ЕДИНСТВЕНИЯТ МОРСКИ ХРАМ У НАС
Построен е през 1865 година
.
.
.Свети Николай Мирликийски станал през ІІІ век епископ на град Мир, столицата на областта Ликия в Мала Азия. Светецът е покровител на моряците, рибарите, търговците и банкерите.
.Свети Николай Мирликийски станал през ІІІ век епископ на град Мир, столицата на областта Ликия в Мала Азия. Светецът е покровител на моряците, рибарите, търговците и банкерите.
В своето завещание той определя 50 000 сребърни рубли, които да се употребят за построяването на църква на името на свети Николай. Изпълнението на завещанието започва през 1859 г., а строителят е варненският майстор Янко Констанди.
Статия 26 от завещанието на Параскева Николау
.
"Петдесет хиляди рубли сребърни (50 000) назначавам временно да се внесат в кантората на Държавната търговска банка в Одеса, които ще се употребят за направа една църква в името на свети Николая, със сводове, каменна и моля душеприказчиците си да уведомят за това настоятелите Панчо Георгиев, Василий Сулини, Евстатий Карагьозоглу и Стефан Теофанов (всичките българи - б.а.) и настоятели на поменатата в Статия 18 болница, с условие, щото, когато се почне направата на болницата, в същото време да се почне и направата на църквата, като се дават тям готови пари и всеки път, когато те поискат, да представят сметка за парите, разнесени дотогаз, засвидетелствана от Варненский архиерей, водейки книгите на прихода и разхода чрез писар, докле не свършат всичко. За да се построи тая църква, трябва да се купи (...).
Подир извършване на това, което заповедвам по-горе, останалите пари да се внесат за увеличение на капитала от Статия 19 и да се погрижат настоятелите, щото от лихвата, която те ще приемат, да помагат в нужда и на църквата "Свети Николай" и нека запишат в църковните списъци името ми и на родителите ми Николай и Василка, а също и на Екатерина и на братята ми Хрисодул, Янули и Атанас, и на сестрите ми Домна, Анти, Парасковия и Елена, щото да ги поменуват всичките на свещените служби."
Подир извършване на това, което заповедвам по-горе, останалите пари да се внесат за увеличение на капитала от Статия 19 и да се погрижат настоятелите, щото от лихвата, която те ще приемат, да помагат в нужда и на църквата "Свети Николай" и нека запишат в църковните списъци името ми и на родителите ми Николай и Василка, а също и на Екатерина и на братята ми Хрисодул, Янули и Атанас, и на сестрите ми Домна, Анти, Парасковия и Елена, щото да ги поменуват всичките на свещените служби."
.
Черквата „Свети Николай” е българсска, а не е гръцка.
.
Построяването на черквата не минава без интриги и инциденти. Основната причина са борбите за надмощие между българи и гърци. Ето какво пише по този въпрос йеромонах Инокентий Софийски във вестник "Известник" от януари 1910 г. на основание на официални документи от архива на руския Свети синод:
.
Рачински, след като се уверява в явното вече противодействие на Порфирий да отстъпи една от църквите в града, решава, че ще трябва тогава да се построи нова храм. За целта през 1861 г. той заминава за Петербург и лично докладва на императора за необходимата нужда да се построи църква във Варна. Най-неочаквано той получава височайше разрешение и ходатайство.
И така проектът за построяването на отделна българска църква изведнъж приема благоприятен характер. През същата година във Варна се получава известие, че някой си български търговец в Одеса Параскева Николаев завещал след смъртта си 50 хиляди рубли да се построи православна църква във Варна. Според тогавашните условия сумата трябвало да премине в ръцете на гръцките чорбаджии и построената църква да се предаде на гръцкото духовенство. Рачински, който знае това, съобщава в Министерството на външните работи на Русия и моли, щото сумата за построяването на църквата да се предаде на българите, толкова повече, че завещанието е отворено в Русия. Наедно с това Рачински изпраща и прошението на българите от Варна по този повод на височайше име. Донесението на Рачински и прошението на българите са височайше утвърдени. Поднасят се на разглеждане от Светия синод на Руската църква. Светият синод, като знае, че за удовлетворение ходатайството на българите нужните средства са осигурени, от своя страна не намира никакви препятствия за построяванена църква от българите.
