Епосът "Джагфар Тарихи" - древни български летописи

Откриването на един стар ръкопис на волжките българи даде възможност да бъдат осветлени големи периоди от време от историята на старите българи от 9-ти век преди Новата ера, до началото на 17 век от Новата ера. Това е епосът "Джагфар Тарихи" (“Djagfar Tarihi"), в превод "История на Джагфар“. Той е единствения известен препис на древните български летописи , които е достигнал до нас. Както и много други български източници има трудна и трагична съдба.

Има много съпротива срещу публикуването на “Djagfar Tarihi“ аналите от руското НКВД / КГБ / ФСБ затова, че епосът цели разделянето на етническите групи в противоположни лагери, че е написан от неизвестен човек, претендиращ да бъде само спасител на летописите, За жалост не е имало никакво систематично разследване за пълното унищожаване на книгите на местните народности в продължение на първите десетилетия на съветския режим. Тъмните страници на културен геноцид никога не са били признати , нито са някога отречени, все едно, че никога не са съществували за руския държавен и научен апарат.
Но за удовлетворение A. Лвова, старши изследовател в Ермитажа на Санкт Петербург публикува няколко статии през 2002 – 2006 г., където анализира конкретни събития, записани в "Джагфар Тарихи" аналите, сравнява ги с информация от гръцки , немски, еврейски, руски и други източници. Така тя установява, че аналите не само са съвместими с източниците, а и в някои случаи дават смисъл на иначе привидно неразбираеми истории. Аналите имат известен брой последователи, но остават твърдо игнорирани от руската научна общност. С подкрепата и енергично настояване на някои академични среди, с високо служебното положение, издаването на статиите е ограничено.

Летописите са съставени през 1680 година от Бакши Иман - както той се определя българин от Bashkorostani - по нареждане на ръководителя на Българското освободително движение на Bashkorostan от руското господство Сеид Джагфар с цел да бъде повдигнато самочувствието на българите. Бакши Иман старателно изпълнява поставената му задача, включвайки в сборника най-ценните български анали: “ Гази – Барадж Tarihi “ (1229-1246 ) от Гази – Барадж „,Праведният път , или Благочестивите актове на български шейхове “ (1483) по Мохамед Амин , “ Казан Tarihi “ (1551) от Mohamedyar Bu – Yurgan , “ Шейх – Гали Kitaby “ (1605) от Иш – Мохамед и някои други.

Очевидно е, че сборникът изиграва своята роля. В 1681 Сеид Джагфар вдига освобождително въстание в древна България , с цел възстановяване на независима българска държава от руския царизъм. Но след поражението през 1683 г. той се оттегля в дълбините на Башкортостан, където е бил издаден от продажни феодали, които се присъединили към руснаците. По-нататъшната съдба на този изключителен българин е непозната за нас.

Също така неизвестни за нас са съдбата на Бакши Иман и на оригинала на неговата великолепна колекция. Само едно копие на Мохамед Гали “ Kyssa -и Üsuf „ от 16 -ти век оцелява, но и то твърде мистериозно изчезва в 1920 -те години.

Ето какво казва за съдбата на летописа “Djagfar Tarihi“ Ф.Нурутдинов - човекът, който го направи достояние на обществеността

.
Що се отнася до „Djagfar Tarihi", единственият екземпляр познат ни от тази сбирка, е написан през 19 век. Той се появи в началото на ХХ век в Казахстан-град Петропавловск (Къзъл Яр) на старо български. Как е станало това? В миналото той е един от центровете на българската култура. Голям брой българи , поддържат тесни връзки с Казахстан от незапомнени времена. Освен това, през Къзъл Яр минава Трансибирската железница, по която пътуват много от прокудените българи по пътя към населените места на тяхното заточение. Всред тях са изключителни фигури на българското национално движение, включително и Gayaz Iskhaki. Вероятно е, че точно един от тях може да е оставил за съхранение в Къзъл Яр безценния ръкопис на „Djagfar Tarihi" .

