"АЗ"-ът на българите

.


.

Глаголическият шифър на Константин-Кирил Философ

.

Векове след като е направено всичко възможно да се зачеркне в човешката памет Божественото дело на Светите братя Кирил и Методий, френските кралски династии (1559-1772 г.) продължават да полагат в Реймската катедрала официално и неофициално клетва за вярност пред Бог и Франция, страхопочтително положили треперещи ръце върху глаголически текстове от Евангелията, приемащи ги протоколно за свещени, и с неясното съзнание за тяхната истинска сакрална същност.

.

Осем века преди това Православният народ на християнска България приема без колебание писмеността на Светите братя чрез възкресената от тях глаголическа азбука, защото сакралното значение на всяка буква-знак отговаря точно на определени думи и понятия от български език.
Във всеки знак от тази азбука е заложено свещеното послание: „Да бъде във времето, до края на времената!"

Без всякакво съмнение азбуката глаголица е генетично свързана с българския родов корен и е отглас от Свещената Библия. Ето какво пише по този повод посветеният български писател Йордан Вълчев, след десетилетия изследвания върху общия смисъл на буквените названия на Глаголицата чрез правописни анализи и разчитане на видимото: „И понеже няма друго „видимо", питаме се как „невидимото" да прояви смисъла си, как да проговорят многобройните останали названия на буквите. Такъв въпрос са си задавали всички досегашни изследвачи, търсейки отговора в много древни и съвременни езици. Така изследвачите са останали без положителен отговор и чужденци са решили, че Глаголицата е нещо „безредно и несъвършено", както цитира акад. Емил Георгиев. Това решение са възприели и българските учени. Решението е щяло да бъде обратно, Глаголицата е щяла бързо да проговори, ако е било съобразено, че тя не е само слово, че словото й е отражение на определени исторически обстоятелства. Сиреч: Глаголицата е история, свързана с определения исторически момент, в който е сътворена. И ако тъкмо това беше изучено, езикът й, именно българският й език, щеше незабавно да се прояви!".

Глаголицата, както казахме, е отглас от Свещеното писание. По тази причина тя не случайно е наречена Свещена българска глаголица. Нейното съдържание и значение - явно и скрито, видимо и невидимо - с удивителна лаконичност и хармония ни дава ясна представа за света, в който живеем и се явява като Азбука на Богопознанието. 

.

.

Философско тълкувание на ключа-модул Българската християнска инсигния

Всяка форма в глаголическата азбука се получава от ключа-модул, известен от православните канони като Българска християнска инсигния.
Философското тълкувание на ключа-модул дава нагледна представа за заобикалящия ни свят. В него се отделят трите основни полета: на земния материален свят, на междинния астрален свят и на космическия - божествен свят. Всички те намират своето място в условния кръг и неговият център-точка, която нашите праотци са наричали изява и проява на Вечния и безкраен Бог.

Нанесеният хоризонтален диаметър означава Светлината - Лъчът, който отделя видимото от невидимите (Битие 1:3). Хоризонталната линия е на Словото и неговото проявление във времето: „Да бъде..., стана..." (Битие, гл.1... гл.50). Хоризонталният диаметър, според философското тълкуване има още една характеристика. Тя отделя категорично материалния видим от невидимия духовен свят и носи в себе си символа на пасивното женско начало.

Вертикалният диаметър е лъчът, който идва от най-високата точка на окръжността и представлява активното мъжко начало или проявата на Създателя, Твореца на Светия Дух. Така се образува равнораменният кръст, който съдържа в себе си лъчите на Словото и на Твореца. Кръстът илюстрира по неоспорим и нагледен начин целия текст от Библията, в който се казва: 


„В началото беше Словото; и Словото беше у Бога;

и Бог беше Словото;
То беше в началото у Бога.
Всичко чрез него стана; и без Него не
стана нито едно от онова,
което е станало.
В него имаше живот,

и животът беше Светлината на човеците!"

(Евангелие Йоана, гл. 1:1,2,3, 4) 

.

.

Кръстът е най-универсалният и точен символ

на проявата на духа в материята (еволюция) и на материята в духа (инволюция). Сакралността на символа е известна, откакто свят светува, но той трайно се утвърждава с приемането на християнството. Чрез Голгота възкръсналият Божий Син Исус Христос преминава от материалния свят в духовния. Или казано другояче, експлозията в материалния свят се превръща в имплозия в духовния, божествен свят. Това по същество са инволюцията и еволюцията или преминаването от едно измерение в друго.

Ритуалният жест, който всеки християнин изпълнява с ръка, в съзнанието се свързва с Христос, с Голгота, с Възкресението или казано накратко - с процеса на инволюцията и еволюцията. Но това не изчерпва точното му значение. Жестът на кръстенето с ръка е концентриран израз, илюстриращ Молбата - Молитва към Бога, който да прояви необходимото действие чрез Твореца; Светият Дух да слезе на земята, като премине през лъча на Словото. С това действие се възбуждат двете страни на лъча на Словото, което означава дясната: „Да бъде" и лявата: „Стана".