След утвърждаване на завещанието изпълнителите му се обръщат към Министерството на външните работи на Русия с молба да се разреши на варненския вицеконсул да вземе върху себе си грижата за построяването на въпросната църква. Министерството за заключение се обръща към Светия синод, който с писмо от 27 юлий с.г. пише следующето на министъра: "Тъй като построяването на предполагаемата църква в турския град Варна ще бъде въздигната макар с иждивението на руския поданик, но в пределите на цариградския патриарх, Светият синод намира, че от внимание към него както за построяването на храма, така също и за поверяването надзора на работата, която се възлага на руския вицеконсул във Варна, то затова трябва да се изпроси съгласието на Вселенския патриарх." Работата се приключва с това, че Вселенският патриарх отстранява вицеконсула от нагледването постройката на църквата и назначава свои протежета - гърци. След съграждането е въведено и гръцко богослужение.
От всичко изложено ясно се вижда, че църквата "Свети Николай", за която гърците претендират, изобщо не е тяхна. По аналогия същото съдим и за болницата (...)." Така или иначе храмът остава в гръцки ръце още 40 години.
.
Трагичните събития, станали на Велики четвъртък през 1896 г.
.
Трагедията обхваща почти всички градски черкви. На 21 март вечерта, тогава е Велики четвъртък, в катедралната черква "Успение на света Богородица" към осем вечерта, по средата на богослужението, хората са обзети от паника и всички се втурват да бягат навън. Някой извиква "Пожар!". Хората се блъскат и се мачкат на вратите. Когато всичко свършва, равносметката била няколко подпалени коси и рокли и много контузии.
Почти в същия час се случва приблизително същото и в черквата "Свети Архангел Михаил". Но тук опасността е истинска и видима - подпалва се завеса и предизвиква ужас у жените. Обаче мъжете не губят присъствие на духа - изгасят завесата и попречват на жените да се изпотъпчат. Всички се успокояват и службата продължава. Но - уви – не за дълго. Ето какво пише за случая "Варненский общинский вестник" от 29 март 1896 г., брой 10:
.
"Произшествие от същий характер се случва в гръцката черква "Свети Николай", отстояща твърде близо до "Свети Архангел Михаил". Вътрешното устройство на тази черква е по стар източен стил. За жените в нея има особно отделение - галерия, горе при входа, с гъста решетка отпред. Галерията била буквално пълна с жени и деца. Не се знае от кого и как се пръска слух измежду жените, че черквата гори и че градът тъй също гори. Горещина и дим от многото запалени свещи е имало горе. Лесно е можело да се помисли за пожар, а още по-лесно замаяните, задушени жени от гъстия дим и силна горещина да поверват на такъв един слух...
Тъй или инак, факт е, че изведнъж се повдига една ужасна, отчаяна олелия и всички жени се спущат в гъста, безредна тълпа върху тесната стълба, за да избегат навън. Разиграва се ужасна драма. От страшния натиск изпонастъпват се и поваляват по стълбата 30-40 души, повечетостари жени и малолетни деца, неколко моми и неколко майки, които се помъчили да отървават децата си ... но, уви! Тълпата, като същи буен порой от живи хора, хвърля се надолу и загазва върху живи човешки тела и буквално ги претъпква и задушава в неколко минути... Когато тълпата изпразва галерията, в последната и по стълбите остават прострени повече от половин стотица мъртви и полумъртви човешки същества.
Жертвите биват изнесени в черковний двор и пред ближната аптека на г-на Русева. Новопристигнали граждани се спущат да помагат на жертвите. Пръв на местото пристига г-н д-ра Басанович и енергично дава първа медицинска помощ. Пристигат и други г-да доктори. Пристигна и рота солдати и полицейски стражари, които сложиха ред и отвориха път за файтоните. Десетки файтони започнаха да заминават за Окръжната държавна болница, натоварени с мъртви и полумъртви човешки тела...
На втория ден, Великий петък, по часът 4 вечерта, едно хилядно погребално шествие от 20 ковчега с безвременни покойници от всяка възраст - от 60 до 6 години - изключително от един пол - женски - премина из града за гробищата, придружено от тъжното погребално пение на духовниците."
.