През 1939 г. чичо ми Ибрахим Мохамед-Каримович Нигматулин (1916 – 1941 г.) имал възможност да запише текста на руски език в няколко тетрадки. Майка ми Рашида, сестра на И.M-K Нигматулин, ми обясни причините за това. Според нейната история в края на 30-те години е проведена акция за пълното унищожаване на българските книги и ръкописи на националния български език – написани с арабска азбука. За да спаси “ Djagfar Tarihi „, поемата на Микаил “ Shang къзъ dastany “ ( 865-882 ) и „Барадж dastany “ епос (16 – ти век), чичо ми преобразува текстовете на руски . И то съвсем навреме. Някой докладва за него и той е извикан в отделението на НКВД (Народния комисариат на вътрешните работи). Тогава за укриване на такива ръкописи на “старата азбука“ се давала присъда от най-малко десет години в концентрационните лагери на Сталин. Последва бърз обиск и “Djagfar Tarihi” е открит и унищожен от руските служители по сигурността. За щастие текстовете, написани на руска азбука, оцеляват. И слава Богу!

През 1941 г.в надвечерието на Втората световна война И.M-K Нигматулин е мобилизиран и безследно изчезва. Моята незабравима баба Латифа, която никога не вярваше за смъртта на сина си, внимателно запазила всичките му книги и тетрадки. През 1966 г., когато се готвех да вляза в университета, за първи път тя отвори малък килер и ми даде всичко, което е останало от книгите на чичо В 14 тетрадки, пълни с дребен почерк, бяха текстовете на горе посочените български книги, записани на руски език.

От този момент при всяко мое посещение при баба, аз копирах големи фрагменти от тетрадките на чичо. През 1976 г., баба Латифа умря. Според волята й, взех с мен в Казан архива на чичо ми. В началото на 1980-те години написах писмо до АН на СССР, където предложих да бъде дадена материална подкрепа за публикуване на написаното в “ Djagfar Tarihi “, но получих подигравателен отговор. Тогава реших да напиша и да публикувам най-малко резюмета на изложените текстове на всичките три документа. За това занесох тетрадките и част от своите записки на лятната вила на баща ми. Но скоро след това, всички тетрадки на чичо ми и някои от моите записки бяха откраднати от вилата. Само някои от моите записки останаха в дома ми и съдържат приблизително половината от текстовете на “ Djagfar Tarihi “ и по-голяма част от текстовете на “ Shang къзъ dastany “ и “ Барадж dastany “.

Сега на вниманието на читателя се предлага оцелялата след толкова премеждия част от “ Djagfar Tarihi“. Сборникът е написана на руски от И.M-K Нигматулин. .Датировката е според съвременния календар. Читателят ще намери голям брой сведения за миналото на българите, техните предци и съседи. Надявам се, че с благодарност ще почитем нашите стари писатели и И.M-K Нигматулин, който спаси тези светини за потомците .
И накрая искам да спомена, че излизането на тези записки на бял свят би било невъзможно без огромната помощ на родителите ми Г.-Кх.Н.Нурутдинов и Р.К. Нурутдинова, редактора на “ Булгар Il “ бюлетин Р.Сх.Шарипов и секретарите на клуб “Българи ал-Джадид “ Р.Кх.Ахмедзианов, Ф.Кх. Ахмедзианов и Р.M. Кадиров, на които съм безкрайно благодарен.

ЛЕТОПИСИТЕ "ДЖАГФАР ТАРИХИ" („DJAGFAR TARIHI“)

Летописите дават възмовност да бъде проследена последователността на царуване на българските владетели за един значителен период от време.Описани са и някои по-важни събития през управлението на някои от тях. Показани са паралелно имената и времето на властване на съответните римски императори.

СПИСЪК НА БЪЛГАРСКИТЕ ЦАРЕ

в периода 808 г. пр. н. е. – 668 г. от н. е.

Според “БЪЛГАРСКИ ЛЕТОПИСИ – ДЖАГФАР ТАРИХИ”, Том ІІІ,стр. 84-89.

АЛБУГА-БУЛГАР 808-755 пр. н. е. СИН НА БУРМА

Управлявал 33 години и династията му получила прозвището “САРМАТИ” Според българските предания, след неговата смърт Тангра превърнал душата му в крилат змиевиден дракон (барадж) и му заповядалда покровителства земите на българите.

