ЙОРДАН ДЕТЕВ: СЛОВО ЗА ПИСМЕНОСТТА

.

Моето твордо убеждение като специалист е, че историята на Европа започва от Балканите, а най-старата европейска култура – могилната култура се е зародила в Стара Тракия. Тук са и хилядите артефакти, които разкриват зараждането й. Сред нейните първи достижения е и раждането на отношение към писмеността.

.

Случило се е още през неолита, по време на повсеместното образно мислене, както показват другите находки от останалия свят. Той е бил твърде далеч от абстракцията да „накъса образите в думи” и да ги заключи в оковите на знаците. В същото това време, тук откриваме кръгли керамични плочки със странни знаци, надраскани по още меката глина. Те се различават драстично от ширещите се сред тях протогеометрични шарки, но липсата на политическа воля досега не позволяваше да „проговорят” написаните послания.

Изработените със специална цел плочки са два вида – с дупки за окачване (вероятно на шията) или като печати (пинтадери). По-късно ги срещаме по дъната на съдове, скали и камъни. Има премного начини да запишеш мислите и чувствата си. Част от тях са свързани с писмеността. Тя се дели исторически и хронологично на пиктографска и фонетична писменост. И в единият, и в другият случай обаче съдържанието минава през Формата, а тя е

Свещената геометрия, върху която се крепи разбирането ни за вселената

.

В Свещената геометрия е скрита истинската история на Писмеността. Тази прамайка на всички писмености се опитва да сведе макросвета в микросферата на мъничката точка, запетайка, чертичка, кръгче (полукръгче), меандър и всички други производни на трите основни геометрични фигури. Точно тя и точно оттук започва предългата и славна традиция от писмености, които с право могат да бъдат наречени Първи системи за кодиране на информация. Случило се е още през средния неолит – в края на седмото и началото на шестото хилядолетие пр. Хр. Тогава ръката на първите майстори- грънчари украсила с бяла охра червената керамика извезвайки пълната гама от инварианти на т. нар. Протогеометрични орнаменти. С тях започва една дълга и (да признаем) малко консервативна традиция. Тя не спира нито за миг през седемте хилядолетия изпъстрени с превратности по нашите земи до Христа. В началото изглежда запътена към конкретните два корена – свещената геометрия, но и пиктограмата. Последната, наглед по-слабо развита, също има своите прастари образци. В неолитните плочки лесно могат да бъдат забелязани стилизираните изображения на реални обекти и субекти – река, планина, дърво, земеделец, дори крава.

.

По време на зрелия халколит уникалната стилистика ве

че изпраща богати и красноречиви послания. Те могат да бъдат наречени писменост.

Ярки примери са олтарите от с. Овчарово, Търговищко. Но интерпретациите, които им пришиват до днес са изключително наивни. http://bulgarianheritage.bulgariana.eu/jspui/handle/pub/212 Oформят се две насоки на развитие – писменост за сакрални цели, понятна на посветени и битова система за кодиране на информация за утилитарни потреби. Впоследствие последната преминава в прочутите български шевици. Дами и Господа, това е Писмената Система на Народа ни. Той вярно е подразбрал уникалната симбиоза между семантика и естетика, в която древните му водачи са скрили своите знания, вярно е почувствал и заобичал този микс от изкуство и наука, един цял и уви още неопознат археометричен език на Знанието, с който е била откривана и закърмена най-старата човешка култура, културата на Стара Европа, дарила света с една, уви изчезнала цивилизация, оставила трайни следи в душите ни и която всички неуспешно търсихме до днес. Не е важно дали ще я наричаме Стар свят или Атлантида. Не е важно дали ще я клеймим с привнесени от друга древна (шумерска) митология постулати, попаднали оттам в Стария завет или ще я величаем като Платон, важно е да я откриваме, да я осъзнаваме в себе си, за да се познаем КАКВИ СМЕ И ЩО СМЕ! Както казах, после всичко това се скрива в шевиците ни. Толкова е упорита тази свещена геометрия, че някои (с право и без право) провиждат в този писмен стил записи на какво ли не – на облекло или анатомия, на медицина, щом стане дума за шарките по глинените тела на култова или битова пластика. Но още от времената на зараждащата се духовност писмеността била схващана като привилегия. Тя била използвана от...  Богоизбрани. И като такава се появява в първите жречески медальони, чиято рождена дата се губи нейде из късния неолит, сиреч 5500 г. при. Хр. Примерите са добре известни на археолозите. Те далеч не са само от Градешница или Караново. Откриват се в почти всяка праисторическа могила или обект и говорят, че първата култура отгледана в Европа е била егалитарна т.е. и Царете, и Жреците и техните подопечни са били в „една лодка”.