"Произшествие от същий характер се случва в гръцката черква "Свети Николай", отстояща твърде близо до "Свети Архангел Михаил". Вътрешното устройство на тази черква е по стар източен стил. За жените в нея има особно отделение - галерия, горе при входа, с гъста решетка отпред. Галерията била буквално пълна с жени и деца. Не се знае от кого и как се пръска слух измежду жените, че черквата гори и че градът тъй също гори. Горещина и дим от многото запалени свещи е имало горе. Лесно е можело да се помисли за пожар, а още по-лесно замаяните, задушени жени от гъстия дим и силна горещина да поверват на такъв един слух...
Тъй или инак, факт е, че изведнъж се повдига една ужасна, отчаяна олелия и всички жени се спущат в гъста, безредна тълпа върху тесната стълба, за да избегат навън. Разиграва се ужасна драма. От страшния натиск изпонастъпват се и поваляват по стълбата 30-40 души, повечетостари жени и малолетни деца, неколко моми и неколко майки, които се помъчили да отървават децата си ... но, уви! Тълпата, като същи буен порой от живи хора, хвърля се надолу и загазва върху живи човешки тела и буквално ги претъпква и задушава в неколко минути... Когато тълпата изпразва галерията, в последната и по стълбите остават прострени повече от половин стотица мъртви и полумъртви човешки същества.
Жертвите биват изнесени в черковний двор и пред ближната аптека на г-на Русева. Новопристигнали граждани се спущат да помагат на жертвите. Пръв на местото пристига г-н д-ра Басанович и енергично дава първа медицинска помощ. Пристигат и други г-да доктори. Пристигна и рота солдати и полицейски стражари, които сложиха ред и отвориха път за файтоните. Десетки файтони започнаха да заминават за Окръжната държавна болница, натоварени с мъртви и полумъртви човешки тела...
На втория ден, Великий петък, по часът 4 вечерта, едно хилядно погребално шествие от 20 ковчега с безвременни покойници от всяка възраст - от 60 до 6 години - изключително от един пол - женски - премина из града за гробищата, придружено от тъжното погребално пение на духовниците."
.
.
Това се случва през 1896 година
.
Десет години по-късно - през 1906 г. - в храма "Свети Николай" за първи път служат вече български свещеници. Изострянето на гръцко-българските отношения в града има своя връх именно през 1906 г., когато във Варна пристига поредният нов гръцки митрополит Неофит. Българите, организирани от дружество "Родолюбец", не допускат владиката да слезе на пристанището, като го замерват с камъни. След като се оказва, че владиката не може да стъпи на българска земя, корабът напуска пристанището и поема курс обратно за Цариград. Някой от насъбралото се множество на пристанището призовава да се вземат черквата "Свети Николай" и болницата и народът се отправя към тези места... На 9 юни е отслужена и първата българска Света литургия. По-късно има протести от гръцка страна, но те са безрезултатни.
.
Храмът около годините на откриването му - 1865
.
.
ЕДИНСТВЕНИЯТ МОРСКИ ХРАМ Е "СВ. НИКОЛАЙ ЧУДОТВОРЕЦ" - ВАРНА
Това звание е дадено на черквата през 1918 г. по случай храмовия празник. Ето какво пише в протокол № 5 от 17 декемврий 1918 г. на църковното настоятелство: Днес, 17 декемврий 1918 г. (по стар стил празникът на свети Николай е на 19 декември - б.а.), настоятелството на енорийско-морския храм "Свети Николай" в гр. Варна в състав: председател: свещеник Атанас П. Маджаров и членове: г.г. флотският офицер капитан-лейтенант Г. Купов, Перикли Георгиев, Димитър Радев, Георги Ноев и флот. офиц. капитан-лейтенант Манолов, се събра на заседание и се занима с въпроси, които са изложени по-долу.
Председателят докладва цялата преписка по участието на флота в благоукрасата и стопанственото преуспеване на храма "Свети Николай". Настоятелството биде видимо затрогнато от хубавото желание и прекрасната идея на флотската управа, а председателят разкри картината, която му се вижда в перспектива какво ще представлява в близко бъдеще храмът "Свети Николай", който трябва да бъде наречен енорийско-морски, при близкото участие на флота.
