Аксиния Михайлова с награда "Аполинер"

.

.

DSC_0861 copy1

С горещи аплодисменти българската поетеса Аксиния Михайлова беше приветствана за своето „раждане” в света на френските поети. Тя прие с много емоция престижната френска награда „Аполинер” за стихосбирката, написана направо на френски език:Ciel à perdre („Небе за изгубване”, Галимар, 2014).

Основана през 1941 г. и определяна често като Гонкур за поезия, наградата Аполинер отличава оригиналността и модерността във френското поетично творчество и рядко е присъждана на чужденци. Затова и завоеванието на Аксиния Михайлова беше оценено като събитие в историята на Аполинерите, но и като свидетелство за вечната притегателна сила на френския език за чуждестранните творци, както отбеляза председателят на журито Жан-Пиер Симеон. За него и събратята му по перо, определени да излъчат лауреата, полетът из „Небето” на българската поетеса явно е бил ярко преживяване: стиховете носят „изразна мощност и чувствителност, които избягват клопките на любовната поезия” – смята той. Играта с неочаквани образи, тихата нежност и тъга, деликатно изразените чувства и прозорливостта в строфите убедително отредиха на създателката им място сред шестимата номинирани поети, а след това и голямата награда. Публиката послуша малко от стиховете в изпълнение на френската актриса Брижит Фосе.

„Благодарност, радост, смирение, малко страх”, бяха първите думи от реакцията на лауреатката при връчването на наградата в Париж. Тя нарече своите стихове „деца на една безумна любов” между българския дух и френския език, приел „майчински” нейните творчески пориви. Любов, която тя носи още от ученическите си години, когато започва да учи френски – „времето, когато беше по-лесно да влезеш в рая, отколкото да получиш виза за Франция”, но и която обвързва трайно творческата й съдба с френската литература. Сред многобройните френски творци, които е превеждала – Жорж Батай, Жан Жьоне, Ги Гофет, Венюс Кури-Гата, Силви Жермен, Пиер Буржад, Жан-Клод Вилен, Роз-Мари Франсоа и др., не са малко големите имена, публикувани в издателство „Галимар”, където вече е отредено място и за нейната поезия. Престижната „Бяла колекция” на издателството, в която излезе стихосбирката „Небе за изгубване”, е „най-добрият дом” за нейните деца, както каза поетесата.

Аксиния Михайлова е родена през 1963 г., живее в София, работи като учителка. Авторка е на други пет сборника с поезия: „Тревите на съня” (1994), „Луна в празен вагон” (2004), „Три сезона” (2005), „Най-ниската част на небето” (2008), „Разкопчаване на тялото” (2011). Нейни стихове са публикувани в различни литературни издания в България и чужбина. Аксиния Михайлова е съоснователка на независимото литературно списание „Ах, Мария”. Има номинация за наградата „Иван Николов”, удостоена е с наградите „Христо Фотев” и „Милош Зяпков”.

.

.

Източник: Култура.бг      

Автор: ЮлияТалева

Към Кинозала на Аксиния Михайлова

Web Analytics