Ранната халколитна палеография у нас свързва чистата пиктография с класическите писма на Египет и Шумер, та даже и на Китай.

После идват абстрактните знаци, които могат да бъдат възприемани като първа писменост. Заражда се прословутата балканска силабарна палеописменост. Много честни археолози и епиграфи подозират Линеар А за Първа писменост на местните племена... Многообразието от стилизирани геометрични шарки, пъстротата отврязани или набодени и инкрустирани (запълнени) с бяла боя орнаменти от палеобалканския регион – Тракия, Дакия, Илирия (Бонев 1988; 2003; Hoddinot 1981): кръстчета, меандри, триъгълници, клонки, розети и др., част от които преминават в народните шевици и писаните яйца, произхожда от балканската сричкова писменост “линейно писмо” с два последователни във времето варианти: линеар А и линеар Б. Първоначално те бяха датирани от 2-рото хил.пр.н.е. Тази силабарна (сричкова) писменост стана известна с откриването на архивите от глинени таблички във Фестос, Кносос, Пилос, Микена, Тиринт и Тива. В средата на миналия век тя е успешно дешифрирана от Дж. Чадуик и М. Вентрис (Англия), благодарение на двуезичен (?!) текст. Съоткривател е и академик Владимир Георгиев. Идентифицираха езика на по-късния й вариант, линеар Б, и го прикачиха като гръцки език. Ред учени се присъединиха към това между 1954 и 1968 г. По-късни археологически открития обаче потвърдиха съществуването на тази писменост още от времето на новокаменната и каменно-медната епоха – печатът от Караново, плочката от Градешница, стотината записи върху “дъна от съдове” от Градешница и Бреница, Врачанско. С годините се добавиха още известни и неизвестни артефакти от България. Преди 100-ина години и М. Васич във Винча край Белград, откри по дъна на съдове, врязани “търговски знаци”.

.

Геометричните орнаменти по керамиката са символи, които могат да се четат и фонетично.

Те носят информация и за езиците, на които са били записани. Особеностите им (линеар А и Б) сочат наличие на огромен палеобалкански масив от (т.нар. силабар или) сричкова писменост. Отделният графичен елемент представя запис на сричка от езика. Преобладаващата посока на писане била отляво надясно. Така е и при клинописа (шумерски, акадски, хуритски, урартски, хетски). Писането отдясно наляво тогава ползвали финикийците, които вероятно допринесли за “обратното” изписване на някои антични монети, например в Лидия (Мала Азия), Елада (Гърция), монети на дерони, орески, на Лете, в областта или във връзка с Беломорието. В палеобалканския силабар от халколита има два примера за писане от дясно на ляво: плочката от Градешница и “дъно на съд” от Бреница, където четем в обратен ред акадската дума.... (град) и латинската (дакийска) taro (земя, територия). Човешки фигури като лигатури от сричкови знаци съдържат общ символ “ръка с разперени три пръста” - Re, келтската дума – Ri т.е. Rex или Цар (руското цар идва от Цезар). Тази дума-символ срещаме и върху Критски печати, значение, подтвърдено и от съчетанието му сформи на двойна брадва, които тълкуваме по–горе като wanaкa, или ban. Изчерпателното описание и систематизация на Критско– Микенските орнаменти, направено от Фурумарк и Ал. Бонев за късно-бронзовата и ранно-желязната епоха в нашите земи е

.основа за цялостно тълкуване символиката на орнаментите и съдържащата се в тях история,

за народите и езиците, които са ни приобщавали към света.

