АНТРОПОМОРФЕН ОБРАЗ НА БЪЛГАРСКИ ВЛАДЕТЕЛИ И НА ХОРА ОТ НАРОДА В РАННА БЪЛГАРИЯ

.

Проф. Иван Танев Иванов

.

.

На изображението личат европеидните лицеви белези на Канас увиги Омортаг и епископ Мануил, който проповядва на българи. Миниатюра от хрониката на Йоан Скилица, Мадридска национална библиотека.

.

.Най-древната история на българите е необикновено сложна. Поради липсата на достатъчно исторически източници в началото на нейното изучаване. Но днес вече има натрупана достатъчно информация, която ни позволява да заключим, че етническият произход

на древните българи е арийски.

.

Антропологическият анализ на прабългарските погребения показва, че предците ни са били европеиди, брахикрани, с незначителен монголоиден примес. При прабългарските погребения до 80% се среща изкуствена деформация на черепа. Масовото прилагане на изкуствена деформация на черепа изключва хунската или тюркска принадлежност на прабългарите.

Основният расов тип на прабългарите е близък до този на Средноазиатското междуречие, известен още като памиро-фергански расов тип. При монголоидите (хуните и ранните тюрки) е характерна мезокранията, превесът на напречния над надлъжния черепен диаметър, т.е. плоско лице и сплесната в предно-задна посока глава. При мъжете от монголоиден расов вид – хуни, монголи, ранните тюрки - печенеги и даже късните кумани, окосмеността по лицето е била слаба. Те са имали само малки, редки мустаци и рядка брадичка от "проскубан, китайски" тип. Обратно, европеидите иранци се отличават с буйна коса, гъста брада и големи мустаци и тънки, грацилен тип черти на лицето.  

При ранните тюрки и славяни, труповете на починалите са били 100 % изгаряни. За разлика от тях, погребалният обряд на прабългарите е предимно чрез трупополагане в яма със странична ниша. Нишата се покрива с каменни плочи, пръст или  дърва. Оставя се съд с жертвена храна, най-често от овца, телета, птици, свине, но се срещат сравнително рядко и погребения с кучета и коне. Погребенията с ниша, както забеляза още Д. Ил. Димитров, са типични за Средна Азия в периода на кушанското разселване. Районът се намира близо до град Балх. Датирани са в периода  II-ри в. пр. н. е. - III в. Изкуствената деформация на черепа е много разпространена сред племената със сигурен прабългарски произход - оногури и оногундури, обитаващи по-южните степи на река Кубан и Кавказ.

.

.

Антропологичният анализ на прабългарските погребения от Кавказ и Поволжието [Трофимова-1956, Кондукторов-1956, Герасимов –1955 г.] доказват, че прабългарите са типични представители на памиро-ферганската раса. Наблюдава се еднаквост с аланския и сарматския расови типове. Средният ръст на прабългарите, изчислен по антропологичните формули на Pearson и Trotter – Gleser е съответно 157 –166 см за жените и 168 – 177 см за мъжете, т. е. сравнително висок за ранното средновековие и твърде висок спрямо монголоидите. В масовия гроб край село Кюлевча, Шуменско, където са погребани 25 мъже, вероятно прабългарски войни загинали в битка,скелетите се движи от 175 до 197 см.

За късносарматския погребален обряд в Днестровско-Прутското междуречие В. И. Гросу дава следните данни. От изследваните 299 погребения в 254 случая трупополагането е на гръб с изпънати ръце и крака. В 90% ориентацията е северна с беден или почти без гробен инвентар.

Сходни резултати получават и български археолози, изследвайки древно българските некрополи в Добруджа

.

Безспорно, няма народ със 100 процентова етническа или расова хомогенност. Въпреки това, при големите и исторически трайни народи, етническото ядро на народа се характеризира с културна и расова еднаквост. На основата на археологически изследвания върху голям брой раннобългарски некрополи, проф. Рашо Рашев стига до извода, че голямата част от населението на прабългарския етнос е било от сарматски произход. А според  В. Бешевлиев голяма част от известните лични имена или прозвища на прабългарски благородници и владетели са типично прабългарски. И как една голяма империя ще бъде стабилна в продължение на много векове, ако управляващите са етнически и културно чужди на народа. 

И накрая, византийските летописци, които често са  иронизирали българите, никога не са представяли българите като монголоиди. Случаи на документирана монголоидност няма описани и в други източници.

За съжаление, все още не са открити погребения на раннобългарски владетели, за да се установят техните антропологични данни. Тези данни обаче ние можем да видим от големия брой образи на владетели, оставени върху печати, миниатюри, фрески от съдове и др. 

Фиг. 1. Новооткрит печат на цар Петър.  Бюст на владетеля, с корона на главата, облечен в дивитисион и лорос, украсени със скъпоценни камъни или бисери. От короната покрай лицето се спускат две пропендули, в чийто долен край има по три скъпоценни камъни. Лицето е издължено, с очертани очи, мустаци и сресана къса брада. В дясната си ръка държи кълбо с кръст. Печатът е анонимен, без надпис, но образът на владетеля съвпада напълно с този върху другите три негови печата, които са с надписи.

.

Част от изображенията на печати са взети от списание "ЗА БУКВИТЕ - О ПИСМЕНЕХ" (http://zabukvite.org/). По-долу се представят данни за външния образ на някои представители на висшата класа при прабългарите, военначалници, колобри, обикновени войни и служители, за които има оставени исторически свидетелства. Във всички тези автентични документи, висшето прабългарско съсловие има европеиден антропологичен вид, с буйна лицева окосменост, което противоречи на представата, че те може да са монголоиди от ранно хунски или по-късен тюркски произход.

