История на Самарското знаме - част І

.

Гравюра от неизвестен автор, представяща връчването на Самарското знаме на Българското опълчение, допълнително оцветена през последните години

.

Самарското знаме е българска историческа светиня. То е бойно знаме на първата българска войска - Българското опълчение, действало в състава на руската армия по време на Освободителната Руско-турска война през 1877-1878 г.

.

Заслугата за изготвяне на знаме за българските въстаници е на съветниците от Самарската градска дума. През лятото на 1876 година те решават да изготвят знаме, което да бъде връчено на българските въстаници, които ще се сражават в редовете на руската армия срещу турците в предстоящата война. Счита се, че решението за знамето е взето на същия 5/17 юли, когато е създаден и благотворителният комитет в града. В „Календар с паметните дати за 2006 г.” на Държавната архивна служба на Самарска област, е отбелязано: „5 юли: преди 130 г. (1876 г.) в г. Самара е образуван комитет за оказване на помощ на славянските народи, борещи се за своята независимост; поръчано е на художника Николай Симаков да направи едкиз на знаме в знак на дружбата с българите.”

.

Град Самара в края на ХІХ век

.

Идеята за Самарското знаме

е предложена от съветника на думата Пьотр Владимирович Алабин (по-късно губернатор на Самара) и съпругата му Варвара Василевна Алабина, която ръководела Самарския женски комитет на руското Дружество за подкрепа на болните и ранените военни (руският Червен кръст). Двамата съпрузи участвали заедно в три военни кампании през 1849, 1853 и 1854-1856 г. и станали свидетели на кървавите сражения на руските войски с турците при Олтеница, Инкерман, Севастопол, Русчук (Русе). От своя личен опит - той като офицер, тя като милосърдна сестра - те знаели, че това, което най-много можело да вдъхнови войника в боя и да му даде вяра и сили да победи врага, е знамето на полка.

Вероятно е българските въстаници, за които се е гласяло знамето, да са участниците в Сръбско-турската война. В Сърбия през май-юни 1876 г. се събират български чети, водени от прочутите български войводи Панайот Хитов, Филип Тотю, дядо Жельо Чернев, дядо Ильо Марков, Христо Македонски и др. Те имали намерение да минат в България и да вдигнат народа на въстание. По този повод командващият сръбските войски на източния фронт генерал Михаил Черняев утвърждава „Закон на българските доброволни войници” и поставя Панайот Хитов за главен войвода на четите. 

.

.

Така организирани българите воюват срещу турците до средата на август, когато към състава на сръбската армия се сформира Руско-българска доброволческа бригада под командването на руски офицери. На войводите е възложено да заминат за Румъния и да съберат допълнителен брой доброволци. Има сведение, че към 1/13 септември в състава на Руско-българската бригада има четири български батальона. А Московският славянски комитет закупува от Прусия специално за българските доброволци стрелково и артилерийско въоръжение. От Русия също са изпратени шинели, кожуси, ботуши и хранителни припаси.

В подкрепа на предположението, че самарци в началото приготвят знаме за българските доброволци в сръбската армия, може да се добави фактът, че синовете на Алабин, Василий и Иван – и двамата гвардейски офицери – били сред заминалите за Сърбия в армията на генерал Черняев. Василий командвал рота в единия от създадените през август два руско-български батальона. Възможно е младите Алабини, оценявайки ситуацията в Сърбия, да са подтикнали родителите си към благородното действие.

.

  На снимката: Пьотър Билбанов, Василий Алабин  и Иван Алабин

.

Към Историята на Самарското знаме - част ІІ

Web Analytics