Петър Осоговец – необикновената история на един богомилски водач

.

“...Наведен над широкия пергамент в ъгъла, озаряван от жълтия светлик на свещта, слепена за глечта на окълцана паничка, Петър Осоговец пишеше своята голяма книга за звездите и за съдбата на народите...”¹

Петър Осоговски e Доростолски епископ, неговата църква е била в днешна Силистра. Той е един от богомилските водачи със степен съвършени. Йерархично е епископ и отговаря за своята църква – с нейните презвитери, верни и оглашени. Над епископите в богомилската йерархия са били тримата Архиепископи: Боян, Богомил и Гавриил Лесновски – с водач принц Боян, син на цар Симеон.
Петър Осоговски, както и почти всички богомилски водачи, обикаля и пътува много в Северна и Източна България, в земите на сегашна Румъния, до самите Карпати, както и в Западна Русия.
Основава църквата в Доростол, където година след встъпването си, става епископ. В Рига, Севастопол, Краков, Виена и Варшава, като в Краков, Виена и Рига е работил заедно с Епископ Симеон Антипа.
Петър Осоговски успешно проповядва явно по улици, площади, църкви, събрания, но е принуден и да понася презрението и смеха на тълпата, упреци, груби обиди и мъки. Често е бил затварян и изтезаван, особено в Севастопол и Рига.
Той е бил типичен човек от народа, с искрен и жив темперамент, правдив и рязък. Петър Осоговски е бил женен и е имал две деца, но заради делото той се отдава на своята духовна служба. Тогава Боян увещава един стар дворянин да прибере жена му и децата му в Преслав и да се грижи за тях.
.

Руини от древния Доростол

.
Макар и писането да не е било неговата сила както словото, Петър Осоговски е оставил две големи книги, които в момента се пазят в библиотеката в Малта, и говорят за неговия начин на мислене: оригинален и непосредствен. Според Николай Райнов едната има 384 листа и е малък, грубо обработен пергамент - “кафяв с жилки”. Тя се нарича “Деномесечен Указател” и съдържа в себе си най-много от Богомилската Астрология.
В книгата, ден по ден се проследява цялата година: “с Кръговрата на Слънцето, шестте планети, Северната Колесница, Петела (Орион), Двете Рала (Андромеда и Касиопея), Кадилницата (Лебедовия Кръст), Птицата на Бога (Скорпион), Трапезата на влъхвите (Северната Корона), Соломея (Волопас), Млечният път и Старците (Северната Змия)”.
Там има оригинални легенди, даващи съвсем ново разбиране на Звездните Митове.
Но пътя към богоподобието не е лек - пред нас имаме един живот изпълнен с драматични обрати и събития – през страшните бездни на греха и насладата, до строгата сила на духа.

.
Още от малък Петър Осоговец има силни лечителски и ясновидски дарби и с тях помага на много хора. Запален ловец, той попада една бурна нощ в кулите на болярина Пресиам – един от старите вождове на цар Симеон. Самотният старец Пресиам, обичащ ловците, го посреща радушно. Той има красива и очарователна дъщеря, и младия и буен Петър силно и страстно се влюбва в нея .
Но майка й – хубава и развратна ромейка, също пожелава младия маг. Сърцето му е разкъсано от пагубната страст на тези две жени и отровата на силна наслада е плъзнала в душата му. Петър Осоговец води тежката битка със самия себе си. В трескавото му въображение се преплитат образите на тези две жени, а ежедневните му срещи с тях стават необходимост. Когато една вечер, в страстно безумие му се нахвърлят и двете едновременно.

Той се сепва и иска да се освободи от тях. И ги отблъсква. Но те не искат да го пуснат и настава борба: Петър вади стария си ловджийски нож... Когато напуска покоите им, те лежат мъртви – две блудници: дъщеря и майка.


Петър е съкрушен, духът му е сломен, а душата му опустошена

.

Боян Магът - син на цар Симеон

Той напуска България и се запътва към далечни земи. Две могъщи сили се борят за душата му – лепкавата тъмнина на греха и светлите пориви на духа. Петър помни словата на княз Боян и свещеник Йеремия (Поп Богомил), в паметта му изникват разговорите с Никита Странник и Василий Византиец, но сега те звучат някак далечни.
Страшна е болката в душата му и той отчаяно търси лек, бягайки от себе си.
Една необикновена случка му помага: в далечна Сирия той чува за Пещерата на прокажения, и че там живее най-нещастният човек на земята. Петър Осоговец тръгва да търси този, който трябва да е по-злочест и от него.
Като намира пещерата, той пада и се наранява сериозно и по-всичко изглеждало, че краят е близо.
Тогава чува глас от Небесата, Дух Божий се вселява в него и го напътства. Той намира прокажения – могъщ черен маг от Масър. Наказан е за злоупотреба със съкровени и мощни сили, покосен от страшна болест. От него бягат не само всички смъртни, а и самата смърт. По заръка свише, Петър се грижи за него и накрая му помага да умре, а благодарният нещастник му дава в замяна обладаващ магична сила огромен пръстен с изумруд,.


Петър Осоговец се връща в България

.

Обсадата на Доростол през 968 г. от Светослав княз на Киевска рус, според Манасиовата хроника. Там Петър Осоговец жив е изгорен по заповед на Светослав.

за да започне своята апостолска работа, като епископ на учението за Милостта Божия. Когато византийският император Никифор Фокас подкупва княз Светослав да нападне и разграби България, Петър Осоговец се намира в Преславец – тогава голям български град на Дунава.
Предвожданите от Светослав таври и херсонци навлизат в България, като опожаряват и ограбват всичко по пътя си и зверски убиват всеки, който им се изпречи. Преславец е обезлюден – там са останали само старците, както и епископ Петър Осоговец, заедно с 200 свои презвитери и верни хора. Ожесточени от липсата на плячка, варварите избиват останалите в града клетници пред обезлюдените къщи.
В нощта на техния пир, в двора на църквата „Св. Йоан Богослов”, богомилският епископ говори на своите, а словото му е вдъхновено с духовна сила и огън. Изпълнени с Христово присъствие, апостолите на Милостта Божия отиват лично при княз Светослав и сепват кръвожадните варвари насред безумното им пиршество. Отначало, невярващи на очите и ушите си, таврите и херсонците бързо завързват богомилите и ги хвърлят в огнен кръг. Петър Осоговец нарича Светослав варварин и е влачен до смърт от кон и след това го хвърлят в огъня при вече мъртвите си верни.
А херсонският войвода, взел от ръката му големия изумруден пръстен, пада в краката на Светослав, покосен от проказа. Разтърсен от смелостта и дързостта на тези бледни монаси, уплашен от духовната мощ на епископа, княз Светослав гледа втренчено и стреснато пламъците, които като че ли стигат до самите звезди...


И там сякаш са изписани пророческите думи на Петър Осоговец: „... а България като Огнена Птица ще се възражда из собствена пепел, та до край на векове ще пребъде. Защото – гаснят звезди една по една. Ала Божият Лентион ще свети вечно – и Млечният Път ще бъде свет саван на мъртвата вселена...”¹
.

Източник: Литературен  блог "Николай Райнов"  
Автор на текста: Радислав Кондаков  3 януари 2008

Потбор и обработка на снимките:

Николай Увалиев

.

Използвана литература :

1. Райнов, Николай. „Книга за царете”, Издателство Стоян Атанасов, София, 1918 г.
2. Райнов, Николай. „Богомилство и Богомили”, неиздаден труд

***

Web Analytics