Фиг. 2.Медальон, намерен в ранносредновековната крепост до село Изворово, Генерал Тошевско. Датиран е в края на IX-X-ти век. Представено е човешко лице с мустаци и брада. Сплетената в шест възела коса се спуска около лицето и завършва с две плитки. Челото е привързано с лента. Според 66-я отговор на папа Николай I, българите носели на главата си превръзка от ленен плат. Подобна лента са носели и князете и благородниците от ранна Мидия и Бактрия.

.

.

Фиг. 4. Златен медальон с изображение на канас увиги Омортаг– IX –ти век, намерен във Велико Търново. Вероятно произведен в Плиска по подражание на византийски монети. Князът е с корона и държи в дясната си ръка жезъл, на върха на който стои кръст. Над главата на кана е поставен надпис с гръцки букви на езика на прабългарите - САNЕS VВНГI ОМОРТАГ. Встрани от лицето на владетеля, надолу, падат буйни дълги чупливи коси. Антропологичният тип на владетеля е европеид - слаб, почти мършав, вероятно нисък.

.

.

Фиг. 5. Княз Борис Първи - фреска от град Верона, Италия. Българският княз – покръстител е представен в дрехите на католически свещеник. Тъй като княз Борис Първи е имал интензивна дипломатическа кореспонденция и лични връзки с Римската църква може да се смята, че неговия физически портрет е бил добре известен на художника на тази фреска и образът му е предаден достоверно.  Както се вижда, княз Борис, който е внук на Омуртаг и правнук на Крум, е бил типичен европеид. От лицето му отсъстват типичните за хуните и ранните тюрки монголоидни черти.

.

.

Фиг. 7. Медалион с релефно изображение на български войн-победител върху златна кана от съкровището от Наг Сент Миклош, Румъния. IX век. Художествено-исторически музей–Виена.

. .

Фиг. 11. Канас увиги Омортаг освобождава византийски пленници и прегръща малкия Василий. Омортаг вече е в напреднала възраст, но художникът явно е предал същите черти на лицето му, както тези при младият Омортаг/ на изображението в началото на страницата/. Миниатюра от Мадридския ръкопис на хрониката на Йоан Скилица, Мадридска национална библиотека (л. 82). (История на България. Том 2. изд. на БАН, София, 1981. стр. 155)

.  Има старинна икона на св. Йоан Богослов, която се датира от IX-век и се пази в музея на град Скопие. Днешните македонски (по-правилно е да се каже пеонски) земи са населени от прабългари на два етапа, в края на VI-ти век и около 680 г. от прабългарите на Кубер.Светецът от показаната икона носи два ярки, недвусмислено етноопределящи белега. Те са характерни само за прабългарите и не се срещат нито при ранните славяни, гърци, или по-ранните местни народи като пеони, траки, власи, илири. 

Първият белег е изкуствената деформация на главата, така добре очертана на показаната фигура, а вторият е чембасът, спускащ се от върха на главата назад към гърба. Последните археологически разкопки показаха, че над 80 % от прабългарите са имали изкуствена деформация на черепа, което при тях и сродните народи се е  считало за белег на благороден произход. Носенето на чембас е било характерно до края на българското Възраждане, повечето български мъже от по-известните градове в централна България все още са носели чембаси, но под натиска на европейски възпитаната нова интелигенция този обичай е бил изоставен.

.

Показаната икона носи още един белег, характерен за ранното българско, предхристиянско изобразително изкуство – подчертано двумерния, плоскостен план на картината, т.е., липса на дълбочина (трето измерение) на изображението. Подобен е и стилът на Фиг. 6, 7, 13 на Мадарския конник (Как е изглеждал Мадарският конник) и върху прочутите Старозагорски релефи (За датировката на прочутите Старозагорски каменни релефи). Всичко това, взето в съвкупност демонстрира само едно – пред нас е изобразен ранен българин, вече християнизиран, но все още не изоставил своите древни етноопределящи културни традиции. Дългата чуплива коса, навита на плитка, буйната брада и мустаци, благородният изтънен нос издават без съмнение европеид.

Иконата от Просека носи още една прабългарска черта - изображение на лицето в ан фас, а на очите в профил. Сравнете този художествен стил с подобни изображения от ранното иранско изкуство по-долу. Забележете еднаквия вид на лицевите елементи (леко гърбав, тънък и дълъг остър нос, изпъкнало междувеждие, големи дъгообразни вежди, изпъкнали скули, големи широкоотворени очи, малка уста и тънки устни) при българина от Просек, согдиеца и мидиеца. Подобни лицеви черти се забелязват и при показаните по-горе изображения върху медалиони, оловна печати и миниатюри на канас увиги Омортаг, Борис и Симеон. Явно, този грацилен тип лицева структура, е безкрайно далече от плосконосото, тясноочно лице на монголоидите, ще е бил характерен за прабългарите. От друга страна, тези грацилни лицеви черти отделят антропологичния вид на прабългарите от този на праславяните.

.

.

Изображение на Йоан Богослов, Согдиец и Мидиец

.

 ЗАКЛЮЧЕНИЕ 

От представените антропоморфни доказателства следва, че управляващите прабългари - владетели, военначалници, колобри и войни е имала в европеивиден грацилен тип лица, както е установено чрез археологичен материал от некрополи и чрез древни изображения,

това логично важи и за голямата част от народа.

.

Статията се публикува със съкращения, пълният й текст

можете да прочетете на http://protobulgarians.com

.

Оформление: Николай Увалиев

.

Към Арийци, траки, българи - един народ от преди 10 000 години 

.

.

-