След това поиска думата членът г. капитан-лейтенант Георги Купов и каза, че сегашните тежки обстоятелства пречат да се изпълни всичко онова, което флотът мисли и може да направи за храма, но ще дойде ден, нека дълбоко верваме това, когато обстоятелствата ще се изменят в наша полза и тогава храмът ще бъде най-грижливо пригледан и поставен на висотата, на която заслужава да бъде един храм на войскова част. Флотът не желае да бъде нищо повече от енориаш на храма, тъй както всички християни от енориите на този храм, и да се радва на същите права и да има същите задължения, както и тия последните. Накрай чл. г. Купов пожела покрай възпитателната и вероукрепителната роля, която храмът ще изиграе спрямо чиновете от флота, да послужи той и като връзка между гражданството и войската, защото църквата е институция обща, която примирява и сближава и пред нея изчезват всички изкуствени различия."
През 1927 г. двамата капитани, бивши членове на настоятелството - Купов и Манолов, вземат от храма иконата на свети Николай и я отнасят на Божи гроб, освещават я и я връщат. С този акт е потвърдено окончателно званието "морски" на храма и той така е записан в църковните регистри.
Председателят докладва цялата преписка по участието на флота в благоукрасата и стопанственото преуспеване на храма "Свети Николай". Настоятелството биде видимо затрогнато от хубавото желание и прекрасната идея на флотската управа, а председателят разкри картината, която му се вижда в перспектива какво ще представлява в близко бъдеще храмът "Свети Николай", който трябва да бъде наречен енорийско-морски, при близкото участие на флота.
След това поиска думата членът г. капитан-лейтенант Георги Купов и каза, че сегашните тежки обстоятелства пречат да се изпълни всичко онова, което флотът мисли и може да направи за храма, но ще дойде ден, нека дълбоко верваме това, когато обстоятелствата ще се изменят в наша полза и тогава храмът ще бъде най-грижливо пригледан и поставен на висотата, на която заслужава да бъде един храм на войскова част. Флотът не желае да бъде нищо повече от енориаш на храма, тъй както всички християни от енориите на този храм, и да се радва на същите права и да има същите задължения, както и тия последните. Накрай чл. г. Купов пожела покрай възпитателната и вероукрепителната роля, която храмът ще изиграе спрямо чиновете от флота, да послужи той и като връзка между гражданството и войската, защото църквата е институция обща, която примирява и сближава и пред нея изчезват всички изкуствени различия."
През 1927 г. двамата капитани, бивши членове на настоятелството - Купов и Манолов, вземат от храма иконата на свети Николай и я отнасят на Божи гроб, освещават я и я връщат. С този акт е потвърдено окончателно званието "морски" на храма и той така е записан в църковните регистри.
.
.
През 1920 г. започва изографисването на храма
.
В Протокол № 2 от 22 май, точка ІІ, е написано следното: "...Настоятелството, като взе предвид досегашната работа на художника г. Ив. Ав. Блешер (върху образа на св. ап. Петра), от което остана очаровано и напълно доволно; че действително цените на материалите по иконописане, както всичко друго, са неимоверно високи, а пък художникът слага най-добросъвестно доброкачествени материали и че трябва да се остави художникът свободен да придаде на работата си такъв вид, какъвто неговият художествен вкус диктува, Реши:
През 1925 г. църковното настоятелство взема решение черквата да бъде снабдена с отделни помещения за кръщелна, канцелария за църковното настоятелство, стая за прислужниците, маза и пр. (Протокол № 3 от 5 април 1925 г.) За целта е поканен архитект Франгя, който прави проект. Той предвижда да се изпълни и съгради тогавашният притвор, представляващ само "една колонада без покрив" (по онова време в сегашната централна част на храма откъм запад е имало отделен вътрешен притвор, а отвън, между колоните на запад, се е намирал паметникът на Параскева Николау). Паметникът на ктитора е разглобен с цел да се постави пред южната фасада на църквата, където се намира и днес.
Строителството се провежда на три етапа, като вторите два са допълнителни идеи. Най-напред, към 1929 г., се завършват мазата, кръщелната и канцелариите. След това църковното настоятелство решава и възлага нов проект, като прави хор-балкона. Накрая е издигната камбанарията. Работата по дострояването на храма продължава над 10 години и завършва към средата на 30-те години на ХХ век.
Паметникът на Параскева Николау, който представлява квадратна основа на стъпала и обелиск в стил Арнолдо Цоки, под каменен покрив - балдахин, поддържан от четири каменни колони, междувременно е разглобен и стои в двора на черквата още от 1925 г. През 1928 г. някой открадва частите на паметника. Вдига се голям шум, става общоградски въпрос и след време една сутрин хората виждат частите върнати и подредени в двора на черквата. Този инцидент ускорява и строителните работи, а и по-бързото сглобяване и възстановяване на паметника.