САМАР СИН НА ТУ ЙМАС

КАН АКБАЛ СИН НА САМАР

ТУ ХЧА СИН НА КАН АКБАЛ

БУРДЖАН 683-633 пр. н. е. СИН НА ТУ ХЧА

Победил кимерийците. Направил опит да възстанови българското господство на територията на бившата Самарска (Шумерска) държава.

АЗАК 633-611 пр. н. е. СИН НА БУРДЖАН

СОРЕН ЖЕНА НА КАТРАГ, ПО-МЛАДИЯТ СИН НА БУРДЖАН

ЛУТ

БУЛУТ СИН НА ЛУТ

Управлявал 10 години. Прославил се с добродушие и миролюбие. Разрешил на гърците да построят градове в северното причерноморие срещу голям данък. Въвел правило да се води преписка с другите държави на гръцки език с гръцки букви и за това получил прозвището Креш-Грък.

АСКАЛ СИН НА БУЛУТ

АСПАРИК 558-530 пр. н. е.

Роден е в 580 г. пр. н. е. и е известен и под името АСТИАГ. Воювал срещу персийкия цар Кир. В една от битките Кир го пленил. Аспарик го предупредил за пророчеството, според което, ако го убие, той също ще умре.

Цар Кир обаче убил кан Аспарик. В същата година цар Кир умрял, като паднал от коня. Двамата владетели са родени, управлявали и умрели в едни и същи години. Жена на Аспарик е масагетската принцеса Тамар-Бика, известна в историографията под името ТАМАРИС.

УНДУЗ 530-594 пр. н. е. СИН НА АСПАРИК И ТАМАРИС-БИКА

Разбил прсийския цар Дарий І. Неговият по-стар брат Колин (555-486) му помагал във всичко и бил командващ на войските “център” и глава на царския съвет.

МОСХА 494-488пр. н. е. СИН НА КУНДУЗ

Воювал срещу Персия. За своите чести нападения срещу Тимер капа (Железните врати) получил прозвището “Тимер”. Неговата жена е Симбир-Бика, дъщеря на вожда на племето на Ширак. Майката на Симбир-Бика е била от рода Шан.

. Корона на древната българска принцеса Сорел, ръководела жени-войни в защита на родната Волжска България

АСКАЛ 488-486 пр. н. е. СИН НА КУНДУЗ

След смъртта на неговия брат Мосха, той се оженил за вдовицата Симбир-Бика. Умрял след пир в чест на гръцките посланици. Разпространил се слух, че го е отровил третият брат Алвар, който похитил Симбир-Бика, и наскоро след това бил убит от мълния на брега на река Днестър.

БОРИС 486-475 пр. н. е.

СИН НА КОЛИН- БРАТА НА КУНДУЗ Роден в 530 г. пр. н. е.

АУДАН СИН НА АЛВАР. Роден в 486 г. пр. н. е. в семейството на Борис

ШИРАК 475-? пр. н. е. СИН НА КОЛИН

САУМАК СИН НА ШИРАК

БАЙТ

ТАЙГА

НАР

САНАР

КАРА

УГОР

БОЯР ІV в.пр.н.е.

Извършил нашествие в Македония и разгромил столицата Бал Бал (Пела), но при завръщането, в един проход отрядът на неговия брат Етей попаднал в за-сада и Етей загинал. Преди похода Етей сънувал алп Вълк, който му казал : “Ако отидеш в този поход, ще загинеш, но българите ще получат голяма придобивка. Ако не отидеш, ще останеш жив и ще живееш

дълго, но българите ще претърпят поражение. Етей тръгнал в поход, за да победи неговия народ. В памет на това геройство, българите нарекли този планински проход “Кам”.

