Уикипедия: Аксиния Михайлова - българска поетеса и преводачка

.

.

Биография

.

Аксиния Михайлова е родена на 13 април 1963 г. в село  Ракево, Северозападна България. Завършва френска езикова гимназия, а след това специалност Научна информация в Държавния библиотекарски институт и Българска филология (с втора специалност - Френски език) СУ "Св. Климент Охридски“.

Работила е като редактор и преводач в издателство „Парадокс“. Един от основателите на списание „Ах, Мария“. На български език в неин превод са се появили текстове от Жан ЖьонеПиер Буржад,Тахар Бен Джелун, Жан-Клод Вилен, Едмон Жабес, Лионел Рей, Жан ОризеРьоне ШарАндре БрьотонБенжамен ПереЛуи АрагонПол ЕлюарРобер Деснос, Владас Бразюнас и др.

Членува в Българския хайку-клуб от 2001 г. Нейни хайку са публикувани в българския и македонския периодичен печат, в антологиите „Цветето“, „Розата“, „Пътят“ и във френски, белгийски и хърватски сайтове за хайку. Един от преводачите и съставителите на двуезичната антология на франкофонското хайку „Сенки и светлини“ (2003). Съставител и преводач на „Антология на съвременната литовска поезия“ (2007), както и на повече от петнадесет книги с поезия и проза.

През 2002 г. участва в учредяването на поетическото движение „Cap à l’Est“ („Предмостие на Изток“) в Будмерице, Словакия, обединяващо френскоговорящи поети от Централна и Източна Европа, и става представител на движението за България. Член на българския ПЕН-клубСдружението на българските писатели и Световната хайку асоциация.

.

Награди

.

Два пъти е номинирана за наградата „Иван Николов“ - през 2008 г. за стихосбирката „Най-ниската част на небето“ и през 2011 за стихосбирката „Разкопчаване на тялото“.

Носител на първата награда и притежател на статуетката „Виолина“ в конкурса за любовна поезия „Магията Любов“ в Казанлък (2011).

С книгата си „Разкопчаване на тялото“ Аксиния Михайлова печели националния конкурс за поезия „Христо Фотев“ (2012), а след това става четвъртият носител на националната награда „Милош Зяпков“ (2012).

Носител на награди и за превод, сред които две международни награди, връчени й през 2009 г.: годишната награда на Съюза на литовските писатели за стихосбирката „Необикновено е да си жив“ на Марцелиюс Мартинайтис и наградата на името на латвийския поет Александър Чакс за публикувания на български език сборник с избрани стихове на поета „Огледала на въображението“. През ноември 2011 г. е удостоена с едно от най-високите отличия на Република Латвия - „Рицар на Ордена на Трите звезди“.

През 2014 г. е удостоена с годишната френска награда за поезия „Аполинер“ за сборника „Небе за изгубване“, в който произведенията ѝ са написани на френски език.

.

Библиография

Авторска поезия
  • „Тревите на съня“ (стихотворения). София: Български писател, 1994.
  • „Луна в празен вагон“ (стихотворения). София: ФБЛ Аквариум Средиземноморие, 2004.
  • „Три сезона“, кратки форми, билингва, бълг./фр., издателство ЛЦР, 2005.
  • „Krotenie/Domptage“, Bratislava: Edicia Viachlasne LIC, 2006
  • „Най-ниската част на небето“. София: ФБЛ, 2008 
  • „Разкопчаване на тялото“. Пловдив: Жанет 45, 2011, ISBN 978-954-491-670-1 
  • Aksinia Mihaylova, „Ciel à perdre“ (Небе за изгубване), Gallimard, 2013 - на френски език, награда „Аполинер“
Преводи
  • Жорж Батай. „Избрано“ (1997)
  • Венюс Кури-Гата. „Годениците от нос Тене“ (2004)
Видео

.

Източник: Уикипедия

Към Друга гледна точка към "Аполинер"  

.

Web Analytics