През 2000 г. корабният механик от БМФ Димитър Стайков дава идеята да се постави пред храма корабна котва - моряшкият символ. Взема се котва от кораба "Богдан", който е предвиден за нарязване. И така със съдействието на морските институции през есента на същата година до входа на храма е поставен символът на моряците- котвата. А да припомним, че свети Николай е патрон на храма, покровител на рибарите, моряците, търговците и банкерите.
1. Да се предостави на художника пълна свобода в работата му.
2. Същият да поправи някои недостатъци по иконите на иконостаса.
3. Ако се разбере, че ще се насъберат достатъчно средства, да се поръчат и по северната храмова стена с образите на свв. Кирил и Методий и св. равноап. цар Борис.
4. На художника да се добави едно прилично вынаграждение, което настоятелството ще определи."
Въпреки всичко средства не се намират достатъчно и Блешер не успява да изографиса целия храм. Едва през 1961 г. проф. Никола Кожухаров и проф. Димитър Гюдженов уговарят художниците Петър Джамджиев и Петър Михайлов, които заедно с група студенти от Националната художествана академия изографисват стените на храма.2. Същият да поправи някои недостатъци по иконите на иконостаса.
3. Ако се разбере, че ще се насъберат достатъчно средства, да се поръчат и по северната храмова стена с образите на свв. Кирил и Методий и св. равноап. цар Борис.
4. На художника да се добави едно прилично вынаграждение, което настоятелството ще определи."
През 1925 г. църковното настоятелство взема решение черквата да бъде снабдена с отделни помещения за кръщелна, канцелария за църковното настоятелство, стая за прислужниците, маза и пр. (Протокол № 3 от 5 април 1925 г.) За целта е поканен архитект Франгя, който прави проект. Той предвижда да се изпълни и съгради тогавашният притвор, представляващ само "една колонада без покрив" (по онова време в сегашната централна част на храма откъм запад е имало отделен вътрешен притвор, а отвън, между колоните на запад, се е намирал паметникът на Параскева Николау). Паметникът на ктитора е разглобен с цел да се постави пред южната фасада на църквата, където се намира и днес.
Строителството се провежда на три етапа, като вторите два са допълнителни идеи. Най-напред, към 1929 г., се завършват мазата, кръщелната и канцелариите. След това църковното настоятелство решава и възлага нов проект, като прави хор-балкона. Накрая е издигната камбанарията. Работата по дострояването на храма продължава над 10 години и завършва към средата на 30-те години на ХХ век.
През 2000 г. корабният механик от БМФ Димитър Стайков дава идеята да се постави пред храма корабна котва - моряшкият символ. Взема се котва от кораба "Богдан", който е предвиден за нарязване. И така със съдействието на морските институции през есента на същата година до входа на храма е поставен символът на моряците- котвата. А да припомним, че свети Николай е патрон на храма, покровител на рибарите, моряците, търговците и банкерите.
Из книгата "150 години храм „Свети Николай” във Варна"
(1865 - 2015)
(1865 - 2015)
© Автор Юлий Александров
© Издателство "Славена" – Варна
© Издателство "Славена" – Варна
.
Книгата бе издадена с любезното съдействие на настоятелството при храм Св. Николай
.
Литература
Манов, Ат. История на града Варна от основаването му до Освобождението 1878 г. и Черно море - ръкопис.Завещанието на Парашкева Николов. Препис от акта в книгата за 1862 година.
Йеромонах Инокентий. Вестник "Известник", Варна, 10 януари 1910 г.
Боева, О. В. "Черно море", Варна, 26 ноември 2004 г.
Протоколни книги на църковното настоятелство при храм "Св. Николай", №№ ІІ и ІІІ, 1917-1930, 1930-1943, ОДА - Варна, ф.№№ 319 и 390
"Варненский общински вестник", бр. 10, 29 март, 1896 г.
.
Подбор на снимките и подредба на статията: Николай Увалиев
Снимки: Държавен архив - Варна
© 2023
Представено от
Идентификационни табелки | Докладвай проблем | Условия на обслужване