ЕТЕЙ, АТ, АТИ 380-339 пр. н. е. ПОТОМЪК НА УФА

Внук на Кам-Етей. Не повярвал на предсказанието на кама (шамана), че ще загине като дядо си, ако нападне владенията на Балбала (Македония). Загинал в 339 г. в бой с цар Балиду Балбалам (Филип Македонски). В памет на неговото геройство (а също и геройството на дядо му) българите дали на Склан (българската държава) второ име Атил, а самият Балиду оженил сина Етей, Баламир, за своята приемна дъщеря Уран-Бика.

БАЛАМИР 339-320 пр. н. е. СИН НА ЕТЕЙ

Помогнал на Александър Македонски да покори Персия. (В историята на Квинт Курций Руф е отразен с името Балакър, което вероятно означава Българ).

АЛБУГА СЪГЕРКАН 339-310 пр. н. е. БРАТ И СЪУПРАВИТЕЛ НА БАЛАМИР

Разбил войските на Александър Македонски в 331 г. пр. н.е. заради нарушение на условията за мир с Идел.

ТАРГИЗ 320-314 пр. н. е. СИН НА БАЛАМИР И УРАН-БИКА

Баща му го нарекал Таргиз в чест на разгрома на персийския цар Таргиз (Дарий ІІІ). Потушил вътрешни вълнения в държавата и след шест години управление доброволно се отказал от властта. Умрял на възраст 120 години (в 236 г. пр. н. е.)

АРБАТ СИН НА ТАРГИЗ

БАЛАК СИН НА АРБАТ ЧИБУК

СИН НА БАЛАК

КУР

КУБАР

АСКАЛ

АСПАР

КАШАН СИН НА КАНДЖАЛ

Потомък на Сигеркан. Неговата майка е кашанска (масагетска) принцеса. В младостта си извършил поход на изток до река Хин (Инд) в Западна Индия. На запад разгромил и подчинил даките, а на юг – Кавказ и Мала Азия. Превзел Ми-дан (Азербейджан), Аряк (Армения), Барджил (Персия) и подчинил държавата на селевкидите…Някои смятат, че той е съставил

кашанското писмо…

КУБАН СИН НА КАШАН

Владетел, който създал редица поеми и песни, отразяващи историята на българите. От тях Кул Гали е запазил следните негови думи: ”…Иджик събрал под своята власт седем племена. Благодарение на това създал един народ бълга ри . Таргиз заставил всички да мислят за запазване на единството, за запазване на властта. Кашан разширил териториите от Седемречието (Бактрия) до Сула (Дунав). Те предприели тези действия по внушението на Тангра – Аз, Кубан, съм по-томък на Иджик, Таргиз и Кашан. Аз моля Тангра да ме вразумява както моите предци.

ЧИЛЯР 152-146 пр. н. е. СИН НА КУБАН

Бил свален от престола от племенните вождове (тархани).

АЛАН 140-107 пр. н. е.ВНУК НА КУБАН

След 6 години разпокъсаност отново обединил държавната власт.

По време на сватбата на дъщеря му Уз-Бика, край брега на река Кубан, пируващите били неочаквано нападнати от войски на Бершуда (Боспорското царство), които плени-ли малолетния син на Алан, Сакмар (Саумак). От това се разразила дългогодишна война между Идел и Бершуда. В тази война българските войски в началото огла-вявал Келбир, а след това Балак, синът

на Келбир и Уз-Бика. Бершудците били разбити и Саумак освободен, но царят на Дарбазан (Понтийското царство) дошъл на помощ на бершудците и в 107 г. пр. н. е. отново пленили Саумак. Узнавайки за това, Алан умрял. По-късно, в заточение в Дарбазан, умрял и синът му Саумак. Тялото на Саумак

било откупено за голямо количество злато от сънародниците му и той бил погребан в родината си на брега на река Сакмар.

САРИЧИН 107-65 пр. н. е. СИН НА БАЛАК И ВНУК НА АЛАН

В неговото царстване Бершуд (Боспорското царство) попаднало под властта на Римската империя Саричин водил първите сражения с римляните.

КОТРАГ 65-21 пр. н.е. СИН НА САРИЧИН

Роден е в годината на присъединяването на Бершуд (Боспорското царство) към Римската империя и затова неговият баща му дал името Бершуд. За войната с Рим той наел на българска служба племето катраги. Разгромил много римски градове в северното Причерноморие.