.

Разчитането на тези специални „медальони” ще изясни предназначението им, носителите им и ще уясни защо ги намираме в жилища още от неолита. Приличат на дарове от жреческото съсловие. Има мнение, че са раздавани на поклонниците при религиозни церемонии из светилищата в Родопите, чието начало – време е да го кажем – също се свързва с този период. Разчитането на палеобалканската сричкова писменост липсва на археолозите ни цели 120 години. Ситовският надпис в Родопите Една автохтонна и оригинална култура се е ширнала в Тракия и крайбрежието. Тя се е развихрила духовно и ментално в Родопите, където оформя ритуални мистерии, пророчества, научни открития. Открила е нови материи и технологии за извличането им. Довела е за пръв път Стария свят пред прага на Цивилизацията. Ще бъде престъпление, ако не кажем няколко думи за Бесите и Родопската духовност и писмена традиция. Тази тема е огромна. Тя крие в себе си много уникални страници от Първичното познание и началото на писмената традиция. Нека се опитаме да покажем истинската хронология и произход на нашата писменост: ... Идва т.нар. тракийска античност. Неин връх е панагюрското съкровище. То би се чувствало по-разпознавано, с ясен произход, адресат и предназначение в компанията на „етруската” златна орфическа книга! Стига да разберем какво пише в нея, вместо да ни я показват през витрина в НИМ. Там един конник, една самодива, една лира и войници ни разказват за времената и историята, за народите и езиците, които са ни приобщавали към света, в който живеем. Ако сравним палеобалканската неолитна писменост, линеарите А и Б с глаголицата ще установим 10 преки съответствия. Бъдещи археологически открития и епиграфски проучвания ще покажат дали има още паралели. Това доказва, че креативния процес е започнал в петото хилядолетие пр. Хр. През бронзовата епоха предвестниците на глаголическите букви се увеличават. Оформят се линеарните писмености, известни по политически причини само от егейските райони, обитавани тогава от бащите ни. Техните руни имат общ произход. Същото важи и за

Глаголицата, нейните корени са в неолитна Тракия. Сравним ли свещената на бащите ни глаголицата с линеарните писмености ще открием 35 паралели.

.

Уникално откритие е, че паралелите не са само във формата, но и в звуковата й стойност. Попаденията са 23. И това, при положение, чемежду двете има цели 2600 години, време предостатъчно за стилови промени в буквите и речта, подложени на неизбежни промени. Броят фонетични успоредици тук показва убедително не само дълголетието, но и консерватизма на българския език. Нито гръцката, нито еврейската, коптската и самаританската азбуки имат кой знае какви общи знаци с глаголицата, за сметка на отявлената и близост с линеарите. При това те са 3, различна линеарна писменост (С?!) се е употребявала и на остров Кипър. Според Еванс линеарите са в основата на протофиникийските букви, вдъхновили толкова много азбуки (гръцката тоже). Какво доказва това? Че линеарите, произхождащи от неолитната палеобалканска (тракийска) писменост са се развилив много варианти, в служба на балканските диалекти и на други езици, Б, Ж, Ш, Щ, Ч, Ю, Я... (кирилицата) има прототипи сред древните палеобалкански знаци, но нека това бъде предмет на отделен коментар.

Ето ни изправени пред прага на дългата история по унищожаване на старите писмености с дълбоки корени, чийто врагове са времето, което унищожава кожата и дървото, враг е и доминацията на чужди народи. Посочваме римляните, които без изключение унищожават книжнината на покорените от тях народи. И предлагам да спрем дотук, за да не буним прекалено историческата ни памет.

.

Автор: Проф. Йордан  Детев

Източник: Международна фондация

за българско наследство „Проф. Петър Детев” 

Към Началната страница на сайта на проф. Йордан Детев,

който подготви Николай Увалиев в знак на уважение към

неговото торчество и родолюбие.

Web Analytics