Следвайки това тълкувание на кода, заложен в християнската инсигния, както и последователността на текстовете в Библията, се уверяваме, че ритуалният жест от дясната страна на гърдите към лявата, възприет от Българската православна църква, е правилният. 

Другият кръст, получен чрез диагоналите, вписани в окръжността завършват формата на ключа-модул и показват мястото на Бог Отец и Бог Син в духовния свят и тяхното огледално проявление в материалния свят. Божествената изява на земята определя двете страни на вече човешкото измерение и развитие. Лявата страна е проявление на Бог Отец, свързана с човешкото стремление в духовната област. Дясното проявление на Бог Син е човешкото развитие в материалната сфера.

Като познаваме философското тълкувание на ключа-модул - Свещената българска инсигния, можем да разтълкуваме всеки знак от Свещената азбука - Българската глаголица. В нея откриваме истини с разнопосочна тематика, групирани в няколко по-важни направления:

- генетично начало и развитие на човешката личност, род, общество и човечеството като цяло;
- планетарен модел на Слънчевата система с митичните и все още неизвестни на сегашната наука планети.

Една от най-големите изненади е визираната в глаголическото писмо десета планета от Слънчевата система, обект на откриване и изучаване от астрономите буквално в най-ново време. Също така много преди Коперник и Галилей, гениалният ни Философ е поставил съответстващата буква, визираща планетата Земя, като кълбо, заедно с нейната слънчева орбита. 

.

Глаголическият "АЗ" и "АЗ"-ът на българите 

При философското тълкувание на ключа-модул откриваме, че един от тези знаци прави особено впечатление. Той се отличава от останалите със своята категоричност, стабилност и равновесие на формата. Това е първата буква от азбуката (А) със сакрално значение „АЗ". Това е и знакът, означаващ началния генетичен код на всеки човек на земята.
Поставяйки знака в основната фигура-модул, можем да открием посланието, закодирано в него, както и многопосочни философски тълкувания.
Равнораменният кръст е символ на Словото -Творец. Това е проявата на Словото, оплодено от действието на Създателя, на Твореца. В резултат на това са се получили (родили) дъги, успоредни на кръга и насочени към материалния видим свят. Те се явяват като своеобразни закрилници на земята, на човешкия род.

Така се образува първият глаголически знак - на Вечния сред Вечността - Велик „АЗ". Лявата страна е духовното изражение на Бог Отец, а дясната страна е проявлението на Бог Син в материалния свят.

Тук е мястото да отбележим, че лъчите на проявлението на Бог Отец, Бог Син и Светия Дух, проектирани на земята в обратен ред (без водоравната линия на Словото), образуват основния Символ на живота. В Библията, кабалистиката, в езотериката и др. учения семантичният знак е известен като „Дърво на живота". Писменият знак „Ж" от азбуката-кирилица изцяло повтаря съдържанието на символа, както и сакралното му значение „Живете". Това е знакът на създадения живот на земята с цялото му многообразие, проектирано от Бога. Уточнението му е особено важно, за да се подчертае, че линията на Словото участва в изграждането на знаци, които имат сакрално значение и са свързани с изявата на Бога или Човека. „А3"-ът е един от тези знаци.

В Библията е казано, че Бог е създал човека по свой образ и подобие (Битие гл. 1:26). И че Словото единствено на човека е дадено. Създателят-творец

.

„Вечният АЗ", създава по свой образ и подобие „Човешкия АЗ".

Всеки човек на земята притежава специфичен и неповторим негов „АЗ", даден му чрез Словото -Творец от Бога. „А3"-ът отделя личността и изявява индивидуалността. Може би това е „Великото неизвестно", което ние, българите, предстои да открием сами и да осъзнаем неговото значение. Още повече, че в самото име „Българи", както вече се изясни, на сакрално ниво на разчитане, пак чрез Глаголицата, е закодирана предопределеността ни в настъпващото ново време. Това е нашата духовна изява. Нейното присъствие все повече ще откриваме в настъпващия нов период на човешката цивилизация - Ерата на зеления Водолей.

Днес все по-малко препъни камъни в историческата наука не могат да ни убедят, че елинската култура на Балканите се е появила от само себе си, а траките, славяните и българите са били ни повече, ни по-малко чергарски племена. Новите открития, свързани с материалната култура на тези народи, се оказва, че имат не само общ корен, но са и носители на знания и познания, надхвърлящи дори и сегашната представа за света.

Днес за съжаление това българско достолепие е познато на съвсем малък кръг от изследователи. Причина за това е унищожената ни държавност и политическа продажност. Въпреки това задълбочените изследвания в тази област продължават и техните резултати са налице.

.

Източник: Форум за Познанието  

.

Web Analytics