БАРДЖИЛ 21г. пр.н.е.- 5г. от н.е СИН НА КАТРАГ-БЕРШУД

СУВАР 5-23 от н. е. СИН НА БАРДЖИЛ

КУМУК 23-46 от н. е. СИН НА СУВАР

БАРИН 46-106 от н.е.

През 53 г. пр.н.е. Крас насочил армията на Изток… край Кавказкото селище Синака бил убит, а войската му почти напълно унищожена…/И.Д.Р. стр. 202/. През 35 г. пр.н.е Марк Антоний нахлул в Кавказ и пленил Арменският цар Артавазд. /2/. стр. 219/.

КАН БАРДЖИЛ ИМПЕРАТОР ОКТАВИЯН

СИН НА КАН КОТРАГ 21-5 г. пр.н.е. 27 г. пр.н.е.- 14г. н.е.

За кан Барджил и Кан Сувар липсват сведения в българските летописи, но за това пък свидетелства римската история, в която се отбелязват вълнения в съседна Армения и изгонването на царете поставени им от римляните. /И.Д.Р., стр.254/.

КАН СУВАР ИМПЕРАТОР ТИБЕРИЙ СИН НА КАН БАРДЖИЛ 14-37 от н.е. 5-23 от н.е. Драматични заддунавски походи на император Тиберий срещу сарматите, т. е. българите.

КАН КУМУК ИМПЕРАТОР КЛАВДИЙ

СИН НА КАН СУВАР 41-54 от н.е. 23-46 от н.е.

КАН БАРИН ДОМИЦИАН ФЛАВИЙ

СИН НА КАН КУМУК 81-96 от н.е 46-106 от н.е

В чест на своите победи в Сарматия = България в региона на Долна Панония и Меотида (северното Причерноморие), в 89 година император Домициан пуска в обръщение специални монети, но в 91 година сарматите унищожават неговия легион заедно с легатите.

Сражение между римските легиони на император Траян и Сарматите=Българите.Скулпторен релеф на Траяновата колона в Рим

КАН КАВИЛ ИМПЕРАТОР ТРАЯН 98-117 от н.е.

Император Траян изградил мост през река Дунав и също воювал срещу сарматите. На Траяновата колона в Рим са изобразени сарматски = български бойни доспехи.

КАН КУБАР ИМПЕРАТОР АДРИАН 117-128 от н.е

КАН АРТАН ИМПЕРАТОР АНТОНИЙ ПИЙ

СИН НА КАН КУБАР 138-161 от н.е. ?-150 от н.е.

ДВУВЛАСТИЕ НА ИМПЕРАТОР МАРК АВРЕЛИЙ

КАН АГАРДЖА И КАН ШАДА БАНАТ 161-180 от н.е.

КАН АРТАН СИН НА КУБАР

Известен е също и под името ТАШ-БАШ. Неговото управление било жестоко и разбойническо. Забранил търговията…много от българските тархани били недоволни от него…мразели го всички, дори и сестра му… По настояване на неговата сестра – Бояр Киз, той участвал и загинал в 150 година в еднолично сражение (дуел) с Агарджа, който имал хунски произход

и бил нает със своя хунски отряд от кан Артан да служи в българската войска като командващ леко въоръжените, неопитните войни, а също така и опълчението. След смъртта на кан Артан сестра му – Бояр Киз се оженила за същия

този Агарджа и той бил утвърден за кан на българите. Бояр Киз и Агарджа поставили началото на династията Дуло . Синът на кан Артан, Шада Банат след смъртта на своя баща с част от свойте хора заминал в Кавказ.

КАН АГАРДЖА СЪПРУГ НА СЕСТРАТА НА КАН АРТАН 150-189 сл. н.е.

Чрез брака си със сестрата на Кан Артан, Бояр Киз, той, заедно с нея, става основоположникна династията “ДУЛО”.

В чест на победите си над сарматите, император Марк Аврелий пуска в обращение монети с титул ”Сарматски”- 177 г.

