубе на Съборната манастирска църква Св. Троица, обиколена отдеветте ангелски чина: архангели, херувими, сили, господства, власти, престоли, начала,серафими и ангели. Под тях в тамбурата на купола са изписани образите на дванадесетте Христови ученика, а в пандативите са представени четиримата евангелисти и техните символи. Средствата за изписването на средния купол дава самоковския митрополит Йеремия, чиито образ е изписан на един от северните стълбове на носещото кубето. Благочестиви ктитори от Велес и Габенските колиби дават средства за изписването на по-малките куполи, където художника изписва Христос Велик Архиерей и св. Йоан Предтеча. Изпълнението на стенописите от младия художник е толкова впечатляващо, че самият Неофит Рилски не крие своето възхищение.

.

Захари Зогряаф - Христос Велик Архиерей, Рилски манастир

.
Върху южната страна на певницата Зограф нарежда редица с атонски светци с портретни ликове, облечени в монашески одеания. След тях в посока към олтара са фигурите на светци войни в бароково пищни ризници, шлемове с пера, наколенници. Върху интрадосите на прозоречните арки са светците лечители. Там художника поставя и новоканонизираните Св. Георги и Св. Николай Нови Софийски. Той ги изписва така, както са запазени в народните разкази: млади красиви левенти, облечени в национално облекло.
Независимо, че Захари Зограф следва църковния канон той внася новости в църковната живопис, насища я с жизнена наподобителност, пълнокръвност, четима и разбираема, съдържаща аналогиите с заобикалящата я реалност. Много вълнуващи са „Сватбата в Кана Галилейска“, „Животворящи източник“, „Воздвижение честнаго креста“, „Пир Иродов“. Всички от изброените сцени са изпълнени с рисувани интериори, архитектурни и природни пейзажи, хората са пълнокръвни и близки до народният типаж, носят национални облекла.
В този период Захари Зограф изпълнява най-голямата си поръчка за светска сграда. Това е новопостроената сграда към конака на Мехмед Хюсреф. Сред Освобождението сградата е разрушена и е изгубен единственият паметник със светска декорация правен от Зограф. Сведения за украсата получаваме от няколко листа приготвени за шаблони. На тях са изобразени листни мотиви и стръкове с цветя, предназначени за дъната на рисуваните арки. От рисунките виждаме свободата на работата на зографина от Самоков и неговото умение да съчетае традиционното с европейското.

.
 
Захари Зограф - Св. Св. Кирил и Методий, Троянски манастир 1848 г.
..
Украсата на храма започва от закритото предверие и е свързана със сцени от житието на Богородица. Върху купола е изписана „Богородица ширшая небес“ с медальон с фигурата на Исус Христос. В арките на рисуванта аркада са представени сцени свързани с живота на Богородица и нейното майчинство. В „Благовещението“, „Срещата на Мария и Елисавета“, „Рождество Христово“, „Поклонението на влъхвите“ и др. Зограф дава блясък и живот на сцените. Отделя внимание на изразът на лицето,отделните пози и жестове. Интересни са представените в царски одеяния, върху коне, руските светци Борис и Глеб. В този храм Захари Зограф представя пред народа си галерия от български и славянски светители. Тук са Св. Михаил Болгарин,Св. Георги и Св. Никола софийските мъченици, Феодосий Печерски, Димитър Ростовски, Св. Св. Кирил и Методий, Св. Йоан Рилски, Св. Евтимий Патриарх Търновски и много други. В олтарната ниша е представен сборният портрет на манастирското братство. Върху шапките на всеки монах е изписано неговото име. Освен индивидуализираните лица се търси разлика в ръста, цвета и кройката на облеклото.
Още докато работи по Троянски манастир Захари Зограф подписва договор със стареите на Преображенския манастир. Договорът е подписан през 20 август 1848 г., а на дванадесия ден на месец септември 1849 г. приключва работата си там. Художникът изпълнява поръчката, но освен нея декорира външните му стени с орнаментална стенопис. Върху южната и северната стена рисува псевдониши, украсени с рисувани палистри, носещи полукръглиарки. Арките са украсени от кръжилата на богати листни композиции. В украсата е включена и композицията „Колелото на живота“, показващо относителността и преходността на човешкия живот. Колелото представя човешкият живот от неговото начало до неговият край, то навежда зрителя към размисъл за смисъла на битието. В центъра на композицията е изобразена млада жена в богато облекло и с чаша в ръката – символ на суетата.
Едновременно с големите си поръчки Захари Зограф изпълнява и стотици икони за нуждите на селищните и манастирските църкви, по целият Балкански полуостров, както и за домашните иконостаси. Най-високо признание за неговата слава е писмото от стареите на Лаврата „Св. Атанасий“ на Атон с подписа на епитропа на обителта – Кирил Мелхиседек. На Захари Зограф е възложена задачата да изпише Лаврата на „Св. Атанасий“ в Атон. В продължение на седемнадесет месеца е зает с изписването на нартика на манастирската църква. Поел цялата отговорност и горд със способностите той се подписва на средната врата на нартика.
.
Захари Зограф израства със самосъзнанието на българин. Той е в пряк контакт с българските будители и споделя тяхните идеи и цели. Осъзнава, че чрез изкуството си би могъл да помогне за просвещението на българите. Бори се за създаване на българска печатница в Пловдив. Той е ревностен дарител за издаването на книги с българско патриотично съдържание. Бори се да наложи училището, като институция спомагаща за духовното издигане на нацията. В картините си влага елементи от робската действителност, за да наведе съвременниците си към размишления по тази тема.
.
 Фреска в притвора на Великата Лавра "Св. Афанасий Афонский"
.
Под гръцкия текст в стенописите във Великата лавра в Атон,
талантливият наш възрожденец е написал с по-ситни букви:
„Изографиса се настоящата нартика рукою Захария Христовича,
живописеца, самоковчанина, Болгарина“
.

.


За краткият си четиредесет и три годишен живот Захари Зограф е носител на голям прогрес за българското изкуство и култура.Въвежда нови елементи в своите творби и спомага за цялостното развитие на живописта. Пръв от българските художници излиза от анонимността на Средновековието и навлиза в светското разбиране за изкуството. Негововите картини с еднаква сила служат както на възвишените религиозни стремления, така и на националните цели и самосъзнание.

Библиография:
1. Захари Зограф: Подписваше се „болгарин“, Анна Рошковска, Ст. Загора, издат. „Знание“, 1994г.
.
Източник: Magna-aula 
Web Analytics