КАН БОРИС ИМПЕРАТОР КОМОД

СИН НА АГАРДЖА И БОЯР-КИЗ 180-192 от н.е.189-210 от н.е.

КАН БАРАК ИМПЕРАТОР КАРАКАЛА

СИН НА БОРИС 211-217 от н.е. 210-235 от н.е.

КАН БАРАНДЖАР ИМПЕРАТОР ДЕЦИЙ

СИН НА КАН БАРАК 249-251 от н.е. 235-271 от н.е.

В римската история е отразено, че “СКИТИТЕ” като преминали река Дунав се втурнали в Долна Мизия. Император Деций избил 30 хиляди врагове, но после при сражение самият той загинал (251г.).

В българските летописи това събитие е отразено по следния начин:

Кан Баранджар, заедно с наетите на българска служба котраги в 251г. разбил войските на император Деций. Самият император паднал убит в този бой. След това войските на кан Баранджар разграбили римските владения на Черно море и с щурм взели Дарбазан заради неплащане на данък.

ИМПЕРАТОР АВРЕЛИЯН 270 г. от н.е.

Издава емисия от монети, свързани с победите му в сраженията със САРМАТИТЕ В ПАНОНИЯ. Той ги притиснал до Дунава и унищожил 5 хиляди човека заедно с вожда им кан Наб.

ИМПЕРАТОР ПРОБ

Също издал емисия от монети, свързани с победите му в сраженията със сарматите и аланите, т.е. българите, при устието на река Дунав.

КАН КЕРМЕС ИМПЕРАТОР ДИОКЛЕТИЯН

СИН НА БАРАНДЖАР 284-305 от н.е

КАН БАРАДЖ ИМПЕРАТОР КОНСТАНТИН І

СИН НА КАН КЕРМЕС 306-337 от н.е.

КАН АЛТИШ ИМПЕРАТОР КОНСТАНТИН ІІ

СИН НА КАН БАРАДЖ 337-351 от н.е.

КАН БАЛАМБЕР ИМПЕРАТОР ЮЛИАН 363-378 от н.е. 361-363 от н.е.

Според българските летописи кан Баламбер от рода Дуло е извес-

тен и под следните имена – БОЛЮМАР-ШЕК, ШЕК-АЛП и БАЛАМИР. Той има хунски произход. Нает е на българска служба от сина на кан Ал-тиш,

Кама Батир Маджар, който отговарял за западната част от държавата. Оженил се за неговата дъщеря Туран-Бика, която в началото не го харесвала заради ясно изразената монголоидност в лицето му. Българите-сармати имали подчертано европеиден облик.Кан Баламбер извършил важни обществени и държавни реформи. Преместил столицата от река Атил (Волга) на река Бури-Чай (Днепър).Столицата е наименована Кара–Балин (днешния Киев). Сключил съюзен договор с хуните. Разбил готите, които били против сключения договор с хуните, и ги принудил да бягат към Констатинопол.

КАН АЛП-БИЙ ИМПЕРАТОР ВАЛЕНТ

СИН НА КАН БАЛАМБЕР 364-379 от н.е. 378-402 от н.е.

На гроба на победителя кан КАН АЛП-БИЙ е издигнат курган и монумент със знака на рода Дуло – символ на българската царска власт

.КАН АЛП-БИЙ извършил първия си военен поход с войски, състоящи се от българи и техни съюзници масагети и хуни. Като преследвал разбитите готи, той се натъкнал на войските на император Валент. Решителното сражение станало в 378 г. при Адрианопол, който българите наричали Кан-Дере. Войските на император Валент били разбити, а самият император се опитал да избяга, но при обсадата на двореца му хуните го подпалили и изгорили. В пепелищата на неговия дворец Алп-Бий намерил императорската му корона, която отнесъл в столицата на българите и я подарил на своя баща кан Баламбер. В същата година кан Баламбер умрял и бил погребан вБлиз-кия хълм, където му издигнали висок паметник с форма на тризъбец.Кан Алп-Бий поел неговата държавна отговорност, като в чест на победата си над император Валент, той е наименован “кан Дере” и “Арбат” (българското наименование на планината Родопи, в близост до която е станало сажението в 378 г.). В съвременната истори-графия той е представен като унски вожд под името Донат.

КАН КАРАТОН ХОНОРИЙ И АРКАДИЙ

СИН НА КАН АЛП-БИЙ З95г. 402-414 от н.е. РАЗДЕЛЯНЕ НА РИМСКАТА ИМПЕРИЯ

Кан Каратон е най-голямият син на Алп-Бий. Роден е в 380 година.Притежвал огромна физическа сила и в столицата кан Дере (сега Киев) организирал състезания по борба. При неговото управление велик тархан (глава на павителството) е бил него-виятбратМуенчак, баща на кан Бледа и кан Атила. В съвременната историография той е представен като хунски вожд подимето Харатон, а брат му Муенчак е представен под иметоМундзук.

КАН УРУС-РУЖ А БУРГАС 414-434 от н.е.

Син на Алп-Бий и масагетска принцеса от рода Урус-Ружа, росо-

мони. Наименован е на мястото “Бургас”, където Алп-Бий се е намирал в 378 година при похода си срещу император Валент. Управлявал 20 години.

Умрял на мястото на дунавския град, който получил неговото име Урус Бургас (сегашния град Русе). В съвременната историография той е представен като хунски вожд с име Роа (Роас).

КАН АТИЛА ИМПЕРАТОР ТЕОДОСИЙ ІІ

СИН НА БРАТА НА КАН КАРАТОН 379-451 г. от н.е 434-453 от н.е

Среща на Папа Лъв І и Кан Атила при последвалите мирни преговори

между римляните и българите

На кан Атила от рода Дуло, кан Каратон е негов чичо. Баща му, братът на кан Каратон, Муенчак е бил глава на правителството. Муенчак, освен двамата синове – Бледа и Атила, имал и дъщеря. Тази българска принцеса омъжили за вожда на франките. Този варварин и езичник обаче я отровил.

При сключени договори с Източната и Западната Римска империя за ненамеса в този морален проблем, кан Атила атакувал варварите франки.

Нелоялното отношение на Източната и Западната Римска империя го принудило да стане “БИЧ БОЖИЙ”. Той не превзел, не опожарил и не плячкосал Константинопол като варварите готи, но написал на император Теодосий следното писмо: “Теодосий е син на един почтен баща. Атила произхожда също от един благороден род; и той е успял при всички свои дела да запази унаследените от своя баща Мунзук чест и достойнство. Теодосий обаче посрами честта на баща си и се унижи до положението на един роб, тъй че се видя принуден да плаща данък. От това следваше, че той дължи почитание на мъжа, когото щастието и заслугите му го бяха поставили над него; вместо това той се опитва като недобросъвестен роб да устройва заговори против своя господар” (Уелс,“Световна история”, том 2, стр.126,127).

Кан Кубрат и неговите синове

605-665 КУБРАТ (Курт, Хор) син на Албури 605-665 610-641 ИРАКЛИЙ

До пълнолетие на Кубрат е управлявал неговият вуйчо Юрген Телес от рода Кюнгарт

642-668 КОНСТАНТ ІІ

Синът на кан Боян, кан Аскал (563-569) и неговия внук, кан Албури (569-602), в съюз с аварите, водили поредица войни с Византия. В 602 година умира бащата на кан Кубрат, кан Албури. За неговата смърт са обвинени аварите. До навършване на пълнолетие на Кубрат, управлението на държавата било поето от неговия вуйчо Юрган Телес (602-605). Той прекратил съюза с аварите, а те, разбирайки заплахата, се изтеглили на запад в териториите на Панония.

Поемайки властта, кан Кубрат разпоредил на брат си Шамбат да подготви войски, с които да разбие аварите. Шамбат изпълнил задачата и в централна Европа създал обширна държава Дулоба, която обхващала сегашните територии на Полша, Румъния, Унгария, Чехия, Словакия, Австрия и Югославия,като се обявил за само-стоятелен владетел.. Съвременната руска историография фалшифицира този български владетел като го представя за “Славянски княз”, а държавата му вместо “Дулоба” е наречена “Само”. Западната историография го представя пък за “Франкски търговец”.

След бързото разпадане на държавата ДУЛОБА под напора на съседите й и завръщането на Шамбат от неговите владения в централна Европа, той отново бил приет от Кубрат..Народният Събор не бил напълно съгласен с това решение на Кубрат, а обществените кръгове започнали вместо името на Шамбат, да употребяват нарица-телното “КИЙ”, което означавало “отхвърлен”. По този начин те изразявали отрица-нието си спрямо Шамбат, който в годините на управление на Дулоба,нарушил прин-ципа за единоначалие и подчинение на обща държавна политика.От там произлиза и наименованието “Киев”

Липсват исторически данни, в коя година и при какви обстоятелства е умрял владетелят на държавата Дулоба . Има основания да се предполага,че той силно е повлиял поне на трима от синовете на Кубрат – Аспарух, Кубар и Алцек за наследява-нето на неговите и на предците територии в западна посока.Кан Кубрат имал трима синове – Боян, Котраг и Аспарух (Атилеско).Кубар и Алцек, са внуци на неговия вуйчо Юрган. При едно сражение,техният баща, Билиг, пожертвал живота си за да спаси живота на кан Кубрат,а в знак на признателност кан Кубрат осиновил неговите синове Кубар и Алцек.Още приживе Кубрат установил особенната привързаност на Аспарух към неговия чичо Шамбат и затова го отпратил да отговаря за отдалечен регион на българската държава. След смъртта на Кубрат, управлението на държавата поел най-голямият му син Боян (кан Бат Боян 665-683), а Аспарух,Кубар и Алцек с верните на тях хора и войски, изпълнявайки препоръките на Шамбат, предприели поход на запад. Аспарух установил за своя столица Плиска,а Кубар, приемайки неговото върховенство, се установил около Охридското езеро. За петия син на кан Кубрат, Алцек няма доста-тъчно исторически данни къде се е установил със своя народ и войска. Известно е само, че след прехода в Панония и подкрепата на синовете на Шамбат, той се е установил в Северна Италия. От византийски и латински източници е известно, че кан Тервел (692-719) все още е разчитал на подкрепата на своите чичовци, а това са Кубар и Алцек. Синовете на Кубрат си разделят голямото териториално наследство, като запазват взаимните си връзки.

Кан Аспарух и българската конница на Дунавския бряг

Това, че прабългарите са имали своя държава преди Аспарух, вече е на път да бъде прието от „официалната“ наука. Въпросът е откога датира тази държава. Някои се хващат за годината 632, когато Кубрат е признат за независим владетел от своя приятел от детските години – Ираклий-императора на Източната Римска империя. Но като признават държавата на Кубрат, ромеите я наричат „Стара Велика България“. Може ли да бъде наречена „стара“ и „велика“ една току-що образувана държава? – питат други автори и си правят извода, че в случая става дума за възстановяване на независимостта на Българската държава, която е съществувала от доста по-рано. Както вече споменахме П.Добрев датира основаването на Стара Велика България през 153 год., когато българите се заселват в земите северно от Кавказ. Това мнение се поддържа и от други.

Списък на българските канове от периода V – VІІ в.:

453-454 ИЛАК (Елак) – син на Тохол 451-474 ЛЪВ І

454 -469 ХУРСА (Дезингих, Тангиз) син на Тохол

463-489 ИРНИК (Керемек, Ернах) син на Тохол 474-491 ЗИНОН

463-489 АУДАН (Хин) – син на Илак 491-518 АНАСТАСИЙ

489-505 МАСГУТ (Ружа-Джураш) син на Ирник

505-520 МУНДО(Реан,Татра-Банат)син на Масгут 473-521 504-505 518-527 ЮСТИН І

520-522 БОЛГАР (Буляк, Джилки) син на Мундо 538-540

527-528 ГОСТУН (Гордас, Кущан) – син на Масгут с жена от род Ерми

534 527-565 ЮСТИНЯН І

528 МУГЕЛ (Могер) син на Масгут 534

528-531 АЙАР (Авар) – син на Масгут